неделя, 28 юли 2013 г.

Топмоделът Креми Оташлийска: Не очаквах, че Лагерфелд е толкова забавен

Ревю на "Шанел", есен-зима 2013-2014

Боряна АНТИМОВА

Креми Оташлийска, любимката на дизайнера на Chanel Карл Лагерфелд крачи смело по най-високите модни подиуми с лекотата на дете, което се забавлява. Първата българка топмодел в истинския смисъл на думата представя висша мода с елегантност, финес и женственост, но сякаш не иска да се раздели с детството си. “Малка съм още”, казва често тя.
Ревю на Макс Мара, есен-зима 2013-2014 г.

Кремена Оташлийска е родена на 21 септември 1995 г. в София. Майка й е “златното момиче” на художествената ни гимнастика Юлия Мумджиева, шампионка с ансамбъла, а баща й Ивайло Оташлийски е бивш състезател по волейбол, сега с бизнес в областта на пътищата. Завършила е 78-мо СОУ в Банкя.


Креми започва кариерата си с летящ старт от американската “фабрика за топмодели” – агенция “Ford Models” в Ню Йорк. Едва от година е в големия моден бизнес, но вече е участвала в 52 ревюта. Българката е неизменна част от седмиците на модата в Ню Йорк, Париж, Милано и Лондон. Всички търсят нейното “изискано присъствие”.




Представяла е дрехи на всички големи модни марки - Chanel, Dolce&Gabbana, Marc Jacobs, Lanvin, Peter Pilotto, Just Cavalli, Roberto Cavalli, Saint Laurent, Max Mara, Valentino, Louis Vuitton, Giambattista Valli, Elie Saab, Balenciaga и много други. Има зад гърба си фотосесии за водещи списания като AnOther, Vestal,  Numero, Muse, W, Vogue… Лично ексцентричният Карл Лагерфелд снима своето ново вдъхновение за look-book-а на Chanel Cruise 2014 за Сигапур, което е изключително завоевание в света на големите.

Креми по улиците на Ню Йорк
-Креми, кое беше последното ти голямо ревю?
-На традиционните дни на висша мода в Париж, беше преди три седмици. Тогава представих Шанел, Валентино, Джанбатиста Вали и още двама френски дизайнери. Малко дизайнери имат лиценза да представят висша мода.

-Любимка си на дизайнера на Chanel Карл Лагерфелд, снимали са го как те снима в негов тоалет… Каква е историята?
-Той трябва да каже дали съм му любимка, но снимах look-book-а Chanel за Сингапур, бях лице на тази колекция. Това са всички дрехи за колекцията на модната къща и аз трябваше да се снимам с всеки тоалет поотделно. От тези снимки се прави нещо като скица и се раздава на гостите на шоуто. Засега съм ангажирана с всички шоута на Лагерфелд, снимала съм с него. Аз съм моделът му, който рекламира колекцията.

Карл Лагерфелд снима своето ново вдъхновение Креми в модел от последната колекция на "Шанел"

-Какво си говорихте при първата среща?
-Агентът ми звънна и ми каза, че ще се снимам за Chanel. Когато се запознахме, Лагерфелд ме попита откъде съм. Казах му, а той:“А, от България, никого не познавам от там”. Каза, че е доволен от мен, че снимките са излезли много хубаво.

-Твоят поглед върху колекциите на най-големите?
-Харесват ми дрехите на Валентино, които вече изработват други дизайнери. Много женствени, класически, изпипани, хубави. И Кавали ми харесва, той винаги включва много цветове, щампи, без да е претрупано и кичозно, е много ефектно. Много харесвам колекциите на Долче и Габана, на тях им правих само шоуто, но не съм имала личен контакт, защото всичко стана много бързо и трябваше да ходя на следващото ревю.



Когато имаш много шоута едно след друго, нямаш време да седнеш и да си говориш с някого. Винаги бързаш за други ревюта, за кастинги, за проби на дрехите за шоуто, да ги направят по твои мерки. Ели Сааб набляга на рокли предимно. Той е от Мароко и много готин като човек, като ме види, винаги “Оо, здрасти, Креми”. Всички дизайнери се държат много добре с мен, винаги ме поздравяват със “Здравей, как си?” Приятно е да се работи с тях.

Ревю на "Шанел", есен-зима 2013-2014 г.
-С кого ти беше най-интересно да контактуваш в чисто човешки план?
-С Карл Лагерфелд, може би защото винаги съм си мислила, че студен и недостъпен. Не ми е хрумвало, че е толкова забавен, шегува се, енергичен, винаги на всички ще каже по нещо. Това ме изненада.

-Казват, че те подготвят за световен топ модел, и ти доста уверено вървиш към това…
-Защо не? (Смее се). Но трябва години наред да се снимаш за най-големите марки и най-известните списания.

-Как малката Кремена се качи на най-високите подиуми?
-От деветгодишна живях в Барселона с майка ми и сестра ми Бистра, която играеше професионален тенис. Баща ми беше в България, понеже работата му беше тук. Наша семейна приятелка – Ирина Папазова с нейната агенция “Интермоделс” от малка настояваше пред нашите: “Дайте да снимаме Креми”.

И един път, когато бях на 13 или 14, реших да ме снимат, нищо не ми костваше. Направихме едни тест снимки и тя ги прати в агенция в Барселона, защото тогава там живеех. От Барселона ме харесаха и ме предложиха на “Форд моделс” в Ню Йорк и после всичко се разви светкавично...

"Тати, аз, мама и Бистра преди много години"
Бекстейдж снимки
-В Ню Йорк ли живееш сега?
-Да, но пътувам постоянно за ревюта и снимки в целия свят. Живея в апартамент в Манхатън с моя колежка, но от другия месец ще живея сама. Ще си търся апартамент, но това е много сложно в Ню Йорк. Жилищата в Манхатън са много скъпи. Но си смених агенцията, сега работя за “Supreme” (“Сюприйм”), защото “Форд моделс” уволниха шефовете и всички добри момичета напуснаха.
-Това ли беше мечтата ти като малка? Играеше ли си на манекенка?
-О, да, даже много пъти съм падала по стълбите с обувките на майка ми на токчета и постоянно бях със синини по колената и дори на челото. Обличала съм се в нейни дрехи, носила съм нейни чанти, но никога не съм мислила, че ще стана модел. Просто си играех. Като малка исках да стана артистка. Бях на 13 години, когато пробвах, но се отказах.

Бекстейдж снимки. Креми е в син панталон
-Защо?
-Бях в Торонто. Отидох там лятото, защото вуйчо ми Кирил Мумджиев живее в Канада, там е известен фризьор със собствен салон. Записах се един месец на курсове по актьорско майсторство, но не ми хареса и се отказах. Не ме грабна, не ми беше забавно.

-Казват, че и подиумът е като наркотик както сцената…
-Не мога да кажа, още съм в началото. Ревютата са само два пъти в годината – февруари и септември, а тези за висша мода са два пъти в годината по 4-5 дена. Но засега като че ли повече се забавлявам по време на снимки, повторенията не са ми досадни.

Креми (вляво) със сестра си Бистра

Креми с мама преди...
... и сега
-Дъщеря си на “златното момиче” Юлия Мумджиева – европейска шампионка с ансамбъла по художествена гимнастика. Какво наследи от нея като качества?
-Дисциплина. Майка ми винаги е изисквала много от мен и от сестра ми. Не ни се е карала, но е настоявала всичко, което правим, да е “най-най”. И със сестра ми беше взискателна, докато тренираше тенис, но тя спря, защото получи травма на корема и сега учи в Маями.

Ревю на "Джъст Кавали", есен-зима 2013-2014
-Тази прецизност сигурно ти помага сега, в условията на зверска конкуренция… Има ли паника, че ще спрат да те търсят?
-Паника – не, може би страх понякога… Но да се надявам, че това няма да стане. Разчитам на себе си и на моята агенция.

-Приятели, гадже имаш ли до себе си?
-Приятелки да, но гадже не. Много пътувам и няма как да имам сериозна връзка в момента. Пък и съм малка, и претенциозна…

-Какъв мъж би покорил сърцето ти?
-Много е важно да е мъж не само на думи. Характерът е важен. Защото много момчета се перчат, че са мъже, но като ти потрябват – “ама не мога”. Руснаците много ми харесват (Смее се).

-Ти си само на 17, толкова много момичета се записват в агенции с надеждата да достигнат там, където си ти, но само ти успя… Как?
-Не знам, може би характерът ми е такъв. Сериозна съм, организирана, винаги ходя на работа 5-10 минути по-рано. Много е важно винаги да си приветлив, с приятни обноски, да поздравяваш всички, да питаш “Как сте?”. И трябва да продължа да работя както досега и да се постарая личните проблеми или славата да не ме променят.

Ревю на "Валентино", есен-зима 2013-2014
-Чувала ли си коментари, че си прекалено слаба?
-Не, тежа 50-51 кг, при ръст 178 см. Ако съм прекалено слаба, едва ли ще вървя за “Шанел”, “Долче и Габана” или “Луи Вюитон”. Чела съм доста коментари в българските страници под статии за мен, че съм анорексичка, че се друсам, че не ям… А това не е истина, аз всичко си хапвам – Макдоналдс, пържоли, манджи. Тя и майка ми е слаба, сестра ми също. Баща ми също е бил слаб, сега вече не е. Генът ни е такъв.

-С тия пържоли разбиваш всички митове за гладуващите модели…
-Нямам никакви ограничения. Всеки, който ме познава, знае колко си хапвам. Никога не ми се е налагало да свалям килограми, за да пазя диети. И ако ми се наложи някога, ще ми е много трудно.

-Как родителите ти възприеха идеята да сe занимаваш с моделство?
-Нормално. Те винаги са ме подкрепяли. Е, вярно, баща ми много искаше да уча право, но казах, че не ми харесва и той не настоя.

Ревю на "Шанел", есен-зима 2013-2014 г.

-А какво би искала да работиш, когато слезеш от модния подиум?
-Другата година през януари ще кандидатствам в частен университет с бизнес специалност. Много харесвам мениджмънт, може да си направя частна фирма… Ако не ми провърви в модата, знам три езика – английски, френски и испански, учила съм в добро училище в Барселона…

-Казваш, “ако не ти провърви”, та не си ли стигнала вече върха?
-Да, но винаги може и повече.

-Кое е “повече”?
-Досега съм била лице само на колекция – на Chanel Cruise 2014 за Сигапур. Следващият етап е да съм лице на някоя модна марка.

-Често ли ти се случва да представяш дрехи, които не харесваш?
-Да. Но не е нужно аз да ги харесвам. Гледам на дрехите и като професионалист, който трябва да ги покаже по най-добрия начин и да ги харесат хората, и като изкуство.

Ревю на Джанбатиста Вали, есен-зима 2013-2014 г.
-Ти самата какво предпочиташ да носиш?
-Харесвам италианската мода – Роберто Кавали, Фенди, Долче и Габана, Гучи, които предлагат по-младежка визия. За Валентино съм още малка, той прави по-женствени модели.

И френските марки ми харесват, Шанел например, Диор, но те също са повече за жени, а не за момичета. Всички обичат марковите дрехи, но не е задължително дънките ми да са на Долче и Габана, може да са и от “Зара” – популярна и евтина марка. За всеки ден ходя в дънки, кецове и блуза, така ми е най-удобно.

-Ти вече печелиш сериозно, как си организираш финансите?
-Повече гледам да дам за мама и сестра ми. Аз самата най-много харча за обувки, бих дала 2-3 хиляди евро за един чифт. Най обичам кецовете на Гучи. Обувки на токчета не нося много, но обичам да си купувам.

Креми за сп. Нумеро - Токио
-Какво най обичаш да правиш, като си дойдеш в София?
-Най обичам да си хапна хубави домашни манджи, сготвени от мама и баба. Много обичам да ходя в българското KFC, най ми е вкусно.

-Без да броим София, кой е твоят град, в който би искала да живееш?
-Не знам, още съм много малка да преценя. Засега Ню Йорк ми харесва. Не съм мислила да остана за постоянно в София. В месеца винаги пътувам за един-два дена. Ню Йорк ми харесва, защото е динамичен. Обичам да живея и работя с бързи, динамични хора, които знаят какво искат и какво трябва да направят.

Бих искала българите да не са толкова злобни, да са по-позитивни. От всичко ще намерят нещо криво. Пишат ужасни коментари под статиите за мен – че съм спала с дизайнери, за да се издигна. Първо, повечето дизайнери са гей… Но дори и да не са, как може да пишат такива неща, без да знаят?!

Фотосесия за фешън изданието на The New York Times
-Ще кажат, че на Креми й е лесно да е позитивна, като няма проблеми със сметките…
-Да, но преди това съм изминала труден път!

-Ами нали представата е, че манекенките спят до обяд…
-Да-да… Преди две седмици снимах за списание “Воуг” в Русия. Станах в 4.30 през нощта, снимах докъм 15 часа, обаче не в студио, а навън. В Ню Йорк беше най-топлата седмица за годината, 34 градуса жега и аз не бях по бански, а с кожи и зимни дрехи! Защото лятото снимаме зимните колекции, а зимата – летните.

Бяха на улицата, и то от тези снимки, при които те хващат в движение и трябваше не знам колко пъти да се връщам, да тичам и да вървя на токчета. По едно време едва не припаднах от това слънце и тези тежки дрехи, вода течеше от мен… Но тия неща не ги разказвам, защото не обичам да се оплаквам.


С най-добрата приятелка Ашли

Момент от фотосесията по улиците за Vogue Русия по улиците на Ню Йорк
Публикувано във в. "Преса", 28 юли 2013 г.

1 коментар:

  1. Хубава Креми! Много успехи и желая, и да продължава да представя България по този позитивен и красив начин ;)

    ОтговорИзтриване