Зефира Вълова: Бароковата музика лекува душата и разгаря любовта

Боряна АНТИМОВА

Зефира сякаш е създадена за цигулката и бароковата музика – двете й големи любови, без да се пропуска мъжа на живота й, разбира се. Тя е нежна, изящна, изискана и чувствителна, но на репетициите и на сцената й се налага да е желязната лейди, за да въвежда ред сред десетки самонадеяни музиканти. Защото, освен че е виртуозен цигулар, Зефира Вълова е канена като концертмайстор в различни европейски формации. Завършила е Националната музикална академия в София при големите знаменитости Йосиф Радионов и Стойка Миланова.

Отдадена е на своята цигулка вече четвърт век. Когато е на 18, я канят да свири в оркестър “Орфей” в Перник, където работи две години. Следващите пет е помощник-концертмайстор на оркестър “Класик FM”. Специализирала е в консерваторията в Амстердам. Концертмайстор е на Бароковия оркестър на Европейския съюз и на други формации. Основател е на фестивала “Изкуството на барока”, който ще се проведе в София за шести път от 6 октомври до 26 ноември.

-Зефира, не е ли задължително концертмайсторът да е ангажиран само с един оркестър?
-На визитката ми пише “музикант на свободна практика” и съм концертмайстор навсякъде, където ме поканят. От три години Бароковият оркестър на ЕС ме кани като концертмайстор за едно или повече турнета. Те залагат на практиката всяка година да срещат младите инструменталисти с различни диригенти и концертмайстори, така че да съберат възможно най-много различен опит, разностранни мнения. Моето турне с тях мина през юли с концерти в Испания, Естония, Словения, Люксембург.

-Колко инструмента трябва да прослушвате всеки път?
-Типичният бароков оркестър, формиран в първата половина на 18-и век, се състои от струнно ядро – цигулки, виоли, виолончели, контрабас, понякога виола да гамба. Задължително има обои, фаготи, флейти. Тоест, бароковият оркестър наподобява много на модерния симфоничен, само че инструментите са старинни, натурални, с различна техника, конструкция и много по-богат на тембри звук. Оркестрантите варират от 15 до 40 човека.

-Крехка дама сте, а трябва да въведете ред сред десетки самонадеяни музиканти…
-Да, те доста често са със самочувствие, но пък дисциплината е също нещо, което се учи и се възпитава. Концертмайсторът има нужният авторитет, за да бъде последван, никой да не свири по-бързо или по-бавно от него, по-силно или по-тихо.

-Барокът ли вас избра или вие него?
-Не е случайно, че се занимавам с барок, това е мой личен избор. След като завърших, с мои български колеги започнахме да търсим информация за старинната музика. За щастие в интернет има купища сканирани книги, библиотеките непрестанно бълват нови издания от онова време, партитури от 18-и век чакат някой да ги разтвори и изсвири за първи път.

-Усилва ли се интересът към старинната музика?
-В Европа изкушени от старинната музика са обикновено хора като мен, около 30-те. Но открих, че този интерес датира от много по-отдавна. В първите години на 20-и век започва задълбоченото изучаване на старинните манускрипти. Което води до съвсем друг, по-верен прочит на творбите на Бах, Вивалди. В България все още са малко колегите, които биха искали по-детайлно да разгледат едно музикално произведение от 18-и век, да обърнат внимание на всички аспекти в него, а не да си казват: “О, то не е трудно технически, ще го подготвим с една репетиция”…

-Що за хора са почитателите на бароковата музика?
-Несъмнено са доста интелигентни, не повърхностни, такива, които умеят да се задълбочават и търсят красота и баланс. Защото бароковата музика крие симетрия. Макар на пръв поглед да е наситена с детайли и орнаменти, тя заляга на една много здрава, устойчива структура и това несъмнено се отразява и на емоциите, и на усещанията на слушателите и изпълнителите. И като резултат след един хубав концерт публиката излиза усмихната, щастлива и освободена от грижите си.

-Интересували ли сте се от музикотерапия?
-Не, но Вивалди, Моцарт и Бетовен често са споменавани като композитори, чиято музика лекува.

-Вие сте сред създателите на фестивала “Изкуството на барока” в София. Чия беше идеята, как започна всичко?
-Това е шестото издание на фестивала, провежда се ежегодно от 2007 г. насам. Идеята беше на мен и мои колеги, започнахме да свирим тук в България бароков репертоар. Намерихме инструменти, поръчахме на български майстор – Христо Георгиев, да направи копия на лютни и цигулки и други инструменти, образци от бароково време. След това ни поканиха на различни европейски фестивали.

Но у нас все още нямаше подходящия подиум за такава изява. И с помощта и на семейството ми, на най-близките, успяхме да започнем фестивала. За щастие се оказа една устойчива инициатива. Впоследствие заминах да уча в Амстердам. Много от колегите, с които започнахме, също продължиха да учат в чужбина. Член на бароковия оркестър съм действително от самото начало на интереса ми към тоя репертоар. Въпрос на шанс.

-Какво да очакват почитателите на фестивала “Изкуството на барока” тази година?
-Хрумва ми веднага да цитирам музикалната критика от миналата година, която бе озаглавила една статия в списание „Лик“ “Изненади и наслади”. В програмата могат да се видят имена както на познати наши изпълнители, така и на хора от съзвездието чуждестранни музиканти, които гостуват често у нас.

В програмата има широк калейдоскоп от автори от късния барок. Стигаме далеч до Бетовен, Клементи и Шуберт. Така че обхващаме около 150 години в музикалната история. Разнообразието на жанрове е голямо: сонати, увертюри, серенади, фантазии, песни, квартети, опера...

-Във ваше предишно интервю коментирате друг ваш важен избор от детството – пиано или цигулка. Не ви ли е мъчно за вашата първа любов – пианото?
-Инициативата за цигулката дойде от майка ми, която е свирила на този инструмент. Тя е преподавател по образование, с разностранни интереси, богато въображение и куп хобита и занимания. Брат ми Велислав пък свиреше на чело като малък, но в момента има съвсем друга професия – компютърен специалист.

Днес не съжалявам, че не започнах с пиано, защото цигулката е много хубав инструмент, много по-близък до човешкия глас например. Контактът с нея, със струните дава много повече удовлетворение и наслада, отколкото това, което модерното пиано може да ни предложи, тъй като при него звукът реално се произвежда чрез удар.

-Първите ви детски спомени от свиренето? Страдахте ли, че трябва да стоите затворена вкъщи, докато връстниците ви играят на улицата?
-Момчетата по-тежко преживяват тези неща. Е, имало е сълзи, но никога не ми е тежало чак толкова болезнено. Имала съм и хубаво детство, и достатъчно занимания, подходящи за деца. Така че, мисля, музиката ми е дала много и не ми е откраднала нищо от детството.

-И никога не ви е идвало да захвърлите цигулката в тежки моменти?
-Като не свиря, тя ми липсва, чувствам се потисната. Е, кризи има, когато някой диригент се държи твърде арогантно, когато часовете в път към концертната зала са повече от самия концерт. Но това не са сериозни пречки.

-Все сравняваме душата със струни… С какво цигуларите се отличават от другите?
-Виолистите например притежават една извисеност на духа, по-артистични са, понякога са сякаш на друг свят. Но за цигуларите не мога да кажа същото. По-важното е, че разкриват душата си по време на концерт, тъй като връзката между инструмента и изпълнителя е много силна и може да се направят изводи, що за личност е свирещият. Между звуците и в начина на интерпретиране може да се “разчете” душата му.

-Живеете в Париж, кое ви отведе там – любовта към цигулката или към някой фатален мъж?
-Въпросът е дали мъжът е влюбен в мен или в моята цигулка (смях). Той също е музикант, но не цигулар. От Ница е, но не живеем там, оставили сме този град за по-късни пенсионерски години. Живея във Франция, пътувам често и София ми липсва много, така че се връщам тук винаги, когато е възможно.

-Бихте ли се включили в група за атрактивно представяне на класиката като Bond или нашите “Стрингс”?
-Музиката като изкуство и в частност класическата не се нуждае от разкриване на плътта или показване на красотата на изпълнителя. Всичко друго приемам – различен вкус, различна адаптация на произведенията, аранжименти, подход, хореография ако щете. Но не мисля, че трябва да се залага на чисто физическото послание.

Освен това отмина десетилетието, през което бяха модерни електрическите цигулки. Надявам се, че не само за нас, изпълнителите, но и за по-широката публика по-стойностни са инструментите с акустичен звук и повече окраска.

-Как минава един ваш ден, свободен от свирене?
-Такива дни няма. Задължение, необходимост и желание е всеки ден да се занимавам с подготовка, със свирене, с поддържане на форма, повдигане на нивото. Така че се старая всеки ден да отделям време за цигулката.

С диригента флейтист Алексис Косенко, снимки Свилен Димчевски

-Вие самата как релаксирате, докато другите слушат вашата музика?
-Правя това, което правят и другите хора като мен. Много ме зареждат другите изкуства. Харесвам балет, изобразително изкуство. А там винаги има какво да се потърси, свързано с инструментите, тъй като те често са изобразявани през 18-и век от художниците. Обичам четенето на книги, разходки сред природата.

-Мислили ли сте, когато един ден имате дете, как ще поделите времето си между него и цигулката?
-Много се надявам на детето да му харесва музика, защото ще се наложи да слуша доста (смях). А иначе вниманието ще трябва някак да се подели…

-Пречи ли цигулката на любовта?
-Ни най-малко, тя само спомага за разгаряне и поддържане на любовта. Ако мъжът до мен ме ревнува от моята една цигулка, аз трябва да ревнувам от неговите 50 флейти. Той има лична колекция от 50 инструмента, които представляват развитието на флейтата от нейния първи образ до модерната. И свири на всичките.

-Носите рядко и красиво име, има ли история около избирането му?
-В гръцката митология Зефир е богът на южния вятър. Отново майка ми го е избрала. Като малка не бях срещала никой друг със същото име. Но откакто се занимавам със старинна музика, няма концертна програма, в която поне едно произведение да не е посветено на бога на вятъра Зефир. Защото през бароковата епоха изкуството се обръща към античността, черпи своите сюжети оттам. Затова героите в повечето опери на Хендел например, на Рамо, на Вивалди са именно образи от гръцката митология.

Публикувано в Информационна агенция "Крос", 5 октомври 2012 г.

ОЩЕ ЗА ЗЕФИРА: