Виктория Терзийска: Търсят се “мастилени” хора

Боряна АНТИМОВА

Вики – такава, каквато я помним отпреди десет години от култовата песен на “Мастило” – “Мойте кафеви очи” твърди, че си е същата лудетина и че славата не е успяла да я повреди. Винаги искряща от жизненост и позитивизъм, тя създава впечатление на безгрижно и безпроблемно момиче. В действителност обаче Виктория е една амбициозна млада дама и след първото академично образование по журналистика е потопена в сериозната и отговорна материя на правото.

Виктория Терзийска е родена на 3 май 1979 година в Исперих, в семейство на юристи. Завършва английска езикова гимназия в Разград и журналистика в СУ. В момента следва право.

Вики е вокал и автор на всички текстове на “Мастило”, пише и за други изпълнители. Беше водеща на музикалната класация “Форте” по БНТ, както и в първия сезон на музикалния формат “Гласът на България” заедно с Мартен Роберто по bTV през 2011-а. Тази година е един от треньор в тв формата. Снима се и в сериала “Къде е Маги” в ролята на разследващия полицай Полина Павлова.

Вики Терзийска като треньор в “Гласът на България”

-Вики, на този конкурс “Гласът на България” вече си треньор, а не водещ. Какво ти липсва от предишната “роля” и какво ти харесва в сегашната? 
-Много ми липсва Мартен. И слушалката в ухото, от която чувах гласа на Тошко (Йорданов, главен редактор на „Гласът на България” –бел. ред.) Той беше моето духовно вдъхновение (усмихва се). С една дума, липсват ми партньорите в упражняването на тази роля!

-„Гласът на България” вече премина във втория си етап – „Вокалните двубои”, какво да очакват зрителите? Ти самата правиш ли стратегии относно това кой срещу кого от участниците изправяш един срещу друг?
-Да, този етап е доста интересен, предвид и новото правило и това, че всеки от нас, треньорите, може да си открадне по двама участници от чужд отбор. В това отношение определено е важно да се подходи стратегически, но колкото и да се опитваш, в един момент и сърцето, и емоцията оказват влияние. Двубоите бяха трудни за всички треньори, не само за участниците, защото правиш избор между двама силни и талантливи участници, които вече веднъж си харесал и приел в отбора си. Но това е играта и състезанието. Накрая ще остане само един и се надявам той да бъде от моя отбор.

Вики на сцената в “Гласът на България”

-Какви нови усещания ти донесе работата с талантите? 
-Много радост и притеснения. От една страна е огромна отговорност да насочваш тези талантливи деца в определена посока, да правиш избор вместо тях, но от друга е приятно, че можеш да споделиш това, което си научил ти самият по време на работата си на сцената и да споделиш с тях опита си! На мен е нямало кой да ми го покаже, неволята ме е учила.

-Разкажи, как точно ги насърчаваш, какво им казваш, когато усетиш, че са притеснени, без самочувствие или в депресия?
-Много е важно да вярват в себе си и да бъдат себе си! По-неопитните от тях трябва да се научат да овладеят стреса от сцената, публиката, прожекторите,  камерите. Както казва един мой приятел оператор, „може да си прекрасен и да имаш голям талант, но когато видиш „голямото око отпред - камерата”, трябва да не му позволиш да те погълне”. Затова, оттук нататък в състезанието е много важна силната психика. Всички, които останаха за музикалните двубои, притежават изключителни гласове, но на ринга ще победи по-големият боец!

-Какво зрителите не видяха, какво остана в бекстейджа, а си заслужава да се разкаже за него? 
-Там винаги се случват най-интересните неща (смее се). Много музика, непрекъснато пеещи хора, в един момент всичко ти идва в повече, защото работят и сешоарите на фризьорите! Много шеги, притеснение и малко суета!

-В сериала “Къде е Маги” се снима в много атрактивна роля – на следователката Полина Павлова. Какво се случва с нея? 
-Ами тя май все още чака инспектор Чернев да й звънне. Влюбена е в него и отдадена на работата си.

-По какво би искала да приличаш на героинята си? 
-По нищо. Интересна ми е, защото е много различна от мен. Но не искам да й подражавам.

В ролята на полицай Полина Павлова
от сериала “Къде е Маги” Сн. Борис Славков

-Учиш и право, което ти помага за образа на Полина. Но защо се реши на второ висше? 
-Защото ми харесваше, беше предизвикателство за мен. Потопих се в друга среда. Успях да намеря много приятели там.  Юридическият факултет на СУ е всичко друго, но не и скучен. За мен това беше най-приятната изненада.

-Представяш ли си бъдещето си извън музиката и в правото? Като адвокат, прокурор или съдия? 
-Едва ли ще успея да направя кариера на съдия или прокурор. За това са нужни много усилия, време и постоянство, които за съжаление аз нямам. С удоволствие бих работила в сферата на авторското право.

-Би ли се насочила по-трайно към актьорството? 
-Какво значи трайно, ако ми хареса някое предложение, бих му се отдала на сто процента, не съм човек, който се отдава трайно на каквото и да било, освен на музиката (усмихва се).

-Какво се случва с “Мастило”, готвите ли нов проект? 
-Готвим две нови песни. Едната е самостоятелна, а в другата поканихме Любо Киров да се присъедини към нашия тандем. Скоро ще ги чуете. Стартираме и голямо турне на групата през май. На него ще дам шанс и на най-успешните ми изпълнители от отбора ми в
„Гласът на България”, да излязат на готини сцени, да се срещнат с публиката и да пеят!

Вики с колегите си треньори в “Гласът на България” Данчо Караджов, Преслава и Миро

-Идеята е страхотна – да останеш техен треньор и след “Гласът на България”. Ще ангажираш ли тези, които са достигнали най-високо в класацията, или ще подбереш хора за турнето по други критерии, твои и на бандата?
-Обсъждаме го с колегите от „Мастило” разбира се, и със сигурност ще бъдат хора, които според нас притежават индивидуалност и са различни. Трябва да видим нещо „мастилено” в тях (Смее се).

-Напоследък е напълно в реда на нещата вокалистите на групи да правят и самостоятелни албуми. Мислила ли си за това?
-Ами не, не съм се замисляла. С групата имаме много текущи проекти и ни е добре да бъдем заедно (Усмихва се).

С група “Мастило”

-Какво от “момичето с кафевите очи” все още живее в теб от онези първи дни на групата? 
-Същата лудетина съм си (Смее се).

-При толкова много ангажименти, какво би написала днес на първо място във визитката си?
-Музикант!

С любимото куче Флин

-От какво черпиш вдъхновение в работата си? 
-От всичко, от ежедневието дори, от всичко, което преживявам.

-Как се спасяваш при лична криза – затваряш се за близките и приятелите, или обратното – черпиш сили от тях?
-Няма рецепта за това.

-Автор си на всички текстове на парчетата на “Мастило”. Пишеш ли поезия и смяташ ли да издаваш нещо?
-Пиша много неща, не съм мислила да издавам нищо, но благодаря за идеята! (Смее се)

-Кое от другите изкуства те вдъхновява? 
-Киното, мога по цял ден да гледам филми! Танците!

-Кой жанр в киното ти е най-любим?
-Най-любими са ми трилърите, а като филми „Обичайните заподозрени” и „Пианото”.

В тв състезанието “Форт Бояр” по bTV

-Плачеш ли на филми?
-Естествено, като всяка жена. Според мен и мъжете плачат, но не си го признават.

-За какво мечтаеше като дете?
-Да стана певица (Смее се).

-Казвала си, че обожаваш майка си. Какво ти дава силната емоционална връзка с нея? Какво обичате да правите заедно?
-Майка ми е разкошна жена, мой пример за подражание и истински приятел. Правим всичко заедно, смеем се, готвим, пазаруваме, и се обичаме!

-Мислила ли си, дали би била същата самоуверена и успешна млада дама, ако нямаше такава прекрасна майка, която да ти повтаря колко си хубава и умна, колко те обича?
-Със сигурност нейната любов и подкрепа са допринесли много за това да раста спокойна, да се развивам и да имам увереност във възможностите си.  Нямаше да бъда същата, ако нямах тази обич и свободата да бъда себе си.

-Как гледа любимият ти на многобройните ти и разнопосочни ангажименти? Ревнува ли те?
-Не коментирам личния си живот.

В ролята на полицай Полина Павлова от сериала "Къде е Маги"

-Как се задържа един мъж, когато една жена е толкова заета?
-Като ходи след нея! (Смях).

-Казваш, че обичаш разнообразието. Твоят любим начин за прекарване на свободното време? 
-Обожавам разходките в планината. България има уникална природа, излизайте по-често навън и й се наслаждавайте.

-За кое твое хоби все още не знаем?
-Ходя на Зумба! Обожавам Зумба!

-Кое те привлече в този фитнес танц, вдъхновен от латиноамериканските танци?
-Емоцията, възможността да развихриш цялата си енергия и да я вложиш в танца, да я излееш и това да не те измори, а напротив, да те зареди и да ти даде нови сили и дори вдъхновение.

-Като Телец, казваш още, че обичаш хубавата и вкусна храна, унищожителните купони… Обичаш ли да готвиш и да посрещаш гости вкъщи?
-Това е едно от любимите ми неща. Приятели, хубава храна и напитки и дълги разговори...

“Още от детската градина мечтаех да стана певица”

-От първите ти години в “Мастило” ти изглеждаш по един и същи начин – ослепителна! Как поддържаш тази перфектна форма?
-Благодаря (Смее се). Спортувам много, движа се много, танцувам и обръщам внимание на това, с какво се храня.

-Излъчваш позитивизъм, вярваш ли, че за да е успешен човек, трябва да си мисли само хубави неща?
-Хубаво е да се усмихваме повече. Трудно е и невинаги е възможно да се мислят само хубави неща, но е и някак неестествено. Важни са балансът, хармонията между това, което мислиш и това, което правиш. Така човек постига спокойствие, което му дава позитивен поглед и хубави мисли.

-Добронамерена си. Какво в поведението на хората около теб би могло да те изкара извън релси?
-Лъжата и предателството. Но не и извън релси, по-скоро биха ме натъжили, особено ако са свързани с близък човек.

По "мастилено" време

-Как се справяш с хейтърите, завистниците и недоброжелателите в мрежата и около теб?
-Не мисля за тях.

-Как изглежда твоят ден-мечта?
-Да спя до късно, да отида на Зумба, да си направя косата при Жоро Петков и вечерта да зарадвам хората на сцената!

-Завършила си журналистика, изкушават ли те чисто репортерски събитията напоследък – протестите, събуждането на хората?
-„Събуждането“ на хората трябваше да стане много по-рано. В България няма гражданско общество, или поне не такова, което е нужно на страна като нашата - посткомунистическа, нестабилна икономически, а сега и държава в политическа криза! От всички новини, които изчетох, от всички коментари, които чух, направих един основен извод - сега на нашата държава и се случват неща, които трябваше да са минали преди десет или може би петнадесет години.

Крайно време е българският народ да осъзнае, че изпълнителната, съдебната и законодателната власт му принадлежи и както пише в българската конституция, тя произтича от него! Надявам се всички организатори на протестите и най-активните млади и интелигентни участници в протестите, които събудиха хората на улицата, да се превърнат от лидери на мнение, в политически лидери с авторитет и ясно очертани платформи за политически реформи.

-Ако беше продължила с журналистика, къде би предпочела да работиш и с какво точно да се занимаваш? 
-Не знам, не виждам пътя си встрани от музиката.

-Какво те радва и разплаква в нашето тревожно време?
-Много малки неща ме радват и натъжават. Вчера един човек щеше да сгази едно куче и бях готова да се хвърля пред колата му! Бъдете по-внимателни, уважавайте другия и се усмихвайте. Така ще бъдем много по-успешни.

Публикувано във в. "Преса", 24 март 2013 г.