 |
| pressadaily.bg |
Слово по случай откриването на III Международен фестивал и конкурс за млади цигулари “Проф. Емил Камиларов”, което се състоя на 22 октомври от 18 часа в Централния военен клуб в столицата
Уважаеми дами и господа,
За трета поредна година откриваме Международния фестивал, в рамките на който се провежда международният конкурс за млади цигулари на името на най-големия български цигулар Емил Камиларов, наричан в цял свят “Паганини булгаро” след присъждането му през 1961 г. на голямата награда на конкурса “Паганини” в Генуа, Италия. Трябва да се отбележи, че и досега Емил Камиларов остава единственият българин, получил тази награда.
Малко българи знаят, че през същата 1961 година също в Генуа се учредява и награда на името на Христофор Колумб, роден в Генуа. Наградата се дава за най-големите постижения в техниката и културата, а първи получават престижния приз космонавтът Юрий Гагарин, който същата година излита в Космоса, и българинът Емил Камиларов - “Паганини булгаро”.
В началото на 80-те години прехвърлят Емил Камиларов от Музикална академия „Панчо Владигеров”, където той е професор, в Софийска филхармония, където го назначават като солист. Заповедта завършва с думите „без право да свири”. Една година той се мъчеше да отмени тази абсурдна за най-големия ни цигулар заповед.
Ние разбирахме какво става, защото беше ясно, че без право на говорене заповед може да бъде издадена от правителството. Но заповедта „без право да свири” беше дело на някой от бездарните му колеги, които се бяха домогнали до някакъв административен пост и се възползваха от положението си, за да ликвидират талантите на страната.
След година опити да отмени абсурдната заповед организирахме в зала „България” концерт, който озаглавихме „Прощалният концерт на Емил и Дина”. Никой не разбираше какво означава това. Преди да започнем да свирим, Емил прочете тази заповед и каза: „Смятаме, че още сме млади, още можем да преподаваме и свирим, но тъй като не успяхме да отменим тази заповед, сме принудени да отидем там, където ще можем да работим”.
Още има хора, които са присъствали на този прощален концерт при препълнена зала „България”.
Така отидохме в Швеция. Започнахме от нищото, без никакъв договор. От този момент започна шведският период в творческия живот на проф. Емил Камиларов.
В средата на 80-те години по негова инициатива той става един от основателите на „Упсала камерен оркестър”.
В края на 80-те години е един от основателите на Международен музикален фестивал, в рамките на който се организира конкурс за млади диригенти и инструменталисти. Всичко това става в един замък близо до Упсала.
В началото на 90-те години свирим и в програмите ни винаги са присъствали произведения както на шведски, така и на български композитори.
През 1996 г. италианското правителство и общината на Генуа, политици и музиканти дават съгласие една от реликвите на Италия – цигулката на Николо Паганини, която се съхранява в общината на Генуа, да гастролира в Упсала. Заедно с нея пристига копие на цигулката.
В продължение на 8 дни в замък до Упсала се организира изложба с тази цигулка и изнасяме 16 концерта, всеки ден по два. На дневните концерти Камиларов разказва историята на цигулката, на Паганини. Вечерта се изнасят концерти за обществеността.
Този концерт предизвиква невероятен отзвук в медиите по цял свят, от Москва до Ню Йорк, от Париж до Барселона всички вестници и телевизии разказват за това изключителното събитие – че цигулката, за която никога не беше получено такова разрешение, беше изнесена за пръв път в чужда страна, Швеция, и поверена на Камиларов. Цигулката, която винаги в родината си е охранявана строго, да свири на открит публичен концерт. В „Таймс” и всички други големи вестници заедно със снимки на принцеса Даяна излизаха снимки на Камиларов с цигулката на Паганини.
Една година по-късно, през 1997-ма, тази новина стига до България, във вестниците се появяват съобщения за това и получаваме писмо-покана, дали желаем да дойдем тук да участваме в юбилейния концерт на, както го наричахме „Камерен оркестър към община Банкя”. На което отговорихме, че ще участваме. И отново зала „България” ни прие обратно, претъпкана от зрители. Още на летището ни посрещнаха много хора, целуваха му ръцете, благодаряха му, че отново ще свири за България.
През 1998 г. той е един от инициаторите и организаторите на гостуването на Тракийското златно съкровище в замъка в Упсала. Към тази изложба всяка вечер се организираха концерти с оркестъра на Банкя, който гастролира в града, с програма от български и шведски композитори.
Камларов е един от основателите и организаторите на така наречения Семеен Новогодишен концерт, който е послание не само към семействата в Упсала, но и се изпълняват произведения на семейства, които създават музика. Свиреха се произведения на папа Леополд и сина му Валфганг Амадеус Моцарт, а също и на Щраус – баща и син.
В края на 90-те години идват първите сигнали за заболяването му от рак. Последното му изпълнение наживо пред българска публика беше в края на 2006 г., когато двамата бяхме поканени в предаването “Чай” по БНТ. Тогава Емил свири директно в ефир, като поздрави сънародниците си по случай приемането на България в Европейския съюз.
Конкурсът, който тази година се организира за трети път, намери невероятно широк отзвук сред млади цигулари, които идват и участват на свои разноски от всички краища на света - Европа, далечна Азия и Латинска Америка, респектирани от името на легендарния ни цигулар Емил Камиларов.
Всяка година се разширява географската карта на участниците. На първия конкурс имаше деца от България, Германия, но и от Китай, които прекосиха два континента на свои разноски, за да участват. Миналата година участваха млади цигулари от Южна Корея и Венецуела. Тази година, освен от България, пристигнаха участници от Германия, Австрия, и за първи път идват деца от Япония и Русия. Това показва, че името на Камиларов е известно и почитано в целия свят.
Важно е да се отбележи също, че всяка година пада възрастта на участниците в конкурса. Миналата година 8-годишната Ю Джин Шим от Южна Корея събра овациите на журито и публиката с великолепните си изпълнения. Това ни накара да променим регламента на конкурса, като включим и трета възрастова група – за най-малките. Тази година се явява още по-малка участничка – момиченце на 7 години от Австрия.
Всички представители на тези страни, когато се върнат у дома си, в различни интервюта, радио и телевизионни предавания и в автобиографиите си подчертават своето задоволство от участието си в конкурса. Те разказват и колко вълнуващо са прекарали своите няколко дни в София, колко хубаво впечатление им е направила столицата на България.
Разбира се, много е важно ние да говорим колко сме добри, но още по-важно е, когато хора от други страни дават тази оценка на София, столицата на България. Тази оценка е невероятно ценна за подпомагане на кандидатурата на София за културна столица на Европа през 2019 г.
Емил Камиларов искаше да прави такъв конкурс за млади музиканти, докато беше жив, но до смъртта му през 2007 г. не можахме да се преборим. А сега мое задължение е да не се забравя това име. Дълг към моя Емил, който беше невероятно чист и почтен човек. Тъй като приживе той изнасяше десетки концерти без никакво заплащане, по всякакви поводи, в негова чест концертите на фестивала са безплатни.
Накрая бих искала да отбележа, че сме невероятно благодарни на хората, които подкрепят нашия фестивал. Това са г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на София, г-н Ангел Найденов, министър на отбраната на Република България, и Н. Пр. Посланикът на Швеция в България г-жа Хелена Пилсас Алин, под чийто патронаж се провежда събитието.
Също така бих искала да благодаря за подкрепата на Фонд “13 века”, Фондация “Св. Св. Кирил и Методий”, Държавна музикална академия “Панчо Владигеров”, Министерството на културата и много други.
Специални благодарности и на целия екип на хотел “Славянска беседа”, които за трета поредна година се грижат престоят на участниците във фестивала да е спокоен и приятен. Благодаря за финасовата помощ и на спонсорите на фестивала, които пожелаха да останат анонимни.
Освен това използвам случая да благодаря на многото безименни хора, част от тях дори не познавам, които ни оказват невероятно ценна безкористна помощ. Всички те помагат да не се забравя името на най-големия български цигулар Емил Камиларов.
Откривам Третия международен фестивал “Емил Камиларов”
ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА
