Модният подиум и тв ефирът загубиха от оттеглянето на красавеца Ники Илиев, но затова пък младото българско кино спечели от дръзкото му навлизане като режисьор, продуцент и актьор.
Първият му филм “Чужденецът” спечели три престижни награди – “най-добър чуждестранен филм” на фестивала в Манхатън, “най-добър пълнометражен филм” и “най добър сценарий” в “Комеди фестивал” в Лос Анджелис, както и приза на публиката на “Златната роза” във Варна.
Лентата продължава с успех да се върти в над 10 страни в Европа и Америка. Преди дни завършиха снимките на втория му филм – “Живи легенди”.
Николай Илиев е роден на 10 октомври 1981 г. в София. Син е на театралния режисьор Бойко Илиев и на красавицата и професор по кожни болести Мирослава Кадурина, племенник е на актьора Георги Кадурин. Завършил е кино и телевизионна режисура и актьорско майсторство в НБУ.
Като ученик става водещ на предаването "МелоТВмания" на БНТ. Играл е в над 10 продукции, сред които „Кожа и небе“, „Красотата ще спаси света“, „Кажи здравей на татко“ и други. Снима се в сериала „Забранена любов“, има успешна кариера като модел на агенция "Ексграунд".
-Ники, разбрахме, че така си потънал в довършването на новия си филм, че дори не вдигаш телефона на приятели. Докъде стигна с него?
-Завършихме първия вариант на грубия монтаж. Сглобихме филма както е по сценарий от начало до край, предстои изпипването на детайлите. Предстои музика, обработка на звука.
-Със Саня починахме в Барселона 8-9 дни и това беше. Отделили сме няколко дни и да отидем до гоцеделчевското село Лещен, където снимахме “Чужденеца” и където се оженихме миналия август.
Такова е нашето лято. Не знам дали е романтично, но е много хубаво. Не можех да зарежа нещата задълго и да отида да почивам, исках по най-бързия начин да свършим работата по филма. Очаква се зимата да е готов. Предстои рекламна кампания, трейлър.
-В първия филм снима Кристоф Ламбер, сега Микеле Плачидо, как ги правиш тия неща?
-С Плачидо ме свърза Краси Иванов, мой приятел, който от доста години живее и работи в Италия. Занимава се с кино и от доста време ми говори, че се познавал с Микеле, че е много готин човек и добър актьор.
Като написахме сценария, ни трябваше един чужденец, който да изиграе ролята на художник, живеещ в Монако. Лутахме се измежду доста имена и помолих Краси да попита Плачидо. Преведохме сцените на италиански, лека-полека преговаряхме различни неща, дати за снимки и той се съгласи.
 |
| Микеле Плачидо и Ники Илиев в сцена от филма "Живи легенди" |
 |
| Във филма "Живи легенди" Микеле Плачидо и Саня Борисова са баща и дъщеря |
-Твоите впечатления от него? По-различен ли беше от представите ти?
-Плачидо се оказа много точен и сериозен човек. Пратихме му текста на имейл, а той си беше преписал репликите на ръка, на малки листчета. Това му е навик от много години, така по-лесно си учел репликите. Посрещнахме го на летището в Ница и отидохме на вечеря.
В началото общуването беше трудно, защото аз говоря английски, той италиански, пробвахме малко и на френски. Много мил и приятен човек. Запазил е онова излъчване и чар, които помня от “Октопод”. Снимките бяха в Монте Карло, в къща, построена върху скали, точно на брега на Средиземно море. В ролята на съпругата на Плачидо се снима Ана Мария Гюзелева.
Микеле е много изпълнителен актьор, прави това, което му каже режисьорът. Не проявява капризи, нямаше претенции за нищо предварително, писа само, че костюмът му трябва да бъде 50-и размер.
-Ти носиш дързостта на младите български режисьори, които някак лесно прекрачват респекта към кумири като Плачидо…
-Напротив, имам голям респект към него. Но честно казано и аз съм се чудил, защо някои наши режисьори се боят да ангажират чужди звезди. При мен така се случи, че в “Чужденеца” ангажирах Кристоф Ламбер, когото като дете много съм гледал.
Сега с Плачидо е същото. Като дете всички на моята възраст израснахме със сериала “Октопод”. Кумир – силно казано, но е едно от лицата, съпътствали моето детство и съм се вълнувал, като съм го гледал. Е, ако някой преди ми беше казал, че ще ангажирам тези двамата в мой филм, нямаше да му повярвам.
А причините други наши колеги да не работят с такива имена са две – или нямат роли за тях, или си мислят, че ще им излезе прекалено скъпо. Но моята максима е, че човек трябва да пробва.
 |
| Във филма "Живи легенди" Ники Илиев играе медика Боян, който страда по миналото си на кикбоксьор |
-Определяш ли се като максималист?
-Не чак толкова, но ми се ще, ако има възможност да взема най-доброто, да го взема. В случая ангажираш един много добър актьор, който се е доказал през годините, с изградено име, което помага на филма.
-Някъде пишеше, че си довършил сценария на “Живи легенди” по време на медения си месец в Сицилия?
-Силно казано. Тогава се оженихме със Саня и споменах, че по време на медения ни месец, който всъщност беше само седмица, работя по сценария и Саня ми помага с идеи. Но писането отне доста дълъг период от време, месеци, сценарият е преработван много пъти, има 18-19 драфта (вариант на сценария – б.р.). |
| Саня Борисова, Любомир Ковачев и Ники Илиев в сцена от новия филм "Живи легенди" |
-Пак ли е романтична комедия като “Чужденецът”?
-По-скоро е комедийна драма с малко приключенски елементи. Става въпрос за група приятели, които се срещат 15 години след абитуриентския си бал заради проблем на един от тях. Те преоткриват много неща за себе си.
Получават възможност да изпълнят мечтите и желанията, които са отлагали във времето и не са имали смелост да направят, и това преобръща живота им. Преоткриват себе си, приятелството, любовта, най-различни неща.
Петима са тези основни герои. Цялата история е представена по забавен начин, като повечето неща, които се случват, са на ръба на абсурда, но водят към едно преоткриване и усъвършенстване на героите.
 |
| Любомир Ковачев, Ники Илиев и Орлин Павлов в сцена от "Живи легенди" |
-Той е сериозен само в една част от филма, в другата е доста вдетинен. Така че има възможност да разкрие харизмата си.
Като привърших със сценария, си представях, че този герой трябва да е много харизматичен, да изглежда сериозен и отговорен мъж, и същевременно да има нещо много детско в него.
Познавам Орлин и за мен това беше единственият човек, за който се сетих, че може да изпълни тази роля. Още като писах сценария, си представях него в тази роля.
Никой друг от хората, които познавам, не носи този заряд и тази енергия. Скоро ще пуснем и клип на сингъл към филма, изпълнен от Орлин.
-Ти също се снимаш, какво представлява твоят герой?
-Казва се Боян, роден е в Балчик, бил е състезател по кикбокс и шампион за юноши, но след това се е отказал. Записал е медицина, но тайно съжалява за бокса и в един момент му се удава да се бие отново, но не е сигурен дали да го направи.
-В Испания, Германия в няколко града, Австрия, Италия, Великобритания, Унгария, Чехия в два града, в Ню Йорк и Лос Анджелис в САЩ, в Канада, Франция, Финландия… Може и да пропускам някоя страна.
 |
| Плакат на "Чужденецът" |
-Ако опиташ да загърбиш скромността, как си обясняваш този успех?
-Исках да направя филм, какъвто аз и хората около мен бихме искали да гледаме. Не съм си поставял за цел да направя нещо много новаторско, тъй като ми беше първият филм като режисьор и трябваше първо да се науча да разказвам истории. Говорихме с много хора преди това и открих, че те отиват на кино, за да видят нещо интересно, различно от тяхното всекидневие, с което да се разтоварят.
 |
| Любомир Ковачев и Ники Илиев на снимки на "Чужденецът" |
Исках моят филм да донесе удоволствие на хората, а и да ги докосне емоционално. Да разкаже история, която мен би ме развълнувала лично. На хората се харесва вероятно и контрастът между българска и френска култура, че любовта обедини българи и французи, и че има някаква надежда и позитивизъм във филма.
 |
| Саня Борисова и Ники Илиев в "Чужденецът" |
-Как преодоля синдрома на втория филм, след успеха на първия хората очакват от теб още “медали”?
-Много мислих по този въпрос. Първоначалната ми идея за втория филм беше нещо средно между екшън и спортна драма. Исках след “Чужденеца” да направим един филм за ММА – свободни борби, в който главните герои да се занимават с това, това да е животът им, върху това да се градят взаимоотношенията им.
Стори ми се прекалено амбициозно, а и спонсорите не бяха въодушевени. Реших “Живи легенди” отново да е комедиен и забавен, но с една идея по-сериозни послания от “Чужденецът”.
-Надявам се да изградя собствен стил. Мисля, че между тези два филма ще има немалко общи неща, същевременно и различни.
Има и други жанрове филми, които ми харесват и по-натам ще искам да направя нещо по-различно в друга посока. Но искам това да става постепенно, все още не съм добил толкова голяма увереност, че да прескачам от един жанр в друг и да правя каквото си искам.
-Ако ме питаш дали съм излязъл от сянката на баща ми и вуйчо ми, няма такава, защото работим заедно. С баща ми имаме обща продуцентска къща “Евродиалог”. Тя си е отпреди, от театъра му, сега заедно продуцирахме двата ми филма. Вуйчо ми пък сега участва с немалка роля в новия филм.
 |
| Ники Илиев, Саня Борисова, Адриана Кънчева и Любомир Ковачев в постановката "Магнолията" на Театър "Българска армия", реж. Бойко Илиев, 2010 г. |
-Какво си взел от двамата в професионален и личен план?
-Не сме от семействата, в които много се набляга на опита и се раздават съвети. Но когато започнах да се изявявам като актьор, вуйчо ми каза нещо: “Опитай се да избягаш от синдрома на младия актьор. Като играеш, опитвай се не всичко, което казваш, да звучи важно. В живота не е така. Има отделни моменти, които са важни, другите минават между другото. Или просто избери върху кои да акцентираш”. Вуйчо ме е подкрепял винаги, както и баща ми.
-Тя е важна за мен, но баща ми не си позволява много да ме критикува.
Съвет ми дава само ако му поискам, но смята, че след като това са авторски филми, трябва да ме остави да си ги направя така, както аз ги усещам.
-Може би нейната амбиция, желанието за работа, защото тя не спира да работи и при нея нещата се получават добре. Майка ми много помага и за филмите, по всякакъв начин, с контакти с хора.
-Ти беше модел на агенция “Ексграунд”...
-Да, още преди 8-9 години. Вече съм забравил за тия неща и нямам желание да се връщам.
 |
| Романтичен спомен от времето, когато Ники Илиев беше желан модел |
-За момента да, в бъдеще ще видим. Честно казано, театърът никога не е бил моята сила и това, което ме е палило отвътре.
Киното винаги е било моята голяма страст. За мен репетициите и представленията винаги са били нещо като работа, много рядко съм изпитвал истинско удоволствие от играта. Може би ако се появи някоя много хубава пиеса и хубава роля, ще се навия.
-Детството ти сигурно е минало зад кулисите?
-Да, израснах в болници и театри. Родителите ми са били още студенти, когато съм се родил, и след това доста често са ме вземали със себе си. Разбира се, в театъра ми беше много по-интересно, отколкото в болницата.
Най-ярките ми спомени са от Пазарджик, тогава татко ми работеше в местния театър и живеехме там. След това дойдохме в София и той основа частния театър “Евродиалог”. Ходех на почти всичките му представления, гледах ги десетки пъти. Беше страхотно и тогава се запалих да играя, но явно не толкова силно.
-Ти направи един симпатичен образ в сериала “Забранена любов” – на Мартин Константинов. Сърбят ли те ръцете да правиш сериал, след бума на българските продукции последните години?
-За момента не. Последните години наистина има много успешни сериали, което е супер, защото изместиха риалити шоуто и разни други странни игри. Мисля, че зрителите отново си върнаха желанието да гледат българска култура. Върнаха се в театрите и кината.
Там вземаш една история и я разточваш максимално във времето. Не е толкова нещо, което ти се ражда, което създаваш, пишеш.
Има и някои добри неща в сериалите, но за съжаление, поради това, че бюджетът и времето са ограничени, обикновено се опира до разговори между двама или трима в затворено помещение, което е много по-лесно да се заснеме.
Докато в “Живи легенди” снимахме в Монако, имахме сцени с парапланер в морето, с мотори, ММА двубои, бяхме на морето, в планината и т.н.
Самото снимане е едно приключение. Така че сериалът за момента не ми е предизвикателство, но може в бъдеще да се захвана и с това.
 |
| В студиото на "Търси се" |
Когато ме поканят за нещо приятно и забавно, както беше в случая, и то не пречи на другите ми проекти, се включвам.
-Казваш, че си млад и неопитен още, но ето че помогна на Любомир Ковачев да разгърне таланта си в “Чужденеца”, където е значително по-убедителен от ролята си в сериала “Забранена любов”…
-Да, в сериала “Забранена любов” не експлоатираха много таланта му.
Там той играеше леко объркан хомосексуалист, роля, която не успя много да му пасне и зрителите не го възприеха много добре, защото беше и първа такава роля в България. Беше малко странно.
Но все пак аз познавах Любо и знаех, че неговият актьорски диапазон е много по-широк, въобще не го експлоатират в правилната посока. Фактът, че той идваше от Франция, че говореше френски дори по-добре, отколкото български, и че обичаше тяхната култура, киното им и т.н., ме вдъхнови за образа, който написах – на Жерар в “Чужденеца”.
Аз знаех, че той може да бъде едновременно сериозен и комичен, без да дава много от себе си и използвах това и мисля, че се получи добре.
 |
| Саня и Ники на премиерата на "Чужденецът" на Винъс Бийч, Калифорния, сн. Димитър Калиновски |
-Ти май не правиш кастинг, а си събрал около себе си един кръг от актьори приятели?
-За мен това е много хубаво, защото първо сме приятели. Киното е важно да се прави с приятели, защото е сложно начинание. В “Живи легенди” трябваше да поканя много други хора, като Димо Алексиев, когото не познавах, но много харесвах и той се вписа чудесно.
Аз самият като актьор не обичам кастингите, защото много често не си поставен актьорът в добра ситуация, за да покажеш най-доброто от себе си. Затова предпочитам да се виждам с актьорите, да си говоря с тях и да ги каня за ролите, отколкото да ги притеснявам с кастинги.
-Да, но у нас не е като в Щатите, да ти се яви някой спонсор и да каже, че ти дава два милиона.
Вярно, този път малко по-лесно намерих спонсори след успеха на “Чужденеца”.
Хората казват: “Да, ние сме го гледали, харесваме го и ще вложим пари във втория филм”.
Но пак беше трудно да се съберат средствата. Разликата между държавно субсидираните и частните филми е огромна.
-Може ли един млад режисьор да живее в България с приходите от първия си успешен филм?
-Да, разбира се, че може, зависи за колко време. Ако правя филм всяка година, може, но не от продуцентски права. Приходите засега, честно казано, са само от киносалоните в България.
-Ти беше един от любимите водещи в предаването “Мeло ТВ мания”. Би ли правил и това?
-Питали са ме през годините от време на време, канили са ме и да водя разни събития, но съм се отказал от това доста отдавна. Не ми се занимава.
-С жена ти Саня Борисова сте една от най-красивите звездни двойки и не знам колко пъти ви развежда светската мълва, но явно е неуспешно. Как успяхте да опазите връзката си?
-Нямам представа, но сме заедно и това между нас все още е любов.
-От “Забранена любов” ли започна всичко?
-Да, запознахме се на кастинга за сериала, малко по-късно нещата тръгнаха между нас и миналата година се оженихме. От доста отдавна живеем заедно. Имаме си своите спорове понякога, както във всяка двойка, но до големи скандали никога не се е стигало. Обичаме се и всичко е окей.
-Чувстваш ли я като много силна опора в проектите си?-Да, ние си работим заедно. Тези проекти са до голяма степен общи – и “Чужденецът”, и “Живи легенди”, като във втория филм Саня помагаше и в писането на сценария, даде немалко идеи.
Съветвам се с нея за доста неща, помага много по време на продукцията и след това.
Заедно с баща ми, майка ми и вуйчо ми си работим като едно семейство.
Всички помагат и се подкрепяме, което е страхотно, защото е най-добре в работата да се обърнеш към най-близките си хора.
-Покрай цялата кино въртележка остава ли ти време за хоби?
-Тренирам кикбокс и уин чун. Даже в “Живи легенди”, където имам ММА двубои, единият от бойците съм аз. Играя спаринги, но не се занимавам професионално. Правя го за поддържане на форма и защото ми доставя удоволствие. Помага ми в много отношения – така контролирам тялото си, действа ми като терапия. След това се чувствам по-уравновесен и ме учи на дисциплина.
Публикувано във в. "Преса", .... септември 2013 г.
Романтичен спомен
Няма коментари:
Публикуване на коментар