Орлин Павлов: Сега ми се забавлява и го правя успешно

Боряна АНТИМОВА

Орлин Павлов е роден на 23 април 1979 г. в София. Наследил е таланта и любовта към музиката от родителите си – Орлин Павлов-старши и Тиха Генова са солисти на Пловдивската опера от 30 години.

На 14 е приет в танцово-експерименталната паралелка на Николай Георгиев и в трупата “4ХС”. Завършва “сценични синтетични изкуства” в Пловдивския университет, паралелно работи 2 години като актьор в „Държавен сатирично-вариететен театър” - Габрово.


От 2002 г. до 2006 г. е вокал на група „Каффе”, с които издава „Alone”, който става албум на годината на наградите на телевизия ММ.  От 2006 г. започва самостоятелна кариера, има няколко издадени сингъла.


През 2008 г. заедно с Яна Акимова става победител в „Dancing Stars”, през 2009 г. е жури в първия сезон на “VIP dance”. През 2012 г. става победител и във “VIP Brother”. Снима се в сериалите “Отплата” и “Домашен арест”, в новия филм на Ники Илиев “Живи легенди” и в няколко чужди продукции.

…От каската ме гледат две сини очи. Орлин. Скача енергично от скутера, паркира го бързо, сяда на кокетното улично кафене и си поръчва “възможно най-голямата чаша чай”. Пази си гласа. Предстои му пътуване към морето, ще се пее, но и ще се купонясва. Твърди, че се наслаждава на свободата си след раздялата с Яна и е леко превъзбуден, предвкусвайки морските авантюри…

Като победител във Vip Brother, 2012 г.

-Орлине, имаш впечатляваща визитка - музика, кино, тв шоу, мода, реклама, танци… Завидна полифункционалност за мъж, току-що прехвърлил Христовата възраст… Това не те ли уморява?
-Със сигурност ме уморява, но съм задоволен от това, което правя, защото се развивам в най-различни посоки като един синтетичен актьор. А аз това съм учил. Така че използвам изразните средства, които съм тренирал в театъра – да пея, да танцувам, да играя. За съжаление не мога да ги ползвам заедно в един мюзикъл, макар че имах много добри предложения…

-За мюзикъла “Чикаго”?
-Да, и не само за него, но нямаше как, защото това изисква много време, много репетиции и пълна отдаденост.

-Красив, талантлив, позитивен, забавен - все твои явни оръжия, а кое е тайното?
-Не знам, не мога да преценя. Правя това, което харесвам и оставям хората да дадат оценка.

-Винаги ли си бил толкова широко усмихнат?
-Да, повечето време. Явно съм си такъв. Има моменти, в които ми е криво нещо и хората: “Ама днес какво ти става?”. Ами аз не мога да съм, както казва един приятел, “болен от неизлечима радост”. Не мога нон стоп да се усмихвам.

-Метросексуален – като се спомене това, отново сочат теб като пример…
-Не съм чак толкова краен. Метросексуалните мъже си скубят веждите, вече ми приличат малко на жени. Не знам кой въведе тая мода при мъжете, от футболистите ли тръгна… Виждам ги с толкова оскубани вежди, че чак ми става жал за тия момчета. То изглежда все едно току-що си си свалил роклята…

-И теб не пожалиха на тая тема – дори след като се събра с партньорката ти по танци Яна, продължиха да “дъвчат” твоята сексуалност…
-Ако трябва да пишат за някого, или съобщават, че е гей, или че е престъпник, или че е извратен, или че е стиснат и не дава пари назаем…

-Това ядосва ли те, правиш ли опити да се оправдаваш, или стоиш над нещата?
-Не, изобщо не ме ядосва. Аз не ги чета, аз знам какво правя в живота си и не мога да водя паралелен живот само защото някой е написал нещо друго за мен. Който каквото иска да си мисли.

-Стана модна икона на 2012-ра, участвал си в реклами. Снимаш ли се още като модел?
-Да, изявявал съм се преди като по-малък, забавлявал съм се, но сега какво да снимам, аз съм на 34 години. Има си хора, на които това им е професията.

Сн. Vip Brother

-Обявен си и за секссимвол, постоянно си в класациите на горещи мъже… Как гледаш на тия неща?
-Ако хората го определят така, ме четка, съвсем нормално е, но не мисля, че е нещо важно в живота ми, не живея с мисълта за това, как ще ме класират, нито пък ми вдига повече самочувствието.

-От твоите много “звездни” възможности излиза, че си много търсен дори и в кризата, но и ти не седиш вкъщи и не ревеш, че няма работа за артистите?
-Да, така е. Естествено, не приемам всеки ангажимент, отказвам много неща, защото хората звънят за всичко. Казват: “Ние сме еди кои си, еди-къде си, ела да изпееш една песен за рождения ден на еди-кой си… Ама ние нямаме пари”. “Е добре, но не ви познавам, ако дойда, нали утре ще кажете: “Тоя пее без пари, ела тука, ела там”… Участвам в много благотворителни кампании, отказал съм малко, и то не защото не искам, а защото нямам време за всичко.

-Кои неща отказваш за пари?
-Нещата, които не са ми в концепцията. Не може да се съгласяваш на всичко, ти си имаш стил, присъствие, излъчване. Не може да отидеш да пееш в секс клуб например. Ставаш като проститутка: “Ела тук, ела там”.

-“Каффе” – защо се разпадна тази симпатична банда?
-О-о, аз вече не помня, кога беше? (Смее се) От младите никой не знае какво е “Каффе” и не са и длъжни. В малко телевизии въртят тези парчета. А колкото до разпадането – това е естествен ход на нещата. Исках да се изявявам самостоятелно, пък и имаше скандал покрай нас с “Евровизия” (обвиниха групата в кражба на музиката за парчето – бел. ред.) и аз реших да поема сам по пътя си. Това беше в далечната 2005-а.

С Бобо в новия клип "За ден"

-Сега правиш дуетни парчета с Бобо, станал известен с участието си в парчето “Дим да ме няма”…
-Да, с него направихме две парчета – “Секунда” и “За ден”, в края на лятото ще снимаме клип, после още един в края на годината. Много интересно снимахме клипа към парчето “За ден”. Направихме го с Борислав Бояджиев – DJ Борче, с много клубен саунд, с интересно видео с режисьор Мартин Макариев. Беше доста сложно като концепция, с един цял кадър без прекъсване и без монтаж. Участваха много приятели и се получи добре.

С Любо Киров и Графа в клипа към парчето "Заедно"

-Като спомена приятели, тримата с Графа и Любо Киров направихте симпатично трио – песента “Заедно”. Те твърдят, че няма завист помежду ви, макар да “бягате в една писта”?
-Да, беше много добра комбинация и може пак да направим нещо. Всеки е различен като типаж, не сме припокриваме. Тримата сме приятели, събираме се и извън музиката.

-Тогава някои хора коментираха, дали това не е било отговор на едно чалга трио, което пееше за палатки?
-О, не, така се получи. Никой не търси да се състезава с някого. Всеки артист трябва да прави музиката си, без значение в кой жанр е. Всяка музика си има своята публика. Защо трябва да воювам с някого? Това значи, че аз не съм музикант, а някакъв интригант. Хората слушат ли музиката ми, значи съм успешен и изобщо не ме интересува кой какво слуша.

-Когато ти се снима за сериала “Отплата”, имаше коментари “Ето, още един певец се прави на актьор”, а ти всъщност това си учил…
-Да, учил съм актьорско майсторство, играл съм доста в театър “Студио 4ХС”, след това в габровското вариете - над две години с цялата трупа. После обикалях малко навън, в Холандия, Германия, Чехия с интересен спектакъл “Атараксия”. Това е друг жанр, танцов театър. Работил съм с хора като Галя Борисова, Мила Искренова, Таня Соколова, Росен Михайлов, Ерол Александър. Те се занимават с модерен танцов, физически театър и са едни от най-добрите, работят на световните сцени. А доколко това е модерно и се гледа у нас, не знам, но напоследък има интерес. В обучението ми по актьорско майсторство имаше и танц, и пантомима, и оперно, и мюзикълно пеене…

Орлин (вдясно) в клипа "Отплата"

-Докъде стигнаха снимките в новия филм на Ники Илиев?
-Вече го завършихме, казва се “Живи легенди”. Имам голяма роля в него и е доста отговорно това, което правя. Не мога да издавам много, играя банкер, който си удря главата, следва амнезия, която променя живота му, попада в доста комични ситуации. Участват и Любомир Ковачев, Димо Алексиев, Яна Маринова, Ники Илиев, Саня Борисова.

