 |
| Сн.: pressadaily.bg |
“Ако може някакъв малък текст, с малка снимчица”, пазари се Димо по телефона. Но как ли ще се скрие от всенародната любов, след като в края на февруари започна снимките на филма за Левски, с режисьор Максим Генчев? Хората ще го олицетворяват с Апостола… С мерките си 194cm / 89kg, с чупливата си руса коса и сини очи той спокойно би могъл да се класира за секс символ. Но Димо мрази необузданата крещяща публичност и напудрените статии, които не носят нищо добро на артиста.
Сивито му за кастинги, в което пише дори номерът на обувките му (47-49!), е впечатляващо за 29-те му години. Роден е на 29 юли 1983 г. в София. Завършил е НАТФИЗ при доц. Веселин Ранков с наградата “НАЙ –НАЙ”. През 2009 г. Димо получи Аскеер за изгряваща звезда, за ролята си на Калигула във Варненския театър.
Бил е Ромео на същата сцена, Дон Жуан в НАТФИЗ и Сирано дьо Бержерак в Народния. Напоследък стана широко известен в ролите на близнаците Мирослав и Славомир в сериала “7 часа разлика”. Има дъщеря Лора на година и 9 месеца от актрисата и финалистка във втория “Мюзик айдъл” Ана Топалова. Двамата са неразделни вкъщи - а напоследък и като режисьорски тандем – от завършването им на НАТФИЗ.
-Димо, предстои ти премиера на “Буря” на А. Н. Островски в Руския културно-информационен център на 13 март?
-Да, събрахме се ентусиасти и поставихме началото. Правихме благотворителни концерти за събиране на средства за декори и костюми, подкрепиха ни “Грамофон”, “Точка Бг” и други приятели. Тримата заедно с Ана Топалова и Минко Ламбов бяхме първите, после се включиха и всички останали, които участват в този спектакъл. Към нашия екип са Ивелина Балчева, Явор Веселинов, Тихомир Делидобрев, Боби Борисов, Христо Порязов, Румен Григоров, а най-интересните си ги пазим само за хората, които ще дойдат да ни гледат.
 |
| На репетиции за премиерата на "Буря" в Руския културно-информационен център |
-Ти си режисьор заедно с Ана Топалова. Не е ли много смело за един 29-годишен актьор да поставя това? Островски си е Островски?
-Това е много интересна пиеса. След като я прочетох, ми хареса как е изградена и написана. Като съдържание тя е много актьорска – колкото повече се играе, толкова по-добра ще става – има много накъде да зрее. Образите толкова добре са написани, толкова хубаво са изведени проблемите и всичко е така добре подредено и логично, че единствено трябва да се изиграе. Ама наистина да се изиграе, на просто “да се правиш на…”, а да говориш “от името на…”.
-Гаден режисьор ли си, или даваш място за лично пространство на всеки в постановката?
-Не се приемам като режисьор, а като гледащ актьор. Когато са работили с мен, много съм се дразнил винаги от тази невъзможност и неизчакване да чуеш какво ти подава актьора. Работата на режисьора би трябвало да е да вижда и да доразвива това, което показва актьора,в желаната от него посока, да го облагородява, да го развива, да го уголемява, да го дозира. А не да си наложи и изисква неговото гениално виждане. Комплексарско е някак.
 |
| В спектакъла "Буря" нежната половинка на Димо Ана Топалова е и на сцената, и режисьор заедно с него |
-До стила Бродуей или до стила Станиславски си по-близо?
-В Бродуей всички се покланят на Михаил Чехов, на Станиславски, там добре се развива една друга школа, добре си я отглеждат. Бродуей като цяло е на такова ниво, че най-лошият им мюзикъл е в хиляди пъти по-добър от всичко, което се предлага в България. Успокоителното е, че дори и да си некадърник, когато дълго време се занимаваш с нещо постоянно, то в крайна сметка ти се отдава.
