Влади Карамазов: С мотора отивам в свят, пуснат на бързи обороти

 

В артистичните среди Влади е известен като особняк, пазещ ревниво своята емоционалност и личния си живот. Затова помолих една негова приятелка да лобира за мен. Неочаквано той прие да даде интервю за в. "Преса".
Влизам в гримьорната. До тоалетката е облегнат велосипедът, готов за разходка с приятели. Влади е облечен в червен тишърт с марката на любимите му мотори - "Дукати". Бях чувала за неговата страст по моторите, но не очаквах, че е толкова силна...
Когато Карамазов започна да говори, бях почти шокирана - толкова приказлив и откровен не го бях виждала никога.
"Да, наистина рядко давам интервюта, но когато приема, съм такъв", смее се Влади...

-Влади, най-яркият ти спомен от този сезон на риалити шоуто "Сървайвър" по bTV, което започва на 15 септември?
-Живях на два метра от океана, в голяма дървена къща, точно тип островна, и вълните постоянно бяха на главата ми - така заспивах, така се събуждах. И понеже къщата беше с процепи между дъските, всичко се чуваше адски силно и наистина два месеца си живях с вълните и океана.

-Преди това се снима в “Дървото на живота”. Риалити, сериали – как гледа на тези ангажименти един актьор, влюбен в театъра?
-Това са просто различните проявления на нашата професия. Тя е хубава заради това, че е разнообразна. И когато един актьор успява да си подбира нещата, с които се занимава, и да прави това, което му харесва, все едно дали ще е телевизионно предаване, театър, филм или нещо друго, всичко носи удовлетворение. Ако го правиш само за пари, не става. Страх ме е дали ще мога да устоя да приемам винаги нещата по сърце, а не според парите. Животът може някой път така да ме притисне, че да се принудя да правя нещо за пари… Надявам се да не ми се случва.

-Сварваме те в Народния, какво репетираш за новия сезон?
-Започнахме работа по една страхотна българска пиеса с режисьора Стоян Радев – “Солунските съзаклятници” на Георги Данаилов. Ще бъде с името “Ангели-унищожители”. Ролята ми е на учителя Иван Гарванов, един от лидерите на организацията ВМРО. Интересен образ, революционен и драматичен – изучил е ученици, които стават бунтовници и искат да правят атентат в Солун. Героят ми е разкъсан между това как да опази хем комитета, хем учениците си. Премиерата е през октомври.

-Със Захари Бахаров и Юлиан Вергов направихте продуцентска компания “Three Bears Entertainment”. Защо?
-Не сме го решавали, така стана. Тримата сме приятели вече 15 години, много сме близки, много се разбираме. В един момент решихме да си направим едно представление, после още едно – “Спанак с картофи” и “Арт”. И двете вървят с голям успех. След това си казахме, защо пък ние да не поемем инициативата за нещата, които искаме да правим, вместо да чакаме някой да ни покани за роля. И двете представления започваме да ги играем отново през октомври в Сатирата. На 8-ми и 16-и – “Спанак с картофи”, а на 18-и и 29и – “Арт”.

Вергов, Бахаров и Карамазов в "Спанак и картофи"

-Възможно ли е човек да свикне с жълтите писания, които причиняват болка?
-Ами не. Това е много грозно. Да пишат, че съм дебел, че гъзът ми е голям – окей – тия неща нито нещо ми причиняват, нито някого засягат. Дори сам си пуснах една снимка във фейсбук отпреди три години, пак ми бяха снимали задника – че съм бил като кокошка-носачка. (Смее се) Да пишат, че съм циганин със син език, че съм се бил влюбил в някакъв негър на някакъв остров… Каквото си щат! Че съм обратен, дебел и циганин, са задължителни точки от дневния ред на всеки жълт вестник. Но да напишат, че си болен от левкемия – това е направо за затвор. За близките ти има едни критични два часа, докато разберат дали е истина, не може да им се причинява такъв жесток стрес!

Като Казанова

-Смятат те за затворен човек, пазещ ревниво своята емоционалност, но наскоро една случка във фейсбук много умили хората – обяви, че търсиш любимата песен на своята 90-годишна баба…
-Ами да, половината ми детство беше с едната ми баба, другата половина с нея - баба Надежда. Само тя остана жива от бабите и дядовците ми. Малко ми е тъжно, защото тя живее само в спомените си и няма настояще, нито бъдеще. Ние пък живеем в нашето настояще. В момента брат ми изпрати за един месец племенника ми Калоян да го гледат майка ми и баща ми. И всички у нас се занимаваме с него, а баба ми винаги е оставала настрана. Като й обърнем внимание, тя иска да си говорим за нейното минало, аз пък не искам, скучно ми е. Затова понякога ми става тъжно и се опитвам да правя неща, които за нея са нещо голямо, като тази песен.
Баба Надя ми е най-голямата фенка. Тя сега не вижда никак добре, но преди години, когато станах известен, е правила жестоки панаири. Ходеше наред по реповете и питаше: “Нещо да сте виждали за Владимир Карамазов във вестниците?” и те - “Защо?”, а тя – “Ами защото той ми е внук!”. Майка ми и леля ми постоянно й правеха забележки. Ние сме шестима братовчеди от трите й деца, но тя само за мен говори. Исках да й доставя малко радост с тая песен, търсих я много и когато й я пуснах, тя беше на седмото небе!

-Участваш ли вече в любителски състезания с мотори?
-Дотам не съм стигнал, но много бих искал да участвам в непрофесионални състезания. Моторите са нещо много опасно и за да стигнеш до това ниво, минават много години в учене и свикване.

-Кое те привлича в моторите и дайвинга?
-Това, че и с едното, и с другото се пренасяш в друг свят, абсолютно различен от реалността. При дайвинга попадаш в една абсолютна тишина, спокойствие и красота. При моторите отиваш в нашия свят, но пуснат на бързи обороти.

-Наистина ли би дал всичките си пари за един мотор?
-Абсолютно! (Смее се). Много е глупаво, но е така, и знам, че всеки човек, запален по моторите, би го казал. Това е една страст, мания, болест за цял живот. Има в момента един мотор, едно “Ducati Desmosedici RR” от лимитирана серия, само 1000 бройки, но трябва да стана милионер, за да си го купя.

Публикувано във в. "Преса", 13 септември 2014 г.

Цялото интервю с галерия от негови снимки ще намерите в ИКАР ПРЕС