Дует “Ритон” е основан през 1977 г. Екатерина Михайлова е родена в София на 18 март 1958 г., а Здравко Желязков – в Кърджали на 20 януари 1953 г. Запознават се като студенти в Българската държавна консерватория през 1975 г. Първите им стъпки като певци са в студентската група "Тонус".
Около година пеят в театър- вариетета в Полша под името "Студио 2". През 1978 г. се връщат в България и сключват брак. Имат над 10 албума, награди на наши и чужди фестивали и десетки хитове като "Джалма", "Елате ни на гости", "Болка от любов", "Цяла нощ", "Как си амиго". Миналата година дуетът отбеляза 35 години на сцена с юбилейно турне и концерт в Зала 1 на НДК.
“Ето, там живеем, в нищото” – Здравко показва кокетната вила на края на Банкя, до която води неравен път. Къщата е единствена на улицата, така че не е ясно кога ще оправят настилката, но двамата са оборудвани с коли 4х4 и всевъзможни аларми, и за нищо на света не биха слезли обратно в центъра на столицата. Зад белите зидове са си устроили малък оазис на спокойствието.
Минаваме през хол с разчупена архитектура, обзаведен с много вкус, и сядаме на масичка навън, с изглед към малък, перфектно подреден двор. Той е на три нива и изумително чист, сякаш предния ден не са имали гости край малкия кокетен басейн. Домакините са любезни, но с лека дистанция. Звезди, но без нотка фалш. Получава им се.
 |
| Държавният им изпит като студенти в Консерваторията |
 |
| Като студенти в Консерваторията |
Катя: Да, беше 1975-а., бяхме в един курс в Консерваторията. Випускът беше от 40 човека, 20 инструменталисти и 20 певци. Бяхме при различни преподаватели, но само когато ходехме на урок по пеене. На всичките други уроци бяхме заедно.
-Имаше ли романтика в началото?
Катя: В началото имаше едно приятелство. Виждаме се септември месец 75-а и някъде февруари-март на 76-а вече сме гаджета. За този период сме били просто приятели. Аз никога не се влюбвам от пръв поглед, трябва много добре да познавам човека, от всичките му страни. Една привлекателна външност не може да е достатъчна. Тази година на 23 декември правим 35 години брачен живот.
Но как се загаджихме. Нали има една приказка, че краставите магарета веднага се надушват. Бяхме приятели, явно е имало някакво привличане. Здравко като студент беше солист на една група също от студенти към младежкия дом “Лиляна Димитрова”, сега “Средец”. Беше заедно с Мая Нешкова в тази група, но тъй като тя се хвана с друга група – “Трио “Обектив”, останаха без момиче. Казват му на Здравко да избере някоя от състудентките си, която може да пее.
Това явно е бил момент, в който а-ха да станем гаджета и Здравко ме води в тази група. Ставаме двама солисти – мъж и жена. Така покрай ученето и групата вече имахме много общи неща. Ти опознаваш човека, както казах преди малко. Може би и при него е било така. И той не е от тези влюбчивите, да види някоя жена и изведнъж да й се хвърли на врата. Така че привличането и общите интереси ни събраха.
 |
| Сватбата през 1978 г. |
Катя: Започнахме да работим по заведения, както смятам, че е нормалният път, по който трябва да започне един млад изпълнител. В момента единственото поле за изява на младите са тези пианобарове, дискотеки и клубове. Но така се почва. Те трябва да се научат да ходят по сцената, да контактуват с публиката, затова се тръгва от най-ниското стъпало. Двамата със Здравко между първи и втори курс лятото, вместо да тръгнем по почивки и купони, останахме с групата. Казахме си, че трябва да работим, да натрупаме опит”.
Първата ни работа беше в Боровец, в ресторант “Бор”. Но както обикновено се случва, в последния момент на нашия пианист му излезе някакъв договор за чужбина и ние изведнъж оставаме аз по съвместителство седнах и на пианото, като бях и вокал. Първия месец бяхме в ресторант “Бор” и след това заминахме за два месеца на къмпинг “Перла”.
Лятото мина, дойде пак септември, започнахме да учим втори курс, бяхме твърдо гаджета и бяхме решили, че това е нашето бъдеще – дали ще бъдем дует, дали нещо друго, но трябва да сме заедно. В тоя период ходихме при Тончо Русев, за да ни чуе и да каже, дали ще стане нещо от нас. Но композиторът Любен Цветков беше човекът, който ни амбицира, че трябва да пеем в дует.
Здравко: Тогава да те приеме Тончо Русев беше голяма работа. Винаги сме имали респект към големите. Минавали сме на пръсти покрай гримьорните на Йорданка Христова и Марга Хранова. Ние още студенти, а те бяха супер звезди. То беше цял ритуал, ние се подготвяхме как да отидем при тях! Сега такова нещо няма…
 |
| Следсватбена снимка |
Здравко: Основният виновник е пълният хаос в цялата ни държава. Потъпкаха се традициите, липсва ценностна система. Това зловещо, ненаситно първоначално трупане на капитали, тази парвенющина на бързо забогатели простаци, които не са дорасли да мислят за някаква културна история и приемственост...
Катя: Но дайте да се върнем през 90-а година и да си спомним какво звучеше по радиата – само англосаксонска музика.
Здравко:… и народът "избра българското", макар и чалга.
Катя: И стана “давай сега всичко, което ни е забранявано, да го пускаме”, и народът потъна в българска музика...
 |
| Дует "Ритон" с танцьорките си през 80-те |
Здравко: Много е просто всичко – разрушихме една ценностна система, преди да сме изградили новата, за разлика от всички останали бивши соц държави. На първо място слагам Полша, Чехия, за Русия да не говорим. Русия е велика страна, те си имат съвсем друго отношение, силно развито национално самочувствие, защото това е една велика сила. Говоря за държави от нашата черга, които изградиха новата ценностна система, подчинена на националните стойности, които защитаваше старата.
Катя: Ние понеже доста ходим в Русия и много пътуваме с таксита. Аз не си спомням друго, освен руска поп музика вътре да звучи.
Здравко: Те се себеуважават, а ние се себенеуважаваме! Ние сме комплексари!
Катя: Вчера с едни приятели гледахме в youtube, понеже там е много модерно отпред в колата вътре да сложиш камерка, да снимаш какво се случва в колата, всичко е качено в канала и се чува реакцията на хората, които се возят вътре в колата. Отвътре звучи само руска музика, как не чух нещо западно!
Здравко: Кате, това го казахме – себеуважаващият се народ е нация. Това е приоритетна философия на великите нации. А ние се държим като васали. При нас комплексарщината е страшна. Според мен 90 % англосаксонска музика по националните радиа – това е супер комплексарщина и тя е на ниско ниво.
Навремето бях си спечелил гнева на някои музикални редактори, като им казах, че повечето от тях са нереализирани музиканти. С музикално образование, обаче станали чиновници. И като по-млад и като не толкова мъдър си го тълкувах това, че те си избиват комплексите затова, че не са се реализирали. Търсил съм много отговори, не съм ги намерил.
Ние си имаме една позиция, план, виждане относно нашата професия и си спазваме нещата, а пък каквото сабя покаже. Не може да променим света, но пък от друга гледна точка всеки ако си казва, че не може нищо да промени, нищо не се променя. Някой трябва най-после да вземе някакви мерки! Правим асоциации, събираме се, музикални сдружения, но вече се отказахме, не ходим, като видяхме вътре за какъв кариеризъм и сметки става въпрос.
Аз спрях да ходя на всякакви сбирки на музикални дейци и на незнам си какво. Толкова “началници” се смениха, които са и действащи музиканти, и единствената им цел е лично облагодетелстване във финансов и духовен план. Страшна работа! И винаги си мисля, колко е мъдър, Господи, българският народ! Един българин – хайдутин, двама българи – чета, трима – чета с предател! Ние не може да се съберем и да правим нещо градивно в името на тая държава!
-Като ви слушам как разпалено говорите, Здравко, ще ви отива да се включите в политиката…
Здравко: Не искам. То човек никога не трябва да се зарича, но мисля, че в политиката трябва да влязат амбициозни хора, възпитани от родителите си в дух на обич към тая държава и себеуважение; хора със самочувствие, а не комплексари. Повтарям се, но пак ще кажа, че ми омръзна от бързозабогатели простаци, избиващи комплексите си в геометрична прогресия. Комплексарщината им върви правопропорционално на забогатяването.
 |
| Здравко и Катя получават първа награда на фестивала в Рощок, Германия, 1983 г. |
-Рядко се случва мегазвезда като Филип Киркоров да е фен на някого, а вас ви обожава, даже пее ваши песни. Никога ли не ви е хрумвало да се установите в Русия?
Здравко: Те са страшно много местата, където можехме да живеем, Русия е само едно от тях.
Катя: Там щяхме да бъдем много по-добре, защото е един голям пазар.
Здравко: По-добре само във финансов план, в духовно измерение нямаше да сме достатъчно задоволени, защото ние сме големи националисти.
 |
| С Филип Киркоров |
Здравко: Аз не съм някакъв фанатик. Аз не съм фашист, не съм расист, държа най-вече да си уважаваме историята. Не искам да се подценявам. Аз дотолкова съм националист, че по нищо не бих се дал и не давам нито един българин на един американец, англичанин или германец. Много ме дразни, когато фаворизираме обикновени посредствени хора, само заради това, че са се родили в Германия или Англия, и потъпкваме наши страшно кадърни хора във всички области.
Понеже много обичам да чета за български постижения, много се радвам, когато нещо е постигнато. Но колкото повече постигат българи, толкова по-малко се пише за тях. Не обичам да чета и хейтърските писаници под статиите в електронните сайтове. Прави ми впечатление, че подобни хейтърски писаници се появяват под статия за някой български успех. Не съм някакъв болен националист, просто държа да си уважаваме своето!
-Отстрани създавате впечатление, че Катя е говорителят на дуета, а излиза точно обратното…
Катя: Аз съм зодия Риби и съм много мълчалива. Аз на сцената съм по-агресивна и това създава впечатление, че такива са и житейските ни роли.
-Вероятно ви е писнало да ви питат кой е водещият в тандема?
Здравко: Ако единият беше водещ, тандемът щеше да се разбие, а ние до ден днешен си доказваме кой е по-водещ.
Здравко: Интелигентните хора знаят, че такова нещо е възможно само с много компромиси. Разбира се, не трябва да се минава границата – компромисите да са много големи и да са за сметка на потъпкване и на отнемане на лично пространство, убиване на самочувствие и т.н. Те трябва да са разумни и взаимни.
-Какво не бихте простили у другия?
Здравко: Е, не, ние вече сме толкова много години заедно… Аз оня ден си мислех, ние сме като дясната и лявата половина на един организъм. Като един човек, като дясната и лявата ръка. Някой път лявата ръка като изпусне нещо и дясната я плесне… Е, сега да не звучи много напудрено, но оня ден си го мислех това под душа. Там ми идват гениалните прозрения (Смях).
Преди време водихме един разговор с приятели за Сътворението. Че човекът е разцепен на две, едната половина му е женска, другата – мъжка, и че трябва да срещнеш половинката си. Замислих се над тия неща и си викам, ето, ние сме двете половинки, които са се намерили.
Катя: Е, сигурно ако някой от нас се впусне в сериозна връзка, няма да може да си простим. Чувала съм разни изказвания: “Е, ако отиде и направи нещо, пък аз не разбера”… Аз това не го приемам за нормално.
Здравко: Е какво, няма да разбереш, но в очите на хората си глупак.
Катя: Отстрани никога не може да кажеш как ще се почувстваш, дали ще ти е все едно.
-За да останеш с някого, има ли значение доколко приемаш различието у другия?
Здравко: Има неща, с които не може да се примириш никога. Естествено, винаги има търкания. Аз например не мога да се примиря за нещо, което според мен е правилно, да не го правя само защото на другия му е неприятно. Има неща, с които не може да се правят компромиси.
Здравко: Е, ние затова сме им безинтересни на жълтата преса. А някои хора се развеждат фиктивно по няколко пъти, само и само за да се шуми за тях в обществото.
Катя: А, писаха, че сме пред развод, но беше отдавна. Няма как да ни засекат мен с чужд мъж, него с чужда жена, защото сме все заедно.
-Вие просто излъчвате спокойствието на двойка, която няма сериозни проблеми…
Здравко: Аз не вярвам на тия, безпроблемните. Както нямат проблеми и хоп – след месец се развеждат. Който казва, че няма проблеми, е фалшивец. Няма такъв филм! Нямало проблеми… Бе ти само с кучето си живееш, пък имаш проблеми…
-Да си дойдем на думата: вече половин час не споменаваме за красивия бюст на Катя, който, според някои, е разковничето за успешния ви брак…
Здравко: Иска им се, много им се иска едва ли не всичко при нас е свързано с две цици. Ама не е това бе, Боже Господи… Ако беше само за циците – не става!
Катя: Е, те днес всички имат цици и не е интересно (Смее се). Сега вече всеки може да си сложи еди-колко си кубика. Няма интервю, в което да не се спомене за циците на Катя или за Филип Киркоров (Смях).
-А защо се дразните за Киркоров?
Катя: Не се дразним, напротив, ние толкова много го обичаме. Непрекъснато се чуваме по телефона и си споделяме, и се съветваме, и обменяме идеи. Той е един много интересен човек и ние по това си падаме с него, въпреки че имаме немалка разлика. Той с мен има по-малка разлика, отколкото със Здравко (Смее се). И той мене затова повече ме обича.
Здравко: Той тебе и по други причини повече те обича (Следва бурен смях).
Катя: Той беше казал: “Ако Здравко един ден те изостави, веднага ще се оженя за тебе!”. Това го каза, след като се разведе с Ала Пугачова.
Здравко: Той ако се ожени за тебе, все едно се жени за тийнейджърка, след като се разведе с Алла.
Катя: А другият човек, който пак в кръга на шегата – Ивайло, мениджърът на Васил Найденов, някой пък като се видим, хваща Здравко и казва: “Слушай, ти ако оставиш тая жена, ще те убия от бой!"
-Шегата настрани, чест ви прави, че и двамата младеете и сте пълни с енергия, не знам как го постигате… Нещата опират до стил и начин на живот…
Здравко: Живеем в един хроничен стрес.
Катя: Днес слушах по телевизията, че за да са здрави тялото и духът ти, трябва от време на време да се качваш над 500 м надморска височина. А ние си живеем на 778 м. Може би заради това.
-Далече сте да ви гостуват досадници, идват ви само приятели на гости.
Катя: Какво значи досадници? У нас не идват неканени гости. Ние преди много-много години живеехме в идеалния център, точно тогава, когато се създаде песента “Елате ни на гости” и тогава у нас беше Аврамов дом.
Здравко: Ама тук пак ни идват гости за уикенда и остават с преспиване. Задължителната програма е събота и неделя, сяда се в 4 и половина на масата, става се няколко пъти, но пак се връщаме към масата. На другия ден ставаме, правим си плаж и ни е приятно. Вчера бяхме с едно приятелско семейство.
-Приятелите ви предимно от музикантските среди ли са?
Катя: Повечето не са. От колегите най-близки са ни Кристина и Михаил Белчеви, тв водещият Драгомир Драганов, който е много добронамерен и зареждащ, Нели Рангелова и мъжът й, Искра Радева, Марги Хранова.
-А какво обичате да правите в този оазис на спокойствието и уюта?
Здравко: Сутринта като станем, всеки си прави кафето отделно, защото аз най-хубавото кафе да й направя, Катя ще каже, че ще си го направи по-хубаво, и обратното. Не закусваме. Катя много обича да си седне тук в градината, а аз се качвам горе в кабинета, сядам на компютъра и с първото кафе започвам да чета новините. Прехвърлям повечето електронни вестници. Преглеждам и дали има нещо оптимистично за любимия ми отбор ЦСКА. Напоследък няма толкова много оптимистични неща, но това не ми разваля настроението, защото надеждата крепи човека.
Много обичам да си седя на компютъра, купил съм си всякакъв софтуер и си свалям филми от интернет. Напоследък ми е хоби да вграждам субтитри в 3D филми.
Катя: Здравковото хоби е всичко, свързано с IT технологиите, много е напред с материала.
Здравко: Ще ме изгонят от къщи, аз съм познат на няколко вносители на техника в България.
Здравко: Колкото до фитнеса, имаме уреди долу, на които основно Катя тренира. Аз съм много мързелив, но тя е много стриктна и почти винаги, като има свободно време, след първото кафе прекарва по час и половина във фитнеса.
Катя: Вечер не мога да се занимавам с фитнес, уморено ми е. Сутрин, когато се чувствам пълна с енергия, тогава обичам да го правя. Затова съм си сложила уреди вкъщи, защото съм сигурна, че ще ме домързи да се кача на колата и да ходя някъде в зала. Имам пост тренажор, велоергометър, гладиатор, имам още 2-3 уреда за бедра, каиши, които много обичам, за ханша. Имам си сауна, която ми е любима.
-Хранителен режим спазвате ли?
Здравко: При нея е желязно. Аз нямам хигиена на храненето обаче.
-Друго хоби? Градината?
Здравко: Аз обичам да си кося тревата. Имам си машина и всякакви възможни градински електро и моторни уреди. Много си падам по това. Като дойдат приятели, се шегуват, че съм приличал на домакин от почивна станция (Смее се). Един път месечно идва един агроном, а два пъти месечно идва жена, която чисти.
Катя: На мен също ми е любимо градинарството. Обичам и кулинарията.
Здравко: И аз готвя, но го ям сам.
Катя: Добра съм в кухнята, мога да го кажа с гордост, без да се притеснявам, че няма да бъда скромна.
Здравко: То няма да е в тоя живот.
Катя: Е, то ние ще слезем от сцената след 20-30 години.
Здравко: Който истински е стъпил на сцената и това е неговият живот, не може да слезе от нея. Това означава да предадеш себе си, мечтите си, всичко, което си постигнал; хората, които са те сложили на тая сцена.
Катя: Аз не обичам да чертая нито творчески планове за бъдещето. Но ние бихме могли да бъдем успешни продуценти.
Здравко: В изкуството не може да има успоредни неща – и да пееш, и да продуцираш. Или едното, или другото, защото половинчати работи няма. Изкуството не ги търпи тия неща.
-Това ли е формулата за вашия успех – да правите само нещата, в които сте най-силни?
Здравко: Това е формулата на високо развитото човешко общество – всеки да си гледа работата. Колкото повече хора си мислят, че могат да свършат по-добре чуждата работа, толкова по-болно е това общество. За жалост ние сме хронично болни тук, в България. Затова все още сме в преход.
Публикувано във в. "Преса", 22 септември 2012 г.
ПЪРВА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО:
Няма коментари:
Публикуване на коментар