Така че единственото истински важно нещо е да си постоянен в обичта си. От тази гледна точка аз и Ана винаги сме започвали от актьора и това е най-важното. Това е взаимна работа. Ако представлението е дете, което се ражда, значи работата между актьор и режисьор би трябвало да е като правене на любов. Това е взаимен процес.
-Казвали ли са ти, че ще станеш талантлив режисьор? Нали си още “млад, зелен”?
- Право на хората е да си говорят. Човек е хубаво да говори с делата си. Всеки може да дойде да гледа и след това да прецени. Важното е да не плямпаш, без да си гледал, което в България често се случва. Свръх свободията е обаче в интернет, като цяло хората обичат, чули-недочули, да си кажат нещото, а ако може и някого да наредиш, най-добре. Манталитет.
 |
| На снимките на филма за Васил Левски: режисьорът Максим Генчев (вляво) с последни наставления |
-Прекрасно е, че си толкова скромен, че не обичаш големите шумотевици около теб, но даваш ли си сметка какво е да поемеш ролята на Левски, човече?
-Аз не мога да го разбера това. Знам, че хората много искат да чуят как им обяснявам за подготовката ми за Левски, че за тази роля три месеца съм бил послушник в манастир, а успоредно е вървяла физическата ми подготовка и ездата, и други подобни истории, които сме слушали от онези там, отвъд океана. И аз също много бих се радвал подобно нещо да ми се случи, но за съжаление мястото е България и тук всичко се прави по-иначе.
-Но става въпрос все пак за националната ни икона… Това не те ли притеснява?
-Точно защото е националната ни икона, всеки си има своя Левски, всеки носи свой образ в сърцето си. Всеки си отглежда своя Левски. Ето защо хората ще видят това, което аз усещам и си представям за него, и после може да го харесат или не. Икона – хубаво, ама Левски е бил човек.
Освен това не вярвам, че той е истински идол на българския народ. Няма как да ме убедят, че е идол, а хиляди фенове да викат на стадиона “К.р за Левски”! Ама това е игра и те били запалянковци, ама българи ли са? И какво викат? И то е много показателно за всичко в чудната ни Държава -Град. И пак няма значение! Абсурдно е цялото положение, че може да кръстиш футболен отбор на идола си, а после да забравиш, че това не е просто име на отбор, а Левски! Или не кръщавай отбора така, или имай уважението към това име! Същото е с Ботев и с толкова други абсурди.
 |
| "Това са очите на Левски" - написа режисьорът Максим Генчев във Фейсбук |
-Въодушевява ли те фактът, че това ще бъде всенароден проект, със събиране на пари от хората?
-Няма значение как се събират парите, за един такъв мащабен проект трябват много средства. Ние някак се опитваме вечно на мускули.И пак може,въпросът е да го приемеш като кауза и после да си свършиш съвестно работата. Като българин от онова Време .
-Стана широко известен на хората с двойната си роля на близнаците Мирослав и Славомир в сериала “7 часа разлика”. Тежко ли ти беше да се превъплътиш веднъж в гей, втори път – в хетеросексуален?
-Не, не ми беше трудно. Роли като всички други.
-По нашите ширини мъжете не са толерантни към гейовете, а някои актьори дори отказват подобни роли, да не ги свързват после с това…
-А това ми звучи,като "гузен негонен бяга". Българските мъже обичат да играят гейове, всеки обича да се прави на пе..раст, особено в компания, то е преди циганин и след пиян , защото е много яко така да се превъплъщаваш. Аз щях да си направя много по-добре ролята, ако първо бях Славомир, а после трябваше да изиграя гея. Така че малко съжалявам за образа на Миро, сега бих го направил по-плътен и по-хубав.
 |
| На снимките на филма "Васил Левски" |
-Съвсем сериозно си подходил към тези образи. Нали някои по инерция казват “щом е сериал, значи е сапунка с по-ниско качество”…
-Всеки си е сам за себе си! Това групиране на хората в много е вредно. Всеки сам носи на раменете си глава и трябва да я използва. Поставянето под общ знаменател някак много лесно сваля отговорността от личността и после е лесно да се оправдаеш, че нещо е масово.
-Минаваш за индивидуалист, това пречило ли ти е да реализираш някои свои планове и мечти?
-Не се приемам като индивидуалист, а като човек, който си защитава правата и съветва и други да го правят. Защото това е робство, за което не се говори, а съществува, затова ставаме неудобни и оттам плъзват и други зарази и да те много пречат за реализирането на каквото и да е.
 |
| Димо като модерния Калигула на Явор Гърдев |
-Страхотен е наистина. Прекрасно го усещам, защото след толкова време вече мога да кажа, че това представление е узряло. И за съжаление то не мърда много от Варна. Но за мен друг такъв спектакъл няма в България, в момента е един от най-добрите. След като изгледаш “Калигула”, си мислиш поне половин час за него, след това те кара да си помислиш още,на всички налага да мислят. И той не е жесток образ, а един много чувствителен човек.
-Е как така?! В представите ни е някакъв изрод, чудовище?
-Хората го правят чудовище. Той просто не може да понася тяхното спокойствие и търпение, затова стига до крайности, за да ги задейства. Това много пасва в момента на обстановката по нашите улици. Гениално построена постановка на Явор Гърдев, Никола Торуманов, Калин Николов и текстът на Албер Камю е зашеметяващ. Това е щастие, това е празник за актьорите! Но варненци не се вълнуват много от този тип празници… Ако не е нещо смешно и бързо смилаемо, не се решават. На 16 март са следващите представления във Варна. Представлението е само със сто места, за избрана публика.
-Във Фейсбук пише до името ти “Free Spirit Sofia – co-Director + Masajist”… Как да се разбира това?
-“Free Spirit” е просто свободен дух. Ние сме кръг от хора,с различни професии, които се обединяват от любовта към театъра. Хора, които обичат да правят театър и са готови да го правят, дори ако това за момента не им носи дивиденти.
 |
| Като Калигула |
-Това означава първо, че актьорството е къртовска работа, второ, че непрекъснато се бориш с кал, опасности, мръсотия и мизерни условия, и всичко в крайна сметка е с надеждата,че някога ще напипаш скъпоценната жила. Ако вложиш достатъчно труд в копаенето, ще стигнеш до залеж. Така че с работа и късмет към по-добри дни .
-Както казва твоята колега Касиел Ноа Ашер, актьорската работа е и много тежък физически труд…
-Тя е доста сложна и натоварваща професия. И ако не “се правиш на…”, а се впускаш да си изиграваш ролята наистина, е доста тежко. Вече тук ти сам решаваш от кой тип да бъдеш – занаятчия или актьор…
-Какво от миналото ти те е накарало да се развиваш в тази посока?
-Аз имах много хубаво детство, в голям двор като на село - в едно малко градче, Кнежа. Имах много време за себе си. За жалост, тогава не бях открил щастието да се заровиш в книгите. Много време прекарвах с разни животни. Никога не съм си представял, че ще бъда актьор. И именно желанието ми за свобода ме е накарало вероятно да се пробвам в актьорството. Не съм си представял, че ще седя на някакъв стол от 8 до 12и 30, след това обедна почивка и т.н. Стигнах до актьорството, намерих си го!
 |
| Ромео на Варненска сцена |
-В тежките моменти на депресия, когато си на дъното, в дупка, какви въпроси си задаваш и какви мисли те измъчват?
-Всеки си знае къде си пропада. Мислиш, кое те е накарало да стигнеш до дупката. Хубаво е бързо да разбираш къде си сгрешил и да не циклиш много в страданието, а да продължиш нататък. Аз съм много “за” човек да си изживява някакви неща, за да попълва емоционалния си опит и да се поддържа в добра форма, но не съм привърженик на забиванията, които не ти дават възможност да продължиш. Всичко е временно и знам, че няма нищо трайно, казва Калигула в края на пътя си. Ако нещо те спира и изважда от нещата, които те вълнуват и които обичаш, по-добре е бързо да го отстраниш.
-Любими актьори?
-Имам много любими актьори, които са чудовища в това, което правят. От нашите много харесвам Христо Шопов, Велизар Бинев, Виктор Калев. Има много талантливи хора, които не са в никой театър, за да не се цапат, а имат ужасно много какво да кажат и много и да покажат. И пак нищо.
-Не ги канят и ангажират?
-Ако ги канят, ги ангажират за неща, които те не биха приели да играят. Всеки актьор би играл в театърa нещо стойностно.
 |
| В сериала "7 часа разлика" |
-Е, някои правят компромиси заради хляба…
-Няма хора, които да не са го допуснали. Но най-хубавото е да го докараш дотам, че да не правиш компромиси със себе си…
-А възможно ли е това?
-Да, възможно е. С лишения, търпение и воля. Това е въпрос на избор. Ти или го правиш докрай, защото вярваш в това, или не го правиш. Трети вариант няма. Така е било и при Левски. Той е бил човек на крайностите – или-или, бяло-черно. Свобода или смърт. Това са неща конкретни и ясни, те не търпят отлагане, усукване и увъртане. И това е много хубаво!
Както всеки носи в себе си Левски, всеки може да му даде живот, като се опита да бъде като него. Хората са забравили някои неща. Изградили са си някакви свои представи от подочути неща, но ако всеки седне да попрочете малко, да види какви хора е имало тогава, какви българи е раждала нашата земя хубава… И ако в момента сме това, което сме, то е и, защото не знаем за тях.
 |
| Димо с Владо Карамазов в "Ревизор" в Народния, поставен от Мариус Куркински |
-Има ли много патриоти на твоята възраст?
-Не, няма никакви патриоти на никаква възраст! И нямаше да сме в това положение, ако ги имаше! Хайде да не си говорим глупости! България с цялото си население от жалките под 7 милиона си е един град-държава и то не голям град … И ако в тези мащаби не можем да се оправим с тези дадености... Лакомията се е разляла над всичко.
-Ще останеш ли в България?
-Не, разбира се, какво да правя тук? Няма да се отказвам от това, което обичам, но предпочитам да се блъскам някъде и да успея на място, където ще си заслужава да успея. Защото в България е много лесно да успееш. Всъщност у нас е много лесно да станеш известен, и к’во от т’ва?
-И няма да има Островски?
-Изкуството ще трябва да обслужва хората, така че в скоро време то трябва да започне да се изражда, за да обслужва вкусовете, защото човек, който възприема света така, не може да разбере за какво му говориш. Или другият вариант е по някакъв хитър начин да ги лъжеш, но това също се превръща в кауза – да запазим изкуството в някаква форма, която няма да се продава, няма да се котира и ще бъде само за определен кръг. Театърът ще стане елитарно изкуство, а не масово. Въпрос на предпочитания, както е с операта.
 |
| През 2009 г. Димо получи "Аскеер" за изгряваща звезда за своя великолепен Калигула |
-Като гледа човек сивито ти, ще се продадеш без проблем на Запад. Какво пише тук – фехтовка, танци, пеене, екстремни спортове, езда, кънки на лед, волейбол, акробатика, ски, работил като каскадьор и клоун…
-Да, да, да. . .
-А каскадьор защо?
-Защото много рано разбрах, че нямам връзки да се вмъкна в тия среди и няма да е лесно, дори и да правя нещо, което другите актьори не могат добре и тъпака,вместо да научи перфектно няколко езика,той се хвана с каскади,за което главно е виновен Емил Видев и съм му много задължен,за което .
-Какви каскади точно правеше?
-Бойни с падания и такива разни мелета ....
-Клоунадата – къде?
-Ходих на един уъркшоп с един испански клоун в Холандия. После исках да уча клоунада и се оказа, че никъде не мога., аз тогава бях много зарибен да стана клоун . Моя преподавател в НАТФИЗ доц. Веселин Ранков - много му се отдава и е много добър.
 |
| Като Калигула, сн. Росен Донев |
-Не отговаряш на лични въпроси, но кажи нещо за детето си?
-Имам прекрасна дъщеря, много сладко мъниче на година и девет месеца, казва се Лора.
-Как си представяш нейния живот, нейното бъдеще?
-Далече от България. Аз затова искам да изляза в чужбина.
-Твоите почитателки тепърва ще се увеличават, след като изиграеш един снажен и красив Левски, затова – един фенски въпрос: твоята представа за истинска жена?
-У жената ценя най-много искреността. Но тя много трудно се постига. Да си истински искрен с някого е по-болезнено от лукса, да имаш много истински приятел.
-Да, но нали мъжете цените гръдни обиколки, дължина на бедрата…
-Това влиза вече влиза в пълния пакет (Смее се). Всеки иска да има добра, вярна, умна и красива жена, проблемите започват, когато добрата разбере за вярната, а умната надуши красивата (Смее се).
 |
| В сериала "7 часа разлика" |
-Като боравещ с езика на лицето, мислиш ли, че има връзка между душата и външния вид, и че вътрешната грозота загрозява?
-С възрастта хората, погрозняват много и бързо остаряват,ако са лоши, без значение мъже или жени.Започва да прозира и рано или късно вътрешната грозота излиза на показ.
-Ти си харесван мъж, но стоиш далече от звездната суета, не правиш фотосесии, на които си красив и лъскав…
-Чак пък красив – не бих казал, но нямам проблеми да съм в образа на красив или в образа на грозен човек. Важното е да си истински и да си го оправдаваш и защитаваш до край.
-Кое друго изкуство те вдъхновява в работата ти?
-Всичките. Музиката. А също и литературата – прекрасно. Ако имаш време да четеш и да не трябва да се занимаваш с ежедневни битови неуредици и т.н. Те затова хората отиват в Тибет или влизат в затвора – за да прочетат всички книги, които са искали, да си обърнат внимание малко и на себе си.
-Искаш да отидеш в Тибет?
-Всички искат да отидат в Тибет…Всеки би желал в някакъв момент да се посвети само на себе си.
 |
| Проект "Младите лъвове" на сп. "Биограф", сн. Нели Томова |
-Имаш ли някакъв специален момент от деня?
-Всеки момент е специален, когато му обърнеш внимание. Във фейсбук срещнах един невероятен експеримент за един от най-големите цигулари, Джошуа Бел, който свири в метрото като уличен музикант. Един от най-добрите цигулари в света, който изсвирва най-сложните 6 пиеси на Бах, писани някога, с инструмент за 3.5 милиона долара… И хората нямат време и уши да забележат, само децата се заслушвали, дърпани от родителите си. Положението е много страшно, защото у нас въобще не може да се проведе подобно нещо, твърде далеч сме...
-Какво може да те разплаче?
-Всичко. Аз съм чувствителен човек. Ако нещо те кара да плачеш – плачеш; ако нещо те кара да се смееш – се смееш. Всеки ден може да се разплачеш, достатъчно е да тръгнеш по улиците - страшно е, страшно! Разплакващи са не само просяците, а хората като цяло, отношенията между тях. Улицата е чудесен учител за живота и най-доброто място за всички актьорски търсения… Внимание, действа отчайващо…
-Затова ли те намирам в градинката на църквата “Св. Седмочисленици”?
-Това ми е останало от студентските години. И не само да наблюдаваш хората, тук можеш да правиш каквото си искаш – да си излязъл навън, да нямаш нещо над главата си и да си вземеш твоите двадесет минути, ако толкова имаш. Минути, в които да си ти, да правиш нещо, което искаш.
 |
| Проект "Младите лъвове" на сп. "Биограф", сн. Нели Томова |
-Как се виждаш след десет години?
-Дано съм помъдрял тогава. Надявам се да мога да се занимавам свободно с това, което искам, да нямам толкова много пречки, като сега. Искам да съм свободен в желанието ми да случвам нещата, които искам.
-Твоята мечта? Например - да си имаш някакъв свой театър, в който да си свободен?
-Да! Мечтая да имам място, където да можеш безпрепятствено да се занимаваш с арт лаборатории например. След десет години със сигурност бих преподавал. Аз съм много за това да си издаваш тайните в актьорството. Има хора, които намират цаката на нещо, някакви леснинки, а след това си ги кътат и цял живот си живеят от тях. Аз предпочитам да ги издавам, когато по-отрано посееш нещо чисто и го направиш добре, няма как това да не даде много добър резултат след Време.
Често сме си говорили с Ана за това, но трябва време и много чисти подбуди – да помогнеш на едни хора да открият някакви неща за себе си, да усетят кое как се прави. Оттам нататък те със сигурност ще те надминат, ще ти покажат някакви нови светове. Това е обмен. Бих искал да обучавам хора преди НАТФИЗ. След десет години ще знам много повече, отколкото знам сега.
-Ако след десет години някой заговори за “театъра на Димо Алексиев”, какво би искал да представлява?
-Ще е жив театър. Театър, в който хората истински ще живеят, докато правят нещата. И ще горят в това. И ще играят като руснаци, които са емоционални и склонни към крайности. Такъв би бил моят театър – на крайности, които все пак не стигат до извратености.
 |
| Проект "Младите лъвове" на сп. "Биограф", сн. Нели Томова |
ДОБРАТА НОВИНА В РАЗВИТИЕ
Или какво се случи във Фейсбук преди интервюто
В рубриката си “МЪЖЕ НА СВЪРШВАНЕ” на Фейсбук стената си в началото на седмицата публикувах статуса: "Отивам на интервю с един от онези мъже, които аз наричам "мъже на свършване", и се вълнувам точно като жена, не само като журналист... Защото този мъж е моята частица надежда в този ден на траур и протести... един от онези хем артистични, хем "обрани" мъжкари, които не си падат по големите снимки в медиите и гръмките слова...
Той е на около 30, много креативен и артистичен, с тяло на атлет и манталитет на победител... повече не мога да издам...
Та дайте идея, за какво да питам този страхотен мъж?"
Няколко креативни мои приятели ме нахъсаха с интересните си идеи за въпроси, а след интервюто “докладвах” в статус: “Мъжът се оказа още по-готин, отколкото очаквах. Всъщност, по-скоро бих казала, че вярно съм го усетила още преди да го видя... И освен че е страхотен мъжкар, си признава, че е романтичен, чувствителен и не се срамува да плаче... Получи се страхотно интервю, което ще публикувам изцяло, защото е прекалено хубаво, за да го режа заради пустите обеми. Но тъй като е предназначено за Преса, ще изчакам излизането му там в неделя.
Така че утре завесата пада! след невероятния Добромир Банев днес (на 9 март), още един страхотен мъж ще гостува в “Преса” и в блога ми “Икар”!
МОМИЧЕТА, СТРАХОТНИ СТЕ И ТОЙ МНОГО СЕ ИЗКЕФИ НА ВЪПРОСИТЕ ВИ И НА ИДЕЯТА ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ! :) :) :)”
Благодаря на Кристина Михова, Петя от “Академия на изкуствата – Созопол”, Микаела Ди, Таня Каменова, Ивалина Герасимова и Атанаска-Таня Пеева за ентусиазма, който вляха в мен с идеите си за въпроси!
Още кадри от великолепния проект на сп. "Биограф", с фотограф Нели Томова и автор на текста и идеята Касиел Ноа Ашер
Публикувано във в. “Преса”, 10 март 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар