Родени през 1939: годината на Кардинале и "хората без корени"

Боряна АНТИМОВА

Родените през 1939 г. са връстници на децата, появили се на бял свят от програмата на Третия райх “Lebensborn” (”Източник на живот”). Това е голямата трагедия на ХХ век. Хората губят родината си, нациите - своята национална идентичност. Настъпва прераждане и претопяване. Появява се нова, лишена от корените си, наречена още “човешка популация на нечовешко време”.

Проектът, иницииран от райхсфюрера от СС Хайнрих Химлер в Германия, в името на чистотата на арийската нация, трябва да произведе ново поколение хора, родени от бащи с арийски произход и здрави “чисти” майки от завоюваните от Третия райх територии (Полша, Норвегия, Югославия, Чехословакия, Белорусия, Украина).

Целта е да се създаде каста от хора без корени, която да се управлява независимо от кръвните връзки, нов еничарски корпус, съставен от различни според майчината националност мъже, обединени от идеологията. Родени са над 8 хиляди деца в Германия и 12 хиляди в Норвегия. След края на Втората световна война те се оказват в епицентъра на социално презрение, унижение и дискриминация от страна на своите сънародници.

Поколението на родените през 1939 г. е родено и проходило сред грохота на бомбардировките. Това е началото на Втората световна война, когато Германия нахлува в Полша.
Това е и годината, в която у нас се раждат примата Лили Иванова и любимците на поколения българи Славчо Пеев, Тодор Колев и Климент Денчев, и политикът Андрей Пантев.

Световното кино се сдобива с красавицата Клаудия Кардинале, Харви Кайтел и режисьора Франсис Форд Копола, музиката – Тина Търнър, психотерапевта Анатолий Кашпировски. Светът се прощава със Зигмунд Фройд.

По китайския хороскоп това са хора, родени в годината на Заека. Те са надарени, умерено амбициозни, приятни за компания, дискретен и най-важното – добродетелни. Зайците обичат обществото и обществото ги обича. Обичат комфорта и домашния уют, отхвърлят всичко, което би застрашило тяхната сигурност.

Разумни по природа, предприемат една или друга крачка след внимателно обмисляне на всички възможни варианти. Преуспяват в търговията, адвокатството, успешно да развиват политическа или дипломатическа кариера. Жените под този знак ще блестят във всички занятия, които изискват добър вкус, контактност, представителност.

Клаудия Кардинале крие сина си 8 години

Секссимволът на няколко поколения Клаудия Кардинале като малка има съвсем други планове за живота си. Подобно на своя български колега Славчо Пеев, звездата е луда по баскетбола. Родената в Тунис на 15 април 1939 г. Клаудия мечтае още и за учителска кариера.

Тя влиза в националния баскетболен отбор на Тунис, но животът й се променя, когато спечелва титлата „Мис Тунис“ и е поканена да гостува на фестивала във Венеция. Тогава говори лошо италиански, защото родителите ù - сицилианци, ù дават френско образование.
Във Венеция в ослепителната красавица се влюбва богатият продуцент Франко Кристалди, който става и неин ментор и бъдещ спътник в живота.

След двумесечно обучение в прочутото филмово училище „Centro Sperimentale” в Рим, Кардинале подписва 7-годишен договор с компанията „Vides”. Снима се за пръв път едва 14-годишна в документален филм веднага я забелязват. Представя младежка мода и става корица на популярно списание. Тогава именно я вижда прочутият актьор Омар Шариф и я препоръчва на режисьора Жак Баратие за главната женска роля във филма „Гоха“.

Почти веднага след това Клаудия Кардинале се снима и в „Обичайните заподозрени“ (1958) на Марио Моничели, партнирайки на Марчело Мастрояни и Виторио Гасман. През 1963 г. участва в шедьоврите на Висконти и Фелини „Гепардът “ и „Осем и половина “, като става конкурент на Джина Лолобриджида и София Лорен. Дрезгавият й глас и френският акцент от дефект се превръщат в ефект и допринасят за бляскавата й кариера.

Към Кардинале проявява интерес и Холивуд и още през 1962 г. тя участва в „Розовата пантера” на Блейк Едуардс, където е дублирана. До края на кариерата си тя така и не усвоява добре английския.

Най-ярката й роля е в култовия „Имало едно време на Запад ” на Серджо Леоне. “Тази жена е родена за киното“, – казват за нея режисьорите, а социолозите се чудят как да обяснят причините за феноменалната й популярност, породила понятието „клаудизъм“.

Кардинале има син и дъщеря. За сина й се знае само, че бащата е французин, с когото се запознава едва 17-годишна по времето на конкурса за красота. Твърди се, че е забременяла в резултат на изнасилване, което скрива дори от родителите си. Франко Кристалди научава истината, когато е вече в седмия месец.

Клаудия му предлага да скъсат току-що подписания договор с неговата компания, но той я отвежда в Лондон, където през октомври 1958 г. тя ражда момче, което кръщават Патрик. Познавайки прекрасно законите на шоу бизнеса, Кристалди настоява да скрият раждането на детето. Едва осем години по-късно Патрик научава, че жената, която е смятал за своя майка, всъщност е негова баба. Отношенията им и днес се обтегнати.

От режисьора Паоло Скуитиери, с когото заживява след раздялата си с Кристалди, Клаудия има дъщеря. Любопитното е, че почти едновременно звездата става майка и баба – месец, след като ражда дъщеря си, и синът й става баща. С Паоло Скуитиери също не живеят дълго заедно, защото актрисата се премества в Париж в края на 80-те години.

През над 50-годишната си кариера Клаудия Кардинале се снима в повече от 100 филма, дело на прочути режисьори като Висконти, Фелини и Дзефирели. Носител е на наградата „Златен лъв” за цялостно творчество във Венеция и на „Златна мечка” на Берлинския филмов фестивал. Известна е със своята ангажираност с каузата на жените по целия свят, за което през 2000 г. е избрана за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

Публикувано във в. "Преса", 16 септември 2012 г.