Орлин Горанов: Светът е за амазонките

Сн. "Търси се"

Боряна АНТИМОВА

Той е рицар от Ордена на тамплиерите, но и в живота се държи точно като рицар, а общуването с него е като духовно просветление. Макар да се товари с куп неща, Орлин Горанов остава винаги топъл и сърдечен, спокоен и сдържан, деликатен, любезен и състрадателен. Заради силната харизма и благородното излъчване го наричат аристократа на българския поп.

На 55 си остава един от секссимволите на няколко поколения българки. Парадоксалното е, че е любимец не само на жените, и че от три десетилетия поддържа безупречен имидж. “Ако съдиш хората, няма да имаш време да ги обичаш”, е неговото кредо. “Последните години ние само плюем по някого, само съдим. Но никой не си задава въпроса, аз къде съм в цялата история…”

Орлин Горанов е роден на 8 август 1957 г. в Берковица. Като малък пее в хор „Бодра смяна“, а после и в ансамбъла на ГУСВ. През 80-те и става особено популярен с дуета си с Кристина Димитрова. Изпълнителят на емблематичния хит “Светът е за двама" е носител на “Златният Орфей” и на много други престижни награди.

Има присъдена титла академик от Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). През 1990 г. завършва оперно пеене и до днес участва в оперни постановки. През 2010 г. се снима във филма “Мисия Лондон” в ролята на Президента. Участва и в две театрални постановки – “Апокалипсис кога” (Сливен) и “Операцията” (Сатиричен театър). През 2009 г. става член на Ордена на рицарите-тамплиери.

-Орлине, как успя да опазиш чисто името си толкова години?
-В тоя свят на амазонки… Малко останаха мъжете (Смях). В световен мащаб е така. Виж колко много дами са на топ позиции, като се започне от президенти, премиер-министри, банкери. Така че съдбата на нормалния мъж става все по-тежка (Смее се).

-Това явление не е ли като скачени съдове – колкото по-слаби стават мъжете, толкова по-силни – жените, защото нямат друг избор?
-Може да се погледне и от тая страна. За мен е нормална човешка еволюция.

С Кристина Димитрова - неизменно любим дует от началото на 80-те

-Спомена, че репетираш?
-О, аз работя върху няколко проекта. С екипа на Кюстендилския театър направихме “Апокалипсис, кога?”. Сценаристи са трима млади гении от сценарния екип на Слави. Написана е за интелигентни хора и третира важните за целия свят проблеми, свързани с апокалипсиса. Последния проект, по който сега работим, е в Сатиричния театър – “Операцията”, една уникална черна комедия, по пиесата на Иво Сиромахов. Става страхотен купон на репетициите. Това е още един начин човек да каже нещо на хората.

-Естрада, опера, а сега и театър… Защо го правиш?
-Честно да ти кажа, не изпитвам някакво угризение (Смее се)… Та аз над 20 години работя в оперен театър, и дали ще говоря, или ще пея на сцената, няма голяма разлика… Направих един опит за летене…

С Кристина Димитрова и Агент Тенев, автор на текстовете на повечето от песните на дуета

-За теб не се е чула лоша дума, хората много те обичат.
-Може би защото съм се старал винаги да бъда искрен в това, което чувствам и което на мен доставя удоволствие. Един актьор няма как да лъже много на сцената, защото тя е една голяма лупа – всичко се вижда и усеща. Така че трябва да се раздаваш, както казват спортистите, “на сто процента” (Смее се). Всеки спектакъл остава във времето като един изживян и неповторим момент.

-Ти си и желан дуетен партньор. Освен с Кристина Димитрова, пееш и с Тони Димитрова, и с Мариана Попова. Напоследък с нея направи емблематично парче – “Чуй ме”, записахте и други неща… Какво подготвяш в момента?
-С Кристина направихме едно лятно парче, което и така се казва – “Лято”, включено е в състезателната програма на хестивала “Бургас и морето”. Имаме го и в английско заглавие, което е “Хелоу”, но без гуд бай” (Смее се), да може и туристите да разбират. Освен това с Митко Гидишки – един прекрасен музикант и композитор, правим парчета на испански за офталмологичната клиника “Визион”, която е с испанско участие.

С Мариана Попова в клипа към култовото парче "Чуй ме", сн. Краси Танев

-Не мрънкаш, че нямаш ангажименти в кризата, а се впускаш смело в нови проекти?
-Оплакването не е креативно. Аз съм от старата школа и знам, че ако човек сам не си помогне, няма кой да го направи. Трябва да излезем от рамките на нашата народопсихология, крайно време е да спрем да чакаме неволята да ни оправи нещата.

Трябва да си запретнем ръкавките и сами да си окопаем градинката, да си оправим оградката и да заживеем като едни нормални хора. Защото не зачитаме изобщо най-скъпото нещо в тоя живот – времето… Но при нас върви 24 години преход… докога? И лошото е, че все търсим причините в другите, а никой не си задава елементарния въпрос, като се погледне в огледалото, “аджеба, аз лично какво направих”.

Сн. Краси Танев

-Но не личи да си в паника за бъдещето на България?
-Паника за какво? А какво да кажат германците и чехите, като ги заля водата тази година и останаха без къщи и без ток? Но никой не мрънка, хората се хванаха за ръце и си помогнаха.

-Значи борба и много работа?
-Ама разбира се! Трябваше да стигнем дъното, за да се огледаме и да се запитаме, а сега накъде. Няма начин. Иначе какво да правя в кризата – вкъщи да се заключа, да седя, да плача? Ама, казват, носиш три дини под една мишница! Не, аз нося една по-голяма диня! Аз ходя и в операта, и в театъра, и с Кристина, и с Мариана, и с Тони Димитрова…

Сн. Краси Танев

Участвам в много проекти и нещата се случват. Много от колегите може би не са свикнали на тая динамика и ги е страх да излязат на пазара. Няма нищо по-хубаво от това човек да пробва различни неща. В крайна сметка всеки ден ни е подарен.

Аз не знам още колко време ще имам да работя тази работа, колко ще ме слуша славейчето (гласа – бел.ред.), но опитвам. Но това ме крепи. Това ме държи жив. Аз съм един от противниците на пенсионирането от гледна точка на това, че ако си активен в живота си, би могъл да бъдеш полезен, докато дишаш. Когато спра да пея, ще мога да преподавам.

-Ти си и рицар-тамплиер… Не всеки може да се посвети на това, нали?
-Да, така е, човек трябва да даде. Човек трябва да живее така, че да остави нещо след себе си. Иначе се превръщаме в едни машини за фекалии, просто е обидно да се живее така… Личната ми кауза винаги е била хората да се обичат. А нашата скромна цел в ордена е икуменическото право - обединението на всички религии, защото Бог е един, но с различни имена.

Човек трябва да вярва в себе си и в нещо малко по-съвършено от нас - в любовта, както е вярвал Христос. Вярващите гледат по съвсем друг начин на живота си, на нещата около себе си. Те имат очи за хубавите неща, а те са около нас! Както казва Конфуций, ако успееш да постигнеш някакъв паритет между бялото и черното, между доброто и лошото, значи си постигнал пълната хармония.

-Снима се като комичен президент във филма “Мисия Лондон”… И екранът те влече както сцената?
-Това ми е втори филм. Преди 24 години направих един опит за летене с Анри Кулев в “Бащата на яйцето”. Там понеже пеех някои песни от саундтрака, той ми предложи и да се снимам, играех една каменна статуя. Последните години доста активно се снимам и в телевизионни предавания. Миналата година участвах само в една серия на “Столичани в повече”.

Чакам да ми се обади Робърт де Ниро, да правим нещо заедно (Тук той имитира сполучливо де Ниро). Да, знам, че някои намират у мен прилика с него, има нещо такова, приличаме си по дясната вежда (Смее се). В “Мисия Лондон” се забавлявах много, лошото е, че след това доста често чувах репликата: “Кога ще се кандидатираш за президент?”. Не смятам, че България има нужда точно от такъв президент – под чехъл…

-Е, кога ще се кандидатираш за президент или депутат?
-Канили са ме само в партията на остров Тамбукту (Смее се). Мисля, че изкуството има много повече лостове, изказни средства за въздействие върху хората. Още повече, че в моята професия сам си определям мандата.

-Започваш и да преподаваш наесен?
-Да, имам покана от Югозападния университет в Благоевград да отворя клас. Няма да го титуловам по “поп и джаз”, а изобщо по пеене. Но ако не се съберат достатъчно силни гласове на прослушването, ще пишем тази година за нулева.

