неделя, 29 януари 2012 г.

Досие: работохолик

Той се труди не за да живее по-добре, а защото не може без това

Боряна АНТИМОВА

Много често на интервюта за работа кандидатите изтъкват като свой плюс, че са работохолици. Кой предприемач не би желал в екипа си повече отдадени на фирмата служители? Но медалът има и обратна страна – прекалената пристрастеност. Някои специалисти я наричат наркотичен работохолизъм, други – синдром на изгарянето.

Определят я и като една от модерните болести на нашето време. Основното при тази зависимост е, че балансът на ценности е силно наклонен в полза на работата. Трудолюбивият човек го прави, за да живее по-добре. Работохоликът наркоман не може да живее без това.

Допреди век единствено мъжът беше отговорен за прехраната на домочадието. Сега все повече жени поемат сами грижата за себе си, а понякога и за всички вкъщи. Не е трудно обаче да се разграничи зависимият човек от този, който работи на две-три места, за да издържа семейството си.

Особено тежко е положението при хората от третата възраст. Който цял живот е бил зависим работохолик, след 50-ата си година става още по-неудържим. Вече е опитал много неща и притежава силата и рутината на “универсалния боец”. И понеже непрекъснато има нужда да доказва на по-младите, че не е остарял, се пренапряга все повече и повече.

Идват и самотата и усещането, че е ненужен. Децата са пораснали и имат свой живот, а отношенията с партньора са хладни. Сексът е силно разреден, двамата спят в отделни стаи. И спасението е в труда. Когато пък човекът над 50 г. загуби работата си, го връхлитат всички възможни болести – реални и мними.

Тази зависимост, също като алкохолизма, е опит да избягаш от действителността, да се забиеш в своята самота, тревога и страх. Потапянето в работата е и предлог да не решаваш своите собствени проблеми. При такъв човек трудът е не просто средство за постигане на целите, а смисъл на живота. Все му е едно какво ще работи и колко ще печели. Той харесва процеса, а не резултата. Работното време е подчинено на трима „богове”: Ред, Дисциплина, Подчинение. Извън работата се чувства неуютно. Не умее да почива и да се весели, а безделието е смърт за него.

Някои хора стават заклети работохолици като опит да компенсират загуба на близки хора. За тях трудът е лекарство. Така те забравят и за своите болести и физически недъзи, за провалите в личния живот.

Работохолиците по-често от другите са подложени на болести и психични разстройства. Животът им е един постоянен стрес, организмът хронично не получава почивка дори и за кратко. Основни спътници на синдрома на изгарянето са хроничната умора и неврозите. Често се появяват и проблеми с кръста, стомаха, съдовете и сърцето. При това бавно и сигурно се движи към инфаркт.

В семейството също не всичко е наред. Чести са разводите заради зациклянето в работата на единия или двамата партньори. Фанатизираните работохолици обикновено остаряват и умират в самота.

В работата също възникват проблеми. Работохоликът е обичан от шефовете си, но не и от колегите. За тях той е жив укор и единица мярка за издържливост на натоварване в очите на началството. Но докато колегите му учат за втора магистратура, четат книги или просто завързват полезни връзки, той е залепен за работното място и така стеснява хоризонтите пред себе си.

На работохолика може да се помогне. Както другите зависими, той първо трябва да осъзнае, че нещо не е наред. После идват консултациите със специалисти. Близките трябва да го убедят, че усложнява преди всичко своя живот. Но не бива постоянно да му се натяква това. Много по-голям ефект ще има промяната на атмосферата вкъщи, за да му е приятно да се прибира по-рано от работа.


Робърт де Ниро спи само по по 4 часа на ден

Легендата Робърт де Ниро догодина ще навърши, но продължава да спи само по 4 часа в денонощието. Останалото време режисира или се превъплъщава в нечий образ и не се уморява да повтаря: “Ще си почиваме след смъртта”.

След 43 години работа в киното де Ниро твърди, че продължава да изпитва неописуема радост при всяко излизане на снимачната площадка. Злите езици в Холивуд твърдят, че със своето невиждано трудолюбие актьорът компенсира не съвсем високия си интелект. Но това, дори и да е така, явно не му е попречило да стане един от най-великите актьори на нашето време.

На работната си маса, освен двата “Оскара” той държи медна табелка с мисъл на Наполеон “Неуспехът е майка на гения”. “Смятам, че съм не по-малко велик от него и думите му ме подкрепят в трудни моменти”, отбелязва шегаджията.

Преди дни в интервю за немски вестник той се обърна към младите: “Използвайте времето си! Когато бях още млад, исках да се заема с нещо неопределено, да направя еди-какво си и еди-какво си някога си, някой ден... Но докато мигна - и 40 години бяха отлетели. Така че ако наистина искате да направите нещо, направете го сега! Не чакайте!” 

Публикувано във в. "Преса", 29 януари, 2012 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар