Боряна АНТИМОВА
Вестта, че вече я няма, ме връхлетя точно когато си мислех, че днес е рожденият й ден, и потърсих домашния й телефон, за да я поздравя. После се сетих, че отдавна не съм я чувала, и че прочетох някъде, че вече не живее там, в апартамента с прозорци към гората...
Помня като сега интервюто си с нея в сянката на едно смокиново дърво на Каваците. Продължи три часа, а тя беше толкова сърдечна и мила... Помня после гостуването в дома й - едно спонтанно зародило се приятелство, породено от взаимна симпатия, но без да си позволя да й заговоря на "ти"...
Помня гласа й, разказите й за създаването на "Зайченцето бяло" и "Работна Мецана", с които съм израснала; за работата й като генерален директор на телевизията - един от най-успешните - и спомените й за гениалния й баща...
Леда говореше на такъв великолепен, чист български език, че когато бях с нея, много внимавах някой жаргон да не се прокрадне в речта ми... Велика, неповторима, вечна жена!
Моя приятелка пусна във Фейсбук нейната “Работна Мецана” и ме разплака... Първите ми детски спомени от досега с книга бяха с тази "Работна Мецана". На нея се учих да сричам в невръстната си възраст - 3-4 години...
Книжката беше с великолепни илюстрации на Вадим Лазаркевич - красота! Пред очите ми преминаха като на лента най-ранните и безгрижни години от босоногото ми сандалено детство, и някъде там все се повтаряше името й – в стиховете, които четях или рецитирах на тържества в детската градина…
И добре че я запазих онази книжка - с прекрасните илюстрации на Вадим Лазаркевич, единствени достойни за емблематичните й стихове - за своите деца - по-качествено издание така и не излезе. Само в някакъв момент някой се сети да препечата фототипно това - оригиналът от моето детство.
В първите години след университета работих като учителка, и то на първолаци. Държах им ръчичките, докато изписваха неумело първите си букви. За да свикнат по-бързо с четенето и за да преодолеят оня период на сричане, който при някои деца продължава прекалено дълго, ги заведох в библиотеката на близкото читалище.
Библиотекарката беше подготвена, беше събрала една купчина от най-качествените книжки и ги раздаде на децата, като им направи и картони. Аз обявих, че ще давам за награда по една пчеличка на всеки за всяка прочетена книга, накрая ще има победител. Някои колеги проявиха типичния скептицизъм и недоверие, а и ревност. Попитаха ме, как ще установя, че някое дете не ме лъже, че е прочело докрай книжката си. Освен това, книжките били различни по обем. Казах, че не това е важното.
Родителите обаче бяха във възторг от идеята, баби и майки започнаха да рисуват и изрязват от картон пчелички, за да не съм си губела времето с това. Имала съм много по-отговорна задача - да помогна на децата безболезнето и много приятно да прескочат сричането и да бъдат по-уверени в четенето... Велик ентусиазъм, всенародно дело...
И тогава книжки като "Работна Мецана" се четяха като топъл хляб, освен това родителите специално дариха на библиотеката книжки, подходящи за раздаване на нашите първолачета... Резултатът беше - познайте? - до края на 8-ми клас тези деца имаха най-високи резултати от випуска по български език и литература. Точно този спомен разказах на Леда там, на Каваците, и той се оказа решаващ, за да склони тя да ми даде интервю за "Вестник за жената"...
Леда Милева беше толкова далече от суперлативите за себе си… Все ми повтаряше: “Какво толкова има да се пише за мен, най-обикновен работохолик, нищо повече. Защо трябва да занимавате хората с моята скромна персона? По-добре пишете за баща ми”.
Леда Милева ми напомни, че отличителната черта на всички големи е скромността и липсата на всякаква звездна суета...
Мила Леда, почивайте в мир!
До последен дъх…
На 93 години днес почина Леда Милева - писателка, преводачка, автор на стихове и пиеси за деца. Леда Милева почина на рождения си ден - 5 февруари, пише във възпоменателния текст за нея БНТ.
Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев. Завършва Американския колеж в София и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
От 1945 до 1951 година е главен редактор на програмата за деца в радиото, а от 1951-ва до 1966-та - главен редактор в издателствата „Народна младеж" и „Български писател".
В продължение на 4 години - от 1966-та до 1970-та - Леда Милева е генерален директор на Българската телевизия. През 1972 година заминава за Париж като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а през периода 1984-1992 година е и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО.
От 1979 до 1989 година тя е председател на Съюза на преводачите. В продължение на 20 години Леда Милева е заместник-председател и председател на българския център на международния ПЕН клуб. Народен представител е в три парламента - в VIII-то и IХ-то Народни събрания, а през 1990-та е избрана за депутат във Великото народно събрание.
Тя е автор на над 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси и преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Леда Милева е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга.
До последния си дъх Леда Милева пишеше, четеше и се интересуваше от всичко, което се случва в обществения и културен живот на България. Да си припомним какво сподели тя пред нашата камера, когато навърши 90 години.
Леда Милева: "Времето, за което говорим, времето, което прекарах в телевизията, тези четири години бяха едно още пионерско време. Много държах във всичко да следим пулса на нашата аудитория, разбира се, тогава всички гледаха телевизията и повечето неща харесваха".
"А че ще се явят нови герои, е естествено. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература."
"Животът може да бъде хубав, ако знаеш къде е хуморът. Хуморът е там, където има изкуство, където има човечност, където имаш приятели."
Леда Милева
(Смомен от моето детство:)
Работна Мецана
Леда МИЛЕВА
Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.
Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две мерудия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.
Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!
Няма коментари:
Публикуване на коментар