сряда, 25 януари 2012 г.

Сидромът на Квазимодо

Мерил Стрийп със “Златен глобус” – блестяща на 62 г. и обичаща… бръчките си.
Или страхът да се погледнеш в огледалото

Боряна АНТИМОВА


Всички сме критични към външността си в различна степен. Никой не е удовлетворен напълно от това, което вижда в огледалото. Има обаче хора, които зациклят на тема телесен недостатък. При някои става въпрос за ниско самочувствие, при други – за сериозно психическо отклонение. Учените го наричат дисморфофобия или синдромът на Квазимодо.

Недостатъците във външността може да са реални или мними. Може да си депресиран от голяма брадавица на носа, която наистина те загрозява. Но се случва среден на ръст човек да си въобрази, че е джудже, а жена с размер 46 – че е дебела.

Всички сме страдали от дисморфофобия в пубертета. При някои обаче тя така и не преминава и се засилва особено във възрастта след 50 години. Жените страдат най-много от увисналата кожа под брадичката и от наедрелите талия и ханш. Мъжете пък се шокират от олисялото теме и биреното коремче. Неумолимите белези на остаряването могат да изкарат от релси всеки нормален човек, дори и никога да не е бил прекалено суетен. Затова повечето хора над 50 г. избягват срещата с огледалото.

Понякога синдромът на Квазимодо придобива уродливи форми. Страдащият изцяло се фокусира върху своя „недъг” и това се превръща в натрапчива идея. Животът му се превръща в ад: страх го е да се устрои на работа, свързана с много хора и общуване; бои се да завъди приятели; не позволява да го снимат; за личен живот и дума не може да става.

Страданието може неочаквано да се появи отново при психологически травми. Мъж заявява на жена си: „Тръгвам си от теб, защото си дебела крава”. И жената, иначе с нормално тегло, страда, че е дебела. Развива дисморфофобия, която може да завърши с булимия (психично отклонение, при което се повръща поетата храна, за да не се пълнее – бел. ред.).

Телевизията също може да е травмиращ фактор – при предавания от типа “коренна промяна”. Те са построени на принципа: Таня (Петя и т.н.) има физически недостатък, направили са й операция и тя се чувства прекрасна и щастлива. А ако не можеш да си направиш операция, какво - оставаш си урод? И се отключва страданието.

При някои хора става дума за тревожно разстройство, водещо до натрапчиви мисли. Дори да убедиш човек, мразещ носа си, че в профил прилича на гръцки бог, той ще се вторачи в нещо друго, което не харесва - уши, очи, колена – все едно какво. В редки случаи дисморфофобията може да е симптом на шизофрения или психопатии от шизоиден тип, като част от налудните мисли.

Тези хора са маниаци на тема разкрасяване: тренират до изнемога в спортните зали; изстискват жестоко пъпките по лицето, като нараняват кожата си; слагат си силикон на гърдите или уголемяват с помпи пениса си; прекарват часове пред огледалото в гримиране и прически; закъсняват винаги, защото все им се струва, че нещо по тях не е наред. Точно те са най-честите клиенти на козметиците и естетичните хирурзи.

В западните страни и САЩ, когато заподозрат, че някой кандидат за операция проявява симптоми на дисморфофобия, организират консултация при психолог или психиатър. Същото правят и у нас уважаващите себе си естетични хирурзи. И ако се установи психично отклонение, отказват да оперират. Защото такива клиенти никога не са доволни от резултата от операциите, колкото и качествени да са те.

При психично отклонение първо се лекува болестта, която го причинява. Ако е резултат от сериозен физически недъг, се прилага терапия за по-добро познаване на тялото. При загрозяващ белег психолозите съветват той да се отстрани оперативно, за да се повиши себеоценката. Но има опасност страдащият да тръгне да коригира всичко наред. Моралът задължава естетичния хирург да не гони само печалбата, а да предупреди за рисковете и да напомни, че най-ценна е естествената хубост, не тази, която ни залива от екраните –звезди с лица и тела, окарикатурени от безброй реконструкции.


На 62 г.
Мерил Стрийп обича бръчките си

Мерил Стрийп, която преди дни получи поредната си награда - "Златен глобус" за най-добра актриса в драма за ролята си на Маргарет Тачър във филма "Желязната лейди", е родена на 22 юни 1949 г. Не крие, че вече е на 62 г., и изглежда отлично без намесата на пластични хирурзи. Манията по изкуственото подмладяване тя иронизира в типично неин стил: “Смешни са ми хората, които “замразяват” лицата си”.

Рецептата й за красота е семпла: първо трябва да заобичаш бръчките си. Без тях лицето би изглеждало скучно и “мъртво. В бръчиците е отразен нашият живот – радостите, трудностите, които са ни направили по-мъдри, моментите на щастие, казва тя. Важни фактори за успеха според кинодивата са усмивката и умението да се глезиш и релаксираш. Когато сме прекалено твърди и взискателни към себе си, това краде от красотата ни, смята Мерил.

Звездата от “Дяволът носи Прада” има свой установен стил в козметичните процедури. Не препоръчва на “момичетата след 40” блестящ перлен грим. По-важно е кожата да изглежда поддържана, а гримът – незабележим. Стрийп съветва също да не се спестява от козметика, защото евтините кремове и грим могат и да състарят лицето.

Публикувано във в. "Преса", 22 януари 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар