неделя, 19 август 2012 г.

Новите българи: Мейс и Селин Мюлер: След пенсия се местим в Родопите





В китния си дом в Момчиловци семейството холандци веселят гостите си с песни и свирни на гайда

Боряна АНТИМОВА

Ако някой може най-детайлно да ви разясни разликата между двата вида български гайди - джура и родопската каба, това със сигурност е… холандецът Мейс Мюлер. Той има колекция от гайди и знае да свири стотици български песни.

От години участва в традиционното надсвирване в родопското село Гела през август и често заема призовите места в тройката. Съпругата му Селин пък ще ви запее със светнало лице “Излел е Дельо хайдутин” на перфектно родопско наречие.

Двамата симпатични холадци вече са пуснали трайно корени в Родопите. Имат си къща на 3 ката в смолянското село Момчиловци и тъй като са пред пенсия, сериозно са решили да карат там старините си. Това лято бяха за близо два месеца там, септември пак се връщат. “Най-добре си ни е на къщата в Момчиловци”, смее се Мейс, придобил вече типичното българско самочувствие на чорбаджия на китен имот.


Помолят ли ги да изпълнят нещо, Селин и Мейс с удоволствие стават от трапезата 



Освен Селин, две любови са се борили цял живот в сърцето на 64-годишния мъж: биофизика и музика. Мейс е уважаван учен, асоцииран професор в университета във Вагенинген, Холандия. Преподава биология и биофизика, публикува в научни издания, води докторати на студенти.

Но сред райската природа на Родопите сърцето на Мейс е волно като птичка. В Момчиловци той продължава да вади своята гайда всеки път, когато го помолят комшиите. А чудната природа наоколо е рай за един биолог и професор Мюлер сериозно възнамерява да продължи заниманията си.

От много млад Мейс се запалва по балканския фолклор, а на концерт в Амстердам за пръв път чува гайда и се захласва по нея. В Прилеп, Македония си купува две гайди и буквално се потапя в живота и културата на Балканите. Тръгва да обикаля и да записва с касетофон песни, мелодии, текстове, като истински фолклорист.


В голямата къща на Селин и Мейс в Момчиловци често идват скъпи гости родопчани 



От 10-годишен Мейс свири на пиано и радва гостите си с великолепни клавири на Шопен. Голямата му любов обаче си остава родопската каба гайда. Когато от Прилеп се връща в Амстердам, той събира плочи с българска музика.

Създава оркестър "Приятно", който гастролира в Холандия, Великобритания и Германия и изпълнява интересни фолклорни композиции. “Холандците не разбират гайдата и не я обичат особено, там рядко свиря”, казва Мейс. Затова окача чудния си инструмент на стената за цели 15 години.

Но на един фолклорен фестивал в Брюксел се запознава със Стефан Захманов – виртуоза на гайдата от смолянското село Соколовци. “Веднага се сприятелихме и той стана моят учител”, казва Мейс. Именно бай Стефан го подтиква да посегне отново към инструмента след 15 години. През 2003 г. го записва за участие в надсвирването в Гела и оттогава Мейс и Селин редовно участват в събора.


Мечтата на Мейс е да направи институт по биофизика
в сърцето на Родопите - с. Момчиловци



Щастлива случайност среща професора по биофизика със Селин ван Дулкен. Събира ги общият интерес - любовта към всичко българско. А после идва и голямата любов между двамата, която ги държи споени един за друг от години. Късна любов е тази, съдбовна. Мейс вече има първи неуспешен брак зад гърба си и две деца.

Селин е със смесени корени. Баба й по майчина линия е от стар изискан френски род, родена в Брюксел и расла в Париж. Бабата по бащина линия пък е чехкиня. Селин е филолог, преводач от френски, учител и екскурзовод. Записва се в хор и на танци и там попада на българския фолклор. Днес с гордост заявява, че от 30 години учи родопски песни.

През 1979 г. Селин за пръв път пътува до България за седмица, на курс по народни танци в Пловдив при хореографа Димитър Дойчинов. “Тогава се влюбих в Родопите – веднага, абсолютно и завинаги. Не само в музиката, но и в природата”, казва Селин с блеснали очи.


Ето, така се празнува Нова година в Момчиловци (Мейс и Селин са вляво)



Човек може само да гадае с какъв възторг дамата, потомка на изискани французи и живяла сред студената подредба на Амстердам, се диви на пищното великолепие на Родопите… “Беше октомври месец, дърветата бяха изпъстрени с цветни листа. От Бачковския манастир се разходихме наоколо… Райско, неземна красота…

Почувствах се като привързана за това място. И като се върнах в Амстердам, постоянно си мислех за планината и хората. Един месец слушах само родопска музика и тъгувах за там”, спомня си Селин. По това време тя започва да пее народни песни и на един концерт среща Мейс.

Преди пет години двамата решават да си потърсят дом в Родопите. Така попадат на една стогодишна къща на 3 етажа, с 8 стаи. Правят голям основен ремонт и в края на 2008 г. се нанасят. През септември Мейс очаква в Момчиловци да пристигне тир с цялата му лаборатория от университета във Вагенинген.

Другата есен, като се пенсионира, професорът смята да осъществи отдавнашна своя мечта – да създаде легализиран институт по биофизика там, в Момчиловци. “В Родопите има над 200 ендемитни растения, които не се срещат никъде другаде по света”, обяснява разпалено Мейс. Той иска да чете лекции в Пловдивския университет или в Смолян. Така си представя бъдещето.


Те са готови да засвирят и запеят на улицата, навсякъде, където има хора, жадни за тяхната музика...



Селин пък прошепва под сурдинка, че и в Холандия, както тук, има скрита дискриминация по възраст и че тя не може да си намери работа. Двамата показват зелените си български паспорти за 5 години. “Вече сме официални жители на България и почти българи, но нямаме ЕГН. Оставаме холандци заради пенсиите, а и страната ни вече не дава двойно гражданство”, намига усмихнат Мейс.

Двамата ще карат шофьорски курсове тук, за да може догодина да пътуват из България. Тежки ли са пътищата в планината? “А, не, хубаво е, хубаво”, казва Мейс. “На него нищо не му пречи, всичко му харесва тук”, смее се Селин и си личи, че и тя се чувства като у дома си=

Заразказват ли за живота в Момчиловци, двамата не могат да се нахвалят от комшиите и приятелите си. От сутрин до вечер в махалата кипи живот – там постоянно или ходят на гости, или посрещат някого. А седнат ли на тежка трапеза, някой плахо ще промълви: “Я надуй, Мейс, гайдата”. И Мейс не чака да го молят, засвирва, а пък Селин запява.


Късна любов е тяхната, съдбовна...



“Много често имаме мохабет с комшии, с приятели”, казва Селин. Мохабет означава за тях да си седнат с някого на сладка приказка. Много им харесва това у българите – че са толкова топли, сърдечни и гостоприемни. Селин се хвали с родопските манджи, които е усвоила. С удоволствие прави пататник и баница.

Харесва й непрекъснатото гостуване, срещите с родопчани. “Те са много духовни и културни хора. Има някои, неуспели да завършат, но природно интелигентни”, казва тя и лицето й отново се озарява с онази усмивка на жената, открила хармонията в себе си.

Публикувано във в. "Преса", 19 август 2012 г.


1 коментар:

  1. Ангел Шеев- Шею22 август 2012 г., 6:01

    Аз имах удоволствието да се запозная и да попея заедно с тях.В известен смисъл ги оцених като по- българи от мнозина българи. Гостувахме в къщата им и малко се засрамих когато се оказа, че Селин знае пълните текстове на няколко родопски песни за разлика от мен.В едно обаче нямаме никакви различия. Красотата на Родопа планина! Великолепните песни, традиции! Хората, съхранили богатствата на духа и традициите на родопчани!

    ОтговорИзтриване