Лайза Минели два пъти ходи в гипс на премиера

superstarmagazine.com

Боряна АНТИМОВА

Една от най-талантливите звезди на нашето време, покорила сърцето и на самия Робърт де Ниро, два пъти ходи на важни събития в живота си гипсирана – веднъж на премиера, втори път – след като е номинирана за “Оскар”. И това не са единствените премеждия в живота й.

Очаква се, че родената на 12 март 1946 г. дъщеря на изключителната актриса Джуди Гарланд и големия режисьор Винсенте Минели я очаква щастливо безпроблемно детство с много глезотии. Но съдбата й поднася друго. Още преди малката Лайза да проходи, майка й е с психично разстройство и е настанена в клиника. Малката Лайза живее в доста потискаща среда. Джуди Гарланд е постоянно изнервена от проблеми, злоупотребява с успокоителните, подвластна е на чести смени в настроението.

През 1951 г. компанията MGM разваля договора си с Гарланд, тя се развежда с Минели и се омъжва за Сид Лафт, от когото ражда син и дъщеря. Семейството живее в почти постоянна бедност и постоянно се мести, а Лайза десет пъти сменя училищата и приятелите си.

Като много от децата на актьорите тя израства на снимачната площадка още от 3-годишна. Там тя си измисля разни детски игри. На 7 г. танцува на сцената на нюйоркски театър. На 13 г. участва в известно по онова време телевизионно шоу с Джин Кели. На 17 г. пее с майка си в Лондон. Пеенето и сцената така я увличат, че губи интерес и желание да учи. Отказва се от “Сорбоната” няколко месеца след постъпването си.

Лайза расте като слабо, нервно момиче с бледо изпито лице, на което още по-силно се открояват големите очи с трескав поглед. Магнетичните й “очи на клоун”, винаги тъжни, непрекъснато привличат погледите на холивудските режисьори и продуценти. Всички специалисти били единодушни, че това момиче го очаква бляскава артистична кариера. Но Лайза има подобна на майка си зла участ.

През 1963 Лайза Минели прави своя дебют в главната роля в спектакъла „Beat Foot Forward”, но в навечерието на премиерата чупи крака си. Но успява да запише песента „You Are For Loving” и да я издаде, като тя моментално е разпродадена в тираж над половин милион копия. Това й се случва, когато е само на 17. На 19 тя вече е покорила и „Бродуей”, като участва в мюзикъл, и получава най-голямата театрална награда „Тони”.

Лайза в мюзикъла "Кабаре", сн. broadwayworld.com

Годината 1968-ма е знаменателна за Лайза. Тогава за пръв път се появява на екран във второстепенна драматична роля в „Чарли Бъбълс”. Същата година се омъжва за младия австралийски фолкпевец Питър Алън. Тогава получава номинация да “Оскар” за ролята й във филма на Алън Пакула „The Sterile Cuckoo” (1969).

В навечерието на тържествената церемония по връчването на наградите обаче отново претърпява злополука – счупено рамо. И отново отива в гипс на наградите. Но мъките й се оказват напразни – друга актриса взема наградата. Три месеца по-късно Джуди Гарланд умира от свръхдоза приспивателно и оставя след себе си огромни дългове, които Лайза трябва да плаща.

Големият й успех идва чак през 1972, след като в знаменития филм на Боб Фос „Кабаре” тя изиграва Сали Боулс — кабаретна певица в Берлин в началото на 30-те години. За което Минели получава „Оскар”, „Златен глобус” и наградата на Британската киноакадемия. В същата определено щастлива за нея година тя получава и „Еми” за най-добро телевизионно шоу за „Liza With A Z”.

След развода с Алън Лайза се омъжва за кинопродуцента и режисьор Джак Хейли Джуниър. Следващите двайсет години се оказват не много успешни за жена с такъв огромен талант. Малко филми, повторения на вече видяно, романтичният мюзикъл „Ню Йорк, Ню Йорк” (1977).

Лайза пее основно в нощни клубове, пие много и често сменя мъжете, сред които личности като Михаил Баришников, Робърт Де Ниро, Питър Селърс. Омъжва се за трети път за скулптора Марк Геро, а четвърти съпруг й става 13 години по-младият от нея Били Стрич.
През 1990 Лайза Минели получи специална награда Grammy Legend, с което е сред малкото артисти, спечелили и четирите най-важни награди в шоубизнеса – „Оскар”, „Тони”, „Еми” и „Грами”.

Публикувано във в. Преса, 4 ноември 2012 г.