неделя, 24 февруари 2013 г.

Любо Киров: Да си цивилизован означава да обичаш



Боряна АНТИМОВА

Любо пристига на срещата точен, приветлив и дружелюбен. Приятелите му твърдят, че е човек, на когото може да разчиташ за всичко. Той е и като мерило за професионализъм – участва ли някъде, значи летвата е висока. За 12-те години от създаването на група ТЕ и големия успех обаче Любо успя да остане нормален, винаги отворен за нови проекти и любезен с пресата. Не се оплаква, работи здраво и мечтае с размах.

Роден е на 26 октомври 1972 г. в Плевен, завършва училището по керамика в Троян и “Керамика и стъкло” в Художествената академия, но още от детските години е потопен в музиката. С група ТЕ (2000 – 2007) създава два албума и хитове като „Има ли Цветя“, „Ще те намеря“, All Right“ (с Мария Илиева). Автор е на много хитове в поп-музиката и над 150 текстове за песни. През пролетта на 2007 г. Любо напуска група ТЕ и започва солова кариера. През 2010 г. излиза и първият му самостоятелен албум - „Любо 2010“, като три от песните влизат в МТV класацията Europe’s World Chart Express. Изпълнител на 2012-а на БГ Радио.




-Любо, спомена, че след интервюто отиваш на запис?
-Да, заедно с мои приятели подготвяме благотворителна кампания – “Дано“ на фондация “Нашите деца”, подкрепяща борбата с изоставянето на бебета. Близо 5000 деца все още живеят по домове, и защото нито едно дете не заслужава да прекара и ден от живота си там. Мотото на кампанията е, че “когато сме много, и малкото е много”. Заедно с Графа, Орлин, Криста и още около десет колеги сме посланици на кампанията и ще запишем песента на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Дано“ с модерен кавър.

-Извинявай, но не се ли включваш прекалено често в подобни кампании?
-Длъжни сме като хора да използваме популярността си, за да бъдат чути идеите, които носят добро. Смисълът на кампанията “Дано” например е средствата да не се даряват кампанийно и еднократно, а редовно, всеки месец със суми по възможностите на всеки. Това става, като се уведомиш банката, в която е сметката ти, всеки месец да отчислява по сметката на фондацията определена сума. Ако една година всеки месец даряваш по 2 лв. – ще осигуриш адаптирано мляко за 2 седмици за 1 бебе; по 5 лв. – памперси за цял месец за 1 бебе; по 10 лв. – козметиката за 1 месец за 1 бебе; по 20 лв. - издръжката на едно приемно дете; по 30 лв. – лекарствата на 5 бебета за 1 месец; по 50 лв. – плодовите пюрета на 5 бебета за 3 месеца. Аз реших да дарявам всеки месец по 30 лв.


-Твоята любима кауза?
-Тази, която възпитава, не само да се помогне финансово на някого, а да караш хората да се замислят, да се променят. Най-добрата помощ е да научиш някого как сам да си помогне.

-Участва напоследък и в новото риалити “Шатра” по Нова телевизия, започнало на 5 февруари. Защо?
-Не бих участвал в друго риалити, но това беше с много силен социален заряд и го приех като предизвикателство – какво е да поживееш сред роми. Експериментът ми хареса. Видях в ромската общност патриархални ценности, които у нас са позабравени. Вече почти всяко семейство у нас има някакви проблеми – или са разведени, или брат и сестра са скарани и не си говорят. А в това ромско семейство видях как всяка вечер 25 човека се събират на масата, говорят си, държат един на друг, бранят се, обичат се.

-Може само да вземем пример от тях…
-Да, упрекваме ги, че не били цивилизовани. Да си цивилизован за мен означава да запазиш всички онези човешки неща, като семейните ценности и любовта. Да си цивилизован означава да обичаш! Повярвай ми, наистина ме вълнуват тези неща. Обвиняват ромите, че крадат ток, но има много по-големи крадци – на коли например. Да не говорим за кражбите на държавно ниво от хора с власт. Аз нямам предубеждения към ромите. Не може да слагаш етикет на нещо, което не си опитал и на цял етнос, без да си го опознал.

-Прави впечатление, че вие, поколението на вече утвърдените музиканти между 30 и 40 години, непрекъснато сте заедно…
-О, да, постоянно ме търсят за различни проекти. Но по-важното е, че останахме приятели. Ето, с Мария Илиева се познаваме сигурно от близо 20 години, и до ден днешен работим заедно. Оня ден писахме текст за нов неин сингъл.

-Ти май за всички колеги от жанра си писал текстове?
-Да, почти за всички от последните десетина години – за “Каффе”, за Дони, Мария, Ирина Флорин… Над 150 текста, включително и тези, които аз съм изпял.

Тримата големи в попа днес - Орлин, Графа и Любо са приятели и извън сцената


-А композирането?
-Не съм от изпълнителите, които вземат една песен и я записват такава, каквато е. Съавтор съм във всичко и смятам, че така трябва да бъде, артистът трябва да е вложил част от себе си в това, което изпълнява и записва. Другото е обикновено занаятчийство, а аз не съм занаятчия.

-Интересното е, че не се е чуло някой от твоя кръг колеги да каже “аз съм по-велик от еди-кого си”...
-И да има ревност и завист, тя не се показва, не се усеща. Човешкият фактор си съществува, независимо от всичко. Просто трябва да акцентираш на важните неща. За мен например е важно да се случат добрите неща, а не просто да успееш в кариерата.

-Не си ли забелязал, че истински големите презират звездната суета, че колкото по-високо се изкачват по стълбицата на успеха, толкова по-скромни и земни стават?
-И слава Богу, това прави човека мъдър. Да останеш скромен – това е мъдростта. Когато падаш ниско долу, осъзнаваш кои са важните неща. При мен падането се случи и в буквалния смисъл - счупих си крака и четири месеца бях изолиран вкъщи. От година единият ми крак е с пирони…

Любо в “романтичния” период през 90-те, когато свири с банди по клубове


-Как се случи това?
-Сцената във Варна беше недобре направена. Бях с Акага и подскочих на място, където нямаше практикабъл. Потънах и счупих крака си. И в тия четири месеца какво става? Кариерата спира. Седя си вкъщи и кой е до мен според теб? Телевизии, репортери или някакви звезди от шоубизнеса? Не, разбира се.

-И кой беше до теб, за да ти подаде чаша чай?
-Майка ми, естествено. И приятелите. Голямата всенародна любов в такива моменти е много далече от теб... Хората често ни ползват като аксесоари, като нещо, което може да изпиеш, и никой не се интересува от личните ти проблеми. Смятат, че животът на артиста тече в едно безкрайно безгрижие. Та ако няма кой да ти донесе чаша чай, както ти спомена, целият ти успех се обезсмисля.

-Има ли такава закономерност - колкото повече успяваш, толкова по не ти върви в любовта, в личния живот?
-Не смятам. Зависи от човека и в какво е успял. Някои успяват с любовта например.

-Как върви любовта при теб?
-Нямам статут на семеен човек, но сега голямата ми мисъл е за дете, сватбата се оставя на заден план. И забелязвам, че хората около мен също са избрали да имат деца, без да сключват брак. Детето осмисля живота ти. Макар да нямам усещането дали бих се справил като баща…

Многогодишно приятелство свързва Любо с Мария Илиева, с Криста
също е близък и извън сцената


-Сигурно си даваш сметка, че тогава бурният клубен живот ще отстъпи мястото на смяна на памперси и среднощни разходки с плачещо бебе?
-О, при мен нещата с клубния живот отдавна не стоят така. Навикът да висиш по заведенията, все едно дали си на работа, или просто така, е присъщ на 20-те години от живота. Сега гледам като си свърша работата, бързо да се измъкна, докато преди се купонясваше след участие.

-Какво е това – умора, или просто желание да ти остане повече време за любимите неща?
-По-скоро второто, но и умора от несъстоятелни занимания, от излишни натоварвания. Вече не виждам смисъл в това, да седя до 5 сутринта.

-Имал ли си “бърнаут” – професионалната депресия, при която бушонът ти просто изключва?
-О, да, имало го е. Това са тия мигове на “горе” и “долу”. Случва се при нас през цялото време. Важното е тази парабола с редуване на “най-горе” и “най-долу” като цяло да има наклон нагоре, да има възход. На следващия свой хоризонт си малко по-мъдър и малко по-отгоре виждаш нещата, които си правил преди. А не да се обърнеш и да се окаже, че всичко преди това е било само една равнина…


Като ученик в Художественото училище
в Троян
-Завършил си Художествената академия, но винаги си твърдял, че музиката е голямата ти любов?
-От малък съм ходил на пиано и съм свирил в ученически банди в художественото училище в Троян, което завърших. Почти винаги в мазетата се правят рокендрол банди. Никога не съм учил пеене, но поработих доста по клубове с групи в средата на 90-те. Не се изкарваха много пари, но работехме много, пеехме кавъри на известни банди. Това си е една предимно занаятчийска школа, но все пак школа. Налучкваш в себе си къде да останеш като стил.


Любо с наградата за изпълнител на 2012-а на БГ Радио
-Ти държиш да наложиш марката “Любо Киров”, но за много хора си оставаш “Любо от ТЕ”. В какво се прояви при теб синдромът на “излезлия от бандата”?
-Имаше го, няма как, все пак осем години бях с “ТЕ”. В началото е малко кофти, това си е едно ново начало. Отстрани погледнато, все едно почваш всичко отначало. Даже може би е по-сложно, отколкото, ако си с чисто “досие”. Разбира се, горд съм с работата си с “ТЕ” и за нищо не съжалявам, правили сме супер неща. “Любо от “ТЕ” си остава като нарицателно, защото начинът, по който са започнали да те разпознават, е този, в което няма нищо странно. Не ми пречи и не ми е проблем.

-Написал си над 150 текста, а пробвал ли си поезия, проза?
-Интересен въпрос. Не се смятам нито за поет, нито за писател. Текстовете се подчиняват на вече готовата мелодия и не биха представлявали поетическа ценност, ако се издадат в книга. Макар че се получават и добри неща. Например парчето на Тони “Както преди”: “Колко още трябва да говоря/ да рисувам себе си по памет/ колко още трябва да се моля/ - мисли за мен както преди”… Но не ме привлича писането на проза например.

-А рисуването съвсем ли го заряза?
-Използвам го в чисто естетска насока, да си оформям обложките на албумите, грижа се сам за стайлинга си.

-Издаде самостоятелен албум през 2010-а, сега на какъв етап си?
-Миналата година имах супер успешно обикаляне на страната с музиканти. Събрах плофесионалисти като Живко Петров, Калин Вельов и Ангел Дюлгеров. Имахме супер успешно турне в десет града за месец, но всъщност то продължи цялата година, защото последваха покани по морето и къде ли не. И до днес тази формация продължава да действа, обикаляме клубове в София и страната.

-Правите качествена музика, без да се включвате в оплюване на чалгата, на пошлото…
-Мразя да поставям етикети, както вече споменах. Музиката не може да бъде разделяна на добра и лоша. Тя е форма на изказ, нищо повече. Зад всеки вид музика стоят определени хора, сред тях има добри и лоши...

Срещите с Камелия Тодорова се винаги изпълнени с емоции


-Възможно ли е да се промени музикалният ни фон като цяло, да зазвучи по-качествената музика?
-Може, като излязат продуценти, които вложат 2-3 милиона, например пари в това. Ние в момента се самопродуцираме. Аз се занимавам сам със себе си, Мария Илиева също, Графа направи самостоятелна компания. Щом толкова много крещят против пошлото, да спонсорират качествената музика. И телевизиите и радиата да започнат да пускат по-често наша музика!

Като пионерче, 1982 г.
-Какво подготвяш?
-Част от турнето съм го заснел на DVD и ще излезе скоро със списание MAXX, в сериозен тираж. Концертът ще бъде излъчен и по БНТ. Сега съм си наумил да направя цял албум, но с голям биг бенд, от типа на този на радиото. Да има в него джаз и соул, с част от моите неща, с нови и част от много известните български мега популярни за всички времена парчета. И това ми е мечтата за 2013-а. Това не означава, че ще спра с ходенето по клубове. Искам да направя концерти за тези хора, които не искат да чакат в клубовете до полунощ, за да ме чуят, а искат да отидат на концерт в нормалното време – 7 вечерта.

-Записваш ли нови парчета?
-Непрекъснато. Направих например нови парчета в диджейски стил с Mr. Moon, които продавам чрез интернет канал в целия свят. С Живко Петров правим оригинален саундтрак, ремиксатори правят още осем ремикса и това се продава като албум в интернет. Това се случва в един съвсем друг свят – света на електронната музика… Имаме договор за дигитално разпространене на музиката ни по интернет в Италия, сега ще подписваме такъв в Германия... Менажирам се сам и не смятам, че съм най-добрият, но се справям доста по-добре от някои хора с агент.

С Васил Найденов го свързва взаимно уважение и възхищение


-Не си от артистите, които мрънкат, че не се продават навън, защото са имали нещастието да се родят в България…
-Оттам такива добри рецензии идват! Предубедени хора има тук. Истината у нас е, че много хора не разбират от музика, дори и работещите в музикалните телевизии. Такъв малоумен вкус! Аз ги разбирам, те не са там, за да образоват населението, а да имат рейтинг…

-За какво ти се иска да ти остава повече време, извън музицирането?
-Не се оплаквам. Но си мечтая да имам повече време да пътувам. Ходил съм на много места, но има още много, които искам да посетя.

"Обичам да се събираме тримата с Графа и Орлин на записи и на сцената"

Публикувано във в. "Преса", 24 февруари 2013 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар