 |
| Сн. pressadaily.bg |
Емил Чолаков е роден в Гоце Делчев на 12 май 1975 г. в семейството на Тома Чолаков, учител по биология, и Диляна Чолакова - медицинска сестра.
През 1998 г. завършва физическия факултет на СУ "Климент Охридски" със специалност "Метеорология и Геофизика".
Работи като гимназиален учител по физика в родния си град. През 2003 г. идва в София, за да заеме току-що отворило се докторско място в университета.
Скоро след това разбира, че в bTV търсят експерти в неговата сфера. Предлагат му да води и метеорологичната прогноза по bTV.
През декември 2010 г. двамата с фолкпевицата Бони печелят благотворителния конкурс "Великолепната шесторка" по bTV. Живее с приятелката си Красимира, с която имат дъщеря Ема на 7 години.
-Емо, ти си най-популярният синоптик у нас, как успя да станеш любимец на зрителите от баба до бебe?
-От баба до бебе… Добре звучи, но е нормално едни да ме харесват, други не. Нека не идеализираме нещата чак толкова. Не съм по-любим от колегите ми, всички са много симпатични и големи професионалисти.
-Е да, но превърна прогнозната емисия “Времето” в една от най-гледаните, без да си красавица с перфектни мерки, каквато тенденция има в тв ефира.
-Надявам се да е така. Но хората винаги са се интересували от времето. Спомням си, че като малък залепвах пред телевизора, когато се появяха Любка Кумчева или Минчо Празников. Още тогава следях на черно-белия екран какво се случва с времето, беше ми интересно.
-Понякога натежава ли ти всенародната любов, това, че те спират по улиците?
-Не, защо да ми тежи. Щастлив съм и спокоен, че всички ме срещат с усмивка. Спират ме непрекъснато по улицата, но дори и само да ти се усмихнат и да те поздравят с добро чувство, ти е достатъчно.
В такива моменти си мисля, че май наистина съм успял да накарам хората да се усмихват – това, което непрекъснато се опитвам да правя в работата си. (В това време пред кафето на bTV минава жена и го поздравява, а той грейва) Ето, виж, много е готино така. Иначе страня от суетата, това винаги пречи.
-Във Фейсбук къде нашега, къде насериозно са те издигнали в ранг жив класик, цитират те, обсъждат те, а в “Уикицитат” има 20 страници с твои каламбури.
-За мен класиците са Любка Кумчева и Минчо Празников. А колкото до моите шеги в ефир, достатъчно са ни намръщените физиономии навсякъде, една усмивка винаги сгрява сърцето.
-Казвали ли са ти някога, че си извънземно заради позитивизма ти, който според някои граничи с наивитет?
-Да, срещал съм го някъде написано, но беше казано по-скоро с добри чувства.
 |
| Подобни шегички често грейват в профила му във Фейсбук |
-Засягат ли те подобни закачки?
-Не, защото съм наясно, че никой и нищо не може да се приеме еднозначно. Няма как да се харесвам на всички. Ако това се случи, значи има нещо много гнило и нездраво.
-Други пък спорят, дали всички шеги в прогнозата ти са импровизация.
-Всичко е добре отрепетирана импровизация. Но постоянно нещо ми хрумва. Ние сме така потопени във времето, че няма отърване. То е неделима част от нас.
-Имаш ли си тефтерче до леглото да записваш хрумките, които ти идват нощем?
-Не, и понякога губя интересни идеи и ме е яд, че не съм ги записал веднага. Но постоянно нещо ми се ражда в главата, нормално, не можеш да излезеш от времето.
 |
| Емо (в средата) в "Шоуто на Слави" |
-Как точно се създава една такава прогноза?
-Естествено, вземам актуалната прогноза, като я пречупвам през моя си шантав начин. Сам си пиша текста за аутокюто с моята емоция, с моите думи. В няколкото емисии през деня пак импровизирам, гледам да вмъквам по нещо ново, да не са едни и същи.
-Не са ли те съветвали да пробваш да пишеш поезия, проза?
-Не съм пробвал, но моят колега Боби Лазаров ме посъветва да пиша книги, нещо научно-популярно, забавно. Но ако един ден ми дойде музата да пиша, със сигурност ще е нещо за времето.
-Ти прие с усмивка “Златния скункс” на “Господари на ефира”…
-Да, заради гафа - пуснаха запис на прогнозата отпреди доста време и се получи комично – говорех едно, а се виждаше друго. Приех го с чувство за хумор.
-Случвало ли ти се е някой да ти се кара, че не си познал, както едно време правеха с Минчо Празников?
-Грешки стават, но колкото и да се оправдаваш, в тая професия няма как да не подведеш някого, макар и рядко, както е при нас, слава Богу. Не ми се е случвало да ми се карат, а да ме майтапят. Особено приятелите и хората от обкръжението ми в квартала се шегуват: “Пак не познахте, какво става сега, какъв е тоя дъжд?” и това е нарицателно за професията.
 |
| С Бони във "Великолепната шесторка" |
-Ноември мина под знака на циганското лято, пък разни хора се опитват да ни плашат с люта зима…
-Да, такива прогнози заляха интернет и разни медии, дори с конкретни дати. Жалкото е, че цитират БАН, а колегите нямат никакъв пръст в тая прогноза. Да цитираш доказали се професионалисти е много тъжно и жалко и не би се случило в нито една нормална държава. Те сочат някаква конкретна дата, на която щяло да се събори небето, да ни затрупа 5 метра сняг и температурите да падат до минус 30 градуса. И това – за след 10 дни, а на всеки уважаващ себе си професионалист му е ясно, че не може да се даде такава прогноза.
Повтарям непрекъснато на хората, че сравнително точна прогноза може да се даде за седмица. В рамките на 7 дни може да кажем какви ще са температурите, плюс-минус 1-2 градуса, а също и каква е вероятността да вали. Така че ако някой ти говори отсега за тежка зима, просто не му вярвай.
 |
| С Бони на сцената |
-Ти беше един от най-емоционалните и артистични участници във второто издание на шоуто “Великолепната шесторка”, и победи заедно с певицата Бони. Не ти ли предложиха роля в сериал?
-Бих се пробвал с удоволствие в сериал, но засега нямам такива предложения.
-Беше ли възпитаван строго като малък?
-Не-не, нашите са душици, особено баща ми. Той е толкова благ човек, че няма накъде повече. Е, имал съм си вечерните часове и възпитанието, не съм бил някакъв разпуснат младеж без контрол, но никога вкъщи не е имало диктат.
 |
| Във "Великолепната шесторка" |
-Кога заобича физиката?
-От самото начало ми стана любим предмет. Отдаваше ми се и ми беше интересно, затова следвах физика.
-Беше ли любим учител, когато преподаваше в Гоце Делчев?
-Да, колкото и нескромно да звучи… Фактът, че си поддържам още близки отношения с някои бивши ученици, че си пишем и се виждаме, е достатъчно красноречив.
 |
| Емо на 18 и с коса, 1993 г. |
-Запали ли някого да следва по твоята специалност?
-Не, пък и не съм се опитвал много, защото да учиш физика в днешно време в България е обречена кауза… Съжалявам, че го казвам, и то с огромна болка, но хората, които завършват това, даже вече не се и опитват да ги задържат тук. Хората, които имат таланта и ги влече тази наука, масово отиват в чужбина, и това е най-разумното нещо, което могат да направят в момента, за съжаление.
-Още не съм я завършил тая докторантура и много ме е срам… Все не ми остава време, но е в процес на завършване.
-Каква е темата на изследването ти?
-Най-просто казано - разпространението на замърсители в атмосферата. Изследваме какво се случва с тях, след като бъдат избълвани над нас. Избрах тази тема, защото е много актуална, нещо много еко, интересно и полезно.
-Как попадна в bTV?
-Случайно, при мен все така става, както вече споменах, не ги мисля много нещата занапред. Просто имаше възможност да работя в метеорологичния отдел на bTV, без никаква идея, че някога ще представям времето.
-Мислил ли си за кариера в чужбина?
-Никога не ми е минавало през акъла да се махна оттук, колкото и тежко да е положението в момента - да го докараме дотам, че да даваме съвети и на собствените си деца да се махат оттук… Не мога да си представя живота без социалната среда тук. Аз съм човек, който не може да вирее сам.
Не мога да си представя да си оставя например приятелите от детинство, с които продължаваме да се виждаме. И седмица няма да оцелея без близките ми хора. Не си представям живота само от работа – вкъщи и да няма с кого да се видиш, да си споделиш нещо, да се посмееш, да се позабавляваш.
 |
| На фотосесия за благотворителен албумис |
-А някога искал ли си да работиш нещо друго?
-Бих продължил с удоволствие да работя като учител, много ми беше приятно. Но както вече споменах, не кроя планове. Ако перефразирам Джон Ленън, колкото повече правим планове за бъдещето, толкова повече пропускаме днес.
-Имал си странни хобита в миналото, като бродиране на гоблени…
-Отдавна не се занимавам с това. Сега дъщеря ми е основното ми хоби. Ако катеренето по планините може да се нарече хоби, това е, което обичам. Обожавам пътуването, а също и да плувам. Обичам много да ходя, от телевизията се прибирам пеша вкъщи. Обичам също четенето на книги. Не мога и без музика.
 |
| Емо на екскурзия в Лондон |
-Кръстили са те на Емил Димитров, но ти май си оставаш верен фен на “Металика”?
-Много обичам и харесвам Емил Димитров, като всеки българин, но иначе съм си заклет рокаджия, слушам хеви-метъл - “Металика” и “Айрън Мейдън”.
-Какво четеш?
-Имам си любими автори и книги, те са ми топ за целия живот, като Дъглас Адамс с “Пътеводител на галактическия стопаджия” и всички неща, които е написал. На едно ниво с него слагам “Мечо Пух”. Иначе обичам много фентъзи. През лятото за два месеца изчетох петте книги от поредицата “Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин, които са по 1000 страници едната, ама така ми се усладиха…
 |
| Емо с половинката си Краси |
-За твоята половинка Краси пишеше нещо много смешно – че си й “стъпил на врата” и като лют македонец държиш ти да ги господарят вкъщи…
-Тия неща сега ги научавам… Имаш ли идея откъде може да дойде това в главата на някого? Те хората го четат без да се замислят и си казват: “Ахаа, див македонец”.
-Има ли нещо вярно в това, че вкъщи не си толкова мил и усмихнат, а намръщен и раздразнителен?
-Не съм намръщен, естествено. Не е възможно човек да слага две противоположни маски и да не му проличи. Трябва да си някакъв гениален актьор, за да се преобразяваш така. Мисля, че и вкъщи, и пред камерата съм много себе си.
 |
| Емо и Ема |
-Пазиш ли Краси от публичността?
-По-скоро тя сама се пази. Аз съм обичащ свободата човек и не бих наложил на някого свое решение.
-Затова ли решихте да живеете на свободни начала?
-Не, ние живеем от 13 години вече заедно и никога не сме имали и идея да подписваме.
-Помагаш ли на първокласничката Ема?
-О, страшна еуфория е с нея! Пишем главни и малки букви, упражняваме се с цифрите. Ема с часове разказва какво са правили в училище, ама всичко, от игрите на двора до това, какво са рисували и писали… Направо изгаря от желание да научи, да попие всичко… Много се надявам и за в бъдеще да се запази у нея този ентусиазъм и еуфория по отношение на училището. С Ема винаги има какво да се прави – да си играем, да четем нещо.
-Как ти понася ранното ставане?
-Ти познаваш ли някой, който е свикнал да става в 5 часа? (В това време поредната минувачка казва на Емо, че й е приятно дори да чуе лоша прогноза, казана от него). Но виж, ето заради тези хора си заслужава ранното ставане. Пък и е много приятно да даваш хубав старт на един уморен и недоспал човек, притеснен, че не знае какво го чака през деня. Представяш ли си, става сънен и намръщен, а ти го караш да се усмихне. Е, някои коментират: “Тоя Емо пак е прекалил с кафето”, а други просто ще се усмихнат.
-Като един хубав контрапункт на омразата, противопоставянето и разделението по улиците…
-Ама не може всичко да е толкова черно и безнадеждно, все някой отнякъде трябва да дава някаква надежда, някаква светлинка в тунела, макар и мъничка. Представяш ли си какво ще стане, ако всички се лутнем в тая посока и загубим светличкото, свежото, хубавото около нас, което не е изчезнало?
Птичките, тревичките… Винаги може да намериш нещо, което да те усмихне. Пък и ти да усмихнеш някого с една добра дума или жест… Защо на хората им е толкова трудно да го правят?
 |
| С Бони и Ани Салич |
-Според някои специалисти обаче прекаленият позитивизъм бил вреден, откъсвал те от реалността…
-Къде го видя тоя позитивизъм? Нито една крайност не е полезна, но като сме изпаднали в такава дупка, все някой трябва и малко да прекали с позитивизма. Аз не живея в друг свят, виждам какво става. Ако хората не виждат смисъл и перспектива, защо ще скачат по площадите, защо изобщо се прави каквото и да е?
Не мисля, че съм изпаднал в някакъв краен оптимизъм. Просто насочвам хората към хубавите неща, защото тях сякаш е по-трудно да забележиш, отколкото лошите. Знаеш, и в метеорологията е така: след най-голямата буря и след най-проливния дъжд изгрява слънце.
-За какво мечтаеш?
-За нищо по-специално. Нали казват, че човек е толкова голям, колкото се големи мечтите му, но какво по-голямо от това, ти и хората около теб да сте живи и здрави.
Другата ми мечта е да имам още едно дете, все едно дали ще е момиче или момче. Няма по-смислено и истинско нещо в тоя живот. Всичко друго е суета. Вкарваме се в някакви филми, впускаме се в някакви планове и трагедии, вземаме се прекалено насериозно и не ни остава време да обърнем внимание на най-ценното, което имаме до себе си – децата.
Публикувано във в. "Преса", 24 ноември 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар