събота, 3 май 2014 г.

Поети на един дъх



Излезе втора част на книгата “Абсурдни времена”, родена в уникален онлайн диалог между Маргарита Петкова и Добромир Банев


Боряна АНТИМОВА


Те се свързват във фейсбук през февруари 2013-а. И двамата знаят един за друг: тя – една от най-обичаните съвременни поетеси, той – млад поет. Добромир Банев праща на Маргарита Петкова в имейл отговор в стихове на нейна творба, която много харесва. “Кралица Марго” – в типично неин стил – поема хвърлената ръкавица, като му отвръща също в стихове. И се започва… той пише стихотворение, праща го по имейла, тя му отговаря…

Следват дни на трескаво писане. Като в задъхана игра на пинг-понг двамата си разменят стихове. Зарязват приятели, контакти, сбирки. Живеят денонощно, потопени в своя живот-поезия. Даже се карат досущ като двойка: той й пише, че си е налял чаша уиски, защото го е вбесила; тя му пише, че троши чаши, докато ги мие, защото я е ядосал.

“Вечерите ми бяха изпълнени с метафори, вино и цигарен дим”, спомня си той. “В стиховете се бихме, вдигахме си скандали, обяснявахме се, мълчахме посреднощ, преплувахме океани и бяхме на хиляди места. Накрая установихме, че си имаме отделна Вселена със собствен Млечен път… Любовта няма теми, а състояния. Ние минахме през всичките”, споделя тя.

Всичко се ражда буквално пред очите на феновете им във фейсбук – някой от двамата написва нещо, а в коментарите си подхвърлят закачки… “Що за любов е това? Истинска ли е, или само в стиховете?” – недоумява, объркана, публиката.

Стихосбирката е готова за отрицателно време - 116 стихотворения за 13 дни, това си е направо за Гинес, коментират феновете им. 13 дни, като изобщо не са се виждали наживо… Запознават се, след като издателят Лъчезар Минчев прегръща горещо идеята да издаде веднага книгата и трябва да ги снимат за интервю.


Първата им фотосесия. Сн. Валентин Иванов - Soul catcher


Първата им среща е необикновена, както всичко преди това. Той й подарява часовник, който в момента на подаването зазвънява в опаковката. “Аз отворих вратата, казах: “Значи това си ти, Маргарита Петкова?” и се целунахме по бузите. Заговорихме се, все едно не сме се виждали само пет минути”, спомня си той. “Продължихме разговора оттам, откъдето го бяхме оставили "отворен" в чата половин час, преди да се видим”, допълва тя.

Ръкописът вече е в издателството, а двамата “просто не могат да спрат“, признават те пред “Преса”. Докато книгата се готви за печат, вече са преполовили втората.

Премиерата на първия том на “Абсурдни времена” излиза на 18 юни 2013-а. А междувременно истерията в нета продължава, двамата не спират да се провокират в постове и коментари, феновете продължават да се питат, що за любов е това.

Работата по втория том продължава в същия дух. “Не сме променяли нито начина, нито ритъма на писане, приехме го като работа. Това, че книгата е написана в интерактивна среда, само допълва нейната уникалност. Нямаме информация някъде по света да е издадена книга с подобен поетичен диалог. Докато си разменяхме стихотворения, смеехме се на съобщенията, които си пускахме през чата, вдигахме си тостове, аз пушех цигари, а тя – неотменната си електронна цигара”, казва той.

“Продължението се състоеше в невъзможността да спрем да си забиваме думички - не бих го нарекла пинг-понг, а по-скоро майсторски тенис. Ас-овете бяха под формата на аз-ове”, пояснява тя.


Първото им литературно четене заедно при запознанството в книжарница "Елеон Концепт"


Какво се променя в “живия живот”? “Започнахме да се чуваме непрекъснато по телефона, а в личен план поставихме началото на едно голямо приятелство. „Намерихме си еша”, както се казва. Сега не общуваме само по работа. Споделяме си абсолютно всичко. Това е едно щастливо приятелство. И ще си остане такова, сигурен съм”, твърди той.

“Работата е константна величина, а човешките взаимоотношения са променливи. Аз се радвам, че в лицето на Добромир намерих един прекрасен приятел, с когото се разбираме от половин дума, на когото мога да разчитам и да си споделяме житейски и творчески преживелици”, уверява тя.

Колкото до скандалите и любовта, двамата внасят нужното пояснение. “В живота никога не сме се карали за каквото и да е. Разбираме се с една дума, а когато сме някъде заедно – с един поглед. Ние сме си „еднакви по лудост”. В книгата си вдигаме скандали, ревнуваме се, правим любов, но това всъщност са нашите лирически герои. Нямаме какво да делим или да си доказваме. Ние не сме просто творчески тандем, а екип”, казва той.

“Караниците, сдобряванията, страстите и перипетиите любовни сме ги написали, те са книга, а не битие. Спорим за филми - аз не съм фен на Леонардо Ди Каприо и отказвам да го гледам във "Великият Гетсби"! Пренебрегвам и "Син жасмин". Предпочитам "Синият ангел". Говорим си много и на чисто професионални творчески теми. Ходим на театър, обядваме или вечеряме заедно - все такива нормални приятелски и съавторски нещица. Тези, от живота”, усмихва се тя.

Корицата на втората книга "Абсурдни времена 2"
Междувременно първият том на “Абсурдни времена” претърпява шест тиража. Започват да ги канят на литературни четения. Навсякъде срещите преминават с много разговори с читателите, лични откровения и възторзи, канят ги в домовете си.

“Не съм броил колко града сме посетили за десет месеца. Обикаляме цялата страна и се срещнахме със стотици хора. Навсякъде ни посрещат с широко отворени обятия и това чувство е възторжено. Хората се припознават в нашите стихове - значи добре си вършим работата. Имаме много забавни случки.

В Тутракан почти ни бяха оженили. По покана на местната община четохме „Абсурдни времена” в обредния дом. Бяхме застанали пред националния флаг с герба, зад нас светлини, които променяха цветовете си… Беше толкова тържествено и хубаво, че заместник-кметицата предложи да ни ожени. Сред толкова много цветя, хора и светкавици от фотоапарати направо се почувствахме като младоженци. Мило е”, разказва Добромир.

“Срещите се "получават", не ни се тръгва и не ни пускат. От Ямбол до Тутракан и Главиница, от Гоце Делчев до Шумен, това си е кръстосване на България, откъдето и да го погледнеш. Много срещи ни предстоят, поели сме ангажименти чак до есента”, споделя Маргарита и допълва:

“Държа дебело да подчертая - ходим само там, където ни поканят. На запитвания в социалната мрежа "Ама няма ли да дойдете във Варна?" или "Кога най-после и в Ловеч?" няма как да отговорим, тъй като не обикаляме като менизингери или странстващи актьори - не е възпитано да се натрисаш където и да било.

За такива срещи е необходима организация. Няма как да седнем на пейка в някоя градска градинка, така не се прави. Имаме огромно желание да удовлетворим исканията на хората, но при условие, че институциите им се ангажират с покана. За което е необходимо приоритетен поглед към изкуството и културната дейност, нали?”.

А премиерата на втория им том “Абсурдни времена 2” на 30 април в книжарница “Хеликон - България” в столицата беше вълнуваща както цялата им история – с много екзалтирани фенове и опашки за автографи.

Заглавна снимка: Ивелина Чолакова

Публикувано във в. "Преса", 3 май 2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар