неделя, 8 юли 2012 г.

Една Боряна в Ню Йорк




Боряна АНТИМОВА

Тръгнат ли наши театрали на турне в САЩ, първо ще се обадят на нея. Достатъчно е да кажат “Боряна от Ню Йорк” – всички я знаят така. “Реалният културен посланик на България в Америка” е определение, които не я притеснява.

Боряна Павлова е основател на Българския културен център през 2003-та и председател е на Българския дамски клуб в Ню Йорк, тази година през май организира и конкурса “Мис Българка в САЩ”.

“Аз съм актриса и никога не съм искала да се откъсвам от нашия театрален и културния живот. Даже мои приятели се шегуват, че ако някой иска да разбере какво става по театрите у нас, да се обади на Боряна в Ню Йорк, тя ще го информира по-добре”, смее се дамата.

Тя кани свои колеги, организира културни събития. Три пъти е посрещала Стоянка Мутафова, помагала е и при гастролите на група “НЛО”, Никола Анастасов, Ванча Дойчева, Елена Петрова, Ивайло Христов, Васил Михайлов, Доротея Тончева и много други. Урежда им хотели, пътувания по другите градове. “Нещо като импресарско бюро”, смее се дамата.



Тази година Боряна е решила да остане повече от месец в родината си, за да поглези майка си, която празнува 80-годишен юбилей. Енергичната дама укротява инерцията от бурния си нюйоркски живот, като обикаля манастирите. Била е в Бачковския, ще ходи и до Рилския, където е кръстена.

“Като направиш 20 години в чужбина, почваш по-често да се обръщаш назад към България. От моето поколение колеги актьори Ваня Цветкова се върна да снима филм и сериал, Ирен Кривошиева написа книга, аз направих конкурса “Мис Българка САЩ”.

Всички сме излезли долу-горе по едно и също време – 1990-а – 1991-ва, тежките години с режима на тока и купонната система - спомня си Боряна. - Това не е бягство, а кураж - да направиш такава голяма промяна в живота си. Когато заминавах, нямаше кой да ме посрещне и да ми каже откъде да си купя доматите или млякото. Затова пък аз самата непрекъснато посрещам много хора, намирам им квартири.”

На разходка в Ню Йорк, юни 2012 г. 


Първите 6 години след емигрирането си през 1992 г. Боряна прекарва в Монреал, Канада. Получава тамошни документи, а по-късно, почти на шега, кандидатства за зелена карта за САЩ и я печели. Заминава със семейството си, по-късно се развежда. Сега има син Любомир на 21, който учи в Канада.

Оцеляването в Ню Йорк? “Всеки, който е останал в Америка, е успял човек – категорична е Боряна. - У нас се говори само за пари, в Америка – само за работа. Харесва ми, че там хората не гледат в канчето на другия, и че всяка жаба си знае гьола. Как са преодолели завистта? Там хората изпитват респект към усилията и постиженията на другите. Нали всички са емигранти и са започнали от нулата.”

Според Боряна, има вълна на българи, които се връщат. “Повечето хора го правят заради родителите си, които вече са на преклонна възраст. Но както и да сме се реализирали, каквото и да сме правили, винаги сме си оставяли в сърцата кътче за родината”, вълнува се Боряна.

Българския дамски клуб е организиран през април 2011 г. Започват с импровизирани партита на приятелки и съседки в нейния апартамент. Някои от познатите й бизнесдами имат нужда от реклама или бизнес контакти.

На парти на Българския женски клуб, юни 2012 г.


Боряна е работила в туристическа агенция и в такава за намиране на работа. От 6-7 години е рецепционист в кабинета на румънска очна лекарка. В Америка руският е много на почит и тези, които знаят езика, по-лесно си намират работа. “А там никой не говори руски освен българите”, смее се Боряна.

Точна статистика колко са българите в САЩ няма. Преди години например за Чикаго се е говорело, че са 100 хиляди, сега ги водят над 200 хиляди. За Ню Йорк пък са съобщавали цифрата 50 хиляди, сега са към 100 хиляди.

Първия по рода си конкурс “Мис Българка в САЩ” Боряна решава да направи във “втората България – Чикаго”. “Бях изненадана от това, което видях там. Те имаха събор два дни след конкурса, на който се събраха 20 хиляди човека. Толкова народ тук е трудно да събереш. Те имат 20 български ресторанта, 20 магазина с наши стоки – лютеница, луканка, сирене.

Преди 20 години майка ми се чудеше как да ми изпрати нещо българско за хапване, ходеше и се молеше да прати по някого бурканче лютеница. Една бутилка наша ракия беше все едно да получиш злато за подарък. А сега има всичко и си пазят традициите”, обяснява българката.

Боряна (крайната вдясно) с победителките в конкурса
"Мис Българка в САЩ", май 2012 г.


Условията на конкурса са, че имат право да участват само българки с постоянно местожителство в Америка или с български корен – майка, баща, баба или дядо. “Нашите момичета в САЩ коренно се отличават от девойките тук. Няма силикон и чалга облекло. Много са естествени.

На конкурса участваха скромни момичета, много трудолюбиви и ученолюбиви. Всекидневното им облекло е дънки и тишърти, официално се обличат само за сватби и при дипломиране”, казва Боряна.

С Аня Пенчева на конкурса "Мис Българка в САЩ", май 2012 г.



Конкурса го замисля да е около 24 май, когато всички българи в САЩ празнуват. Освен това на 27 май там е Memorial day (Денят на паметта). И в голямата страна не е лесно да се организира подобен конкурс, но Боряна е зодия Овен и това според нея обяснява всичко.  Тя до последно не е наясно какво ще се получи, едва накрая намира спонсори - братята Павел и Румен Вълневи, с една от най-големите филми за транспортни камиони в Чикаго.

“В деня преди шоуто бях купила на всичките 16 момичета по една пластмасова коронка за 2 долара от магазин за играчки. И аз си сложих такава. Символично. Беше много трогателно”, спомня си Боряна. Победителката – Росица Стефанова е на 21 години от Пловдив, състезателка по художествена гимнастика.

Все още ли Боряна е “една българска мечтателка в Ню Йорк”, както я бяха нарекли? “Все още. Приемам света с отворено сърце и очи. Ако човек спре да мечтае, спира да живее”, вълнува се дамата.

"На конкурса всички участнички бяха с коронки, купени от мен от магазина за играчки"


В свободното си време в Ню Йорк Боряна обича да ходи на плаж. Има кученце Рони, кръстено на Роналд Рейгън, порода ши тсу – като малка болонка, но вече е “старец” на 17 години.
“Ходя много пеша. В Ню Йорк трябва да имаш здрави крака и удобни обувки. Високи токчета и изискан тоалет са нещо почти абсурдно там.

Някои си носят обувките в пликче, затова нюйоркчанки ходят с големи чанти. Освен това често си слагам и някаква дреха. Там ако трябва след работа да отидеш някъде, нямаш време да се връщаш за преобличане”, обяснява Боряна.

Не се ли чувства в Ню Йорк като песъчинка на вятъра? “Атмосферата е такава, че не си самотен и изолиран никъде. В центъра на Манхатън животът ври и кипи около теб. Но сега единственото място, където бих се преместила, е София. Тук съм родена и израсла, тук още имам дом и майка”, казва с вълнение дамата. И бърза за поредната среща, тъй като времето пак не й стига да обходи всички любими места и да види важните за нея хора.


Публикувано във в. "Преса", 8 юли 2012 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар