четвъртък, 31 януари 2013 г.

Владимир Ампов – Графа: Не бих си казал “дим да ме няма” от България





Боряна АНТИМОВА

От времето, когато едно хлапе, подскачащо като пружинка, пееше с ентусиазъм “вече десет години съм на този свят”, минаха цели 25 години. За тези две десетилетия и половина на сцената Графа неусетно израсна в една от малкото ни безспорно признати звезди. Но само той си знае какво му е струвало това. Роденият на 21 юли 1978 г. Владимир Ампов не просто успя да излезе от сянката на известните си родители – музикантите Антоанета и Кирил Ампови от трио “Спешен случай”.

Той създаде щастливо семейство и две деца – Крис (4 г.) и Никол (1,5 г.), създаде музикална продуцентска компания – “Монте Мюзик” и дори успя да спечели евросубсидии за нови проекти; издаде 11 успешни албума, композира песни за най-известните ни поп певци и написа автобиографична книга “Белезите по гърба ми”…

Абсолютният хит “Дим да ме няма” изстреля автора на най-нежните любовни балади в друга орбита. Не че преди не беше композирал подобна музика, но за приходите от този тотален хит се носят легенди, нещо, което той отказва да коментира. Днес нежният романтичен 34-годишен мъж твърди, че славата и парите не са го променили, а хармонията в семейството го вдъхновява да създава хубава музика.



Най-успешното трио за 2012-а - Графа, Бобо и бийтбоксерката Печенката
с хита им "Дим да ме няма"


-Влади, след успешната ти 2012-а с нов албум и абсолютния хит “Дим да ме няма”, ти реши да избягаш от студа със семейството си на Канарските острови. Как прекара?

-Бяхме на остров Лансароте, починахме си добре, беше прекрасно. По принцип всеки януари си организираме пътуване извън България с Мария. Това за мен е най-свободното време в годината. Миналата година бяхме на Карибите – в Куба и именно там написах „Дим да ме няма“. Да видим какво ще ми се получи от композициите ми на испанските острови (смях).

-Разкажи за твоята “димяща” 2012-а, както я нарече веднъж…

-Годината беше страхотна – имах възможността да пея на много места за феновете ми, “Дим да ме няма“ е най-въртяната песен за годината, всички се радваме на възхода на българската популярна музика. В продуцентската ни фирма “Монте Мюзик” със съдружничката ми Маги Сотирова привлякохме трима нови артиста. Били Хлапето и Михаела Филева вече са доста известни, подготвя се дебютът и на още един артист, но засега няма да издам повече.




-Заговори се, че си въвел нов стил на музициране у нас, а ти опонира, че не изневеряваш на стила си, а просто си се ъпгрейтнал. Би ли обяснил, какво точно имаш предвид?

-Не е точно да се каже “въвел нов музикален стил”. Просто направих „Дим да ме няма“ , тя се получи от първи път. Тази стилистика допадна на публиката, колегите също добиха смелост да правят музика и колелото се завъртя. А иначе, непрекъснато следя тенденциите в музиката, все пак във фирмата ни съм музикален продуцент и на други артисти.

Колкото до мен самия – аз съм си аз, стилът си е моят. Например актуалният последен сингъл, който направих - „Causa Perduta” звучи съвсем различно. За мен много важен е текстът на песента. Правя музика с български текстове и вярвам, че хората искат да слушат български песни, да разбират и преживяват с тях. Напоследък се бяха насъбрали много неща, които исках да споделя, на които да обърна внимание – позволих си да го направя в “Causa Perduta” и хората го оцениха. Следя коментарите в интернет платформата youtube и те ме обнадеждават, че в страната ни има мислещи млади хора.

-През декември ти представи двойния си албум “Дим да ме няма”. С какво той е по-различен от предишните?

-Това е първият ми албум с ремикси, има и втори диск – DVD с видеа от концерти. През последните две години с DJ Борче работихме по по-динамична клубна и концертна програма. Получиха се много готини ремикси, музикантите от Deep Zone пък направиха уникален ремикс на баладата „Никой“. През годината много хора ме питаха –„Кога ще може да си купим „Дим да ме няма“ на диск?“, затова включихме и него, както и “Causa Perduta”.

С Jahmmy, с когото Графа направи последния си успешен проект и представи
сингъла "Causa Perduta"


-След такъв абсолютен хит като “Дим да ме няма” какво следва? Усеща ли се творческа празнота?

-В никакъв случай – непрекъснато пиша мелодии, но както казах, вече се радваме на позитивните отзиви за парчето “Causa Perduta”.

-Ти предприе доста рискован ход – от композитор и певец реши сам да продуцираш себе си и други хора. Кое ти беше най-трудно? По какви критерии подбираш изпълнителите си?

-С Маги Сотирова съдадохме компанията преди 5 години и сега задълженията ни са разпределени – тя се грижи повече за PR, мениджмънт и неща, които не са ми много присъщи. Аз съм по творческата част. Макар че напоследък се занимавам например и с избора на дрехи за Михаела Филева, присъствам на снимките на клиповете на нашите артисти, а досега правих това само за себе си.

В офиса с колегите заедно мислим концепциите за промотиране. Вярвам, че само един добър и мотивиран екип може да работи продуктивно. Радвам се, че в “Монте” успяхме да се съберем хора, на които ни пука за музиката и работим от сърце.

С DJ Борче и Теа

-Наскоро коментира, че това са последните години на дисковете, защото хората са в дигиталното пространство. Как виждаш бъдещето на музикалната продукция?

-В интернет и по-точно близко до феновете – музиката е в мобилните устройства, на компютъра, в колата, Бог знае какво ще измислят съвсем скоро. Има си правила за дигитална дистрибуция, които се прилагат в цял свят, ние също дистрибутираме през интернет каналите youtube, iTunes, Vbox7.

Видеата се гледат от милиони фенове, това е много силен канал, а можем да се похвалим, че сме новатори в България, защото заедно с нашите партньори от “Привент Холдинг” намерихме спонсор за интернет премиерата на “Causa Perduta” в youtube. Благодарим за доверието на “Профилинк” – те са българска фирма и се радвам, че подкрепят българската музика.

-Синът ти Крис е на близо 4, дъщерята Никол – на година и половина. Не пречат ли смяната на памперси и среднощните приспивни бебешки обиколки на музицирането?

-Децата имат добър сън, имам и прекрасна съпруга, графикът ми е гъвкав и помагам за тях във всеки един свободен момент. Живеем в хармония и това само ме вдъхновява още повече по отношение на музицирането.

-Ти винаги си бил много нежен и чувствителен мъж, споделял си, че постоянно си влюбен… Бащинството и отговорностите направиха ли те по-суров, изгониха ли романтиката от теб?

-Напротив, станал съм по-чувствителен, децата те правят по-човек, виждаш света през техните очи, преживяваш, съчувстваш, живееш...

Влади обожава лайфовете


-Автор си на едни от най-лиричните любовни балади – “Давам всичко за теб”, “Искам те”… Бракът и битовизмите във всекидневието не влияят ли на музата?

-Такъв съм си (смях). И такъв ще си остана, това не може да се промени.

-Твоят колега Среброто вярва, че “любовта не може да омръзне”. Боиш ли се, че може някога рутината и скуката да се настанят между теб и твоята Мария?

-Мария е прекрасна, всеки ден е различна, но винаги невероятна... знам, че никога няма да ми омръзне.

-Един традиционен въпрос: каква музика слушаш в колата си, вероятно не - твоята?

-Ооо, този въпрос ми го задават непрекъснато – в колата обикновено се возим целият екип и слушаме радио, някой понякога носи нещо, което слушаме заедно и анализираме...

-Как минава един твой свободен ден?

-Аз съм работохолик, но в свободните си дни съм със семейството си.

Влади на 3 години, със слушалки и вече потопен в музиката, 1981 г.


-Ти успя да спечелиш неусетно вече трето поколение фенове, определят те безапелационно като звезда. Чувстваш ли се днес по-улегнал и по-уверен?

-Това с поколенията е много готино, особено по концертите – виждаш хора на различни възрасти и всички се забавляват. Иначе със сигурност съм натрупал опит, но гледам да не се самозабравям, винаги искам повече от себе си, анализирам и се съобразявам с чуждото мнение. Така че, да – уверен съм, но улегнал в никакъв случай, нямам намерение да улягам! (смее се).

-Помним те танцуващ като пружинка тийнейджър, пеещ с хъс първия си голям хит “Мандарини”… С какво се промени личното ти усещане за славата днес?

-Славата е последното нещо, което ме вълнува. Тя има и добри, и лоши страни – хората те познават по улицата, поздравяват те, но от друга страна никога не можеш да се скриеш. Освен това личният ти живот е в устата на всички, но това си е цена, която осъзнавам, че плащаме с близките ми. Понякога жълтите вестници импровизират със странни новини за мен – какви ли не неща научавам за себе си и начина си на живот от вестниците (смях).

-Най-добрите ни поп изпълнители пеят твои песни. А нали те са скъпи като децата ти. Никога ли не си изпитал ревност, че би могъл да ги представиш и ти?

-Да изпитвам ревност – не, дори не съм си го помислям, напротив, много се радвам, че творя и за други хора.

-Преди си споделял, че често си подвластен на депресии и творчески кризи. Твоята рецепта за излизане от тях?

-Преди бях по-податлив на депресии, но сега вече порастнах, знам, че всичко отминава, а и има хора, на които винаги да разчитам, имам семейството си, така че като цяло съм щастлив.

Влади обоава свиренето наиво в клубовете


-Как оцелява един артист в условия на криза?

-С много работа, старание, отговорност, като прави нещата качествено, като се раздава като за последно на всеки един концерт.

-Кое подхранва оптимизма ти днес, когато е още по-трудно да се създава и продава музика?

-Моята природа, а и както споменах в началото, усещам,  че интересът към поп музиката се завръща и това ми дава сили да работя, да правя песни. В “Монте” сме решени да продуцираме нови изпълнители, да правим песни.

-При излизането на последния ти сингъл – “Causa Perduta” ти коментира, че “изтъканите от злоба хора са causa perduta”. Като бележиш успех след успех, как се справяш със злобата и завистта около себе си?

-Ами игнорирам ги, това са човешки черти, винаги си казвам, че освен омраза, в света има и много любов.

-Издаде и книга “Белезите по гърба ми”, биографична. Ще има ли и втора? Преди си творил повече поезия и текстове за песни, харесва ли ти писането на проза?

-Не знам, започвам да се замислям… Имах нужда и вдъхновение за „Белезите по гърба ми“, стига да имам идея, ще напиша и нова книга...

Влади на 2 години, 1980 г.


-След като се разбра, че телевизия “Пайнер” получава сериозни евро субсидии, се разрази истинска буря от недоволство срещу подпомагането на чалгата. Твоят коментар като музикален продуцент?

-Ами както е известно, и нашата компания кандидатства по програмата и ни одобриха. Много трудна е реализацията на европроект – има проверки на всяка стъпка, всяка буква е от значение. Та за “Пайнер” – от формална гледна точка правилата са спазени. От друга страна започна дискусия за чалга културата и за ценностите на децата на България.

Смятам, че всеки от нас трябва да си направи изводите как да възпитава себе си, децата си, близките си. Ако няма търсене, тази телевизия няма да отговаря на критериите за програмата, следователно няма шанс за финансиране. В Европа правилата са железни, така че не можем да се сърдим за идеалния пазарен модел на “Планета Пайнер”, напротив, тяхната бизнес концепция трябва да се уважава и да дава пример за всички в бранша – поп, джаз, класика...

-Какво би те накарало да стегнеш багажа и – "дим да те няма” от България?

-Трудно нещо може да ме убеди да напусна страната си – обичам я и се надявам да не се случи  нещо, което да накара „чашата да прелее“ и да предпочета децата ми да живеят другаде.

Публикувано във в. Преса, 27 януари 2013 г.





Няма коментари:

Публикуване на коментар