Шеф Иванов – храбрият готвач, който ме вдъхновява

Боряна АНТИМОВА


Не съм виждала по-усмихнат и лъчезарен човек от него… Когато говори по своята любима тема – кулинарния фестивал “Пъстра трапеза на гости на моя град”, маслиненокафявите му очи грейват и целият сякаш се озарява с ореол на позитивност и топлота. А после ми обяснява колко е важно да се запазят традициите ни чрез А.Р.И.З. (Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите) и инициативата “Пазител на традициите”.

“Всеки от нас трябва да е пазител на традициите” – казва Пеньо, като гледа право в очите, за да потърси там съмишленик. Въпросът “Защо го правиш?” просто отпада, макар човек да продължава да се чуди, откъде вади толкова енергия за толкова различни и все важни и любими неща. "Когато нещата се правят с много любов, не ти тежи умората", усмихва се той.

Пеньо не бяга от основното си амплоа – шеф-готвач, за което е категоричен, че е изкуство, и така гледа на него - с въодушевление. Ръководи фирма за комплексно консултиране на ресторанти, прави свое кулинарно тв предаване и авторска кулинарна рубрика във в. “Преса”… В края на май шеф Пеньо Иванов стана и рицар тамплиер – нещо, което не учудва многобройните му фенове. Така че не се изненадах, когато видях, че именно шеф Иванов води в междинната класация на JobTiger TV “Човекът, който ме вдъхновява”.

По средата на гласуването – след първите 5 кръга, шеф Иванов продължава да е на първо място сред всичките финалисти с категоричните си 916 гласа, или с почти 100 повече от втория в класацията до момента – д-р Георги Стаменов, който помага на хора с репродуктивни проблеми да заченат и родят свои деца.

-Пеньо, какво те вдъхновява теб самия – в работата, в хората и в живота около теб?
-Вдъхновявам се от природата, от хубави, нежни, красиви неща. Във взаимоотношенията с хората ме вдъхновяват трудолюбието, отдадеността, откровеността. Обичам да снимам всякакви неща, обичам да слушам музика, обичам да съм влюбен...

-Да си готвач – това ли беше детската ти мечта?
-Като дете си мечтаех да стана артист и сервитьор. Веднага след средното си образование  изкарах курс за сервитьори. Колкото до артистичните ми перспективи, засега не са известни, но знае ли човек... Започнах работа в кухня на 15 години, защото исках да помагам на семейството си.

Казах на майка ми, че професии като дърводелство, шлосерство, ковачество или жичкаджийство - това не става за ядене... Тежки години бяха тогава... След това дойде образованието – учих вечерно, успоредно с работата и ТОХ (техникум по обществено хранене)  - София, на бул. Сливница. Това не значи че не съм сръчен, напротив, изпитвам огромно удоволствие да правя неща с ръцете си и да виждам как се получава нещо хубаво.

-Не те ли притеснява, че твоето изкуство има много кратък живот, че красиво аранжираните ти и вкусни ястия бързо изчезват от чиниите?
-Привидно може да е така. Но виж нещата от друг ъгъл. Приготвяш ястие с много любов и го сервираш. Сядат хора и се наслаждават на вкуса и вида му. Това създава емоции. И хората носят тези емоции много дълго време със себе си. Това прави едно ястие вечно - емоцията, която си дал на твоя гост.

Има и друг момент - че може да направиш снимка на ястието, с което отново му даваш живот. По друг начин, разбира се, но в някои случаи може да е доста дълъг и успешен. Това отново създава емоции. В дози ред на мисли аз никога не съм се притеснявал за това, колко бързо изчезват ястията от чиниите. По-важното е всъщност да изчезнат оттам и да донесат правилните и положителни емоции на твоите гости. Има и още един момент – съвременните фотоапарати помагат много от тези красоти да останат още малко с нас (усмихва се).

-Имало ли е случаи да загубиш желание да готвиш?
-Не помня да съм попадал в такава ситуация. Имал съм много натоварени моменти, много отговорни събития, понякога съм насмогвал с огромни усилия на натоварването, на което съм бил подложен. За себе си мисля, че от много години насам готвенето е процес, който ме зарежда.

Става обмен на енергия между мен и продуктите – моите емоции и тяхната енергия, което зарежда ястията с уникални емоции – хубави и положителни. В наши дни хората се питат – кой готвач е на смяна или кой е готвачът, след време ще се питат "В какво настроение е готвачът", защото е важно готвенето да става с любов.

-Кухнята на кой регион или страна най-много те вдъхновява?
-Повечето хора са любопитни, когато излизат от своята страна и отидат в друга държава да опитат от регионалните вкусове и ястия. Попадал съм в подобна ситуация и съм се опитвал да разбера традиционния вкус и да опитам, за да имам най-малкото информация. Лично аз смятам за непоправим пропуск да не се възползваш от случая да си в дадена страна и да не опиташ регионалните вкусове.

Харесвам различни вкусове - зеленчуци, сирена, леки меса, както и десерти. Френската и италианската кухня са много добри примери за това. Като човек, който от години се занимава с българска кулинария, мога да кажа, че много от моите сънародници нямат и бегла представа за богатството на ястия и вкусове в нашата страна. Може би причината е в това, че са много силно разграничени в географски аспект, но не на последно място - защото все по рядко се приготвят дори и в домашни условия.

Понякога съм оставал изумен от изобретателността на българина в комбинацията на продукти за разнообразяване на трапезата си. Така че отговорно мога да кажа:  да признаваш авторитета на световните кухни е едно, а да развиваш родната кулинария е друго. Бих искал да развиваме българската кулинария, като стъпим на традиционни регионални рецепти и ги обогатяваме според собствения си опит, използвайки и съвременните достижения в техниката и технологията на обработка на продуктите.

"Пъстра трапеза на гости на моя град"

-Одобряваш ли модерния начин за представяне на традиционни български ястия?
-Разбира се че одобрявам. Всеки творец е призван да го постигне по някакъв свой начин. Точно по този начин ще развием българската кулинария, но за целта трябва да я познаваме. След това начинът на сервиране зависи от естетическите способности на готвачите и техните екипи.

Когато консултирам някой ресторант, за всяка рецепта се изготвя стандарт, който съдържа данни за името на рецептата, номера и в софтуера на обекта, калкулация с точните продукти за определен брой порции. Описание стъпка по стъпка как да се приготви ястието, както и снимка как трябва да изглежда. Това важи за всички ястия - традиционни или световна кухня. Как ще изглеждат обаче решава главният готвач – шефът на кухнята.

-Как възникна идеята за “Пъстра трапеза на гости в моя град” и А.Р.И.З.?
-Идеята за "Пъстра трапеза на гости на моя град" се роди през 2008-ма, когато с една приятелка решихме да направим фестивал. Написах концепция за празника, направих сайт, дадох и  няколко предложения как да се нарича празникът.

Първото събитие се наричаше „Шарена трапеза“ и се проведе през септември 2008 г. за 2 дни в село Баня до Панагюрище. Веднага след приключването се заех да организирам празника и в  национален план и през 2009 г. вече с променено име фестивалът се проведе на десетина места в цялата страна. В края на 2008-ма и началото на 2009-а се роди и А.Р.И.З. – 7.

Любов като на кино...

-Броил ли си, колко селища си обиколил досега с “трапезата”?
-До момента „Пъстра трапеза на гости на моя град“ има около 60 събития в цялата страна. Участвали сме и в различни форуми, като туристически борси и изложения, както макар и в телевизионни кулинарни предавания.

-Малко твои колеги са постигнали такава известност. Ти си истинска звезда – водиш собствено тв предаване и кулинарна рубрика във в. “Преса”, имаш консултантска фирма, чрез която възпитаваш клиентите си в една по-високо култура на ресторантьорство… Фестивал, асоциация, рицарство при тамплиерите… Ти си истинска възрожденска личност… Има ли още нещо, нови планове и мечти, които не ти дават покой нощем?
-Колко мои колеги са постигнали известност и каква е тя, не зная и не представлява интерес за мен, дори като статистика. Не смятам също, че съм много известен или че е много важно да си такъв. Важно за мен е тези неща, с които се занимавам от няколко години, да вървят добре и да се развиват успешно. Всички знаем в каква ситуация се намират страната ни, Европа и светът. Знаем какво е състоянието на бизнеса и на човешките взаимоотношения.

Факт е, че в кулинарното предаване "ТВ меню" в еко телевизията ВТВ, вече от тази есен не се записват нови рецепти, защото ръководството на телевизията така е решило. Това може да означава само едно - че скоро ще дойде нещо по-добро за мен в тази област. За моя радост, в началото на годината получих покана да водя кулинарната рубрика на вестник „Преса“ и с удоволствие приех. Вярвам, че рецептите, които публикуваме, са интересни за читателите на вестника.

Отделям много от времето си и за други важни за мен неща, като например инициативата, която започнах в началото на годината - „Клуб А.Р.И.З. -7" и Пазител на традициите“ както и цялата национална инициатива „Пазител на традициите“. През настоящата година тя много се разви и разрастна. Включени са много нови неща, като фотоконкурс на тема „Пазител на традициите".

30 май 2012 г., като рицар-тамплиер

-От доста време ти смело публикуваш във Фейсбук снимки с жената на твоя живот – Славка Каравелова…
-Кой е човекът на живота ти - ти знаеш ли? Как може да кажеш за един човек - това е той, човекът на моя живот - когато си още млад? Аз мисля, че това може да е едно заключение на фона на много съвместен път, който извървиш в даден момент...

-Вероятно си прав да си сдържан… Но двамата със Славка излъчвате такава любов и позитивизъм, че станахте любимци на всички свои приятели във Фейсбук… Въодушевявате околните да приемат смело любовта, заради немалката ви разлика в годините, която явно не ви притеснява… Разкажи за тази красива като приказка любов – как се запознахте и влюбихте?
-Животът ни среща с много и различни хора, винаги по някаква причина, или поне аз така мисля. Обичам да казвам, че няма случайни неща. Така се срещнахме и със Славка. Да публикуваш снимки във Фейсбук с човека, който е до теб и хората около теб, е нормално.

Колкото до разликата във възрастта – както и за други характеристики, ще кажа едно – хората или се разбират и са хора, или не, и нито цвят, нито възраст може да е фактор в любовта. Хубаво е също така хората да се научат да приемат другите цялостно – както с положителните им, така и с отрицателните им качества.

Няма перфектни хора на този свят, нали? Или, както се казва в една сентенция, "кой е перфектният човек – това са всички хора на земята, събрани в едно" … Обичам да казвам, че навсякъде по света хората са еднакви – имат си по две ръце, два крака …. Изпитват едни и същи емоции на радост, страх …

"Какво значение има кой на колко години е? Всички имаме по две очи, две ръце и едно сърце..."

-Какво обичате да правите заедно?
-Същото, което правят и милиони хора по света. Всеки си има ежедневието, след това се прибира вкъщи, готви, гледа телевизия, чете или слуша музика... Нормалните неща. Разходки в природата, срещи с приятели или просто да поседим и да помълчим заедно...