Ернестина Шинова: Правя същите дивотии както на 20 – III част

Боряна АНТИМОВА

Ернестина примижава на яркото ноемврийско слънце, докато позира пред обектива в един от последните дни на циганското лято.

Хъскито Сибир и котаракът Филип весело тичат из двора на къщата им в Бояна. С мъка ги събира за снимка, а те се гушват гальовно в нея. “Не мога да се наспя, уча роля”, оплаква се тя.

Докато тича по двора, стройна и дългокрака, в пуловер и дънки, е трудно човек да повярва, че преди 4 месеца е чукнала 50… 

Влизаме в уютния хол с много картини и предмети, с камината, около която вечерта пак са събирали гости. “Тук се пуши, а непушачите излизат навън, шегува се дамата. Нали знаеш, с Андрей сме за отмяна на тоталната забрана за пушене.”



Родена е на 2 юли в София в семейството на писателя Чавдар Шинов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Любомир Кабакчиев. По-късно специализира актьорско майсторство в Рим, в „Belle Arti". Известно време е част от трупата на Бургаския театър. В момента играе в постановката “Работно време” в Народния театър.

Снима се в 15 филма, български и италиански продукции, сред които “Скъпа моя, скъпи мой”, “Вагнер” и “Хиндемит”, за който през 2009 г. получава “Златна роза” и награда за най-добра женска роля от Съюза на българските филмови дейци и Националния филмов център.

С Камен Донев в "Хиндемит"

През 2010 г. пожъна голям успех с ролята си на Деворина Селянска в хита “Мисия Лондон”, снима се и в сериала “Столичани в повече” и направи серия от запомнящи се образи в “Комиците” по bTV. Омъжена е за режисьора Андрей Слабаков, имат дъщеря Йоанна на 18 години.

С Камен Донев в "Хиндемит"

(Във втората част Ернестина разказа за мечтите си за драматични роли, за тежките моменти от живота им с Андрей в Италия, за тримата важни мъже, с които я среща съдбата и за проблемите след февруарските протести, когато Слабаков беше обвинен, че иска да яхне протеста, а тя го защити)

-Ернестина, тежко ли е да запазиш своята индивидуалност покрай такъв “мъжкар, роден за лидер”, както наричаш Андрей?

-Не знам, на мен ми е лесно, на него не. (Смее се) Вкъщи аз съм царят, тук не се обсъждат никакви неща. Тук е диктатура и не допускам никакви варианти. Андрей е супер готин, но с него почти винаги сме на диаметрално противоположни мнения по всички въпроси, с изключение на 10-те или 20-те важни наистина.

-А кои са тези важни неща, които ви събират?

-Изкуството, начинът, по който се работи. В литературата също харесваме едни и същи неща… Това са и начинът, по който да се оцелява; начинът, по който да се живее пълноценно; начинът, по който да възпитаваме нашето дете; средата, която трябва да създадем за нея и за идващите след нея.

По политически въпроси, относно патриотизма и начина, по който възприемаш родината си, родителите си, всичко това, което значи България за теб, сме на едно и също мнение… За сметка на това, дали да се готви пиле или мусака, стават бой, въстания, революции. (Смее се) Аз искам пиле, а той свинско. Ако аз закусвам овесени ядки, той яде бекон с яйца… Тотално сме различни!


-Като в природния закон “единство и борба на противоположностите”…

-Да, животът с Андрей е непрекъснато ходене по въже и непрекъсната борба за оцеляване… Защо според теб тия хризантеми са в голямата саксия? Защото се скарахме къде да ги посадим и накрая ги сложих в саксията.

-Не те ли признава за стопанка на градината?

-Не, не и не! Повечето неща, които виждаш в градината, все пак са мои реализирани идеи, обаче ми струва страшна борба! Но да ти кажа, не съжалявам, това ме държи будна.

Във филма "Вагнер", режисиран от Андрей

-Андрей два пъти те режисира – във филмите “Вагнер” и “Хиндемит”, за който взе “Златна роза”. А какво е да те режисира мъжът ти?

-А, там няма никакъв проблем. Вкъщи са големите боеве. Както казах, ние много си приличаме като светоусещане, изградили сме един и същи вкус към работата, изкуството, киното и т.н. Така че по време на снимки той с мен почти не говори. На мен ми се крещи, когато трябва да се крещи на други хора всъщност. Той не ме и режисира. Той само ме поглежда и аз знам какво да правя, защото мислим еднакво.

-В една симпатична реклама на матраци ти казваш, че “търпиш това чудо вече четвърт век”. Любовта достатъчна ли е, за да останат двама заедно?

-Да, заедно сме 26 години, без да броим периода като гаджета. Любовта е на първо място и естествено общите интереси във важните неща… Много е трудно да се бориш за чувствата на такъв мъж, и то толкова дълго време. Даже понякога съм горда от себе си, да ти кажа. Но това си е работа…





-…укротяване на опърничавия?

-Ако питаш него, ще ти каже същото за мен. Но това си е работа, защото той първо е със страхотни претенции към човека до него. Хич не си мисли, че би се задоволил с всякого и с всичко. Освен това не харесва специални дисциплини, той обича многобоя. (Смее се) Не може да си само красива или само умна, трябва да е всичко накуп.

Благодарна съм му за много неща, защото, в интерес на истината, невинаги съм била на висотата на изискванията му. Особено когато бях болна. Аз продължавам да се боря с една много гадна болест – тиреотоксикоза, за която четири години не можаха да ме диагностицират.

В "Хиндемит" под режисурата на Андрей

-В такава взривоопасна връзка как се оправяте с ревността? Имаше някакви слухове за твоя изневяра…

-Да, пишеше, че съм му изневерила с негов приятел, но кой – не знаем. Къде – не знаем. Андрей бил съсипан и излязъл на балкона да пуши. Къде видя балкон? Освен това Андрей има страшна аерофобия, дори да имаше балкон, не би излязъл на него.

Ние сме се разбрали желязно с него още в самото начало и дълги години тренирахме тази постановка на нещата. Аз съм му казала, че той може да ми вярва на сто процента, че ако се появи нещо, което ми е интересно на хоризонта, той пръв ще узнае. Разбрали сме се, че ти трябва да дадеш шанс на другия да се пребори, ако иска, за връзката и за себе си.

Много мразя такива постановки: “Абе аз много я обичам, ама няма да се разведа с жена си”, или “Аз много го обичам, но той ще ми подарява тайно кожени палта, пък аз ще си ги държа в багажника на колата”… Това ми се струва дребнаво, мръсно и долно.

Никой не е вързан за другия завинаги. Дано да си останем вързани, разбира се, но допускам, че може да се появят някакви жени, които да му бъдат интересни, както и при мен може да се появят някакви интересни мъже. Ако обаче тези чувства станат по-сериозни, ти трябва да дадеш шанс на другия да се пребори. Да кажеш: “Харесвам този, защото така и така…” и да играеш честно и почтено играта.

Ненавиждам безкрайно дългите връзки, при които някакви хора се крият по мазета, тавани, по приятели и на шестата година разбираш, че си бил лъган… Това е унизително. Аз обичам Андрей и дори да харесам някой друг човек в бъдеще – което е много хипотетично – никога няма да си позволя да го унижавам! Това е за мен ключът. И вярвам, че той също не би ме унижил.

-Как мислиш, кой израз по-често се употребява – “жената на Андрей Слабаков” или “мъжа на Ернестина Шинова”?

-Не знам. Веднъж не ме разпознаха на една спирка на пазара в “Младост”. Невинаги съм пипната и си личи коя съм… Сега не мога да си разхождам кучето на високи токчета, нали разбираш… Неглиже съм понякога. Та тогава чух на спирката две възрастни жени да се карат и едната викаше: “О, Андрей е много красив мъж, страшно готин, виж как говори каквото иска и каквото мисли и е много прав”, а другата каза: “Не, аз харесвам повече Ернестина, той много вика”. (Смее се)

-В тази борба за надмощие кой израз предпочиташ да използват хората?

-Не, аз разбрах, че ние сме едно, че сме някакъв ин-ян и това е някаква цялостна фигура. Дали ще харесат Андрей или мен, за мен все е добре. Не си броим кой колко автографа е дал. Някои харесват повече мен, други – повече него, но това е другото лице на една и съща монета.

Усетих особено осезателно това, че сме едно цяло, когато бях тежко болна – това бяха 4-5 години от живота ми, които са зачеркнати, човече, зачеркнати! Тогава можех само и единствено да бъда майка на Йоанна. Дори не вярвах, че ще мога някога да се върна към професията си.

Тогава получих безусловна подкрепа от Андрей даже сега си мисля, че съм оцеляла благодарение на него, защото това ти съсипва психиката. Дори съм изненадана от него, той направи невъзможни неща! И заради това също никога не бих си позволила да го унижа.

През 2008 г. ексцентричният Андрей раздаде наградите на Съюза на филмовите дейци по червени чорапи.
Сн. "Новинар"

Във връзката може да спориш, да се бориш за идеите си, да ги отстояваш докрай, може и цветята напук да посадиш в саксия… Но никога не бива да унижаваш човека, когото си обичал, дори и да не го обичаш в момента! Хората са хора, някой срещне някого, па се влюби… Аз мога да разбера любовта, но не мога да разбера мишкуването, дребнавостта, лъжата и унижението! Понеже една изневяра е свързана именно с това, аз не си я позволявам.

В крайна сметка, аз съм на мнение, че любовта от пръв поглед не съществува. Може да ти повлияе нечий сексапил, но да се влюбиш в някого и да загърбиш нещо, което сте направили заедно… Как така от пръв поглед ще стане? Представи си, че този човек, който те е привлякъл, е прочел една книга през живота си - “Виновен ли е Мечо” като дете и повече нищо. Е как да се влюбя в такъв човек?

-Знаеш ли, дотук ти отговори защо Андрей продължава да твърди, че си неговата единствена любима…

-Въпрос на светоглед. В интерес на истината, той мисли по същия начин. Тук сме “в една люлка”.

Йоанна и Ернестина

-Решението на дъщеря ти Йоанна да стане лекар свързано ли е с твоите здравословни проблеми?

-Не, тя беше твърде малка тогава, за да го оцени по този начин. На мен самата винаги ми е било много интересно. Между другото, кандидатствах успоредно и в Медицинска академия и ако не бях влязла във ВИТИЗ толкова категорично, може би щях да стана лекар. Вкъщи се е говорело за това.

Йоанна ме е питала и аз съм й обяснявала, както е нормално между майка и дъщеря, за физиология, любов, секс. Имам много по-разширени познания в тия области, и то точно защото мен самата ме е интересувало. Йоанна го реши още в VII клас, като кандидатства с биология в Природо-математическата гимназия, пък и това й вървеше.

Йоанна

-Какво би искала да й остане от теб като наследство в духовен план?

-Йоанна е съвсем различен човек. Би могла да наследи от мен жизнеността, която притежавам, по-дълбокото разбиране за живота, близостта до природата, до простите неща. Според мен това са гениалните, трудните неща в живота – тия, най-простичките: с кого да живееш, как да го избереш, как да си построиш леговището, как да отгледаш вътре малките… Тук стъпвам много сериозно на твърда почва и това мога да й оставя наистина и с удоволствие.

Иначе съм страшно разпилян и неорганизиран човек. Е, вярно, упорита съм като куче за някои важни неща и не предлагам на никого да излиза срещу мен, ако съм решила наистина нещо да правя. Дори и при очевидни грешки трябва да си ги направя. И да ти кажа, не съжалявам. Аз за да се формирам като човек, като личност, като това, което съм, съм имала нужда да стъпя и на грешките си. А те хич не са били малко. Но не съжалявам за тях.

-Какво още ти се иска да правиш, а не ти достига време?

-О, много неща… Искаш ли да бъда съвсем, съвсем откровена ей сега, в този момент, и да ти кажа какво ми се прави? Искам да се кача горе в бялото си топло легълце, да се завия и да спя цял ден! Вместо това ще отида на репетиция, преди това ще пооправя нещо из къщата, като се върна, ще седна да си уча текста и довечера, след като изгледам новините и изям нещо набързо, без даже да забелязвам какво, чак тогава ще стигна до леглото.

-А когато се наспиш до насита, какво би направила?

-Много неща. Бих се качила в планината, бих си оправила тук градината. Имам да садя лалетата за пролетта. Това е работа, която ми е приятна. Обичам много да ровя в градината, това ми е хоби.

-Пише ли ти се нещо?

-Много ми се пише, имам хиляди идеи и Андрей непрекъснато ме пита защо не го правя. Баща ми също ме “кове”, смятат, че мога. Обаче аз съм актриса, като знам, че мога да го кажа и изиграя за 2 минути, да седна да го пиша за 4 ми се струва вече много бавно. Някои се контролират, налагат си и се организират по-добре, но аз съм пълен изрод в това отношение. Много възможности съм профукала.

Можех да бъда един доста добър нападател в баскетбола, тренирала съм кънки на лед, имах много добър отскок, и 400 м гладко бягане… Аз правя нещо, докато разбера, че мога да го правя добре, и сравнително прилично, и след това го зарязвам и почвам нещо друго, което не мога да правя. На 40 години се качих за пръв път на ски…
Кажи, какво да завещая на наследниците си?…

Публикувано във в. “Преса”, 17 ноември 2013 г.

ПЪРВА ЧАСТ:
ВТОРА ЧАСТ: