неделя, 31 март 2013 г.

Людмила Радкова, солистката на Горан Брегович: Емир Кустурица ни събра с Горан



Боряна АНТИМОВА

“Ето ме!” – Людмила маха от верандата на голямата триетажна къща на семейството в Драгалевци. Досадна настинка й пречи да се наслади пълно на една от почивките между две турнета. Съпругът Александър сервира кафе. Тихо е. Двамата са спокойни, сърдечни и много скромни. Няма и следа от суетата на семейство, в което съпругата е световноизвестната солистка на Горан Брегович.

Людмила Радкова е родена на 23 август 1968 г. в гр. Левски, в семейство с музикални традиции. Майка ѝ - Лиляна Живкова е секретар на читалището, библиотекар и запален самодеец. Баща ѝ - Радко Янков е известен певец и танцьор. Людмила завършва музикалното училище в Котел през 1987 г., след което е приета като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", където пее заедно със сестра си Даниела Радкова. През 1995 г. се среща с Горан Брегович за записите на музиката във филма "Ъндърграунд" и оттогава е неизменно вокалистка и солистка в неговия "Оркестър за сватби и погребения".

 “Олимпия” в Париж, “Карнеги хол” в Ню Йорк, операта в Сидни - няма голяма световна сцена, на която да не е звучал уникалният й сопранов глас, наситен с обертонове, който омагьосва Горан през 1995 г. и го държи в плен и до днес… Как ли е звучала на тези световни сцени нейната “Вечеряй, Радо”?… А Людмила, хремава и подсмърчаща, разказва през смях как тази Нова година е пяла на руски олигарси…


-Людмила, трудно ли е да забавляваш богаташи, преситени от какви ли не удоволствия?
-Това ни е второ новогодишно участие заедно с “Оркестъра за сватби и погребения”. Партито на руските олигарси беше в Москва, в тяхна заличка в квартала на богатите Барвиха. Не ми бяха познати по име, но повечето бяха много богати, представители на голямата фирма за производство на коли и бижута “Шопард”.

Беше в един часа през нощта, някои бяха вече поизморени, но гледаха с интерес. Общо бяха 40-50 човека на кръгли маси, а най-важните хора седяха отпред на една дълга маса, като президиум, по комунистически маниер. Четири-пет жени през цялото време играха, а олигарсите само ядяха и пиеха (смях). Не се разчувстваха. Те вече бяха преяли (смях). На другия ден пък пяхме на руски евреи. Също малка тясна компания.

-Колко човека сте всъщност?
-На концертите сме десетима: седем музиканта, озвучител и ние двете със сестра ми. Последно през март бяхме на 20-дневно турне по няколко дни в Австралия, Нова Зеландия и Хонконг. В този тур участва бигбенд от 20 души. В него има цигулкова секция от 4 души, мъжки сръбски хор от 6 души и ние десетимата.

-Вие двете сте и солистки, и беквокали?
-Да, изпълняваме всичко на сцената. В някои песни сме беквокал на Горан, други пеем сами. Известната във всички балкански страни “Едерлезе” (“Гергьовден”) аз я изпълнявам. Има 4-5 хита, които на много места по света са любими на сърбите емигранти. Имам чувството, че голяма част от тази нация се е изнесла по света. Викат: “Айде, брате, давай! Волимо те! (“обичаме те”).”

Сестри Разкови на сцената на знаменитата Карнеги хол в сърцето на Ню Йорк - Манхатън

-Ти си се включила в оркестъра след албума “Аризонска мечта”, виждала ли си любимеца на много българки Джони Деп?
-Не, но изпълних и сега в Австралия вокала на мелодията от парчето Dreams от саундтрака на филма (извисява глас, за да напомни мелодията).

-Има ви двете сестри на прекрасна снимка на сцената на Карнеги хол през 2011-а?
-Да, и тази година октомври ще ходим пак. Горан проби в Америка малко по-късно и оттогава през две години правим турне там.

-Пели сте и в парижката зала “Олимпия”, мерило за професионализъм, а за това не се знае у нас?
-Да, и в операта в Сидни, и в Мелбърн. А в парижката “Олимпия” сме пели даже преди Лили Иванова.

-Двамата със съпруга ти сте уравновесени, скромни хора, ти не се правиш на звезда?
-Не, в никакъв случай. Аз не съм звезда.

-Е как да не си? Целият свят знае за този оркестър. И вие двете със сестра ти сте “цветята” в него…
-Много малко българи знаят, че солистките на този световноизвестен оркестър са българки. Не знам защо е така, явно малко се пише за това. Иначе ни знаят като сестри Радкови от записи по радиото и от ансамбъла “Филип Кутев”, където също бях солистка много години…

-Но, казваш, няма традиционните спътници на славата – алкохол, наркотици, скромен и уравновесен човек си, здраво стъпил на земята…
-Така трябва да бъде. Хората, колкото повече един известен човек се държи нормално с тях, толкова повече го обичат.

-Значи според теб, колкото по нависоко е една звезда, толкова по-естествен е с хората?
-Категорично! Забелязала съм го. Убедена съм. Колкото по е извисен човек, колкото по-голяма дарба му е дадена, толкова е по земен.

-Твоят шеф Горан такъв ли е? А режисьорът Емир Кустурица?
-Когато аз отидох да работя при Горан, скоро след това те се разделиха. Всъщност Емир е “виновникът” аз да се запозная с Горан, защото навремето той му предлага: “Защо не опиташ с български гласове?”. Горан идва тук в България да търси подходящото звучене за албума си “Ъндърграунд”, събираме се 12 певици на прослушването. И когато аз отидох за първия ми концерт в “Сава център” в Белград, те още не се бяха разделили. А нашият се задава с буйната си развята коса и вика: “А, това ли са българските гласове?” И толкова беше. След това двамата така се скараха, че не искаха да чуят един за друг.

-Да, това е известно, но защо стана така?
-Някаква надпревара започна между тях, макар че Кустурица е кум на Горан. Всеки от двамата говореше, че ако не е бил той, другият нямало да стане звезда. Нашият е много силен в музиката, обаче едва ли не си помисли, че ще е много добър режисьор. И тръгна да прави спектакъл “Кармен”, който не беше достатъчно успешен. Оня пък, Емир, много силен режисьор, включително и артист, за да покаже, че и той е музикант като Горан, прави банда, която тръгва също с етно стил като оркестъра на Брегович, но слабо…

"Горан никога не ме хвали, но усещам когато се кефи на мое изпълнение..."


-Типична балканска чeрта – да надничаш в канчето на другия и в двора на съседа…
-Прави си това, което можеш, в което си силен, и не си мисли, че си всеможещ.

-Както се случва при вас – певецът става продуцент.
-Не е реално това! Ти си артист и не бива да пробваш в друга област! Ако си режисьор, не бъди артист. Ако си певец – не бъди китарист. Ако си добър кавалджия, не се прави на композитор.

-Не мислиш ли, че на тази твоя лична философия е основната причина ти да се задържиш толкова години в този звезден оркестър?
-Смятам, че това мога най-добре – да пея. Много се раздавам на сцената и много сме издържливи със сестра ми на тези дълги тежки турнета… Пила съм антибиотици и съм пяла.

-Това да не е прословутият български или балкански инат?
-Български, български инат! Българска издържливост, като на кучета (смях).

През 2009 г. сестри Радкови са наградени с медал "За заслуга", за приноса им за популяризирането на българската култура по света


-Сто концерта на година – това е кажи-речи през ден, през два…
-О, пет години имахме и по 120. И когато се съберат повече от пет концерта на турне, в които сменяш град и имаш концерт, е страшно мъчително. Като парцал си. Носиш се нанякъде, после си сам в хотела…

-Твои колеги са обяснявали, че дори предния ден да са били в депресия, като излязат на сцената, се случва някакво чудо?
-Да, когато си си на мястото. Ако правиш това, в което си най-силен, се чувстваш добре на сцената. Понякога умората е толкова силна, че не ти се пее, а искаш да почиваш. Ама като нямаш избор… Докато излезеш на сцената, някак си се мобилизирал вече.

-“Вечеряй, Радо” – как избра точно тази българска песен да пееш на всеки концерт?
-Преди години изпяхме на Горан няколко. Всъщност в началото бяхме четири певици, отпадна едната, след това и другата и на нейно място дойде една циганка от Македония – Васка Янковска. С нея си бях строшила хиляди нерви, защото е жестоко да работиш с цигани… Те не са организирани, при тях не съществува понятие като дисциплина. Горан видя, че не може да се разчита на нея и вече пет години сме само двете със сестра ми.

Горан и Людмила по време на турне


-В детството си мислила ли си, че ще ти се случи тази слава?
-Започнали сме на читалищна сцена. Майка Лиляна Живкова беше секретар на читалището в родното ми село Градище, Плевенско. Много обичаше народните песни, често ни идваха гости. По радиото навремето се пускаха по два-три пъти дневно блокчета от народни песни. Тя е усетила, че със сестра ми сме музикални. Даниела е с 4 години по-малка от мен. И като ни чу, майка ми започна да ни включва в разни концерти.

Имаше Мартенски културни дни, които бяха 10 дни и майка канеше различни състави. В селото имаше много силно развита културна дейност. Имаше фолклорен състав, който печелеше доста награди в Копривщица. Така че детството ми премина в много песни. Сядахме пред радиото, майка записваше разни песни, тананикаше ги и така ги запомнихме и си ги пеехме. Освен фолклорната група, която изпълняваше разни обичаи, имаше голям хор от 25 до 30 жени, които идваше да ръководи диригент от Плевен. Той също ме прослушваше.

-Записаха ли те на задължителния инструмент?
-Да, имаше уроци по акордеон и ме записаха, беше модерно навремето. Първо баща ми донесе някакво акордеонче отнякъде, аз само натискам по клавишите и не мога да свиря, и нашите решиха, че щом съм толкова запалена, ще ми купят. Но като ми купиха, желанието ми падна. В стаята си пеех, дирижирах – това ме влечеше. Майка ми провери как се постъпва в училищата в Котел и Широка лъка.

Котел беше по-близо и майка говори с Йорданка Цанкова, директор и преподавател в музикалната школа в Павликени, да ми преподава солфеж и да ме подготвя за Котел. И тръгнах на уроци при нея – водеха ме баба, майка, за да не пътувам сама с влака. И така една година ходих при Цанкова, тя ме подготви и се класирах първа от сто девойки. В Котел нещата тръгнаха добре. Три години по-късно дойде сестра ми, аз бях последна, тя – първа година. При двете ни се получи добра комбинация от гласове, аз съм сопран, Даниела – алт.

"Сестри Радкови между два концерта... Друго си е да си на турне със сестра си - винаги имаш близък човек до себе си"

-Забележителна жена е била майка ти… Нали казват, че музикант къща не храни, а тя и двете си деца записала за певици…
-О, тя наскоро ми припомни, като дойде, е имаше разпределения, а директорът дойде, когато бях последна година, и ме покани да остана в Котел като учител. Беше много престижно. Обаче си казах, къде ще оставам в това забутано градче. Но един ден дойдоха да ни прослушат от ансамбъл “Филип Кутев” и ме харесаха.

Михаил Букурещлиев тогава беше ръководител, написал името ми в един тефтер и изпращат от министерството писмо в Котел, че има една бройка, ансамбълът има нужда от солистка и ако може, да е Людмила Радкова. Когато майка ми идва в Котел, учителката по пеене й показва писмото и казва: “Голямо щастие! Искат Людмила от “Филип Кутев” за солистка!”

-Как беше в началото?
-Дойдох тук с временно жителство, уредиха ми постоянно, а след шест месеца тези неща отпаднаха. Та в ансамбъла се бяха запънали, че нямам жителство!

-Колко години посвети на “Филип Кутев”?
-Пях 15 години, от които последните пет и при Горан, и в ансамбъла. Разкъсвах се. Но се появи злобата човешка между певиците. За всеки концерт на Горан или за всяко по-дълго турне влизахме в канцеларията на ансамбъла да се помолим. И се започваше: “Ама няма да ви пуснем, ама ще ви пуснем” и с хиляди уговорки ни освобождаваха за по месец-два. Пускахме неплатени отпуски.

И започнаха да ни завиждат за доларите. Но за добро е било, че напуснах ансамбъла. Аз така се разкъсвах – тичам от турне на работа в ансамбъла, после вкъщи бързам да си оправя багажа за турне с Горан. Вместо да си видя семейството вкъщи, аз бързам на репетиции! За какво? За потупване по рамото. По-късно едно семейство, които станаха ръководители, Георги Андреев и жена му, ходеха при директорката да говорят за мен… Колкото си по-некадърен, толкова си по-нещастен и нищожен. По-добре се получи, че се освободих от ангажиментите в ансамбъла, но защо по този начин?! Те си подадоха молбите за напускане – семейството – и казаха: “Или ние, или сестрите!”…



-Пяла си и при Здравко Михайлов във “Великите български гласове”?
-Да, като постъпих през 1987 г. в ансамбъл “Филип Кутев”, ме чуха на сцената на 40-годишния юбилей и ми се обадиха. По телефона ме търсят – един частен ансамбъл на Здравко Михайлов – хор “Великите български гласове”. Една жена ми каза, че той ме кани да пея в хора му. Беше допълнителен ангажимент и беше много трудно да освободят певиците. Но беше чест да пееш с тоя хор, защото само той пътуваше извън страната.

И аз не мога да повярвам! Аз съм млада певица на 22 години, всичките там опитни певици. Отивам и Здравко ми вика: “О, Людмила, ти ли си, с костюма изглеждаш по-стара. Хайде да ми запееш една песен сега”. Прасна два-три акорда на пианото и аз като зинах едно гърло – два гласа и ме попита, ще пея ли с тях. Казах “да”. Пътувахме често с този хор.

-Зад твоето избиране при Горан и за оставането ти обаче не е достатъчен само късметът – птичето да ти кацне на рамото?
-Аз чистосърдечно мога да кажа, че благодарение на сръбската и световна звезда Горан Брегович съм на тези сцени. Ако трябваше сама като народна певица да бъда на тях, нямаше да се получи. Така че тогава ми кацна пилето на рамото – когато ме избра Горан. И на второ, не по-малко важно място е да удържиш тази позиция.

-…което значи?
-…че винаги трябва да си на ниво с гласа. Винаги трябва да си засмян, приветлив и добре да изглеждаш на сцената. Важно е и да не си конфликтен, нахален и... тъп.

"Горан с дъщеря ми Маргарет по време на турнето ни във Франция. Двамата са голяма партия"


-Как се репетира с Горан? Какво беше в началото?
-Слушах ги като говорят, но не ги разбирах много, нищо че сръбския го мислим за близък. И почвам да питам: “Какво, какво каза?”. А той: “Какво, какво… Па разуми, разуми!”. Иска сама да се опитам да ги разбера. Викам: “Не разумим”, а той: “Не разумиш, ща да радим я?”.

-Нали казват, че талантите като Горан са чепати хора, чешити?
-Горан не е труден за работа. В първите години беше по-критичен и малко по-изнервен. Но с годините се поуспокои. Той е 1950-а година роден, вече е на 63…

-Тежко ли беше това начало като ниво за една солистка на “Филип Кутев?
-Не, тежко ми беше, докато научих езика, като ниво “Филип Кутев” тогава беше по-висока класа. Повтарям, “беше”…

-Само в парите ли е проблемът?
-Не. Те нямат ангажименти. Ето, вече границите са отворени, хайде, давай… Ама не може да си продаваме нещата... “Мистериите” също нямат ангажименти. Просто имаше едни десет силни години, в които се слушаше хорова музика в Европа, но вече отшумя. Но когато постъпвах при Горан, оная класа на “Филип Кутев” беше толкова висока, че не беше никакъв проблем да се адаптирам. Песните, мелодиите им изобщо не ми бяха трудни. Единствено трябваше да наизустя някои текстове, тъй като се пееше на различни езици, които не знаех. Пееш на гръцки, на полски, на сръбски, италиански…

-А самите музиканти от оркестъра забелязваха ли колко сте добри с Даниела?
-Забелязват, но не го признават. Те много си обичат своята държава и никога не признават, че има нещо по-добро извън нея. Но аз и не чакам от тях признание.

сн. БГНЕС


-Добре де, като са толкова ревниви към чуждото, не му ли мърморят на Горан, че толкова години държи българки за солистки?
-Да не мислиш, че не му се предлагат? Той има студио. Да не мислиш, че не отиват в студиото разни певици да записват? Интернет сега какво ли не предлага, какви ли не певици е чул! И по-добри от нас. Обаче той си е решил, че с нас ще работи.

-Оценил е класата ви, но не ви хвали?
-Не! Рядко ще каже нещо, по-скоро ще го покаже на сцената, на лицето му е изписано. Виждала съм го, много пъти се е кефил от мое изпълнение. Това ми стига. Това ми показва, че ме уважава. Но със сигурност има голямо предлагане на пазара на певици…

-А опитвали ли са да ви “дръпнат” от Горан за други формации?
-Да, пробвали са. Веднъж една дама ми даде визитка и предложи да пея в нейния спектакъл. Казах, че не е проблем, после тя участва в спектакъла на Горан – “Марго”, за Кралица Марго. Трябваше да пеем като фон на нейното изпълнение на сцената. Но съм доволна, че не отидох. Оказа се неуспешна. Много пъти като отидат при Горан известни изпълнители и менажери, винаги му казват: “Много са ти добри певиците”. А той е ревнив, не само нас ревнува, но и целия бенд, смята го едва ли не за своя собственост.

-Извън сцената що за човек е Горан?
-Доста естествен. Няма звездомания, не се държи гордо, но обича да го хвалят. Последните години рядко се събираме в компании след концерта. Но когато е имало партита с почерпка, често е не идва. Чувства се много изморен, изтощен след концерта, въпреки че не го показва и не го казва. Но понеже знае, че правят партитата заради него, отвреме навре ме ходи. Например в Румъния има практика да ни канят за обяд или вечеря, но много държат и той да е с нас. За да кажат после, че Горан Брегович е бил в кръчмата им.

-Кое те е мотивирало да останеш през годините – заплащането, пътуванията?
-Заплащането не е много високо, но е по-добро, отколкото в България. Мотивацията ми е главно, че пеем на престижни места и условията ни на работа са по-добри, отколкото, когато работех с български групи. Все още са по-добри. Самолет, не автобус, хотел 4-5 звезди, кетъринг, хубави сцени, винаги пълни зали. Полупразната зала е кошмар за Горан и отказва да работи с организатори, които не успяват да продадат всички билети.


"Съпругът Александър с дъщеря ми Маргарет... Златен ми е той... Не ме ревнува,
а се радва на гласа ми и на успехите ми"
-Да кажем две добри думи за тоя мъж Александър, който е приел нелеката участ да има толкова звездна и… толкова често отсъстваща жена?
-Освен мен и дъщеря ми, Александър обича изкуството и не му тежи да е, както съм го кръстила, “вечния посрещач”. С голяма любов приема всички мои успехи. Когато тук запея пред някого, той е вечно просълзен и се вълнува. Много обича моя глас, навсякъде се хвали с мен.

Може би му е било трудно в началото, но свикна с моите отсъствия и с голяма любов се занимава с нашата дъщеря Маргарет, която през май ще стане на 18 години. Двамата са си голяма партия. Идвали са понякога с мен на турнета. Имахме една Нова година подарък от менажерката – на всички от групата по един самолетен билет. Ходихме заедно в Италия, в Гърция няколко пъти. Дъщеря ми от 4 години насам всяко лято избира удобна дестинация и идва по 3-4 дена при мен. Горан много я обича и ако не е с мен, пита как е.

-Къде е семейството му?
-Той е заобиколен само от жени - три дъщери – Ема, Уна и Лула. Живеят в Париж с майката и периодично за ваканции или рождени дни той отива там. Иначе по-голямата част от времето живее в Белград, където му е и студиото. И когато ние почиваме, той работи, композира други песни. Та Маргарет като я види, му напомня за дъщерите му. Но той я свързва с нашето запознанство. Когато се запознах с него, бях бременна с дъщеря ми в деветия месец. И когато стане дума за мен пред други хора, той все това повтаря: “Сега дъщеря й е на 18 години! От тулико давно се знамо! (“От толкова отдавна се знаем!”).

-Как го намери тоя прекрасен мъж Сашо?
-Запознаха ни. Една наша обща позната ми каза, че има момче за мен. Тогава до обяд пеех във “Филип Кутев”, а след това имах 30-минутна фолклорна програма в хотел “Рила” и “Чипишев”, за да си изкарам някой лев допълнително. Една вечер сервитьора ми каза, че има трима посетители за мен. Стана ми смешно. Запознахме се, след това той ме закара до квартирата. Втората и третата вечер пак дойде да ме гледа в ресторанта. Наближаваше Нова година и той ме попита къде ще я карам. Казах, че ще пея на три места до 12 часа.

Сашо ме покани вкъщи, изчака ме да свърша и ме доведе тук, в тази къща. Това беше първото ми оставане. След това си отидох на моето село на зимен отпуск и той реши да ме вземе оттам с колата. И дойде с една голяма торта във формата на сърце, защото родителите му работеха в сладкарница. Носеше и бутилка уиски. А ме поиска, както е традицията, месец по-късно. Майка ми много се притесняваше, дали човекът, с който съм решила да се сгодявам, ще ме пуска на турнета. Още съществуваше онова разбиране, да не би мъжът ми да ме ревнува. И това беше въпросът й, когато дойдоха на моето село да ме искат. А тогава вече бях ходила два пъти в Япония с “Филип Кутев”.

Оркестърът на Горан Брегович с Людмила на преден план

-Любов от пръв поглед?
-Много набързо го решихме. Ние така и купуваме – бързо решаваме. Аз бях на 25, той на 30. Шегувам се, че той е хванал последния влак, и то най-красивата певица (смях). И до ден днешен не ме е притеснил дори и с намек на ревност. Или не го показва (смях). Най-дългото ми отсъствие и било три месеца в Гърция и тогава нямаше интернет. Сега всеки ден си говорим с дъщеря ми и с него по скайпа.

-Маргарет взела ли е нещо от таланта ти?
-Тя е артистична натура. В Драгалевци беше в любителска театрална група и много добре си играеше ролята. Много й се отдава писането, даже по едно време мислеше за журналистика, но избра архитектура. Приеха я в строителния, видяха таланта й и тя води всички концерти. Пълна отличничка и много умно дете. Но дано да има късмет в живота, че после не те питат по кой предмет си имал шестица. Аз имах късмет с моя Александър. Работата е до време, в някакъв момент може да останеш без нея, но много е важен човекът до тебе.

-Как си представяш идеалния отпуск, след като мечтата на много хора – да пътуват – при теб е реализирана?
-Тъй като лятото ни е много пълно с концерти, със семейството ми избираме някой уикенд, най-много до 5 дни, и почиваме по Банско, по Баня, най-много до 150 км от София, защото не ми се пътува. Затова през студените месеци, когато и детето е на училище, най-хубавата ми почивка е вкъщи. Обичам да сготвя нещо, да им сервирам. Обичаме да ни идват гости и да ходим на гости. Обичаме да се събираме с хора, не живеем затворено. Тази триетажна къща си е на Александър, но доста от обзавеждането е мое.

БЛАГОДАРЯ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ НА ИЛИАН ЙОРДАНОВ, КОЙТО Е ГЛАВЕН "ВИНОВНИК" ДА СЕ РЕАЛИЗИРА ТОВА ИНТЕРВЮ!

Публикувано във в. "Преса", 31 март 2013 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар