Актьорът Славчо Пеев: Лъгах за годините си заради спорта

Боряна АНТИМОВА


“Старост? Ама какво говорите?… Кой я усеща?… Аз не знам на колко години съм!” – погледът на Славчо Пеев е някак объркващо безстрастен зад диоптрите. “Е, някога може човек да вдигне кръвното, тоест, да му го вдигнат, но само толкова” – продължава в същия тон актьорът, и пак не е ясно, шегува ли се, или е сериозен.

Добре, ще си играем на криеница, господин Пеев, простено ви е… Години наред вие ме карахте да се смея през сълзи… “Пенсия при нас няма. Току някой ми каже, че ме е гледал в някой стар филм. Нямам навика да си пазя снимките си като по-млад и да съжалявам, че не съм същият. Не планирам за години напред, живея за днес и мисля какво ще правя утре”, продължава вече сериозно актьорът.

Всъщност Светослав Пеев и няма време много-много да умува над старостта и смисъла на живота. Играе в три пиеси в Сатиричния театър, режисира две от тях. Освен това е директор на общинския театър в Дупница. Как се прави драматургия в “частния град на братя Галеви”? “Нормално, с пиесите, които поставихме, обиколихме половин България. Хората там имат вкус към качествения театър, а и общинарите много помагат”, хвали ги директорът.

Личи си, че е леко изморен от вълнуващата среща с новия директор на Сатиричния театър Калин Сърменов. “Важното е, че е играл в театъра, не ми е все едно кой ще ми е шеф, разбира се”, казва Пеев. Очаква снимки за сериал. Сценарият – комедия - е готов, автор е Любен Дилов – син. “Каза ми, че е мислил за мен, когато го е писал”, споделя актьорът.

“Съкровищата” на Славчо Пеев: синът Петър, снахата Алиса и внуците (от ляво на дясно) Дани, Марти, Апъл и Слави

С над 70 театрални и над 100 телевизионни роли и участие в 23 филма, Славчо Пеев е бил сред любимците и на публика, и на критика преди и след 10 ноември, но никога не се е звездеел. Роден на 4 април, типичен Овен - не се оплаква, не мърмори. С ролите си имал късмет, не му се е случвало да му предложат лоша.

“И други преди Любо са писали за мен, Стратиев например… Сега искам да играя в пиеса на Христо Бойчев. Много обичам българската драматургия. Последното, което направихме тук – “Лека форма на тежка депресия” по текстове на Стратиев, се получи много добре”, казва Пеев.

Седим в една от гримьорните на Сатирата. Настръхвам… Спомням си как преди повече от 20 години седяхме по стълбите в залата, с билети за правостоящи – винаги беше препълнено. Свивахме се някак, за да го гледахме в незабравимите роли на Иван Андонов в “Сако от велур” и “Римска баня”, на виртуоз – в „Рейс”, на лекар в „Максималистът”, на директор на театър в “Балкански синдром” на Стратиев… Вдъхвахме онази неповторима атмосфера на недоизказаност и езоповския език… Сега как е, като има свобода на словото?

С дъщерята Йоана на премиерата на филма “Мисия Лондон”, 2010 г. 

“Доста се загубиха хубавите традиции в тези 22 години. Разми се основният принцип на Сатиричния – да бъде театърът на народа. Един голям човек тук – Нейчо Попов казваше, че театърът не бива да бъде под или над хората, нито наравно с тях, а мааалко над… Но колко “над” – това могат да преценят само големите. И току-що с Калин Сърменов говорихме точно за това. Радвам се, че мислим в една посока”, казва с надежда актьорът.

Дали амплоато на режисьор по-добре му ляга? “Не, играе ми се много. Но се радвам, че работя с един млад режисьор – Йонко Цонев, който има другото око. От мен пък има опита. Така че двамата си пасваме добре”, хвали го Пеев.

