неделя, 22 септември 2013 г.

Катя и Здравко от “Ритон”: Ние сме двете половинки, които са се намерили



Боряна АНТИМОВА

Дует “Ритон” е основан през 1977 г. Екатерина Михайлова е родена в София на 18 март 1958 г., а Здравко Желязков – в Кърджали на 20 януари 1953 г. Запознават се като студенти в Българската държавна консерватория през 1975 г. Първите им стъпки като певци са в студентската група "Тонус".

Около година пеят в театър- вариетета в Полша под името "Студио 2". През 1978 г. се връщат в България и сключват брак. Имат над 10 албума, награди на наши и чужди фестивали и десетки хитове като "Джалма", "Елате ни на гости", "Болка от любов", "Цяла нощ", "Как си амиго". Миналата година дуетът отбеляза 35 години на сцена с юбилейно турне и концерт в Зала 1 на НДК.




“Ето, там живеем, в нищото” – Здравко показва кокетната вила на края на Банкя, до която води неравен път. Къщата е единствена на улицата, така че не е ясно кога ще оправят настилката, но двамата са оборудвани с коли 4х4 и всевъзможни аларми, и за нищо на света не биха слезли обратно в центъра на столицата. Зад белите зидове са си устроили малък оазис на спокойствието.

Минаваме през хол с разчупена архитектура, обзаведен с много вкус, и сядаме на масичка навън, с изглед към малък, перфектно подреден двор. Той е на три нива и изумително чист, сякаш предния ден не са имали гости край малкия кокетен басейн. Домакините са любезни, но с лека дистанция. Звезди, но без нотка фалш. Получава им се.




Катя, Здравко, в началото на лятото обявихте, че събирате нови парчета за албум. Какво правите в момента?
Катя: Миналата година започнахме новия си албум и първата песен, която записахме за него, беше “Лято за двама”, по музика на Стефан Димитров и текст на Богдана Карадочева.

Започнахме да готвим и другите песни, обаче самата организация, самата подготовка, която продължи 7 месеца, с безкрайни репетиции, и решихме, че за да си изпипаме нещата с албума, леко ще го оставим за един по-късен период. Тази година с това се занимаваме, с песните. Наскоро стартира една нова песен – “Пътят към твойто сърце”, по музика, текст и аранжимент на едно много младо момиче, 22-23-годишна, Ана Пешева, която е и тонрежисьор.



Миналата година направихте грандиозен концерт по случай 35-годишнината на дуета.
Катя: Да, проектът беше много грандиозен. Събрахме една група от музиканти, вокалистки, технически персонал, тридесет и няколко човека, което за сегашните условия е едно много мащабно мероприятие – да тръгнеш да правиш концерти с музиканти, които свирят наживо.

Напоследък концертите се правят на плейбек, но ние решихме да рискуваме, тъй като по-голямата част от живота ни е минала на концерти точно с жив оркестър и собствена група, собствено осветление, озвучаване и т.н. Накрая завършихме с концерт в НДК, който се излъчи по БНТ на Бъдни вечер и направихме най-големия рейтинг, за което сме безкрайно щастливи.



Здравко: Правим и съвсем нов сайт на “Ритон”, в който ще има всичко за дуета. Освен това на него ще се продават онлайн всякакви аксесоари за фенове. Защото на всички годишнини оркестърът и целият технически и помощен персонал е облечен с наши тениски, шапки, всичко е посветено на проекта и са ограничено количество.

На концертите подаряваме аксесоари на фенове, но не можем на всички да дадем и на сайта всеки ще може да си купи. Ще продаваме нещата благотворително и всичките приходи ще отиват за проекти на млади изпълнители, а също и за възрастните артисти от Дома на ветераните на изкуството. Имаме и други идеи за работа с младите, но засега още не са оформени напълно.

Говорите за аксесоари, игри с феновете, всичко това много напомня за един хубав звезден имидж на западен дует…

Здравко: То всичко вече е измислено. Просто човек не трябва да спира. Една секунда да изгубиш, да не я реализираш както трябва, ти си загубен. Не трябва да се гледа назад изобщо. Ние сме си забранили двамата с Катя да казваме: “Ама помниш ли еди-какво си”…

Катя: Стари лаври…

Здравко: Не правим всяка година концерти, защото е безсмислено. Няма такъв творец, който всяка година да може да го реализира.

Ако не изненадаш публиката с нещо ново, ти си скучен и ставаш някакъв “казионен” певец.

Ето, на годишнината ни миналата година включихме за пръв път 3D мапинга в концерт на български поп изпълнител. Това дава триизмерна асоциация и е адски скъпо, защото първо се съобразява декорът с проектори.

Няма LED екрани, а всичко се прожектира от специални проектори, които под различен ъгъл на специалния декор така пресъздават нещата, сякаш са в 3D измерение. Ето, преди дни идва Роджър Уотърс, “Пинк Флойд” са доайени в това отношение, но ние го направихме преди него тук, за да покажем, че и България може. На предишната ни годишнина правихме едно шоу със 7 балета, което беше страхотно.



Стремежът ви към иновативност, професионализмът, всичко това звучи респектиращо. Но все пак сте от поколението певци, които свързват преди всичко с естрадата, а много ваши събратя се жалват, че заради кризата нямат достатъчно ангажименти.

Здравко: Сега ако може някой да нареди: “Хоп! – да се спре чалгата. Хоп! – да стане еди-какво си”… Не става. Е, няма го това време. Ако не осъзнаем, че е минало, сме загубени. Човек трябва да работи и – каквото сабя покаже.

Един ваш колега беше казал, че в кризата трябва да се опитват още повече неща.
Здравко: Естествено неща, от които човек разбира. Ето, не мога аз да започна да произвеждам зеленчуци. Нищо няма да стане, ще ми се развалят.




Приятно е да се чуе това, защото някои млади изпълнители се отнасят едва ли не с пренебрежение към поколението на естрадата…
Здравко: Е, те още не са стигнали на етапа да се изхранват от професията. Те са при мама и тате и им е адски интересно всичко, като първа грижа им е да станат известни, да ги познават по улиците и магазините (Смее се).

Но идва момент, ставаш много известен, но тогава пък хората стават страшно критични и започва тежкото. Защото един млад певец като излезе на сцената, всички му се радват и хората не са толкова критични към него. Но стане ли популярен, хората започват много да изискват.
К.: Колкото повече години минават и колкото по-известни ставаме, толкова ни е по-трудно, защото хората стават все по-взискателни към нас.

Здравко: Ние затова днес не записваме толкова песни, това е и една от причините да спрем албума миналата година, защото ни заляха с песни, които ние вече сме изпели. Преди 20 години сме изпели същите неща.

Катя: Ние нужда от количество нямаме. Имаме нужда от качество. Може за 5 години да запишем 2 песни, но трябва да са бум!

Иначе просто да си записваме песнички – нямаме нужда, защото като излезем на концерт или участие, така или иначе не можем да си изпеем всичко.

Преди участие си правим репертоар според публиката. Зависи къде ще пеем – дали ще е на площад в някой град, на частно или корпоративно парти. И като почнем да пишем репертоара на един лист за нашия тонрежисьор, който ни управлява сингбека, и почват едни разправии: “Ама сега защо да пеем тая песен, дай да изпеем нещо друго”. Така че в един рецитал от 40 минути или час, или концерт от 2-3 часа в НДК пак не можеш да изпееш всичко.

Някои ваши колеги твърдят, че е хубаво човек по-често да се появява, за да не го забравят, ще забравят навика да слушат него.
Катя: Разбира се, но дозирано, защото има и нещо друго. Трябва много умно да прецениш присъствието си в медиите, печатни или електронни. Трябва човек да пази малко хигиена на присъствие…

Здравко: Като нямаш какво да кажеш на хората, почваш да се натрапваш.
Катя: Аз много обичам думата “мандрахерцаш” се по телевизиите, но точно така се получава с някои хора – от предаване в предаване едно и също се говори.

Здравко: Има хора не само в нашия бранш, които имам чувството, че като вляза в банята, ще ми изскочат отнякъде. Колкото и умни неща да казват, в един момент ти втръсват, защото се превръщат в някакви ментори, без да си ги молил за това. А иначе няма да те забравят, ако правиш стойностни неща като продукти.



Подбирате ли си и участията, докъде и доколко?
Катя: Да, в клубове и нощни заведения не работим. Там нещата се развиват след 12 и тоя нощен живот не го искаме. Ние навремето така сме почнали.

Здравко: Там хората отиват основно да си пийнат и хапнат, а ти се явяваш като притурка. Не може да пееш в един клуб, който е в подземията на НДК, а след това да обявиш концерт и да влязат 5000 души горе в Зала 1. Не става! Това е един от факторите, посочващ нашата настройка към понятието хигиена на присъствието.

Катя: Това са частни и корпоративни партита, празници на градове, общински мероприятия.
Здравко: Това с празниците на градовете е страшно, като отвързани са хората, непрекъснато ни канят. През няколко дни сме на празника на някой град.



Катя: Миналия месец бяхме в Самоков на празника на града, имаше 10 000 души на площада.
З.: Това са хора, които нямат възможност да дойдат в НДК. А ние не можем да отидем в малкия град да направим концерт, защото билетите трябва да са на фантастични цени, за да покрият разходите ни.

Катя: Много искаме да правим такива концерти, каквито сме правили цял живот, но за съжаление в малкия град можем да си позволим само на синбек, защото няма как да отидем с оркестър. Но на плейбек – не. Никога не сме работили така.

Да пееш наживо – това не е ли една от привилегиите и задълженията на звездите?
Здравко: Да, едно уважение към професията. Ами те хората го усещат.

Даже сега на последния ни концерт получихме веднага писмо в сайта от един човек, който пише:


“Аз от родителите си ви помня, те ви обичаха. Аз в момента толкова исках да чуя любими песни, които съм слушал. И честно да ви кажа, малко останах разочарован, защото вие половината от песента давахте публиката да пее. А аз искам да чуя вас”.







Аз лично свързвам “Ритон” с един романтичен спомен от концерт в летен театър край морето… Танцувахте страхотно и с много хъс…
Здравко: Е, това беше по времето, когато имахме собствен оркестър, 12 години.





-Споменахте, че ви се занимава с млади хора. Предстои ви участие в “Музикална академия” по ТВ 7. Какво очаквате и бихте искали да дадете от себе си?

Катя: Здравко ще бъде жури, а аз ще съм ментор на класическите звезди. Идеята, както е обявена в рекламите, е за сблъсък на поколенията. Ще има 3 отбора по 5 човека – класическите звезди, на които аз ще съм ментор или музикален продуцент, настоящите и бъдещите, съвсем млади звезди.

Здравко: Не може да говорим много за регламента, но всички ще живеем в една къща, ще има музикални задачи. Това е един урок по приемственост, а продуцентите Иван и Андрей са използвали думата “сблъсък”, която е като запазена марка на предаването им. Най-важното е, че проектът е български, не е лиценз на чуждо предаване.



Лошото при закупуването на чужд продукт е, че продуцентите се задължават да пускат по-голям процент чужда музика. А тук ние с Катето се навихме основно заради това, че сме националисти. Аз съм болен на тема национално богатство, което трябва да се пази.

Колкото и напомпано и помпозно да звучи, аз съм убеден, и не играя, не снобея, а казвам истината: болен съм на темата българската музика, българската култура  да не се потъпкват от разни водещи и репортери, които си избиват комплексите с това. И като дойде тук някоя вече залязла на Запад чужда звезда, да ходят едва ли не да й лижат подметките и да пишат от сутрин до вечер за това, и по телевизиите само за това да се говори.



Когато обаче наша българска звезда има концерт, едва ли не трябва да си плати, за да получи благоволението на същия този репортер или водещ, за да каже със стиснати устни, с две думи да спомене, че българският певец Х има концерт еди-къде си. И даже няма да каже къде точно е концертът, щото ще е реклама!

Откъде идва всичко това според вас?
Катя: Още в пиесата “Криворазбраната цивилизация” е казано за чуждопоклонничеството. То ни е вродено от векове.



Сигурно често са ви казвали “Ако бяхте певци на Запад, сигурно щяхте да сте милионери”…
Здравко: Ако бях на Запад, може би щях да карам тир някъде в Аризона, и щях да умирам от жега, и щях да съм космясал, брадясал американски средностатистически бачкатор. Не всичко е талант. Може да си пееш и в камиона, ако нямаш условията. Например майка ми ако не ме е пращала на школа, ако съм израснал в някое американско градче, където пианото е нещо екзотично. Понякога си задавам въпроса: “Защо смятаме, че Америка винаги е ней-добрата възможност?”.

Катя: Здравко много харесва Америка, за разлика от мен. Пели сме много пъти и в Щатите, и в Канада.

Здравко: Е, харесвам три града, в които пак бих се върнал: Лос Анджелис, Финикс, Маями, но не за да пея, а като турист. Иначе навсякъде българите са еднакви. В Бостън например има толкова български мозъци, че като отидеш, ти става лошо. Става ти кофти колко много хора са изтекли - млади, качествени хора между 25 и 35 години, със семействата си, живеят в тоя прекрасен Бостън, люлка на науката…



Може би сто пъти е казвано преди, но кой ви кръсти “Ритон”?
Катя: Ние две-три години се подвизавахме като дует “Студио 2”, а името ни даде Тончо Русев.
З.: Тончо не ни е само кръстник, той ни подтикна да правим дует. Ние ходихме да ни слуша, когато бяхме студенти.

Катя: Човекът, който най-много ни е помогнал в кариерата, е нашият кум Любен Цветков.
Здравко: Той е един малко популярен композитор, писал е няколко хита на Стефка Берова и Йордан Марчинков, и на нас ни написа някои песни като млади певци.

“Ритон” е античен съд, каква символика вложихте в това име?
Катя: Първите си две песни записахме в Радио София навремето и тогава Дечо Таралежков, който беше шеф на музикалната редакция, каза: “Трябва да измислите обаче друго име, защото “Студио 2” се дублира звуково със “Студио В”.

Здравко: А по онова време всички музикални термини вече бяха заети.
Катя: Любен Цветков ни даде ей такъв дебел музикален речник да си търсим музикален термин за име,но всички хубави думи бяха заети.



Здравко: Тогава той предложи “ритон” и аз като го чух, викам: “Малеей…” Някак грубичко ми прозвуча. Но името е свързано с нашата история и със златното съкровище, а в музикален план ритон в древността в Англия е бил рог за даване на сигнали по време на лов, тоест вид музикален инструмент. А другото е, че е ритуален съд за вино, от който се пие до дъно, адски ни хареса.

Катя: Като емблема ни стана този ритон с козята главичка, а Здравко е от зодия Козирог. Нямаше ритон с рибешка главичка, да ми пасне на мен, понеже съм зодия Риби (Смее се). Но един художник ни беше направил на графика нещо стилизирано между Козирог и Риба.

Здравко: Тия неща не се знаят, защото ние, българите, сме на крайностите. Ние не си уважаваме историята, ето една от причините да сме гъзолизци и неуважавани от света. Защото ако не уважаваш себе си, не те уважава и светът. А не може да уважаваш себе си, без да познаваш историята. И не само пре нас е така, а във всички области. Ние не уважаваме предишните поколения, не заимстваме техните знания и мислим, че всичко започва от нашия нос.

Публикувано във в. “Преса”, 22 септември 2013 г.

Интервю в 2 части, за втората следвайте връзката по-долу

ВТОРА ЧАСТ: КАК СА СЕ СЪБРАЛИ И КАКВО ПРАВЯТ ВКЪЩИ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар