вторник, 20 май 2014 г.

Фб етюди: Защо аз да се обяснявам, бе?!


Тия дни големият Стефан Данаилов даде страхотен урок на всички жълти мижитурки, като благодари за начина, по който беше отразена смъртта на съпругата му Мария. Урок за онези влечуги, които бълват потоци помия, спотаени зад измислени имена, като по този начин създават проблеми не само на популярните личности, но и на нас, които полагаме понякога неимоверни усилия, за да склоним някого да говори; да подготвим, проведем и отразим коректно едно интервю!

Ето, вчера бях на интервю с актриса, с която не се познаваме отпреди. Когато тя ме попита какво представлява вестник “Преса” и нали няма да говорим за жълти неща, и ме погледна с нескрито съмнение, спрях интервюто и й обясних кои сме и за какво се "борим". Те артистите не са длъжни да познават пресата и разбират дали един вестник е жълт едва когато ги разплаче с измишльотини и гнусотии за личния им живот.

Но влизайки в този обяснителен режим, цялата ми креативност и готина нагласа да направя интересно интервю се изпари...

Защо аз да се обяснявам, бе?! Отишла съм там навреме, подготвена, с написани въпроси, а трябва да се обяснявам, сякаш съм виновна, че някой плаче от простотиите, писани за него! Обяснявах се, защото някой преди мен беше осрал пътя!...

Мръсни жълти лайняни копелета, не мога да бъда възпитана, извинете, когато някой преди мен осира пътя!

Познавам няколко такива жълти драскачи, обясняват ми се, че така си изкарвали хляба... но и в живота до един са влечуги, мижитурки и подмолни копелета!

Няма коментари:

Публикуване на коментар