“Сега аз не знам точно на колко години съм, защото два пъти съм си поправял паспорта” – този път, оказа се, Пеев не се шегува. В лудите му младежки години, когато много му се играе в националния, фалшифицира паспорта си, за да се направи на по-възрастен и да играе при юношите, после пък – за да го приемат по-рано при мъжете. Капвал капка от някаква специална течност и изписвал година, по-ранна от неговата рождена 1939-а. “Не бях аз – те ме подучваха”, намига дяволито актьорът.

Темата за баскетбола видимо го освежава след уморителния ден, наситен със срещи и репетиции. “Седем години съм играл професионално баскетбол. След тренировка е много важен възстановителният режим. Сега са едни рехабилитации, пият едни хапчета…

“Блестящо бъдеще я чака” – казва за дъщеря си Йоана актьорът

А ние какво правехме – свърши шестчасова тренировка, играли сме като луди, и на връщане си купим по една половинлитрова боза и едно шише лимонада. Разбъркват се и е една страхотна “рехабилитация”. Бозата е много хранителна, лимонадата пък възстановява водата в организма и те тонизира. После нито си гладен, нито си жаден. Изпиваш коктейла, без да бързаш, и си лягаш. Сега отново го опитах и е чудно”, разказва въодушевено актьорът.

Сега той не пие никакви хапчета, само мелатонин за по-качествен сън. “Малко напълнях напоследък, трябва да махна 5 кила – потупва корема си критично актьорът. - Попрекалих с бирата напоследък, трябва да я спирам.”

Имало е обаче период в живота му, когато направо го били отписали и видял смъртта. През декември 1988 г. двамата със Стратиев ги уволняват от Сатиричния. От големия стрес четири дни по-късно получава кръвоизлив на задната стена на стомаха. Нищо не помага. Лежи 19 дни в реанимация, два пъти изпада в кома.

“Видях всичко – светлината, тунела. Яви ми се и една жена, ефирно същество, цялото в бяло и с огромна бяла коса. И така се двииижи леко… Мина покрай мен, леко се извърна, видях лицето и в полупрофил… и отмина… И на 19-я ден един бог – доктор Тодор Бояджиев, след 8 часа “бродерия” ме върна обратно - спомня си актьорът. - Този живот се крепи на хора като него, които правят така, че да вярваш, че нещо добро може да се случи в този живот.”
Малките неща, които го радват? “Всичко. Една тройка от тотото, да хапна нещо хубаво... Много обичам да пътувам, не ми се стои на едно място.”

Четири съкровища осмислят живота на Славчо Пеев – внуците Дани, Марти, Апъл и Слави, на възраст от 3 до 9 години. “Викат ми Славчо, няма дядо - смее се актьорът. - Понякога го мисля сина ми, как ли се оправя, като реши да има такова голямо семейство.”

Децата на Пеев поемат по друг път. Синът Петър завършва “едни безсмислени музейни науки” (история на изкуството – б.а.) в НБУ, сега се занимава с няколко финансови къщи. Дъщерята – 22-годишната красавица Йоана е завършила право в Англия. “Тя е от 14 години в чужбина, но е с най-фантастичния български език, връща се тук и си говори перфектно. Какво точно ще избере – нейна работа, може всичко да работи със специалността си – английско и международно право”, казва гордият татко.

За поредния си развод споделя: “Когато хората дълго време са разделени в две държави, се отчуждават. Сега живея сам, но съм в много добри отношения с всичките ми жени, с всичките ми деца. Колко са жените? Две-три ли са, колко са… Май са три, така ги напишете (смях). За децата извън тези жени не говорим.” (дяволито намигване).

Живее сам, но твърди, че не е самотен. Дали причината не е… някоя късна любов? “Ама защо изключвате това?” – дразни се. Не, не изключвам, просто питам… “Май имам нещо… Има една жена… Срещи, непрекъснати разговори… ей такива неща…”

Публикувано във в. "Преса", 16 септември 2012 г.