Ернестина Шинова: Правя същите дивотии както на 20

Боряна АНТИМОВА

Ернестина примижава на яркото ноемврийско слънце, докато позира пред обектива в един от последните дни на циганското лято.

Хъскито Сибир и котаракът Филип весело тичат из двора на къщата им в Бояна. С мъка ги събира за снимка, а те се гушват гальовно в нея. “Не мога да се наспя, уча роля”, оплаква се тя.

Докато тича по двора, стройна и дългокрака, в пуловер и дънки, е трудно човек да повярва, че преди 4 месеца е чукнала 50… 

Влизаме в уютния хол с много картини и предмети, с камината, около която вечерта пак са събирали гости. “Тук се пуши, а непушачите излизат навън, шегува се дамата. Нали знаеш, с Андрей сме за отмяна на тоталната забрана за пушене.”




Родена е на 2 юли в София в семейството на писателя Чавдар Шинов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Любомир Кабакчиев.



По-късно специализира актьорско майсторство в Рим, в „Belle Arti". Известно време е част от трупата на Бургаския театър. В момента играе в постановката “Работно време” в Народния театър.



Снима се в 15 филма, български и италиански продукции, сред които “Скъпа моя, скъпи мой”, “Вагнер” и “Хиндемит”, за който през 2009 г. получава “Златна роза” и награда за най-добра женска роля от Съюза на българските филмови дейци и Националния филмов център.



През 2010 г. пожъна голям успех с ролята си на Деворина Селянска в хита “Мисия Лондон”, снима се и в сериала “Столичани в повече” и направи серия от запомнящи се образи в “Комиците” по bTV. Омъжена е за режисьора Андрей Слабаков, имат дъщеря Йоанна на 18 години.

Със Силвия Кацарова на благотворителния бал на фондация "Св. Иван Рилски" Плевен, сн. "Хайлайф"

-Ернестина, последно те видяхме на благотворителния бал на фондация “Св. Иван Рилски” – Плевен за осигуряване на гръдни импланти на онкоболни и зъбни протези на социално слаби възрастни хора. Защо прие да участваш?

-Никога не отказвам на такива събития, това ми е правило. Каузата е безкрайно полезна. Виждала съм приятелки в такава ситуация и знам какъв удар е върху женствеността, върху чувството ти за пълноценност липсата на една гърда. А що се отнася до зъбните протези, това засяга много възрастни хора… Обичам да правя полезни неща и смятам, че повече хора трябва да го правят.

Разбира се, мога да се направя на интересна и да кажа, че не искам да говоря за участието си в тия неща, но това за мен е голяма поза и глупост. Напротив, колкото повече хора се заразят от подобен пример, толкова по-добре. Не го правя, за да изпъкна, а защото наистина вярвам, че помагам на някого така.

На благотворителния бал на фондация "Св. Иван Рилски" - Плевен, сн. "Хайлайф"

-Имаш ли своя лична кауза, избираш ли къде да участваш?

-Не, имам правило да не отказвам. Ето, сега например ще ходя при едни дечица в едно училище да си говорим по принцип за младите хора и бъдещето им. Ходила съм в дома за деца в Драгалевци и всеки път, когато ме поканят от предавания. Тук, в Бояна, с Андрей като решим, качваме торти за децата от този дом.

Помагала съм и за SOS - детски жилища, за какви ли не каузи. Не ги степенувам, важното е да правиш добро, да помагаш на някого. Това си е вече някаква част от живота ми, дори не се замислям.

Преди години исках да направя дарение за клиниката на проф. Бобев за детската онкохематология. Отидох в няколко банки, опитах да прехвърля пари по тяхната сметка и не успях. Много често поривът на хората да помагат е усложнен излишно. Не е нужно да бъде толкова сложно, трябва, когато поискаш да помогнеш, това да става бързо и ефективно. И не толкова да успокоиш личната си съвест, а просто да се върви напред.

Ужасно много ме разстройват тия съобщения по телевизията, по радиото, как някой трябва да отиде в чужбина да се лекува. Много ми се иска българското здравеопазване да бъде такова, че да не се налага да помагаме, а да има фондове за това, без да е нужно да виждам разплакани майки по телевизията. Но явно не може и затова е важно хората да се намесват във всяка кауза като добри магьосници…

В образа на блондинка в "Комиците"

-Докато те снимаха как тичаш по двора с кучето и котката, с тая момичешка фигура, как да повярва човек, че през юли отпразнува половин век… Как противодействаш на цифрата 5?

-Много благодаря за комплимента, но като знам как изглеждах преди, не смятам, че дори бегло се доближавам до този образ. Нямам рецепти за това и не мога да кажа, че противодействам. Храня се просто, обикновено, движа се много, разхождам кучета, репетирам, цялата къща ми е на главата. Някак си не забелязвам времето и може би това е ключът.

Да ти кажа, продължавам да върша дивотиите, които съм вършила преди 30 години, с чисто сърце, разбираш ли, не се спирам! (Смее се) Ама някакви танци, ама някакви барове, ама някакви купони… Ама да се качиш на Черни връх ей така, в 3 часа следобед, и до 6 часа си на върха, стъпил на един крак… С дъщеря ми някой път се преобличаме, пеем пред огледалото, лигавим се заедно… Такива най-различни детинщини и глупости.

Никога не съм се спирала и мисля, че това ме държи в някаква степен, защото ние сме отражение на духа си. Ако той е жизнен и млад, и ти си така. В крайна сметка, ще си остарея като всички хора, но искам да се случи по естествен и красив начин, без много истерии по импланти, силиконови устни, филъри и други такива дивотии…

Като Девора Селянска в "Мисия Лондон"

-Нямаш корекции досега?

-Не-не, аз ще си бъда една симпатична дебела баба, която ще простира розови ватени гащи и ще готви вкусно. А, може и да се превърна в тия леко злобни и съсухрени бабички, които подреждат винаги нещата.

-Учиш усилено роля, какво ти предстои?

-Хванахме се тук с приятели да направим една пиеса, предназначена за турнета. Все още сме в много усилена репетиционна дейност. Това е като майка, която е тръгнала да ражда. Нали се сещаш, като си бременна с нещо, знаеш кой е баща му, знаеш коя е майката, знаеш кои са бабите и дядовците, знаеш горе-долу на какво ще прилича, какви гени ще носи… Но винаги, когато се роди детето, си изненадан, така че надявам се да ни изненада приятно. Засега не искам да споменавам подробности…





-Ти имаше шанса да участваш в цели 3 най-рейтингови проекта:  филма “Мисия Лондон”, шоуто“Комиците” и сериала “Столичани в повече” по bTV… Като втори ренесанс в твоята актьорска кариера…

-Лаская се, разбира се, от толкова внимание от страна на публиката, но като тръгна да правя нещо, не мисля за рейтинг, а дали ми харесва или не, и ако ми харесва, се хвърлям с главата напред. Повечето неща ми се случват ей така, като на шега. С Митака (продуцента Димитър Митовски – бел.ред.) сме приятели.

Като Девора Селянска в хита "Мисия Лондон"

Като се реши да се прави филмът “Мисия Лондон”, аз дори им предложих за ролята на президентшата Девора Селянска други актриси, които според мен биха се справили по-добре. Но Митовски каза: “Не-не-не, ти ще си!”.

С “Комиците” стана пак така. С Любо Нейков се запознахме на снимките на “Мисията…” и той ми каза: “Що не дойдеш да пробваш”. Казах: “Аз не съм за това”, а той: “Абе ти ела да пробваш, пък после ще решиш какво ще правиш”. Отидох, видях и ми хареса. Със “Столичаните…” беше по същия начин: “Тука една девойка трябва да се върне от Германия и реших да си ти”. Викам: “Ми дай да видим” и така.

С Христо Гърбов в сериала "Столичани в повече"

-Оставяш събитията да следват естествения си ход?

-Не знам доколко е полезно, но не съм човек, който си прави планове, например, че на 30 трябва да родя дете, на 50 - да имам собствена къща и кола, вила еди-къде си, палто от норки, на 60, 70 да съм такава или онакава… Въобще не си правя такива планове нито относно кариерата, нито бъдещето ми изобщо. Нещата при мен се случват от самосебе си, идват ей така, като от Господ, без никакво усилие и може би това ми помага да не усещам съпротивата на времето.

Аз съм си останала някъде в 30-те ми години като възраст, и си живея там, и продължавам така да си я карам. Като почнат да ми говорят: “С тая работа къде си тръгнала”, “Не се обличай така”, “Не прави това”, “Помисли за пенсия”, “Виж да се осигуряваш еди-къде си”… Не мога. Знам, че не съм безсмъртна, но не мога да усетя още, тялото ми не го усеща, разумът, емоциите не го усещат и така си я карам. Да се случва каквото ще, пък аз ще правя каквото трябва. Това е.

-Ти стана любимка на публиката на “Комиците” с ролите си на дългокрака празноглава хубавелка.

-Обичам да играя глупачки. В тях има нещо приятно. Никога не ги играя злобно, а по-скоро като момиченца, разбираш ли, те са винаги симпатични. Глупавки, но симпатични. Първо, не вярвам, че има действително глупав човек. Във всеки има нещо добро, някакъв потенциал, който дреме, който може да се развие.

Като празноглава хубавелка в "Комиците" - незабравима...

Много ми беше мило, когато в “Комиците” дойде Галена с нейното детенце, мъничко момиченце, може би 5-6-годишно. Аз играех тая глупачка – блондинката. Детенцето беше толкова органично и естествено, изведнъж се провикна от публиката: “Барби, Барби, искам Барби!”. То ме гонеше по стълбите нагоре, разплака се, искаше да ме вземе вкъщи… Мислеше ме за жива кукла Барби (Смее се)

Много се радвам, когато мога да предизвикам в хората някаква чиста реакция, нещо да звънне, дали да се засмеят или заплачат, дали да се замислят, но да е естествено. Много мразя насилието, манипулациите.

-Актьорите нали специално се обучавате как да манипулирате хората…

-Да, естествено че това съм учила, мога да манипулирам с лекота, да предизвикам някакви реакции в хората. Но когато те са спонтанни, чисти, когато са родени от едно много истинско общуване между теб и публиката, това е такъв подарък! Това е толкова ценно, че никакви палта от норки, никакви коли, нищо не може да го замени! Това е големият смисъл да си актьор. Не само благодарността.

Случвало ми се е да играя в представления и филми, които не са имали такъв зрителски успех или такъв приятен сблъсък с публиката. По-скоро хората се чудят какво се е случило, какво са искали да кажат създателите. Не всички проекти са успешни. Но когато предизвикаш чистата реакция, си заслужава всички мъки, терзания. Защото нашата работа е и това. Ей сега ме виждаш пред премиера, истерична, всичко е разхвърляно, градината прилича на нищо… Докато я изкараме, след това ще вляза в ритъм.

С Руслан Мъйнов в "Комиците"

С Къци Лафазанов в скеч от "Комиците"

-В чия кожа от многото образи в “Комиците” се чувстваш най-добре?

-Във всичките. Харесваше ми и вдовицата Веселка, такава една драматична, пресметлива и супер меркантилна. Харесва ми блондинката глупачка. Харесва ми и напористата снаха. Напоследък играх банков служител, хайде иди и изиграй банков служител, намери му точните неща, които трябва да имитираш…

Има много предизвикателства. То е като разказване на вицове между приятели – колкото си по-истински и не се преструваш, толкова по-добре. А всички носим глупостта в себе си. Аз съм се държала толкова глупаво понякога, бетер блондинката. Била съм и драматично-меркантилна като вдовицата.

Беше много смешно на морето, разхождахме се, вървим по някаква улица, група дечица се задават срещу нас с майките си и едното детенце вика: “Мамо, мамо, виж, това е леличката, дато си убива мъжете!” (Бурен смях) А Андрей вика: “Още съм жив!”

(Следва)

Публикувано във в. “Преса”, 17 ноември 2013 г.

ВТОРА ЧАСТ:
ТРЕТА ЧАСТ: