На един лъв разстояние

Откъс от книгата
„Новите пътешествия на Маги, от Магелан”
 
Текст и снимки Магдалена ГИГОВА
Special thanks to Gujarat tourism

В Гир нищо не е такова, каквото е. И същевременно е съвсем истинско. Най-вече лъвовете, които царствено и леко презрително преминават покрай конвоите с туристи, а в погледа им се чете “Имаш късмет, че точно сега не съм гладен!”. И негърските племена, дето вечер танцуват под звуците на тарамбуките.
Къде е уловката - обикновен сафари парк в Африка? Само дето е в... Индия. Забравихте ли?! Единствено в най-западния й щат се въди азиатският лъв, една от седемте разновидности на царя на животните, известна под латинското наименование Panthera Leo Persica.

За щастие на азиатските лъвове, които се отличават с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си пред редкия им вид и са отделили 1421,1 квадратни километра гори, водопади и реки за резервата “Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км.

Повече от 300 души бдят някой да не наруши хармонията в затворената екосистема. Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 вече са 80 (две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват). През 2011 година лъвовете вече наброяват 411 и продължават така волно да се множат, че дори ги разселват по други национални паркове.

Когато им се прияде, веднъж на три дни, те могат да избират от богато меню – петнисти елени и трогателни сърнички тип “Бамби”, антилопи, сини биволи, а ако им се прище нещо по-питомно – в резервата има 44 села, където хората гледат добитък.

За да се съхрани не само еко- ами и мирното равновесие, законът е такъв, че селяните просто отиват при шефа на националния парк и държавата им изплаща стойността на кравата, овцата или козата на мига.Така щатските власти предпазват и лъвовете от отмъщението на стопаните. 300-те служители на националния парк знаят по всяко време къде се намират царствените им питомци. Затова отдавна няма някой заклещен в капан или паднал в шахта, който да не е своевременно спасен. Обица на ухото им е периодът между 2000 и 2005 година, когато 21 лъва загинали в отворени водни шахти.

Законите за посегателство над защитените животни са достатъчно строги, за да уплашат бракониерите. Последните, решили да си “наловуват” азиатски лъв, са били непредпазливци от друг щат.

През 2007-а те убили 6 животни и още са в затвора за това престъпление. По бързата процедура им друснали максималните присъди от 7 години. Рискът обаче си струва, защото на черните пазари за традиционни лекарства в Китай дават мило и драго за кости и най-вече нокти от лъв като магическо средство за мъжка потентност.

Напоследък „чарковете” от азиатски лъвове били по-скъпи дори от тигърските.  Но човек ако ги слуша китайците, мъжката сила идва от какво ли не – оризови хлебарки, лястовичи гнезда, корени жен-шен, сушени летящи гущери... Влизала съм в аптека за традиционна китайска медицина в Хонконг и съм наясно с асортимента и смрадта.

Гир определено е място, където не само докосваш дивата природа, ами се сливаш с нея. Стига да спазваш строги правила. Конвоите от открити джипове не наброяват никога повече от 9 коли, строго забранено е слизането на туристите от машините, а шпорещите с мотопеди охранители изглеждат достатъчно заплашително с пушки на рамо. Останалите пазачи вардят повече пришълците да не направят нещо на екосистемата, отколкото да не бъдат изядени от лъв.

„Слотовете” за влизане на посетители в парка също са строго регламентирани  – сутрин между 6 и 9, от 9 до 12 и от 15 до 16 часа. Не повече от 90 джипа на ден и нито секунда извън определеното време. Всеки гост оставя копие от паспорта си, знае се коя кола за колко време влиза в парка, а отделно са снабдени с джипиеси.


Непроходимите гори на Гир са пълни с акации, тик и банианови дървета. Последните са странни  творения на природата, чиито корени се спускат от клоните чак до земята. Наречени са на "банианите" - индийски търговци, които търгували под дърветата. Всеки, който е чел “Робинзон Крузо”, ще се сети, че къщичката му на необитаемия остров бе тъкмо под такава корона. Смята се, че под “въздушните” корени на баниан е получил просветлението и самият Буда.

Около езерата Джамбу, Карандж, Умро и Амли се припичат уж небрежно крокодили. Букетът от хищници в Гир се попълва от леопардите. Резерватът разполага с най-голям брой от “петнистите котараци” в Индия  - повече от 300. Тигри не се срещат, понеже, оказва се, не можели да “се дишат” с лъвовете.

Останалите животни, освен чакалите, тръстиковите и ръждивопетнистите котки,  хиените и орлите,  са главно за закуска на изброените по-горе:  единствените четирироги антилопи в света - чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопа нилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек... Общо 32 вида бозайници. Над тях прелитат близо 300 “модела” птици: индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс към 40 вида змии и земноводни.

А ако все още се чудите за негърските танци, за които загатнах по-горе,  ами те са дори по-автентични от първоизточника им в Африка. Защото са непроменени от 300 години! Как са попаднали негри в Индия? По същия начин, както са се озовали в Северна Америка или на Карибите. Решил някъде през ХІІ век тогавашният набаб – мюсюлмански властелин на земите наоколо, и си докарал с кораби цели села от Етиопия, Сомалия, Судан и Занзибар.


Днес потомъкът му принц  Ранджит Синх Пармар ги строява всяка вечер като атракция за туристите, които отсядат в неговия “Лайън сафари кемп” - селище от петзвездни палатки в буферната зона на резервата.  То и без това цялата територия на националния парк преди 50 години е била личен резерват на дядо му, където си е стрелял по лъвове на воля. Внукът му стреля само с фотоапарат.

Индийците с африкански корени се наричат сиди и в Гуджарат живеят в хомогенни общности в 12 села. Докарани като роби, в Индия те станали смели воини и дори местни владетели, но запазили племенните си обичаи, облекла и танци. Разбира се, в името на шоубизнеса традиционните африкански поклащания са разнообразени с акробатични маймунджилъци, цепене на кокосови орехи с глава и “гълтане” на огън.

Вярна на табиета си да не пропускам веселба, бодро се включих в негърските танци около огъня. В края на шоуто, изпълнителите грабнаха и понесоха на раменете си единствения негър в групата –  Джон Хегинс, водещ на предаване за пътешествия по нюйоркска телевизия. Когато обясняваше как племената са попаднали в тази част на света, принц Ранджит съзаклятнически му пусна сянка от усмивка – “Ти знаеш най-добре”.
 

Извън буферната зона на “Сасан-Гир” предприемчиви люде са нанизали доста четири- и петзвездни хотели, но неподправеният чар на резервата се усеща в “Лайън сафари кемп”.  Потомъкът на първия сикхски владетел, който носи неговото име,  е превърнал наследството си от няколко замъка в бутикови ексклузивни хотели и си ги управлява сам.

Но истинската тръпка на Ранджит Синх Пармар е най-близкият до природата проект – 12 изключително луксозни палатки, заобиколени от мангрови гори. От тях до резервата е едва няколко километра. Палатка може да звучи спартански, но когато е с елегантна веранда и климатик, плазмен телевизор и безжичен интернет, просторна баня с джакузи, усещането определено се променя.

Ресторантът пък е почти въздушна постройка под сенките на дърветата, където кухнята се дирижира от ливански готвач. Единствено басейн липсва, за да бъде разкошът пълен, но каквото и да е строителство в резервата е тотално забранено. Дори за синьокръвни особи с финансови възможности. Въпреки това „неудобство” желаещите да зърнат азиатски лъв на живо чакат на опашка, готови да платят по 150 долара за палатка на нощ. Струва си всеки цент!

През студения сезон – от октомври до март, най-ниските температури падат до 10 градуса, но пък през деня са около 25-30, въздухът е кристално чист, без мараня, и това е най-доброто време за правене на снимки и наблюдение на птици.

От април до юни жегата е неистова – 40 градуса, че и отгоре. Но ако не ви е страх, че ще получите слънчев удар, пак е подходящо за документиране на срещи с животните.  През дъждовния период от юни до септември резерватът е затворен за посетители. Как обаче лъвските семейства се насочват да минат за водопой точно по онази пътека, където ги чакат на пусия „навлеците с фотоапаратите”? И откъде знаят, че баш в този момент отиват нахранени за вода, а не да замезят набързо с някой турист?

“Кажете с ръка на сърцето, не го ли режисирате!”, попитах споменатия  неколкократно принц. “Лъвските семейства, т.нар. прайд, в Гир са точно 90. И всяко си има лични охранители, но не с огнестрелно оръжие, а с... пръчки. Това са местни хора, постигнали симбиоза с животните. Единственият белег на цивилизация по тях са радиостанциите, с които съобщават за местонахождението на лъвовете. Така че всяка среща със зъбатия вид е посвоему режисирана, но пък импровизациите с царя на животните могат за свършат твърде зле”, ми поясни Ранджит. До него кимаше шефът на резервата, който е доктор по генетика.


Книгата „Новите пътешествия на Маги, от Магелан” на издателство „Арос”, ще тръгне официално към читателите на 27 март от 19 часа в клуб „Библиотеката”.

 Още за Маги и книгата - ТУК