сряда, 21 март 2012 г.

“Доста” – новият “вкусен” роман на Мона Чобан

Сюжетът е много български, мистичен и женски


Боряна АНТИМОВА


Мона Чобан е родена на 13 октомври 1968 г. в Плевен. Завършила е Литературния институт “Максим Горки” в Москва.
Автор е на първия български чик лит роман "Сексът не е повод за запознанство" (2005 г., изд. "Кръгозор"). Вторият ѝ роман "Никакви мъже повече... до следващия" излиза през 2006 г. отново в "Кръгозор". През 2007 г. е публикуван сборникът новели "Раз, два, три" (“Сиела”). През 2010 г. излиза антиутопията "Париж 18" (изд. "Сиела"). Има две дъщери - Гала и Иваша. Живее в Париж.



Романът “Доста” се чете пред запалена камина, сред мекото пращене и аромата на борови съчки, събрани по склоновете на Родопите. И с чаша ароматно кафе, правено по специален ритуал. Както го прави героинята от романа Катерина: “Към девет часа бавно настъпваше властта на кафе с карамел. Когато то кипне, към него се добавя и щипка канела. Тъмната течност в голямата чаша се разрежда точно с едно отсечено отливане на ръката от малко бяло домашно мляко, а отгоре Катерина настъргва канелата…”

След двата чик лита на Мона Чобан – “Сексът не е повод за запознанство” и “Никакви мъже повече”, сборника новели “Раз-два-три” и антиутопията “Париж 18”, идва ред на този пети, най-български роман. В сюжета на “Доста” са преплетени романтично-мистични нотки. В търсене на самота и спокойствие, героите му тръгват от Париж към малко родопско село.

Вместо мечтаното уединение, се оказват въвлечени в странни и мистични приключения. Преплитат се минало и настояще, миризмата на прясно опечен хляб и кръв, непознати светове и емоции. И всеки извървява своя си път, за да стигне до изцелителната и освобождаваща прошка – към другите, към себе си.

Макар и с лек френски привкус в началото, всичко, което се случва с героите по-нататък, е по балкански мистично и енигматично. Дали на Мона Чобан й се е приискало много силно да пише нещо родно?

“Моят чик лит също си беше български – каза пред “Преса” авторката. - Английските и американските героини на чик лит не спестяват от обеди, за да си купят обувки като моята (от “Сексът не е повод за запознанство” – бел.ред.). Та си мисля, че все български книги пиша и все женски. Явно и от двете няма измъкване. Просто пораствам и се надявам да ми личи не само визуално и на килограми, ами и на писане.”

В романа Доста е дух на жена, силна и смела, живяла преди около 150 години, след Кримската война. За да не попадне в ръцете на преминаващи през селото черкези, и за да запази живота на невръстното си дете, на любимия и родителите си, Доста измолва от баща си да вгради сянката й в мост.

Според поверието, тя залинява и след 40 дни умира. “Духът на Доста е герой по-скоро в романа, но любовта й я държи и до днес в селцето, което е място на събитието, и помага на Катерина - съвременната героиня - да стигне до себе си и прошката - казва авторката. - А колкото до съвпадението с наречието “доста”,  не е търсено нарочно, но и така може да се възприеме - доста ни се вижда и времето, и всичко, докато стигнем до оная любов към себе си и до прошката към себе си и всичко… За да не ни е нищо вече “доста”."

Не е ли доста нетрадиционно решението на героите на Мона да напуснат Париж и да отидат в малко родопско село? “Не е, аз самата го правя, макар и бавно, знам и други хора, които го правят. Започва процес на обратна миграция от града към селото. Само че още е много бавен - не можем да избягаме от себе си, ама докато го научим, и животът вземе, та си мине… Важното е, че се връщаме към себе си. Защото няма по-добра работа за душата от това, дето ни кара да се чувстваме добре и на мястото си.”

Определят романа “Доста” като новия експеримент на Мона Чобан. “Не знам, може би защото е много балкански, мистичен и женски. Ние все искаме да лепим етикети на хора и събития, защото все ни мързи да мислим, да чувстваме, а трябва. “Доста” е роман за прошката, за обичта към себе си, към другите, за нереалното според нас, което винаги е реално”, казва авторката.

Мона Чобан се надява тази нейна най-българска творба да е белег за творческото й съзряване. Признава, че в момента това е любимият й роман. “Не знам, дали защото си мисля, че езикът му е вкусен, дали защото е много мой и женски, или защото страшно много обичам тия хора от нашето си село, които са повод за написването на тая книга… Не знам защо, ама много си я обичам тая книга”, откровеничи писателката. “Вкусна” – това е точното определение за нея – чете се на един дъх, езикът е цветист и е пълна с малки вълнуващи изненади.

За романа писателят Калин Терзийски казва: “Женската душа. Дали наистина е така загадъчна, както по традиция я представят поетите? Това не мога да знам. Едно знам – аз съм мъж и обичам светлината и яснотата. Когато завърших романа на Мона Чобан, аз се усетих изпълнен с една цяла шепа от тая моя любима светлина. Доста голяма шепа. Светлина, чрез която видях жената и въобще – жените – доста по-добре, отколкото преди четенето. И ги заобичах още повече”.

Живеещата в Париж писателка няма усещането, че е създавала новата си творба от чужбина. “Той е писан и тук, и там. Не се усещам като емигрантка”, казва тя. Пасторалната картина в “Доста” е инспирирана от красивата природа на родопското село, в което се намира къщата й.

Мона признава, че в пълнокръвния образ на Катерина – една забележителна жена - е вплела представите за себе си след 5-6 години. В романа са пресъздадени и реални събития, случили се в селото. Много от героите имат прототипи сред родопчаните – живи или вече починали.

Родопската къща на Мона


Подобно на героинята си, писателката също пуска корени в родопското село. Тя признава, че покрай ремонта на къщата напоследък се вживява в ролята на интериорен дизайнер и постоянно дава наставления на майсторите по телефона. “Сега месец и половина сме в Париж, две седмици в Родопите, а като завършат децата гимназия, ще е обратното” споделя Мона.

Дъщерите й Гала и Иваша са вече на 16 и 14 години, но със съпруга й Димитри Иванов не смятат да се изнесат изцяло от френския си дом. “След Париж много странно ми звучи думата местоживеене”, казва тя.

Във времето, когато не пише, Мона си говори с момичетата си за мода и момчета, или с мъжа си. Готви, разхожда се в гората, до която живеят, обажда се на приятели в България, чете много. Напоследък е обзета от планове за родопската си къща и “досажда  на майсторите с безумните си идеи”.

"ДОСТА" ОЩЕ за романа

 "ДОСТА" -  ОТКЪС от романа

Публикувано във в. "Преса", 19 март 2012 г.

1 коментар:

  1. Интересно, увлекателно,нестандартно и далеч от скучния шаблон четиво ! Благодаря ти, Мона!

    ОтговорИзтриване