-Ти всъщност вече си академик от Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). Кое е по-ценно – да имаш академична титла от БАНИ, или да пълниш Зала 1 на НДК?
-Нито едното от двете. Като изляза на сцената, изобщо не ме интересува дали пея пред 5000 или 15 000 души. За мен е важно тези хора да се почувстват малко по-специални, малко по-особени и накрая да си тръгнат… чисти.

-Далече си от грандоманията май?
-Кому е нужно? Звездната болест е зверски тежък вирус. Добре, какво съм направил за тия 30 години? Взех “Златния Орфей” – окей, имам и други награди, вкъщи е пълно със статуетки и всякакви грамоти. Но за мен всяко участие е на олимпийския принцип – заради самото участие.

"Даже мен да ме няма на белия свят, потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят, потърси ме..."

-Сега може ли да те видим в някой оперен спектакъл?
-Аз съм свободен артист – където ме поканят, но съм на щатна работа в представителния ансамбъл на Националната гвардейска част, заедно с Марги Хранова, Сунай Чалъков и други колеги. Не е това, което беше преди, защото армията не е същата и не ходим да повдигаме с песни бойния дух. Сега сме на големите празници. Пеем различни неща, всеки си изпълнява личния репертоар, имаме и патриотични песни.

С Кристина Димитрова - вдъхновени и искрени

Има чудесен квартет “Армейска песен”, в който се запяват и някои стари войнишки песни, които знаят всички, минали през казармата. Имаме и много хубави песни за България. Защо у нас така се изкривиха нещата, не мога да разбера – ако някой изпее нещо за родината, го определят като поръчков певец… А виж как е в САЩ – всяка тяхна песен на празник е патриотична.

-Ти си остана секс символ за много жени, а в същото време за теб не се е чуло нищо компрометиращо…
-Аууу… Мисля, че няма нищо срамно в това, човек да остане верен на съпругата си, да си я обича…  Ето, и при Стинг е така.

-Как се поддържа такова здраво семейство?
-Първо, трябва да си приятел с човека, с когото живееш и да не се опитвате да се доказвате един на друг, а да се приемате такива, каквито сте, и да гледате в една посока. Аз сигурно имам много трески за дялане…

-Съпругата ти не е артист. Как се справяхте с ревността през годините?
-Ревността за мен е чувство на безпомощност. Нямаш право да имаш чувство за собственост към когото и да било. Какво значи да ревнуваш?

С Къци Лафазанов и Силвия Лулчева в сериала "Столичани в повече"

-А пееш, че “светът е за двама”…
-В това парче има съвсем друга поанта – че никой човек не е самотен остров, всеки има нужда от някого до себе си.

-Как така, та това е една от най-обичаните любовни песни…
-Да, но в нея няма ограничение само за любовта между мъж и жена. Там се пее “даже мен да ме няма на белия свят /потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят/ потърси ме…” Авторът Димитър Точев не казва дали това е любовта към любимата, към детето или към някой друг. Всичко е много относително в нашия живот. Затова човек трябва да има очи да вижда хубавите неща, да не ги пропуска.

С Мариана Попова в клипа към парчето Lejos, сн. Краси Танев

-Имаш едно дете - Жаклин…
-Толкова донесе щъркелът (Смее се). Тя е на 25 години. Още от малка е много самостоятелно дете. Отиде да учи гимназия във Виена и се справи детето чудесно, завърши си, взе си дипломата, влезе да следва във Виенския университет. Но след първата година реши да отскочи до Щатите при своя приятелка, хареса й много и в момента е в Тексас.

Учи в колеж, ивент мениджмънт. Това е много хубава специалност – може да организираш всичко - от сватби до конгреси. Жаклин отдавна е космополит и въобще не я притеснява къде ще живее в бъдеще и дали да се върне тук или не. Затова съм най-щастлив, че успяхме да й дадем най-важното - свобода на избора.

Със съпругата си и дъщеря си Жаклин

-Роден си в Берковица. Какъв е споменът ти от този град?
-Да, но само съм роден там, лятото – мама отишла да види баба и аз, като сме минали покрай панаира, съм казал: “Ей сега ще изляза!” (Смее се). Но всяка ваканция ходех на Берковица. Беше разкошно местенце, зимата и лятото е чудесно там, чакам с нетърпение да започне строежът на един огромен хотелски проект на Ком, защото там е една много благодатна за скиори част от Стара планина. Долу под пистите има и минерална вода, така че това би развило района драстично.

-Къде тук, в София,  премина детството ти?
-Играехме на “Арсеналска”, тогава още имаше един склад на “Топливо”, имаше пожарна на мястото на мола “Сити център”. Басейнът “Спартак” беше игрище и там тренираше отбор “Спартак”, който след години се сля с “Левски”. Беше весело. На 2-3 часа минаваше по една кола и си играехме направо на улицата. Беше пълно с тополи...

-Кой те откри за музиката?
-Майка ми казваше, че много съм обичал да пускам плочите на Робертино Лорети и да крещя с него. Някъде във втори-трети клас решихме група деца да отидем на конкурс в хор “Бодра смяна”. Приеха ме и започнахме да пътуваме насам-натам по лагери, турнета. Бях до 7-ми клас в хора, докато започнах да се окосмявам и да ми мутира гласът. После продължих и в хора на гимназията.

-Леко си отслабнал. От много тичане?
-Старая се земното привличане да не ми влияе толкова. Поддържам си същите килограми и същата форма.

-Как ще почиваш през лятото?
-В свободното си време обичам да се виждам с хора – гледам да обръщам повече внимание на приятелите и семейството. Ходя от време на време да ритаме топчица със стари колеги, футболче. Всяко лято ходя на морето да половя малко рибка, да покарам яхтичка – ей такива нормални неща.

Публикувано във в. "Преса", 30 юни 2013 г.

Мариана Попова: Животът ми е пълен, вярвам в доброто

Боряна АНТИМОВА

Тя цялата е като една обтегната струна – нежна, ранима, чувствителна, страстна. Не се бои да “въвлича” топлия си богат глас във всякакви музикални авантюри – поп, джаз, салса, етно, данс, латино, фадо… Смело прави дуети и с най-силните мъжки гласове на поп и джаз сцената. Преживя порои от злословия след участието си в “Евровизия” и “Вип Брадър”, но излезе от изпитанията още по-силна и уверена. С любимия си Ханес готви сватба през юни, радва се на тригодишната си дъщеря Мария Магдалена и е пълна с планове за нови песни, концерти и албум.

Мариана Попова е родена на 6 юни в София. Учи поп и джаз пеене в НБУ. От 1996 до 2000 г. е вокал на групата “Кокомания”. Една година е водеща в БГ Радио. Представи България на конкурса “Евровизия” 2006 г. и беше треньор в предаването “Гласът на България”. Изпълнител на годината на БГ Радио за 2008 г. и с награда за текст за абсолютния хит с Орлин Горанов – “Чуй ме”.

През 2008 г. излезе дебютният й албум New religion, включващ 11 песни на английски, испански, потугалски, иврит и български. В него има етно, денс, латино, фадо и чист поп. Според критиците личи, че музиката е създадена от хора, които не просто познават и харесват Мариана, а я обичат и вярват в таланта и да пресъздава по свой начин всяка идея.

-Мариана, след култовата балада “Чуй ме” разбрахме, че сте направили нова песен с Орлин Горанов, и то в стил салса? Разкажи за нея.

-Нещо съвсем импровизирано, тоест отново от сърце. Сашо Кипров ми предложи музиката, така я чух аз - като салса и се обадих на Калин Вельов, той направи аранжимента, а Долорес де Ла Каридат написа испанския текст със заглавие Tu Mi Estrella (“ти си моята звезда” – бел.ред.)… Тук може би е излишно да разказвам колко леко и приятно се работи с Орлин Горанов. Щастлива съм, че българската версия по мой текст със заглавие “На мен ми стига любовта” ще прозвучи в радиоефира в Деня на влюбените – 14 февруари. Силен екип, красива песен (усмихва се).

-„Предай нататък” – твоят споделен албум с Орлин Горанов, Васил Найденов, Дони, Миро, Искрен Пецов и Васил Петров показва, че не се боиш да пееш с най-големите на поп и джаз сцената. Каква по-различна тръпка и емоция ти дават дуетите – като музициране и съпреживяване?

- Дуетите са нещо много специално за мен, не всеки притежава толерантноста да дели сцената с друг. Аз мога да кажа за себе си, че това е едно съвсем друго споделяне на музиката и енергията, зарежда ме, допълва ме, радва ме… Аз съм свикнала около мен винаги да има много хора, затова държа на музикантите и винаги съм държала…Чест е за мен всеки един дует, който съм изпяла.

-И твоят соло албум “Нова религия” показва, че не те плашат никакви опити в нови стилове – в него освен поп, има и етно, и денс, и латино, и фадо… Какво още ти се пее, като стил?

