Новите българи: Мейс и Селин Мюлер: След пенсия се местим в Родопите

В китния си дом в Момчиловци семейството холандци веселят гостите си с песни и свирни на гайда

Боряна АНТИМОВА

Ако някой може най-детайлно да ви разясни разликата между двата вида български гайди - джура и родопската каба, това със сигурност е… холандецът Мейс Мюлер. Той има колекция от гайди и знае да свири стотици български песни.

От години участва в традиционното надсвирване в родопското село Гела през август и често заема призовите места в тройката. Съпругата му Селин пък ще ви запее със светнало лице “Излел е Дельо хайдутин” на перфектно родопско наречие.

Двамата симпатични холадци вече са пуснали трайно корени в Родопите. Имат си къща на 3 ката в смолянското село Момчиловци и тъй като са пред пенсия, сериозно са решили да карат там старините си. Това лято бяха за близо два месеца там, септември пак се връщат. “Най-добре си ни е на къщата в Момчиловци”, смее се Мейс, придобил вече типичното българско самочувствие на чорбаджия на китен имот.

Помолят ли ги да изпълнят нещо, Селин и Мейс с удоволствие стават от трапезата 

Освен Селин, две любови са се борили цял живот в сърцето на 64-годишния мъж: биофизика и музика. Мейс е уважаван учен, асоцииран професор в университета във Вагенинген, Холандия. Преподава биология и биофизика, публикува в научни издания, води докторати на студенти.

Но сред райската природа на Родопите сърцето на Мейс е волно като птичка. В Момчиловци той продължава да вади своята гайда всеки път, когато го помолят комшиите. А чудната природа наоколо е рай за един биолог и професор Мюлер сериозно възнамерява да продължи заниманията си.

От много млад Мейс се запалва по балканския фолклор, а на концерт в Амстердам за пръв път чува гайда и се захласва по нея. В Прилеп, Македония си купува две гайди и буквално се потапя в живота и културата на Балканите. Тръгва да обикаля и да записва с касетофон песни, мелодии, текстове, като истински фолклорист.

В голямата къща на Селин и Мейс в Момчиловци често идват скъпи гости родопчани 

От 10-годишен Мейс свири на пиано и радва гостите си с великолепни клавири на Шопен. Голямата му любов обаче си остава родопската каба гайда. Когато от Прилеп се връща в Амстердам, той събира плочи с българска музика.

Създава оркестър "Приятно", който гастролира в Холандия, Великобритания и Германия и изпълнява интересни фолклорни композиции. “Холандците не разбират гайдата и не я обичат особено, там рядко свиря”, казва Мейс. Затова окача чудния си инструмент на стената за цели 15 години.

Но на един фолклорен фестивал в Брюксел се запознава със Стефан Захманов – виртуоза на гайдата от смолянското село Соколовци. “Веднага се сприятелихме и той стана моят учител”, казва Мейс. Именно бай Стефан го подтиква да посегне отново към инструмента след 15 години. През 2003 г. го записва за участие в надсвирването в Гела и оттогава Мейс и Селин редовно участват в събора.

Мечтата на Мейс е да направи институт по биофизика
в сърцето на Родопите - с. Момчиловци

Щастлива случайност среща професора по биофизика със Селин ван Дулкен. Събира ги общият интерес - любовта към всичко българско. А после идва и голямата любов между двамата, която ги държи споени един за друг от години. Късна любов е тази, съдбовна. Мейс вече има първи неуспешен брак зад гърба си и две деца.

Селин е със смесени корени. Баба й по майчина линия е от стар изискан френски род, родена в Брюксел и расла в Париж. Бабата по бащина линия пък е чехкиня. Селин е филолог, преводач от френски, учител и екскурзовод. Записва се в хор и на танци и там попада на българския фолклор. Днес с гордост заявява, че от 30 години учи родопски песни.

През 1979 г. Селин за пръв път пътува до България за седмица, на курс по народни танци в Пловдив при хореографа Димитър Дойчинов. “Тогава се влюбих в Родопите – веднага, абсолютно и завинаги. Не само в музиката, но и в природата”, казва Селин с блеснали очи.

Ето, така се празнува Нова година в Момчиловци (Мейс и Селин са вляво)

Човек може само да гадае с какъв възторг дамата, потомка на изискани французи и живяла сред студената подредба на Амстердам, се диви на пищното великолепие на Родопите… “Беше октомври месец, дърветата бяха изпъстрени с цветни листа. От Бачковския манастир се разходихме наоколо… Райско, неземна красота…

Почувствах се като привързана за това място. И като се върнах в Амстердам, постоянно си мислех за планината и хората. Един месец слушах само родопска музика и тъгувах за там”, спомня си Селин. По това време тя започва да пее народни песни и на един концерт среща Мейс.

Преди пет години двамата решават да си потърсят дом в Родопите. Така попадат на една стогодишна къща на 3 етажа, с 8 стаи. Правят голям основен ремонт и в края на 2008 г. се нанасят. През септември Мейс очаква в Момчиловци да пристигне тир с цялата му лаборатория от университета във Вагенинген.

Другата есен, като се пенсионира, професорът смята да осъществи отдавнашна своя мечта – да създаде легализиран институт по биофизика там, в Момчиловци. “В Родопите има над 200 ендемитни растения, които не се срещат никъде другаде по света”, обяснява разпалено Мейс. Той иска да чете лекции в Пловдивския университет или в Смолян. Така си представя бъдещето.

Те са готови да засвирят и запеят на улицата, навсякъде, където има хора, жадни за тяхната музика...

Селин пък прошепва под сурдинка, че и в Холандия, както тук, има скрита дискриминация по възраст и че тя не може да си намери работа. Двамата показват зелените си български паспорти за 5 години. “Вече сме официални жители на България и почти българи, но нямаме ЕГН. Оставаме холандци заради пенсиите, а и страната ни вече не дава двойно гражданство”, намига усмихнат Мейс.

Двамата ще карат шофьорски курсове тук, за да може догодина да пътуват из България. Тежки ли са пътищата в планината? “А, не, хубаво е, хубаво”, казва Мейс. “На него нищо не му пречи, всичко му харесва тук”, смее се Селин и си личи, че и тя се чувства като у дома си=

Заразказват ли за живота в Момчиловци, двамата не могат да се нахвалят от комшиите и приятелите си. От сутрин до вечер в махалата кипи живот – там постоянно или ходят на гости, или посрещат някого. А седнат ли на тежка трапеза, някой плахо ще промълви: “Я надуй, Мейс, гайдата”. И Мейс не чака да го молят, засвирва, а пък Селин запява.

Късна любов е тяхната, съдбовна...

“Много често имаме мохабет с комшии, с приятели”, казва Селин. Мохабет означава за тях да си седнат с някого на сладка приказка. Много им харесва това у българите – че са толкова топли, сърдечни и гостоприемни. Селин се хвали с родопските манджи, които е усвоила. С удоволствие прави пататник и баница.

Харесва й непрекъснатото гостуване, срещите с родопчани. “Те са много духовни и културни хора. Има някои, неуспели да завършат, но природно интелигентни”, казва тя и лицето й отново се озарява с онази усмивка на жената, открила хармонията в себе си.

Публикувано във в. "Преса", 19 август 2012 г.