-Задава ли се нов сериал?
-Снимах се в една българо-италиано-чехска продукция “Капитанската дъщеря” по Александър Пушкин, която излъчиха в три части по Канал 1 на БНТ. Имах една неголяма и много симпатична роля. Участвах и в сериала “Домашен арест” по bTV, играх унгареца Ищван Чурка. Беше ми адски смешно и хубаво да работя с Фицата (Филип Аврамов – бел. авт.) и с Мая Бежанска. Сега чакам някоя роля, която да ми допадне, не може да се приема всяка покана просто за да снимаш нещо.

Като победител в "Dancing Stars" през 2008 г. заедно с Яна Акимова, с която доскоро бяха двойка и в живота

-Във Фейсбук твои почитателки са написали: “Ликувайте, момичета, Орлин е свободен”. Как стоят нещата с Яна?
-Не ми се говори за това. Не ми е важно. Разделихме се, всичко е зад гърба ми.

-А нова любов?
-Не, нямам ново гадже, сега ми се забавлява и го правя успешно. Човек винаги има нужда от почивка и от въздух.

В клипа "Секунда"

-Син си на двама оперни певци. Доста сте различни, те излъчват достойнство, достолепие, докато ти си по-освободен… Голяма ли е разликата в годините ви?
-Не бих казал. Баща ми е на 70, а майка на 63. Много сериозни хора са и доста по-различни от мен. Аз не се движа в оперните среди.

-Проследил ли си родовата си история?
-Да, имам дядо, загинал във Втората световна война, майор Павлов. Имам прадядо по майчина линия Георги П. Генов, който е бил първият професор по международно право. Бил е ректор на Софийския университет две години, присъствал е на подписването на Ньойския договор. И докато аз хванах гена на родителите, сестра ми наследи прадядо ни юриста, завърши право и сега е съдия.

В клипа "За ден"

-Имаше ли много музика в детството ти?
-Да, от малък съм израснал сред музика, костюми и гримове, със спектаклите и пътуванията. Не мога да кажа, че оперната музика ми е минала покрай ушите, тя е в кръвта ми, защото майка ми, докато е била бременна, е пяла доста. Пял съм опера и с родителите ми, и с други артисти, ходил съм на уроци за постановка, за хигиена на пеенето по-скоро, но не съм се впуснал в този жанр.

-Инструмент?
-Като малък свирих малко на пиано, но се отказах бързо. Мисля, че родителите ми трябваше да са по-настоятелни. Успехите на едно дете са успехите на родителите му, защото то иска да си играе. Трябва да му се казва: “Свири, свири”.

-Беше ли палаво дете?
-Да, особено в тези години, когато можеше да се играе по цял ден на улицата и да правиш каквото поискаш – да се завираш по мазетата и да се катериш по таваните. Израснах на Орлов мост и улица “Иван Асен II”. Родителите ми също са от София, просто са прекарали много години в операта в Пловдив на щат.

-Опитаха ли се да ти повлияят в избора?
-Не, никога не са ми казвали какво да правя. Подкрепят ме във всичко. Те са артисти, много широко скроени хора. Винаги съм бил в много добри отношения с тях и съм получавал ценни съвети.

-Как минава лятото ти?
-При артистите то винаги е много забавно, свързано с удоволствие и работа, с участия на морето. Динамично е моето лято, с много пътувания, много бензин се харчи, спи се навсякъде. Имаме участия по много клубове, срещаме се с много хора, адски ми харесва така.

-Ти май не слизаш от скутера си?
-Да, доста го карам. Той е мощен, 300-кубиков и за града ми е идеален – върша си много повече задачи, отколкото, ако съм с колата, не замърсявам много околната среда. Опасно е, карам внимателно. Нашите шофьори много трябва да се учат как се кара скутер – че трябва да се погледне в огледалото, да се даде мигач, е много сложно за тях. В началото на годината бях в Щатите и забелязвам следната разлика: българинът има рефлексите, но няма възпитанието на пътя, което е опасна комбинация, докато там е точно обратното - зле карат, обаче си спазват правилата.

-Продължаваш ли с бокса?
-Да, предпочитам го, защото изхабяваш енергия, чувстваш се добре. Това е моят основен фитнес, но ходя и на нормален фитнес от време на време.

-Някъде беше споменал, че нямаш хоби, странно…
-Имам. Понякога сред природата си дялкам клечки и си правя фигурки от дърво. Така си почивам.

-А къде почиваш на морето?
-На морето не се почива много, там има толкова купони… На планината се почива добре. Искам да отида до Рилските езера, не съм ходил отдавна.

Публикувано във в. "Преса", 11 август 2013 г.

Владимир Ампов – Графа: Не бих си казал “дим да ме няма” от България

Боряна АНТИМОВА

От времето, когато едно хлапе, подскачащо като пружинка, пееше с ентусиазъм “вече десет години съм на този свят”, минаха цели 25 години. За тези две десетилетия и половина на сцената Графа неусетно израсна в една от малкото ни безспорно признати звезди. Но само той си знае какво му е струвало това. Роденият на 21 юли 1978 г. Владимир Ампов не просто успя да излезе от сянката на известните си родители – музикантите Антоанета и Кирил Ампови от трио “Спешен случай”.

Той създаде щастливо семейство и две деца – Крис (4 г.) и Никол (1,5 г.), създаде музикална продуцентска компания – “Монте Мюзик” и дори успя да спечели евросубсидии за нови проекти; издаде 11 успешни албума, композира песни за най-известните ни поп певци и написа автобиографична книга “Белезите по гърба ми”…

Абсолютният хит “Дим да ме няма” изстреля автора на най-нежните любовни балади в друга орбита. Не че преди не беше композирал подобна музика, но за приходите от този тотален хит се носят легенди, нещо, което той отказва да коментира. Днес нежният романтичен 34-годишен мъж твърди, че славата и парите не са го променили, а хармонията в семейството го вдъхновява да създава хубава музика.

Най-успешното трио за 2012-а - Графа, Бобо и бийтбоксерката Печенката
с хита им "Дим да ме няма"

-Влади, след успешната ти 2012-а с нов албум и абсолютния хит “Дим да ме няма”, ти реши да избягаш от студа със семейството си на Канарските острови. Как прекара?

-Бяхме на остров Лансароте, починахме си добре, беше прекрасно. По принцип всеки януари си организираме пътуване извън България с Мария. Това за мен е най-свободното време в годината. Миналата година бяхме на Карибите – в Куба и именно там написах „Дим да ме няма“. Да видим какво ще ми се получи от композициите ми на испанските острови (смях).

-Разкажи за твоята “димяща” 2012-а, както я нарече веднъж…

-Годината беше страхотна – имах възможността да пея на много места за феновете ми, “Дим да ме няма“ е най-въртяната песен за годината, всички се радваме на възхода на българската популярна музика. В продуцентската ни фирма “Монте Мюзик” със съдружничката ми Маги Сотирова привлякохме трима нови артиста. Били Хлапето и Михаела Филева вече са доста известни, подготвя се дебютът и на още един артист, но засега няма да издам повече.

-Заговори се, че си въвел нов стил на музициране у нас, а ти опонира, че не изневеряваш на стила си, а просто си се ъпгрейтнал. Би ли обяснил, какво точно имаш предвид?

-Не е точно да се каже “въвел нов музикален стил”. Просто направих „Дим да ме няма“ , тя се получи от първи път. Тази стилистика допадна на публиката, колегите също добиха смелост да правят музика и колелото се завъртя. А иначе, непрекъснато следя тенденциите в музиката, все пак във фирмата ни съм музикален продуцент и на други артисти.

Колкото до мен самия – аз съм си аз, стилът си е моят. Например актуалният последен сингъл, който направих - „Causa Perduta” звучи съвсем различно. За мен много важен е текстът на песента. Правя музика с български текстове и вярвам, че хората искат да слушат български песни, да разбират и преживяват с тях. Напоследък се бяха насъбрали много неща, които исках да споделя, на които да обърна внимание – позволих си да го направя в “Causa Perduta” и хората го оцениха. Следя коментарите в интернет платформата youtube и те ме обнадеждават, че в страната ни има мислещи млади хора.

-През декември ти представи двойния си албум “Дим да ме няма”. С какво той е по-различен от предишните?

-Това е първият ми албум с ремикси, има и втори диск – DVD с видеа от концерти. През последните две години с DJ Борче работихме по по-динамична клубна и концертна програма. Получиха се много готини ремикси, музикантите от Deep Zone пък направиха уникален ремикс на баладата „Никой“. През годината много хора ме питаха –„Кога ще може да си купим „Дим да ме няма“ на диск?“, затова включихме и него, както и “Causa Perduta”.

С Jahmmy, с когото Графа направи последния си успешен проект и представи
сингъла "Causa Perduta"

-След такъв абсолютен хит като “Дим да ме няма” какво следва? Усеща ли се творческа празнота?

-В никакъв случай – непрекъснато пиша мелодии, но както казах, вече се радваме на позитивните отзиви за парчето “Causa Perduta”.

-Ти предприе доста рискован ход – от композитор и певец реши сам да продуцираш себе си и други хора. Кое ти беше най-трудно? По какви критерии подбираш изпълнителите си?

-С Маги Сотирова съдадохме компанията преди 5 години и сега задълженията ни са разпределени – тя се грижи повече за PR, мениджмънт и неща, които не са ми много присъщи. Аз съм по творческата част. Макар че напоследък се занимавам например и с избора на дрехи за Михаела Филева, присъствам на снимките на клиповете на нашите артисти, а досега правих това само за себе си.

В офиса с колегите заедно мислим концепциите за промотиране. Вярвам, че само един добър и мотивиран екип може да работи продуктивно. Радвам се, че в “Монте” успяхме да се съберем хора, на които ни пука за музиката и работим от сърце.

С DJ Борче и Теа

-Наскоро коментира, че това са последните години на дисковете, защото хората са в дигиталното пространство. Как виждаш бъдещето на музикалната продукция?

-В интернет и по-точно близко до феновете – музиката е в мобилните устройства, на компютъра, в колата, Бог знае какво ще измислят съвсем скоро. Има си правила за дигитална дистрибуция, които се прилагат в цял свят, ние също дистрибутираме през интернет каналите youtube, iTunes, Vbox7.

Видеата се гледат от милиони фенове, това е много силен канал, а можем да се похвалим, че сме новатори в България, защото заедно с нашите партньори от “Привент Холдинг” намерихме спонсор за интернет премиерата на “Causa Perduta” в youtube. Благодарим за доверието на “Профилинк” – те са българска фирма и се радвам, че подкрепят българската музика.

-Синът ти Крис е на близо 4, дъщерята Никол – на година и половина. Не пречат ли смяната на памперси и среднощните приспивни бебешки обиколки на музицирането?

-Децата имат добър сън, имам и прекрасна съпруга, графикът ми е гъвкав и помагам за тях във всеки един свободен момент. Живеем в хармония и това само ме вдъхновява още повече по отношение на музицирането.

-Ти винаги си бил много нежен и чувствителен мъж, споделял си, че постоянно си влюбен… Бащинството и отговорностите направиха ли те по-суров, изгониха ли романтиката от теб?

-Напротив, станал съм по-чувствителен, децата те правят по-човек, виждаш света през техните очи, преживяваш, съчувстваш, живееш...

Влади обожава лайфовете

-Автор си на едни от най-лиричните любовни балади – “Давам всичко за теб”, “Искам те”… Бракът и битовизмите във всекидневието не влияят ли на музата?

-Такъв съм си (смях). И такъв ще си остана, това не може да се промени.

-Твоят колега Среброто вярва, че “любовта не може да омръзне”. Боиш ли се, че може някога рутината и скуката да се настанят между теб и твоята Мария?

-Мария е прекрасна, всеки ден е различна, но винаги невероятна... знам, че никога няма да ми омръзне.

-Един традиционен въпрос: каква музика слушаш в колата си, вероятно не - твоята?

-Ооо, този въпрос ми го задават непрекъснато – в колата обикновено се возим целият екип и слушаме радио, някой понякога носи нещо, което слушаме заедно и анализираме...

-Как минава един твой свободен ден?

-Аз съм работохолик, но в свободните си дни съм със семейството си.

Влади на 3 години, със слушалки и вече потопен в музиката, 1981 г.

-Ти успя да спечелиш неусетно вече трето поколение фенове, определят те безапелационно като звезда. Чувстваш ли се днес по-улегнал и по-уверен?

-Това с поколенията е много готино, особено по концертите – виждаш хора на различни възрасти и всички се забавляват. Иначе със сигурност съм натрупал опит, но гледам да не се самозабравям, винаги искам повече от себе си, анализирам и се съобразявам с чуждото мнение. Така че, да – уверен съм, но улегнал в никакъв случай, нямам намерение да улягам! (смее се).

-Помним те танцуващ като пружинка тийнейджър, пеещ с хъс първия си голям хит “Мандарини”… С какво се промени личното ти усещане за славата днес?

-Славата е последното нещо, което ме вълнува. Тя има и добри, и лоши страни – хората те познават по улицата, поздравяват те, но от друга страна никога не можеш да се скриеш. Освен това личният ти живот е в устата на всички, но това си е цена, която осъзнавам, че плащаме с близките ми. Понякога жълтите вестници импровизират със странни новини за мен – какви ли не неща научавам за себе си и начина си на живот от вестниците (смях).

-Най-добрите ни поп изпълнители пеят твои песни. А нали те са скъпи като децата ти. Никога ли не си изпитал ревност, че би могъл да ги представиш и ти?

-Да изпитвам ревност – не, дори не съм си го помислям, напротив, много се радвам, че творя и за други хора.

-Преди си споделял, че често си подвластен на депресии и творчески кризи. Твоята рецепта за излизане от тях?

-Преди бях по-податлив на депресии, но сега вече порастнах, знам, че всичко отминава, а и има хора, на които винаги да разчитам, имам семейството си, така че като цяло съм щастлив.

Влади обоава свиренето наиво в клубовете

-Как оцелява един артист в условия на криза?

-С много работа, старание, отговорност, като прави нещата качествено, като се раздава като за последно на всеки един концерт.

-Кое подхранва оптимизма ти днес, когато е още по-трудно да се създава и продава музика?

-Моята природа, а и както споменах в началото, усещам,  че интересът към поп музиката се завръща и това ми дава сили да работя, да правя песни. В “Монте” сме решени да продуцираме нови изпълнители, да правим песни.

-При излизането на последния ти сингъл – “Causa Perduta” ти коментира, че “изтъканите от злоба хора са causa perduta”. Като бележиш успех след успех, как се справяш със злобата и завистта около себе си?

-Ами игнорирам ги, това са човешки черти, винаги си казвам, че освен омраза, в света има и много любов.

-Издаде и книга “Белезите по гърба ми”, биографична. Ще има ли и втора? Преди си творил повече поезия и текстове за песни, харесва ли ти писането на проза?

-Не знам, започвам да се замислям… Имах нужда и вдъхновение за „Белезите по гърба ми“, стига да имам идея, ще напиша и нова книга...

Влади на 2 години, 1980 г.

-След като се разбра, че телевизия “Пайнер” получава сериозни евро субсидии, се разрази истинска буря от недоволство срещу подпомагането на чалгата. Твоят коментар като музикален продуцент?

-Ами както е известно, и нашата компания кандидатства по програмата и ни одобриха. Много трудна е реализацията на европроект – има проверки на всяка стъпка, всяка буква е от значение. Та за “Пайнер” – от формална гледна точка правилата са спазени. От друга страна започна дискусия за чалга културата и за ценностите на децата на България.

Смятам, че всеки от нас трябва да си направи изводите как да възпитава себе си, децата си, близките си. Ако няма търсене, тази телевизия няма да отговаря на критериите за програмата, следователно няма шанс за финансиране. В Европа правилата са железни, така че не можем да се сърдим за идеалния пазарен модел на “Планета Пайнер”, напротив, тяхната бизнес концепция трябва да се уважава и да дава пример за всички в бранша – поп, джаз, класика...

-Какво би те накарало да стегнеш багажа и – "дим да те няма” от България?

-Трудно нещо може да ме убеди да напусна страната си – обичам я и се надявам да не се случи  нещо, което да накара „чашата да прелее“ и да предпочета децата ми да живеят другаде.

Публикувано във в. Преса, 27 януари 2013 г.