-Всичко. В музиката не бива да има ограничения. Аз се доверявам изцяло на интуицията си, усещам бързо дали една песен ще се получи или не, зная кое е за мен и кое не. Напоследък съм още по категорична, много зависи поне при мен в какъв период съм, какво ме вълнува, какво ме тревожи, какво ме радва… За мен това, което се случва наоколо, намира отражение върху това, което ще изпея.

-Какво от момичето Мариана от група “Кокомания”, чиято солистка беше в края на миналия век, още живее в теб като усещане и нагласа към музиката?

- Не забравих да съм себе си и да държа на музиката, да я уважавам, като нещо специално и да не омаловажавам това, с което други сили разполагат. Остана обичта ми към музикантите, все още се чувствам най-истинска и завършена с банда на сцената. Остана ми една страхотна школа по музика и по общуване с хората от сцената… Остана ми и носталгията по прекрасните клубове и невероятните вечери там.

-С композитора и певец Дани Милев бяхте много силен тандем, планирате ли пак да правите нещо заедно?

- Разбира се, цял албум готвим, свирим заедно отново и стъпка по стъпка вървим към едни наистина красиви песни, които съвсем скоро ще започнат да звучат наоколо…

-Разкажи ни за детството си в столичния квартал “Овча купел”. Какво дете беше, мечтаеше ли за пеенето и сцената от малка?

- Аз бях по-лудото дете на мама и тати, вечно с плановете, вечно по дискотеките. Беше лудо детство, с много от приятелите ми от този период все още се виждаме. Винаги съм мечтала да бъда точно това, което съм в момента… Определям се като нормален, човек, който определено живее за сцената и за публиката, без излишна суета и без излишни претенции и клишета… Това исках, това съм и това ще бъда.

-Учила си народно пеене, народни танци, модерен и джаз балет? Какви емоции останаха от теб от тези години?

- (Усмихва се) Пропуснах само художествената гимнастика (смях)… Разбира се, прекрасни колективни занимания, които ме научиха на уважение. Танците ми липсват много, все ми се иска някога да ги комбинирам с пеенето, но досега не съм го постигнала, а обожавам да танцувам.

-Покрай раздухания наново скандал между попфолка и останалите стилове музика, във връзка с евросубсидиите на “Планета Пайнер”, (които в крайна сметка бяха отказани) се заговори отново за меценатството в музиката. Ти си близка с Азис и дори включи вокала му в песента си за “Евровизия” – Let me cry, по музика на Дани Милев. Какво би казала на тези, които продължават яростно да се възмущават, че не трябва да се наливат пари в чалгата?

- Не бих могла да взема страна, защото всеки може да представи проект и да бъде финансиран, просто някои хора са по-находчиви и креативни и това по някакъв начин подразни интелектуалците….Аз вярвам , че е време да се събудим от зимния сън и да спрем да мислим, че мрънкайки вкъщи, някой ще ни донесе евросубсидия у дома. Хората работят и никой никому не е длъжен. Апропо, Азис не е в “Пайнер”, не зная защо е намесен… Той си е от друга планета и си е самостоятелен електрон.

-Ти си човек с много богата обща култура и стил, мислила ли си, как може да се преборим с пошлите текстове и крадените музикални теми от региона?

-Е, не чак да ги борим, чалга си има във всяка държава, ето, този хит “Носа Носа” например е уникална бразилска чалга… нещо като “Радка пиратка”. Има си музика за всички, единственото, което аз не одобрявам, е че не създават авторска музика, а взимат наготово песни от съседите ни.

-Близо две години беше водеща в БГ Радио. Защо се отказа, и би ли се пробвала и в тв ефир?

-Много красив период от живота ми (смее се)… Просто реших да пробвам и горе-долу се получи. Беше един период, в който бях спряла за малко с музиката и станах водеща… Еех, мили моменти… Отказах се, защото започнах активно с музиката и не можех да ги съчетавам успешно, не исках да преча на никого. Но още си обичам екипа и колегите. Телевизия? По-скоро - не… може би да… кой знае…животът е шарен (смее се).

-Ти беше една много емоционална треньорка в “Гласът на България”. Предстои ново издание, ще се ангажираш ли с нещо?

-Не, това вече е ясно, аз участвах във формат на Нова телевизия , а двете медии са конкурентни. Разбира се, че няма да съм първата, която е едновременно в двете най конкурентни медии… Аз направих своя избор, сега си партнираме с Нова телевизия и съм наистина впечатлена от отношението им.

-Във връзка с участието ти в “Гласът…”, мислила ли си за по-сериозно менторство на млади таланти, или още ти е рано за това?

-Рано ми е, а и не мисля. Някой ден, ако стана милионер, бих направила малка група и бих ги направила истински артисти, но за това трябват средства… Сега аз работя за себе си, има какво още да довършвам да шлифовам, рано ми е за учителка, рано ми е и за пенсия (смях).

На Годишните музикални награди на БГ Радио през 2008 г.
Мариана Попова получи наградата “Изпълнител на годината”

-Ти не се побоя да влезеш и във “ВИП Брадър”, с какви чувства остана, и би ли участвала отново?

-Добре съм, нищо не ме изненада особено… Бих влязла отново, да, само че бих била една идея по-конкретна и по-директна - спестих много думи, които трябваше да кажа на висок глас (смях). Беше интересно и не съжалявам за нищо.

-Пишеш текстове на песни, би ли пробвала с композиране и аранжименти?

-Засега още не съм се пробвала в композиране, но с текстовете определено набирам сили… Надявам се третият ми албум да е само с мои текстове и дано…




-С какво още обичаш да се занимаваш, когато не си заета с музика?

-С малката Мими, обожавам и водата, морето, безгрижието… да седя и да не правя нищо, загледана в морето, океана… тишина, природа любим човек…

С любимия Ханес

-С Ханес сте заедно, напук на клюките. Възможно ли е човек да опази една любов от външни посегателства?

-Само ако и двамата го искат. Любовта се пази индивидуално във всеки един от нас. Ако аз тръгна да пазя любовта на Ханес, ще се превърна в досадна жена и обратното. Не пускаме никого у дома, те напират, ние затискаме и така, няма удържане (смях).

-Какво промени малката Мария Магдалена у теб?

-Всичко. Направи ме красиво уморена и организирана, търпелива, осмислена, доволна, гневна, щастливо недоспала, но горда и усмихната… Детето е всичко… Животът ми е пълен и категоричен, мотивирана съм и вярвам в доброто.

-Душата ти е като струна, деликатна и чувствителна. Какво от живота наоколо те разплаква най-често?

- Болката на хората, тъгата в очите им, грижите, мисълта, че не мога да помогна и не зависи само от мен, несправедливото, невъзможното… Искам щастливи хора… но ме боли за хората…

-Как да останем човеци, въпреки кризата, обедняването, нищетата?

-Трудно е и доста често не оставаме човеци, изгубваме се в дребни детайли и изгубваме пътя, по който сме тръгнали. Виждам хора които са изоставили мечтите си, целите си, обезсмислили са се… Трудно е, но винаги трябва време да се спрем и да си спомним за нас, самите нас, да се огледаме в себе си и да намерим отново пътеката…

-Определяш ли се по-скоро като оптимистка, отколкото реалистка? Наскоро излязоха изследвания, че прекаленият позитивизъм вредял на здравето, изнервял и те откъсвал от земята…

-Позитивна реалистка, оптимистка, но не за всичко и всеки… Нека го кажем така: вярвам в доброто начало, вярвам и в доброто бъдеще, гледам с трезви очи наоколо и зная, че това е реалността, в която активно живеем… Умереният позитивизъм не вреди, но винаги съм здраво стъпила на земята.

-Наскоро сподели с надежда, че ти предстои силна година, изпълнена с “много работа и положителни емоции”. Какво предстои?

-Албум, сватба, голям концерт (смее се).

Мариана заедно с Амалия на снимките на клипа към песента Wild

-Името на албума ти – “Нова религия”, много ти отива. Вярваш ли, че след несъстоялия се “край на света” на 21 декември 2012-а идва нова ера на по-духивни отношения между хората?

- Иска ми се много, всичко зависи от нас, хората…Знае ли човек, познавам хора, които за ходили доста пъти при Далай Лама, но не са ми много духовни, напротив, опитват се да рушат създадено добро…Не зная… Дано... Да си го пожелаем.

Вълнуващи кадри от клипа на култовата балада "Чуй ме" в дует с Орлин Горанов, фотосесия на Краси Танев

С Орлин Горанов на снимки на последния клип Lejos

Публикувано във в. Преса, 10 февруари 2013 г.