неделя, 18 май 2014 г.

Албена Михова: Открай време съм си шантавела




Боряна АНТИМОВА


Албена Михова е родена във Варна в семейство на актьори.

Едва 13-годишна губи майка си, а след още две години и баща си и се налага сама да се справя в живота.

Като ученичка Албена се изявява на различни сцени, а на 16 вече пее в заведения, за да може да се прехранва. Тя има богат репертоар от рок, кънтри и джаз песни. 

Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, в класа на проф. Николина Георгиева.

Още като студентка е избрана за част от екипа на "Хъшове", където работи четири години, а после играе в "Шоуто на Слави" две години.

От 7 години е част от екипа на комедийните предавания "Бай брадър", "Пълна лудница", “Ол Инклузив” и в „Като две капки вода”. Тази година участва в “Денсинг старс”.

Като част от трупата на МГТ “Зад канала” играе с успех в мюзикъла “Ритъм енд блус” и в постановката “Скъперникът”.

През 2010 г. дуетът й с мюзик айдъла Тома Здравков в предаването “Великолепната шесторка” постави началото на една голяма любов, двамата са заедно и до днес. Има син Мартин на 15 г.






-Албена, тази година беше един от най-колоритните участници в шоуто “Денсинг старс”. Какво ново внесе в живота ти участието ти в него?

-Нищо не промени. Аз открай време съм си шантавела. Много обичам да се занимавам с какво ли не и танцуването е част от нещата, които съм искала да правя. Сега за пръв път ми се случи и това ме допълва емоционално. Но без малко да ми докара инфаркт. Сега съм добре. Нямахме много време да се подготвим, за да сме перфектни, и да свалим достатъчно килограми, за да сме още по-перфектни (Смее се).

-Повечето участници казват, че са го направили заради предизвикателството, така ли беше и при теб?

-Аз знам, че мога, усещам го. Ритмична съм, музикална съм, обичам да танцувам, но исках да го направя на голяма сцена. Пък и от екипа на “Денсинг старс” още миналата година ме каниха и като гост, и като участник, но аз тогава участвах в “Като две капки вода” и щеше да ми дойде малко в повече.

То не може с много дини под една мишница. Така че всичко си е дошло навреме, минало е навреме и си е период, в който ти си доказваш някакви неща, учиш се на нещо. Но е много работа. Къртовски труд. Сега, като погледна отстрани, виждам, че това е бил излишен къртовски труд…

-В шоуто “Като две капки вода” пък пя доста професионално.

-Аз съм си певица. Не съм учила пеене, но съм пяла много по заведения. Пък и в специалността куклено майсторство в НАТФИЗ всички са пеещи. Изпитанието на тези риалити шоута е единствено в сцената, публиката и оценките. Дали ще можеш да преодолееш и преглътнеш някои неприятни за теб неща. Защото невинаги можеш да си на първо място.

Аз никога не съм се притеснявала за нищо. Грам не съм се притеснила още на първия танц. Даже се смеех много и партньорът ми Петьо ми каза: “Ти си ненормална, аз се притеснявам, а тя се хили!”. Викам, ами не се притеснявам, защото знам какво да танцувам. Като сгреша – сгреша, какво от това, аз съм аматьор.

Интересното на това шоу е да видиш как един аматьор се развива по време на шоуто, и да оцениш развитието му. Аз с олимийски шампиони няма как да се състезавам. И по-добре, че си излязох, аз имам репетиции за премиера в моя театър “Зад канала” – в “Човекоядката”.


Тежки репетиции в "Денсинг старс"...


-Преди това пък покори зрителите с многобройните си превъплъщения във “Великолепната шесторка”.

-Да, то мина чудесно. Но тези формати – това ми е професия. Вярно е, вълнувам се от всяко участие, но не се притеснявам. Различни неща са. Второ, аз участвам в “Пълна лудница” и “Ол инклузив”. Това не е нещо ново за мен да застана пред екрана, тръгнала съм още от Слави. Бях от първия актьорски екип, който той си избра, след като се разделиха с “Каналето” и започна собственото си шоу.


С Рачков в "Пълна лудница"



-Липсва ли ти “Пълна лудница”?

-Да, много се надявам да тръгне от септември с нашите си вече познати актьори. Липсва ми работата по скечовете с нешия си екип. Не е спряно, просто е отложено за есента, заради новите предавания, които екипът на Маги Халваджиян започна.  “Лудницата” се харесва, защото актьорите представят много характерни образи. И в него, и в “Ол инклузив” правим скечове, което си ми е професията.

От 7 години съм в екипа на Маги Халваджиян и се радвам, защото много хора идват и си отиват от това предаване, но някои оставаме. Още от първите съм, почнахме от “Бай Брадър”, после направихме отделно предаване, което беше чудесно за актьорския състав.


Като Лейди Гага в "Като две капки вода"


-Значи не ти липсват чисто сатиричните образи?

-Напротив, там е работата, че много ми липсват сатиричните образи, но тези на театралната сцена. Но съм много ангажирана с телевизията, ако и с това се захвана, ще ми стане много.

-Как се чувства една актриса, с определено сатиричен натюрел в театър, който не е с такъв профил?

-Нашият театър не е сатиричен, но Сатиричният театър е най-драматичен в момента (Смее се). Абсурдни неща... А в “Зад канала” има много комедийни спектакли, дори и този, по който работим в момента – “Човекоядката”, но още е рано да се говори за него. Премиерата ще е септември-октомври. Сглобихме го, направихме го. Пиесата е от 1976-а, но е поставяна на други места и е много актуална. Не е строго сюжетна, а абстрактна. В този театър непрекъснато се прави нещо, няма паузи.


Зад кулисите с Мария Сапунджиева


Като Фрозин в "Скъперникът"
-В “Скъперникът” играеш интригантката Фрозин.

-Да, Фрозин сватосва едните, после другите, вре се между хората и им урежда сватби. Добре се чувствам в тоя образ, не ме затрудни грам. Беше нещо, което умея.

-Иначе в живота как се отнасяш към такъв тип жени?

-Е, не обичам да съм от тях, много ясно. Не обичам да съм посредник по никакъв начин. Хората като имат нещо да си кажат, да го направят на четири очи.

-Какво още ти се играе?

-Всичко. Каквото ми предложат.

-Вие, актьорите от "Куклено майсторство" се славите с това, че можете всичко.

-Да, всичко, но не и за драматичен театър. Нека повече актьори да са силни в много неща, така трябва.

-Къде още може да те гледа човек на сцена?

-Играя из цяла България, пътувам със спектакли. С двата мюзикъла – “RNB 1” и “RNB 2” пътуваме из страната и в чужбина, много се харесват. Румен Цонев събра много актьори на едно място, хем е смешно, хем е музикално и се танцува. Мен животът ми е работата ми, разбираш ли? Всеки актьор играе из градовете. Но това ме уморява, много работа... И филми озвучавам…


В мюзикъла "Ритъм енд блус"


-И това ли правиш?!

-Всеки втори, да не кажа всеки първи актьор озвучава филми сутрин, вечер, когато може. Е, има някои много силно драматични актьори, ама те са с “голямо добрутро”, те не ходят. Ние ходим навсякъде, щото ни е интересно, щото сме по-млади може би… Участвам във всякакви неща – филми, сериали, анимация в Cartoon Network и “Александра аудио”.

Озвучавала съм много хубави филми за големия екран. Участвах в анимациите “Облачно с кюфтета” и “Барток Великолепни”, “Хотел Трансилвания”… Много са. Но не гледам на това само като работа, обичам го. Аз ти казах, обичам много неща – да пея, да играя, да озвучавам…




-При толкова много ангажименти, имаш ли си органайзър?

-Не, помня всичко, само датите на спектаклите си пиша.

-Вероятно си наясно колко те обичат хората. Как се отнасяш към “всекидневната слава” – когато непознати те спират на улицата?

-Да, усеща се тази любов… Хубаво е, приятно е. Много хора влизат и в театъра заради мен, не само, защото от телевизията ме познават. Аз си обичам театъра и предпочитам да се прочуя и с ролите си на сцената, не само с телевизионни изяви.

-Но е хубаво, че с тази екранна популярност привличате повече зрители в театъра, не мислиш ли?

-Да, и за всеки театър е добре да има за лица известни и обичани актьори. Това е част от визитната му картичка.


И вампирка е била в "Пълна лудница"...
-Призната си за един от най-силните импровизатори. Бързо ли влизаш в образ?

-Да. Но на кого не му се е случвало да не му се получи импровизацията? Аз импровизирам много, даже прекалено на моменти, бих казала, но невинаги ми се получава да разсмея хората. Нормално е, зависи от настройката, с която тръгваш към сцената, какво се случва там и дали другите колеги нещо не са в настроение…

Има някакъв общ тонус на всяко представление, който се отразява на всички. Понякога тонусът е хубав, пиесата е по-жива, по-смешна, по-интересна и свършва по-бързо. Друг път всички са малко лежерни и пиесата върви по-бавно и става по-дълга. Но това зависи и от публиката. Ако тя не ти подава нищо, почваш да се чудиш: “Абе защо тая публика не реагира? Не ни слуша, дали пък не ни харесва?”. И гледаш да намериш някакъв гъдел, за да я раздвижиш. Това са актьорски номера, които всеки прави.


-Питах преди и Рачков, често ли ви се случва в скечовете ти да допълваш сценаристите?

-Да, ние сме от тези актьори, които даже понякога променяме и случката. А една сценка няма ли добра ситуация, направо няма как да го изиграеш. Когато пък имитираме конкретна личност, се базираме на наблюденията си.

-Като правиш толкова характерни образи на средностатистически българи, наблюдаваш ли често хората по улиците?

-Аз винаги го правя. Вървя и ги наблюдавам. Запомням, “залепям” си разни неща (сочи главата си). Слагаш си ги в “джобчето”, после ги използваш.

-Ти самата пишеш ли?

-Да, но скоро не съм го правила. Пиша разни абсурдни неща. Разказчета… Но не съм изпадала много отдавна в муза. От многото работа ще да е.

-Даваш вид на позитивен човек. Такава ли си?

-Да, такава съм, позитивна и борбена. Такава съм и с приятели, и с колеги, може да ги питаш. Освен ако някой не ме издразни много силно на сцената, но това се случва рядко. Не изпадам в депресии, освен ако времето не е лошо, както беше напоследък. Аз съм Овен с асцендент Стрелец.

-Момиче от Варна, липсва ли ти морето?

-Не, аз си ходя често.




В "Пълна лудница"
-Първото ти излизане на сцената?

-На 5 години. Спомням си, че като бях на 16, правехме рецитали.

-Създаваш впечатление на доста свободолюбив човек, даже своенравен.

-Аз съм задължена да съм своенравна, защото много неща постигнах съвсем самичка, да ти кажа. И сама вземам решения от много по-малка, отколкото можеш да си представиш. Някак си е нормално човек да има мнение и готово решение в главата си, да има изграден характер. Аз си чертая план за седмицата.



-Загубила си майка си на 13 години… Това ли те направи толкова самостоятелна?

-Оставила съм това в миналото. Не ми се говори. Попита ме дали ми липсва родния град… Другите хора си ходят на гости при родителите, а аз какво - пътувам до Варна, за да се видя с приятели, и се прибирам. Детство… Аз много неща съм забравила. Едно време при комунизма имахме много хубаво детство. Сега сме добре, както се казва в една пиеса, “имаме храна, телевизор и български кът”.


Със сина си Марти


-Разкажи за сина си.

-Марти е на 15, учи в училище. Какво да кажа за него? Супер младеж, учи се добре, обича и театъра, пее малко. Не знам какъв ще стане, какъвто реши, да си стане. Всеки ден си имаме някакви проблеми, които с него си разрешаваме – дали ще са любовни, дали училищни. Марти е добро дете. Притеснява ме единствено, че много обича компютрите и прекалено дълго е в интернет.

-Остава ли ти време да почиваш?

-По празниците успях да отделя малко време да си полежа. Има един манастир, на който ходим, и там си почивам наистина, но го пазя в тайна, за да не ми се струпат всички там. Когато си в почивка, е трудно постоянно да се усмихваш на хората.


Селфи с Тома

-Минала ли си през етапа опиянение от славата?

-Не, защото винаги съм имала моменти, в които съм много често на екрана, и после малко почивка. Височини и спадове. Имала съм много върховни моменти, но най-върховните са, когато изляза на сцената и видя много хора долу в залата. Има ли хора да ти пляскат и пляскат ли ти - това е за мен славата. Ама разни там награди – икари, аскеери… Толкова ми е смешна тая суета…


Дуетът й с мюзик айдълаТома Здравков във "Великолепната шесторка" сложи началото на една голяма любов. Заедно са и до днес


Никога не съм правила нещо с мисълта, че може да взема награда. И знаеш ли, личи си, когато един актьор се напряга на сцената, за да го номинират. Аз награди не съм вземала и вероятно няма да взема. Аз се забавлявам с нещата, които правя, разбираш ли? Моята единствена награда и слава са аплаузите в залата.

Публикувано във в. "Преса", 18 май 2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар