събота, 23 март 2013 г.

Моите коментари: Поръчахте ли “висящо кафе”?




Боряна АНТИМОВА

Тези дни попаднах на една вълнуваща и затрогваща история, която дойде до мен чрез поканата да участвам в група във Фейсбук със странно име – “Висящо кафе”. Ето историята:

"Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"

Тази история е разказана от италианския поет и сценарист Тонино Гуера. Той описва какво се е случило на него, Федерико Фелини и Виторио Де Сика – една благотворителна практика, започнала в Неапол. Не е ясно чия е блестящата идея, но там тя работи безотказно.

 “Механизмът” на реализация е прост. Когато влезете в кафенето да си поръчате кафе и се сетите, че някой друг човек не може да си позволи това удоволствие, просто плащате едно кафе повече за него – непознатия, който в момента е без стотинка в джоба… Представяте ли си да сте без стотинка в джоба, а някой да ви сервира топло ароматно кафе? Не, само си го представете!…

От вчера, 22 март, тази страхотна инициатива се настани трайно и в българския сектор на социалната мрежа. Научих за нея вчера, когато ме поканиха в група със същото име. Какво изпитах ли? Стана ми топло на душата. Спомних си как в едно интервю Владина Цекова беше казала: “Ако правиш банички и видиш как някой си брои стотинките, подари му една. Измисли нещо – че днес имаш повод да черпиш, за да не го унижиш… Когато видиш гладен, нахрани го, какво ти коства!”.

Така изглежда стикерът, който екипът на "Висящо кафе" е разработил, за да се залепва на вратите на заведенията, където се предлага "висящо кафе"

По-късно идеята за "Висящо кафе" се доразшири и този стикер е разработен от екипа, за да се залепва на заведенията, които ще предлагат "Висящ хляб"

Идеята набира светкавична популярност. Има и страница във Фейсбук Висящо кафе в България, харесана до момента от над 5500 човека. В нея е публикуван и списък на заведения в над 10 града, които вече участват в инициативата. Коментарите са много и разнопосочни. Едни предлагат към кафето и “висяща цигара”, “висяща кифла”, “висяща баничка”, за да бъде пълно удоволствието на човека, изпаднал в трудно положение. Междувременно се появи втора инициатива - "Висящ хляб". Всички говорят за “Висящо кафе” и "Висящ хляб", коментират, как по-ефективно да се разработи идеята и как да се предотвратят евентуални злоупотреби.

Практиката да се подарява кафе на непознати в неравностойно положение е разпространена в много страни по света. Проблемът тук обаче идва с традиционното балканско неверие: “Ами ако някой злоупотреби с парите ми? Ако съдържателят на кафенето просто прибере парите, дадени за “висящи кафета”, в собствения си джоб?”

Честно казано, вбесявам се от хората, които по навик са готови да стъпчат всяка добра идея в зародиш и вместо да я подкрепят, изваждат от девет кладенеца вода, за да обяснят как “това няма да стане”. Колкото до недоверието и съмнението за злоупотреби, има един прост и изпитан начин. Всеки от нас познава поне по един съдържател на кафе, при когото ходи най-често, и на когото може да се довери. И ако този човек приеме да се включи в инициативата – прекрасно. Ако ли не – намираме по списъка най-близкото кафе, където се прави това, и отиваме там. Заради идеята.

Освен списъка от заведения, включени в инициативата, организаторите планират на вратите им да бъде залепен стикер. Така ще спестят на хората без стотинка в джоба неудобния въпрос: "Извинете, има ли "висящо кафе"?

Всъщност въпросът не е съдържателят на кафенето да сипе на един одърпан и смазан човек кафе в една пластмасова чаша и да го отпрати на улицата. Идеята е, че всеки от нас може да изпадне в такова състояние, да няма стотинки за кафе. Важното е не просто да изпие едно кафе на крак на улицата, а да го поканят да седне на някоя маса, да се почувства отново човек, да общува с другите, да му вдъхнат надежда и сила. Да го обнадеждят, че проблемите са временни и да не се предава на апатията, а да се бори утре животът му да е по-добър...

Основният смисъл на италианската инициатива е не просто да платим кафето на някой човек в нужда, а да го поканим на масата и да покажем, че бедните хора не са отхвърлени от обществото!

Аз лично ще прегледам по списъка къде е удобното за мен място да подаря едно кафе на безпаричен непознат. Знам със сигурност, че удоволствието от мисълта, че ще стоплиш душата на един беден непознат, изпаднал в немилост, е много по-голямо от това, да изпиеш собствената си чаша ароматно кафе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар