вторник, 16 април 2013 г.

Чарли Чаплин: Аз не бях ангел, но се стремях да бъда човек



Писмото на гениалния комик до дъщеря му Жералдин


Наричат го "Малкия велик Гений", "Бродягата във Вечността", "Рицаря на Британската империя... Звезда, легенда, символ... "Комикът на ХХ век", "Лицето на епохата на нямото кино"…

Чарлз Спенсър Чаплин (1889 – 1977) се появява на бял свят на 16 април 1889 г. "Родил съм се в осем часа вечерта, на улица "Ийст лейн", в района Уолвърт", разказва за началото на живота си великият комик.

"Прекланях се пред безразсъдството и мелодрамата, бях мечтател и хипохондрик, проклинах живота и го обичах… Животът е трагедия, когато го гледаш в едър план, и комедия, когато го наблюдаваш отдалече", казва още Чаплин и се заканва, че ще стане богат, като играе бедняци. За него Жан Кокто пише: "Той създаде нова форма на смях. Смях, който угнетява, като страданието".


„Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти”: С тези думи Чарли Чаплин завършва едно писмо до дъщеря си Жералдин, което става толкова популярно, че и до днес продължават да го цитират като букет от афоризми.

Родителите на Чаплин се разделили, преди той да навърши три години. Баща му, Чарлс Чаплин-старши, бил алкохолик и не общувал много със сина си, макар че Чарли и неговият полубрат Сид живеят известно време с него и любовницата му Луиз по време на един от престоите на майка им в приют за психичноболни.

След като родителите им се разделят, двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Може би малцина знаят, че майката на Чарли Чаплин - Хана Чаплин, произлиза от голям цигански род. Самият той по-късно говори с гордост за този факт, макар че в същото време го определя и като „скелета в семейния гардероб“.

Много исках в моя блог да присъства това писмо на великия комик до дъщеря му Жералдин, защото неговите думи ни дават и сила, и надежда, и упование...




Мое момиче,

Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.

Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

Аз съм твоят баща, Жералдин!

Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?”

Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после... събираше милостиня... Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

По-добре да говорим за теб!

След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка!

От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната.

Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш.

Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно.

Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!...

Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те: Чарли


Чарлз Спенсър Чаплин като млад, 1920 г.


Когато обикнах себе си…

Мисли на великия комик

Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина. Днес вече знам, че това се нарича: “Да бъдеш самия себе си”.

Когато обикнах себе си, разбрах, колко много може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и човека още не е готов, и този човек - съм аз самия. Днес наричам това: “Самоуважение”.

Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот, и изведнъж видях, че живота, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж. Днес наричам това: “Зрялост”.

Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време, и всичко става изключително в точния момент. Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това: “Увереност в себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм.
Днес наричам това: “Простота”.

Когато обикнах себе си, аз се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от моя собствен път.
Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правия. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша. Днес разбрах, че това е: “Скромност”.

Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.

Когато обикнах себе си, осъзнах, че ума ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник. Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.

Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове. Днес знам, че това е: “Животът”

Няма коментари:

Публикуване на коментар