събота, 10 май 2014 г.

Люси Дяковска: От малка нося в себе си голяма емоция към музиката




Боряна АНТИМОВА

За немците тя е просто звездата Люси, без значение, че е българка и макар да мрази думата звезда. 

Създателката на една от най-успешните момичешки групи в света No Angels, с над 5 милиона продажби сега прекарва повече време в България, но работата й е основно в Германия.

Там тя е канена на концерти и в тв предавания и се радва на същата любов, внимание и уважение, както преди 10 години.

Работата си Люси не нарича бизнес, защото прави само неща, които обича, и е безвъзвратно влюбена в музиката.

Само признава, че с годините малко е поукротила “дивака в себе си”.

Последната й страст от два месеца е кафе в центъра на София, което тя сама ремонтира и обзаведе, защото това също й доставя удоволствие.

-Люси, намираме те в твоето кафе, как се чувстваш в новото си амплоа?

-Двата месеца не са достатъчен срок, за да се чувства човек сигурен и улегнал в това, което прави. Идвам тук почти всеки ден за по няколко часа, много е приятно. Имам много хубав екип, обичам да си говоря с тях, да правим някакви нови неща, да се развиваме заедно. За мен това също е креативна работа.




-Вложи ли определен смисъл в името “Religion” ("религия")?

-Да, за мен това занимание е ново, но за моя съдружник Йордан Дъбов кафето наистина е религия, той от 7-8 години се занимава ежедневно и ежечасно с кафе - пече, дегустира, живее с него. А за постоянните ни посетители кафето също ще се превърне в религия. Скоро ще започнем да работим и вечер като бар.

-Започна и да пееш тук в края на април.

-Да, беше уникално изживяване. Уцелихме недъждовен ден, отворихме витрината и хората излизаха навън. Останахме дълго след полунощ. За мен беше много интересно като преживяване. Хората бяха много близко, беше много емоционално. Свиреше Бисер Иванов, бил е китарист и от състава на Лили Иванова. Ще пея отново на 17 май, ще потретя и през юни. Капацитетът е малък, правя го, защото ми е интересно да се развивам на такъв вид сцена. Голямата сцена ми е ясна...

-Остава ли ти време за музика?

-В България не правя нищо друго, но пътувам няколко пъти месечно до Германия и работата ми там е в много посоки: участвам в телевизионни предавания, спортни състезания, правя концерти с няколко банди. През лятото ще бъда лице на немските пощи - Deutsche post за първите маратони, които те организират в 8 града през юни. Насочени са към жените от различни възрасти и целта е те да се мотивират да направят нещо повече за себе си. Харесва ми тази идея.

-Немци да изберат една българка за лице?

-Те си ме възприемат като тяхната Люси. Там етикет за националност не се слага и това не би повлияла на някого в избора. Най-често ме мислят за холандка заради акцента ми и като им кажа, че съм българка, са много учудени.

-Продължаваш ли да композираш?

-Да, и всички неща сама си правя вкъщи като основа, после ги разработваме допълнително. Пиша немски песни, като текстът също е мой. Обожавам немския език, много е цветен като поезия и като възможности за изразяване.


No Angels


-Поддържаш ли контакт с момичетата от No Angels, бихте ли се събрали някога отново?

-Разделихме се през 2003-а, след 3 години работа по 320 дена в годината. След общо 960 дена теглихме една много ясна и категорична черта. Бяхме убедени, че нямаме силата да продължим така. Но много малко хора могат да го разберат – как така се отказваш от толкова успешна кариера…

-Били сте като една машина, с над 5 милиона продажби…

-Да, и щяхме да продадем още много, ако бяхме продължили с това темпо, и с една много сериозна група от хора, които ежедневно работят за теб… но нито един сред тях, който да осъзнава от какво имаш нужда, за да продължиш, запазвайки здравето си. В тези години музикалната индустрия в света беше много по-мащабна, имаше много повече фестивали и тв предавания, и много по-големи концерти. След това навлязоха много силно интернет платформите с даунлоуд и много неща пропаднаха или се промениха.


No Angels

-Но ето, след разпадането на TAKE THAT излезе един много успешен Роби Уилямс, а от No Angels – една страхотна Люси…

-Да, в момента аз съм най-актуалната от цялата група в Германия и работя най-интензивно. Тежи ми единствено, че не излизам със самостоятелна музика. Но не съжалявам за нищо. С годините съм все по-наясно какви са възможностите ми. А за да излезеш на сцената, трябва да си много наясно до каква степен можеш “да се наведеш от прозореца, без да паднеш”, както казват немците.

Нямам причини да съм недоволна, там имам поне два концерта месечно. Е, всеки изпълнител иска, ако може, да е всекидневно на сцената. Но и нямам причини да се оплаквам и съм доволна за успеха, който имахме, и за емоциите, които много малко изпълнители в света са изпитали – многохилядна публика, на всеки концерт - стотици хора пред хотела, чакащи да излезеш само за да те зърнат.

С Георги Христов като жури в "Музикална академия"


-Достатъчни ли са два концерта месечно, за да те държат “вътре” в музиката?

-Не мисля, че нещо може да попречи да си “вътре”, ако музиката за теб е чувство и ценност, а не просто нещо, което работиш.

-Била си жури и в Popstars в Австрия и Германия.

-Да, по случай 10-годишнината от моето участие във формата. Представиха ме като бившия участник, постигнал най-много за тези 10 години и сформирал най-успешната поп група No Angels. Popstars е майката на кастинг шоутата в световен мащаб и малко изпълнители в света имат честта да бъдат поканени да журират там.


На годишното Шоу на шампионите Race Of Champions през 2011 г. Люси победи бившия селекционер на националния отбор по футбол Лотар Матеус зад волана на Volkswagen up!, модифициран за състезания


-Малко хора знаят за страстта ти към автомобилите и за състезанията ти.

-Да, организира ги от 2004 г. един от най-известните тв водещи в Германия, Щефан Рааб. Това са спортни състезания, в които популярни хора се включват в един много голям вечерен лайф. Аз съм в ядрото поулярни хора, които участват всяка година. Участвам в Stop car cross challenge - американски вид състезания с коли, които се изработват специално за трите категории на състезанието.

Регламентът е различен – караш за време, или за да изблъскаш съперниците, или в родео. Това се случва в Гелзенкирхен, в арената на “Шалке”, пред 50 000 души. Уникално е. Така че всяка година втория уикенд на октомври ходя там. Имам и първи, и трети награди.

-А състезавала ли се с “нормални” коли?

-Да, веднъж бях гост пилот за “Фолксваген”. Правих и тест драйв за “Сеат”, но потроших колата и си казах, че този сезон ще прескоча. Обичам да се състезавам, но всеки си има граница на страха, до която си позволява да рискува.


-Есента си беше ремонтирала сама дома, правиш мебели. Все още ли те влече това?

-Да, в кафето съм правила всичко с изключение на фаянса. Не че не можеше да го направи друг, но като типичен Овен смятам, че мога да направя нещо по-добре от другите (смее се). Това невинаги е добра черта.

-Кои “овенски” черти си харесваш и кои – не?

-Със сигурност нося силата и увереността, характерни за тази зодия. Това е добре за работата. Доста голям инат съм, а това не винаги е от полза.

-Какво още обичаш да правиш извън музиката?

-Да си говоря с непознати, докато разхождам кучето по улицата. Много възрастни хора ми симпатизират. Приятно ми е да общувам с тях, защото са запазили в много голяма степен чувството за уважение, за интерес дори към ближния – нещо, което днес липсва.

-След Германия, с какво ти е трудно да свикваш отново тук?

-С игнорирането. Не понасям баджанащината, а също и некоректността във всяко отношение.

-Чест ти прави, че смело изразяваш позицията си по отношение на секса и любовта, а тук нонстоп се спори дали сме толерантни.

-Не сме толерантни. Но като жена, която харесва жените, държа дебело да подчертая, че моята сексуална ориентация никога не е била причина за негативно отношение към мен. Но толерантността далеч не се изразява само в приемането на различната сексуална ориентация или цвета на кожата. Толерантността е някой просто да ти направи път на улицата; някой шофьор да спре на пешеходната пътека; някой да ти отвори вратата…

-Като дете на оперен певец и пианистка, сигурно от малка си на сцената?

-Да, от 6-годишна. Голяма рядкост е някой да е израснал с такава любов към операта. Това е тежка институция за едно дете, изключително скучно е да седиш и да не разбираш за какво става дума. Аз обаче от малка не можех да отлепя очите и ушите си от театъра, от репетициите. Баща ми беше солист в Плевенската опера, а майка ми беше пианист и корепетитор на солистите, и по цял ден бях там, до края на репетициите. Не знам защо. Никой не ме е натискал, нито пък се е налагало да стоя там, просто го исках.


Баща и дъщеря Люси и Любомир Дяковски за пръв път в дует на сцена, 30 октомври 2013 г. Те се включиха в благотворителния бал на фондация "Св. Иван Рилски" за набиране на средства за безплатни гръдни протези на онкоболни жени



-На колко години седна зад пианото?

-На 6, но много бързо приключих – след година и половина. Нашите ме оставиха да си карам колелото, да се катеря по дърветата, да стрелям с фунийки, да водим войни с децата между дворовете… И съм много благодарна, че не ме натискаха, защото, ако музиката ми беше станала задължение, може би щях да загубя емоцията, която и сега нося в себе си. И любовта. Защото музиката за мен никога не е била професия, а основна част от живота ми, нещо, каквото са носът и ръцете ми.

По едно време бях решила да уча оперно пеене, но баща ми беше доволен, че се отказах, защото не искаше да тръгвам по неговия тежък път. Най-много съм им благодарна, че ме оставиха да си чупя главата, да се прибирам с разкървавени колене, да излизам до късно по нощите. Даваха ми определена свобода, свързана с обещания, които трябваше да спазвам. А така изградих дисциплината, която ми беше много нужна, когато заминах за Германия. Дисциплината да се оправям сама, да съм отговорна за себе си и за това, което правя.


Лексикон

Любимо питие: лате

Цвете: бяла кала

Любим аксесоар: часовникът, с който не се разделям - BAUME & MERCIER. Всъщност е подарък от мен за баща ми, но му беше много тежък и го взех аз. Не се разделям с него изобщо и не го свалям.

Домашен любимец: куче от рядката порода Кавалер Кинг Чарлс Шпаньол на име Мели. Кафето е вторият й дом.

Любимо място в България: Плевен, домът на баба ми Мария Вълева и фонтаните в центъра.

Публикувано във в. "Преса", 10 май 2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар