Николай Урумов: На сцената аз летя – II част

Боряна АНТИМОВА


Николай Урумов е роден на 6 юни 1963 г. в Каварна. До VIII клас учи в с. Българево до нос Калиакра, а гимназия – в Балчик. През 1990 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Николай Люцканов. Бил е на щат в театър "София", Народния и Младежкия театър, а след 3 сезона на свободна практика през 2011 г. се завръща в Народния театър.

Играл е на сцените на “Театър 199” и Армията, а също и на Пловдивския, Шуменския, Габровския, Търговищкия, Добричкия, Старозагорския, Русенския и Плевенския театър. Има 72 роли в наши и чуждестранни филмови продукции и сериали, 62 роли на сцената и десетки в телевизионни програми.

Сн. Александър Нишков

Има 14 награди от международни театрални фестивали. С пет номинации за "Аскеер" (1993, 1995, 2000, 2002, 2009), два пъти е носител на наградата (Каракалпаков в “Двубой”, 2000 и Клов в “Краят на играта”, 2009 г.). С две номинации за "Икар" (2002, 2004), като през 2004 е носител на наградата (Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“). 

Носител е и на наградите "Най-добра мъжка роля" на Друмевите празници в Шумен (2011) и на "Чудомир" в Казанлък (2012). Озвучава анимационни филми, сред които “Ледена епоха” (Диего), “Алиса в страната на чудесата” (Додо), “Цар Лъв” (Скар) и др. Автор е на  разкази, публикувани във в. "Литературен форум". Женен е, има дъщеря Далия-Никол на 20 г.

В моноспектакъла "Живот в кашони"

(В първата част Николай Урумов разказа за новите си роли, за предстоящите планове и как се чувства на 50)


-Николай, много твои колеги хвърчат от снимки на сериал на сцената. Ти също си се снимал преди, но не и напоследък.

-Последните три години не се снимам в сериали.

-И то точно в разцвета на българските сериали. Защо?

-Сега е разцветът на сезонните сериали. Аз в такъв тип продукции не съм се снимал. Моите роли са били в един малко по-дълъг филм, който е от 6, 7, 8 серии от няколко часа кино.

-Причината да не се снимаш в сезонните сериали не е ли, защото в тях не може да създадеш един по-дълбок образ?

-Различни са причините. Имало е случаи, в които съм отказвал, защото не са ме провокирали предложенията. Друг път съм отказвал заради финансовата страна на договора. На някои съм отказвал, защото съм бил прекалено много зает. Защото те искат да разполагат с времето ти. Съгласи се, че не мога да играя в толкова много спектакли, да пътувам из страната и в същото време 4 или 5 дни в седмицата по 12 часа да бъда на разположение на един снимачен екип.

Аз съм имал такъв тип прекъсвания на театралните си ангажименти. Напускал съм щатния състав на Народния театър, прекратявал съм безсрочния си доживотен договор, и то в продължение на три години. Бил съм на свободна практика само и само да не бъда в тежест на театъра и да се отдам на киното.

В моноспектакъла "Лалугер"

-Кога беше това?

-От 2003-а до 2006-а. В този период се снимах в сериите на “Бай Ганьо се завръща от Европа”, сериала “Патриархат” с Дочо Боджаков,“Изпепеляване” със Станимир Трифонов. Тогава гостувах в театъра само на хонорар. Явно сега ми е повече театрален период. А има и други сериали, в които не са ме поканили, може би не съм се вписвал в техния кастинг. Но се радвам, че има такъв разцвет на нашите сериали, защото това означава тренинг, създава се среда за израстване.

-Да, но много театрални режисьори канят актьори с екранна популярност, за да привлекат повече зрители на сцената.

-Има различен тип популярност. Може би някои хора идват в театъра да ме гледат, защото са ме харесали, когато са гледали “Хайка за вълци”, “Патриархат”, “Бай Ганьо се завръща от Европа”, “Клиника на третия етаж”, “Английският съсед”, или ме помнят още от първия ми сериал – “Дом за нашите деца”…

Но популярността не играе на сцената. Популярността играе на билетната каса, докато хората си купят билети. После всичко е в ръцете на актьора на сцената.

Като смахнатия професор в сериала "Клиника на четвъртия етаж"

-Някои прекалено “стерилни” интелектуалци казват, че сериалите били едва ли не чалгата на актьорската професия.

-Не бих казал. Имаме добри сериали, като “Под прикритие”. И въобще Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков са един успешен екип. Всичко, което те са произвели, не бих го нарекъл чалга, напротив, работи се по законите на голямото кино. И те го знаят и владеят много добре, защото преди да стигнат до тези сериали, имаха доста филми. Освен това много четат, интересуват се, внасят най-новата техника, с която се снима навън… Е, има и такива сериали, в които на третата минута ти идва да превключиш канала.

-Някои актьори обаче съвсем искрено споделят, че се снимат в сериали за скърпване на семейния бюджет. Актьор къща храни ли?

-Преди време с оператора Емил Христов си говорихме за това, че да, ние не снимаме в сериали, държим на някаква хигиена, но в крайна сметка не се знае докога можем да издържим така. От една страна имах нужда малко от откъсване от екрана чисто на физиономията ми, но от друга страна пък трябва да се поддържа тренинг. И не бих казал, че някои колеги отиват само, за да не гладуват, не, човек би могъл да се нахрани и по достоен начин.

Не е казано, че само от сериали може да се издържаш. Ако това е причината един актьор да се снима в сериал, значи при него компромисът е бил доста голям. Разбирам ги тия колеги, вероятно не са имали достатъчно друга мотивация. Жалко…

Като смахнатия професор в сериала "Клиника на четвортия етаж"

-Някои казват: “С халтурата си осигурявам средства за живот, а пък иначе си играя каквото си искам”.

-Е да, ама не става… Във времето съм се старал да се вслушвам в хора, които уважавам и чието мнение ценя. Например за това да не се впускам в какво да е и как да е, да не допускам всеядност, ми е говорил още като студент във ВИТИЗ Теди Москов.

Беше дошъл на един от нашите годишни изпити и ме виждаше как се пробвам от едно в друго, защото ми се играеше, защото исках да опитам. Попита ме: “Защо го правиш? Ти си силен в това, което можеш, в комедията например”, а аз: “Ами нека да опитам, да видя какво е”.

Той тогава ми каза неговата максима, нещо, над което човек не може да не се замисли: “Аз не искам да свиря по малко на тромпет, на пиано, на цигулка. Може да свиря на един инструмент, но да е виртуозно”. Тези негови думи още ми стоят в съзнанието.

Коста Кейкенов във филма "Моето мъничко нещо"

Помня и друго. Когато през 2009-а получих “Аскеер” за главна мъжка роля за “Края на играта” на Бекет, режисьорът Лилия Абаджиева ми каза: “След това ти не би трябвало да приемаш каквото и да е на каквато и да е цена и както и да е. Не можеш да правиш каквото и да е”.

Старал съм се във времето и това да не изтрия от паметта си. Много са тези съвети, мисли, които са ме водили крачка по крачка напред. В главата ми още кънтят думите на Коко Азарян, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Вили Цанков, Николай Люцканов. Това са оценките и напътствията, които са ми давани в професията. Те ме подготвиха за ситуации, в които бих могъл да попадна.

В главата ми изникват мъдри думи от разговорите с Иван Кондов, Наум Шопов, Константин Коцев, Георги Черкелов… Те са ми още някъде в мен. Спомням си какво казваше Крикор Азарян за моя герой Чеботикин от “Три сестри”, но всъщност като че ли това беше самият Азарян: “Той стои, гледа и поставя диагнози. Всичко онова, което ще им се случи на другите, на него вече му се е случило”. Тъй като всичко онова, което на мен предстоеше да ми се случи, на Азарян вече му се беше случвало, той се опитваше да ме предпази и да ме насочи в правилната посока.

С режисьора Лилия Абаджиева

-Поел си по трудния път – отдаден на театъра, не снимаш сериали, където заплащането е по-добро… Жена ти Пепа проявява ли разбиране?

-Никога не съм имал противоречие с близките ми по този въпрос. Дори майка ми и баща ми да са били на друго мнение, никога не са го изразявали открито пред мен, защото са ми вярвали, че правя правилното. И това доверие за мен е било винаги важно. Когато вкъщи при най-близките си хора имаш спокойствието и доверието, ти вече в работата си можеш да летиш.

Както казва Константин Станиславски, влизайки в театъра, човек трябва да окачи на закачалката личните си проблеми. Когато прекрачиш прага, необременен от такива проблеми, полетът ти на сцената е много по-лек.

Озвучава тигъра Диего в "Ледена епоха"...

-Озвучавал си симпатични анимации, за кеф ли го правиш?

-Да, по Коледа излезе “Нико - 2”, едно коледно филмче за едно малко еленче. Аз озвучавам един стар елен Тобиас, който е бил някога един от елените на Дядо Коледа, но вече е ослепял, остарял, пък не иска да си го признае пред мъничкото еленче. А то наивно, попада в един враждебен свят, в който този елен Тобиас му помага да оцелее… Една много красива приказка, която препоръчвам на всички, и малки, и големи.

-Напълно в традициите на големите холивудски актьори, които дават гласа си под наем за хубави анимации.

-Преди това озвучихме “Кумба”. В “Цар Лъв” съм чичо Тоскар…., който в оригинала се озвучава от Джеръми Айрънс. Но най си ми е любим “Ледена епоха”, там съм тигърът Диего. Не знам защо така се случва, но всички тигри, лъвове и леопарди ги озвучавам аз. Може би има нещо характерно в тембъра ми…

Сн. Александър Нишков

-А може би, защото си като тигър на сцената и пред камерата?

-Може. (Смее се) Но подборът на гласовете за тези озвучавания не се прави тук. Всеки глас за всяка една от ролите се записва и изпраща в Щатите, в продуцентската компания, била тя “Туенти Сенчъри фъкс” или в “Уолт Дисни”. Там прослушват всички записи и казват: “Това е гласът, който ще озвучава на български този герой”. Така попаднах в тези емблематични за последните години анимационни филми.

СЛЕДВА
ПЪРВА ЧАСТ
ТРЕТА ЧАСТ

Публикувано във в. “Преса”, 5 януари 2014 г.