* * *
Трябва да минеш през много "примери", за да откриеш себе си.... Трябва да се откажеш от много "идоли", за да се харесаш.... Трябва да разбереш, че нищо "не трябва", за да бъдеш най-добрият си вариант...
* * *
"....Защото българските граждани не искат протестите да доведат до смяна на мнозинството и ново сговаряне, ново мнозинство, правителство и … същото управление. А в евентуално договаряне между ГЕРБ и РБ виждат тъкмо този риск....."
Радан Кънев
- Ок, много хубаво, даже прекрасно, НО е интересно да бъдат запитани "българските граждани" какво , или по-точно КОГО си представят да ги управлява, без да навлизат в сферата на фантастиката. Това ми прилича на желанието на бивша проститутка да зачене "непорочно"..:)) Освен това, мисля че има поне 3 вида "български граждани" : едни, които недоволстват пиейки ракия пред телевизорите си, втори, които пият ракия недоволствайки в кръчмите, трети - които не пият ракия, а уиски и недоволстват от народа ; четвърти, които пият лекарства и недоволстват от целия свят.....и т.н. Ако в даден момент "българските граждани" осъзнаят, че всъщност недоволстват от "себе си" има шанс нещо да се промени...До тогава "непорочното зачатие" ще изчака.
* * *
Когато подбирах материалите за Гестус, 2013 имах един основен критерий - те да говорят, анализират, наблюдават , отразяват и проникват в спектаклите, личностите и проблемите по "хуманен" начин..., което означава не само с интелектуално разбиране, а с чувствителна емпатия и етично проникновение. Мисля, че това е верният начин да се пише за изкуство, тъй като изкуството е изключително и само човешка дейност, тъй като тази именно дейност поради човешкото въображение ни отличава от животното... Затова изкуството може да се тълкува само по съответен - "човешки" начин, иначе анализът му се превръща в самозадоволяване на лични и личностни комплекси , в повечето случаи със силно "отмъстителен" характер...
* * *
Във "Вкусът на Твоето тяло", която ще излезе скоро, публикувам два мои дневника : 1984-89, България и 1996 -2000 , Италия- България - Испания..... Нищо не съм съкращавала или редактирала, освен граматически.....Подозирам, че това ще ме направи силно уязвима за всякакви нападки и "доброжелателни" коментари, но това изобщо не ме интересува, защото това е гарнитурата към съществените неща.... В тези два дневника аз съм главният герой, герой от друг свят и друг живот, на когото гледам с нежност, разбиране, съчувствие и възхищение... Радвам се, че съм записала тези "тайни" неща, за да мога след време да контактувам със себе си "лице в лице”...
* * *
Оставено само на себе си, злото се самоунищожава.
* * *
Най-доброто противодействие на Злото не е да се бориш с него - колкото повече внимание му се обръща толкова повече то се уголемява. Най-добрият начин да се противостои на Злото е да се твори: СМИСЪЛ И КРАСОТА.
* * *
Скоро ще излезе втората ми книга. Тя се нарича ' Вкусът на твоето тяло" ...? Спокойно, беше ми предречено, че ще имам две книги - те са вече две...?
Втората е много по "лична", макар че какво значи "лична" в този взаимно свързан свят ??!... В нея освен хвърчащи мисли от тетрадки и бележници има и два дневника от различни периоди и места... Драматично беше да ги подреждам, защото съдържанието им е силно саморазкриващо ме, но най-вече защото ме върнаха към визиите ми за родината... Боже, колко съм вярвала, че тук ще се случат прекрасни неща... И те може би наистина се случват, но никога не съм допускала, че цената ще бъде толкова висока и изпитанието - толкова сложно и мъчително...
Тази книга е хроника на моите надежди, мечти и вяра, които все още ме вълнуват, което значи, че съм жива... надявам се.
 |
| Сн. Мина Анхела Игнатова |
* * *
Супер ! Фейсбук е резюмирал "моята" 2013 по особено умен и духовит начин - бих искала да запазя това резюме ..:)
"....Написах си списък с желания и още един, по-кратък:) - със задачи за 2013.
Пожелах си да продължа да вярвам в приятелството и любовта, колкото и абсурдно да изглежда това, на фона на реалността. Пожелавам същото на всички заинтересувани.
* * *
Живея в държава, в която държанки и метреси на новобогаташи се наричат "интелектуалки" и дори " феминистки"... Това е малка част от общата психопатична картина, в която сивото е преобладаващият цвят.
Липсата на въображение превръща шегата в обида, откровението в глупост , благородството в идиотизъм, смелостта в лудост.... Общувайки с нея, разбираш, че земята е пръст, а човекът тор. Нищо не може да ме отблъсне така, както тази фатална липса.
* * *
Женската злоба, злобата на жена, изпълнена с ревност и завист, може с един поглед да отрови кит, да убие слон и да взриви Сикстинската капела и Хеопсовата пирамида... Ужас, безумие и пълен потрес е завистливата и комплексирана жена. Дори когато е любезна, от устните й тече отрова и злъч, които никакъв филтър на лицемерието не може да пречисти... Тя е Божие наказание - за всички около нея и за самата себе си. А ако е и интелигентна - целият свят се намира в опасност… :))
* * *
Днес се замислих защо съм сложила на фб профила си детската си снимка… Ами: 1. Защото наближава Коледа и в тези периоди, преди Коледа и Великден, съзнанието ми се настройва неволно на "детски" честоти" - това е доста болезнено състояние, защото поносимостта ми към лицемерието и покварата се свежда до минимум, както и 2 - способността ми да ги приемам с обичайното безразличие; 3 - тогава започвам да говоря точно това, което мисля, с цената на разриви и раздели... защото така се чувствам - като едно излъгано от перверзни негодници дете.
* * *
Чета някакви астрологични прогнози за следващата 2014 година, в която Плутон щял да ни доведе до най-дълбокото изчистване, до самата истина... Във връзка с това искам да замина някъде много надалече, там, където пищящите откровения няма да ме достигат - нямам нужда да научавам повече нищо за никого, даже искам да забравя това, което знам…
* * *
Вчера, в една от паузите на репетицията, докато пушех навън под далечните звуци на протеста, осъзнах с кристална яснота, че винаги и навсякъде съм се чувствала по този начин: извън, отвъд и въпреки реалността - някои наричат това лудост, за мене то е СПАСЕНИЕ.
* * *
Непрекъснато се опитват да ме вкарат в интриги и "политически начин на мислене" , което за мене значи: ДВУЛИЧИЕ, ДЕМАГОГИЯ, МЕРКАНТИЛНОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ И БРУТАЛНО ИЗКРИВЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ И РЕАЛНОСТТА.....
Е, НЯМА ДА СТАНЕ.
Основното ми "артистично качество" е, да виждам реалността такава, каквато е, а не такава, каквато на някого му се иска да ми я представи.
ПРЕЗИРАМ "ПОЛИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ".
* * *
Никога не се опитвай да изследваш " скритите качества" на някой идиот - за да е идиот, причината са именно "скритите му качества".
Тези дни попаднах на две книжки на Маргьорит Дюрас : " Това е всичко" и " Да пишеш"... Чета по 1-2 страници на вечер... Действат ми като притчи, върху които не се разсъждава, защото влизат в съзнанието директно като куршум в сърцето... Разплакващи са и са осезателни... Връщат ми удоволствието... Защото... от много, много дълго време чета само неща, които са ми пряко необходими за някакъв проект, работа, задача, проблем и прочие... Изключително рядко ми се случва да чета нещо само за "удоволствие"... Удоволствие от четенето...
* * *
България няма да се "оправи" единствено поради липса на въображение.
Не можеш да "създадеш" нещо, което не си представяш. Не можеш да изградиш нещо, което не е конструирано в съзнанието ти. Не можеш да промениш нещо, ако тази промяна не ти е жизнено необходима и без нея не можеш да дишаш...
Липсата на въображение е част от липсата на вяра и пиетет към каквото и да било. В България управляват парите във вид на алчност, а властта е израз на продажност. Без достойнство и въображение щастието е невъзможно, дори да е облечено в милиарди спечелени без труд еврА.
* * *
Намирам се в един тотален Бигбрадър, наблюдаван осторожно от няколко "Големи братя”, но не Карамазови и може би от три сестри, но не чехови, а балкански... Иска ми се да ми е смешно, но ми е все по-тъпо. Чувствам се отегчена.
* * *
След месец ще е готова и втората ми книга....
Никога не съм мислела, че нещата, които пиша, ще видят "бял свят' - те нямат това самочувствие. Те нямат и такъв адрес. Те са писани като една безкрайна молитва, отправена към Бога или към мене самата, като изповед, в която разговарям със себе си, порицавам се или се поощрявам, но винаги с искреността на монах, ... който е слушан внимателно.
* * *
Да "държиш" на един човек, не означава да му правиш комплименти, да му сваляш звездите от небето и да го ласкаеш.... Да държиш на един човек означава да си насочил активно енергията си в канала на неговото щастие - тогава винаги знаеш какво трябва да правиш за него.
Партийният секретар е най-малкият проблем - проблемът е във вродения бандитизъм на генетично прецакания балканец - с това и Буда не може да се справи.
* * *
... истината не пада от небето - тя се постига чрез изстрадване, борба, късане на нерви, ризи, коси и възгледи... Не мисля, че следващото поколение може да я получи, още повече, че то не я и търси... Няколкото лястовици не правят пролетта, нито в София, нито "до края на света"...
* * *
Колко беше прав режисьорът Иван Станев, казвайки в едно интервю, че "Живковският манталитет" се възпроизвежда подобно на опашката на гущера - отрежеш ли я, пораства отново, а може и да се размножи...
* * *
От качествените неща - вино, изкуство, отношения, хора и пр., никога не боли глава.
Не боли глава и от качествен изстрел.
* * *
Всъщност цялото това малоумно пъчене, репчене, самоизтъкване, самопоказване, саморазмазване и саморазобличаване е едно голямо самонаказване, и е една голяаааама скука по Богомил Райнов при това...
Властва една всеобща омерзителна атмосфера над разума и съзнанието - приятелите ми, които уважавам, защото са интелигентни и честни хора, са настръхнали като таралежи, включени в ел. мрежа - скарани, разединени, мнителни и свръхчувствителни... А точно сега, точно тези хора, мислещите, трябва да са заедно, за да дадат отпор на агресията и насилието.
* * *
Извършва се поредната грандиозна манипулация с простодушния български народ. След като комунистите му промиха мозъка за няколко десетилетия напред, сега техните клонинги, облечени в различни цветове, го разделят на "партии", "фракции", "движения" и още не зная какви точно измишльотини, които нямат нищо общо с демокрацията и нейните принципи, а целят или преразпределяне на пари, или всяване на страх и омраза. Някакви същества, излезли от пъкъла, искат да свлекат там цялата страна чрез тотално обезумяване и озлобяване. А хората са бедни, нещастни и обезверени и се поддават с готовност на всякакви манипулации. Отвратително е.
* * *
За да обичаш ЕДНА ЖЕНА, трябва да имаш въображението да я изпълниш с присъствието на всички останали... Който има това въображение, може да обича ЕДНА ЖЕНА.
За да обичаш ЕДИН МЪЖ, е нужно единствено да приемеш, че те всичките са ЕДИН.
Какво означава „обичайте“?
Първо, разбери, че с израза „обичайте“ Исус не е имал предвид привързаността, която може да съществува между близки приятели. Гръцката дума за любов, използвана в Матей 5:44, произлиза от думата ага̀пе. Тази дума има значението на любов, която се ръководи от принципи, или е основана на принципи. Тя не включва непременно сърдечни чувства. Тъй като се ръководи от праведни принципи, тази любов подбужда един човек да търси най-доброто за другите, независимо от тяхното поведение. Следователно любовта ага̀пе може да превъзмогне личните вражди. Самият Исус проявил такава любов, когато вместо да прокълне римските войници, които го повесили на стълба, той се молил за тях: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ - Лука 23:34.
Присъстваме на промяна на парадигмата на света.
Битката, която се води в моментаq не е политическа, тя дори не е в името на морала или някакви принципи...
Тази битка е в защита на живота и неговия смисъл, в защита на бъдещето, което вече е узряло да бъде различно... или да не бъде въобще, оставайки минало.
Щастлива съм, че професията ми ме среща не само с талантливите, чувствителни и очарователни хора, артисти, с вече утвърдени имена, но и с най-"прогресивно" мислещите млади таланти и изобщо млади хора, които са пълни с идеи, които живеят ментално и манталитетно в Европа и нямат друг комплекс по този повод, освен начина, по който ги управляват. Ще бъда с тези хора, докато имат нужда от мен, ще им дам всичко, от което имат нужда, цялото си европейско образование и целия си опит, а после ще отида да пиша еротични комедии на някой самотен остров под Тропика на Рака...
* * *
Това лято разбрах, че съм изплакала сълзите си, изнадеждила съм надеждите си и съм изстрахувала страховете си..... Българската реалност ме превърна в "стълб от сол", в "хладна пепел", в "пепел от рози".... В душата ми е тихо като в будистки храм на тибетско плато....Само вятърът на промените свисти през нея.
* * *
Имало криза на идеологиите - ето до какво доведоха бързата храна и свободният секс, както и четенето на списания вместо на Ницше, Чехов и Камю.
* * *
Грозотата е психическо състояние, което се възпроизвежда в материя.....и обратно.
* * *
От всичко, което се случва в иначе прекрасната ни страна, заключавам, че глупостта, неверието, простотията, безпаметността, алчността и егоизмът са наказание сами по себе си и сами за себе си...
* * *
Един добър приятел днес ми каза: Как е възможно да си толкова дива?!!..." На фона на извънмерната интелигентност, възпитание и финес, с които сме заобиколени , приех откровението му като екзотичен комплимент.
* * *
Не - бъдещето не принадлежи на "умните, красивите и интелигентните", нито на "тъпите, грозните и простите" - Бъдещето ВИНАГИ е принадлежало на АДАПТИВНИТЕ.
* * *
Истината е солена на вкус - като кръвта, сълзата, любовта и свободата.
* * *
Да си "интелектуалец" означава да си: сериозен, дори мрачен, с умерено до неразпознаваевмост чувство за хумор, да съсичаш в зародиш всеки опит за радост от живота и да презираш оптимизма и доброто настроение като проява на лош вкус... Ergo: няма шанс да съм интелектуалка, още повече, че животът все още ми е безкрайно интересен... а и повечето "интелектуалки" ми приличат на стенобойни машини, покрити с плюшено перде...
* * *
Един детски спомен нахлу: Майка ми ме е завела в Операта на репетиция на " Каменното цвете" и ме вкара по мое желание в гримьорната на балерините. За пръв път видях балерина отблизо - изхвръкнали ключици, изпъкнали колене, трико, разкъсани палци... Мирис на талк и пудра, изкуствени мигли, корсале... Една изтънчена, измъчена кукла… Любов изпитах тогава и това ми реши живота.
Тази великолепна снимка е дело на един истински художник пред обектива, когото аз обожавам - ЗАФЕР ГАЛИБОВ и е запечатала миг от последния спектакъл на Мила - "Възторг и крах на любовта". На 13 ноември в Дома на киното ще бъде открита изложба с тези изключителни снимки
* * *
Точно преди 20 години бях на специализация в Лондон. Бях в пореден културен шок - по това време, 93-94-та в България беше "глад и мизерия"... Ходех на лекции и на спектакли и всеки ден плачех поне по веднъж... за страната, която отвън се вижда толкова ясно, както и всичко, случващо се с нея...
Един ден бях в катедралата st.Paul и се молих на колене... Много дълго се молих за това, което сега се случва... Щастлива съм, че го доживях…
* * *
Ако някой има желание да повдигне "националното ми самочувствие", не е нужно да ме връща непрекъснато 1400 години назад и да ми показва фотоси с развети знамена на "вехти войводи", или да ме пренася в космоса с "мистериозните" български народни песни... Не, не, много по-просто е: Просто трябва да вдигне дохода ми десеторно, да вкара престъпниците в затвора и да почисти улиците, по които ходя. И най-важното: в ефир да се показват само хора, които знаят повече от 100 български думи...
* * *
Зная, че много хора възприемат присъствието ми във фб като есхибиционизъм, и са напълно прави, защото бидейки артист, това е моя задължителна характеристика... Освен това, бидейки артист, споделям предимно себе си и отговорността ми към това действие се изразява в това да поддържам "себе си" в чисто състояние, което да резонира и отразява света без замърсявания от комплексиран и компенсаторен характер, макар че и комплексите са част от колорита на артиста, понякога най-съществената... Точно по тази причина се пазя от злонамереност, която може да замърси полето на мислите и чувствата ми, зная, че това е невъзможно и често се лъжа, но това пък са провокациите от страна на НЕиделния свят, в който живеем :)
* * *
Днес се моля за това: да се науча да прощавам.
Да прощавам, когато ме лъжат лицемерно, гледайки ме в очите; когато ме убеждават в нещо, в което сами не вярват; когато изискват от мене това, което не са способни да дадат дори на себе си; когато ме залъгват с прости номера и ме провокират с бездарни постановки, за да манипулират симпатиите ми и да контролират чувствата ми; когато бъркат в душата ми с пръсти на опитни хирурзи, с желанието да я осакатят в собствена изгода...
Моля се да остана недокосната, незасегната, необезпокоена и да могат тези, на които съм простила, да се харесат малко повече и да си простят…
* * *
Винаги, когато започвам нова постановка с танцьорите, се чувствам като на изпит - дали ще им е интересно, дали ще харесат идеите ми... Толкова много им дължа - те не подозират, че са ми дали изключителната възможност да се възпроизвеждам в безброй образи, състояния и измерения, които далеч надхвърлят лимитите ми - страхотно е, безкрайно съм им благодарна завинаги…
* * *
Не зная как ще прозвучи, но това, което става в момента, изобщо не ме учудва. Прочетох статусите си от последните месеци - толкова са тревожни и изпълнени с предчувствие за катастрофа, че не е за вярване... Надявах се, че са плод на лични страхове и настроения, но явно не са. Не става въпрос само за политика. Всички сме част от цялото, то се проектира в нас и когато това цяло, този организъм няма гръбнак, когато главата му е пълна с бръмбари, а наместо сърце носи тухла, резултатът не може да е друг освен тотален разпад и разложение на всички останали органи, от очите, които ослепяват, до ноктите на краката и косите, които опадват. И ето че зомбито е налице с цялото си безличие.
Мила Искренова
ИНТЕРВЮ С МИЛА ИСКРЕНОВА
"ВЪЗТОРГ И КРАХ НА ЛЮБОВТА" ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ЗАФЕР ГАЛИБОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар