четвъртък, 26 януари 2012 г.

Потомък на цар Шишман почете Мама Злата


Актьорът Светозар Кнезовски – Заро представи моноспектакъла си “Забравени от небето”

Боряна АНТИМОВА

Актьорът Светозар Кнезовски - Заро представи на камерната сцена "Възраждане" моноспектакъла си "Забравени от небето”. Реализиран е от театър “Грифон” и сдружение “АртКулт”, по текстове от едноименната  книга на Екатерина Томова, и под режисурата на Кристиана Бояджиева. Актьорът е посветил спектакъла на голямата българска актриса Златина Тодева, напуснала ни през 2007-ма, тъй като тя дълги години го е играла на сцената на театър 199.

 “Забравени от небето” е красива история, разказана от един млад човек. С проникновението на възрастен младият Кнезовски успява да навлезе в света на родопчани и в съкровищницата на техните мисли и чувства. “Отдавна ми се прави нещо българско – сподели пред “Преса” актьорът. - Още повече, че текстът е пълен с ценности, които са и мои. За същността на човека и неговата връзка с природата. Вълнува ме съдбата на столетниците. “Забравени от небето” не значи забравени от Бога, просто небето не ги е прибрало тогава, когато е трябвало.

Столетниците имат и особено отношение към звездите, към живота и смъртта. Издигнали са мъртвите в култ, за да имат с кого да си приказват, след като са преживели смъртта на всичките си близки”, обяснява Заро.

“Мама Злата? Обичам тази жена! – усмихва се актьорът при спомена за Златина Тодева. – Светлината, която тя излъчва, и до ден днешен изпълва душите на всички, които са я познавали. Има нещо особено в това, да си "Мама" на толкова много хора!”


Кнезовски не е играл с нея на една сцена, но и до днес една случка го просълзява: “Блъснах я без да искам на улицата пред театър "Сълза и смях", обърнах се и я видях. Такава една мъничка и крехка. Извиних й се и я попитах: “Как си, маме?” Тя ме погледна, усмихна ми се и ми каза: “Ми-и-и-и, самотата, майко, е много хубаво нещо. Ако я поискаш! Ама ако те споходи, майче-е-е-е ...” Не довърши, обърна се, запали си цигарата и бавно тръгна по “Раковски”.”

Актьорът е с особен пиетет към експерименталните постановки. От години прави бар-театър в Париж и София. В момента играе в галерия "Снежана". През февруари там ще представя моноспектаклите "Забравени от небето" и "Смъртта на Дон Жуан". “Правил съм и бар-театър, и таван-театър” – смее се Заро. - Играе ми се в алтернативни пространства – в подводница, в самолет, на върха на някоя планина…”, мечтае на глас актьорът.


 “Как звучи компилация от четири противоречащи си школи – на Евгений Вахтангов, Бертолт Брехт, Всеволод Мейерхолд и Константин Станиславски?” – така Кнезовски описва театралното си образование. Завършил е експерименталния клас на проф. Грегоре Грегориу с гл.ас.Светлана Тома към ГИТИС - Москва. В света само 12 артисти са подготвени по тази експериментална програма. Всеки от тях е самодостатъчен, за да създава огромни зрелищни постановки, без помощни средства като пищни декори.

Кнезовски подготвя кандидат-студенти за НАТФИЗ, но не може да преподава по своята школа, тъй като тя не отговаря на стандартите в националната ни академия. “Иска ми се актьорите да бъдат преди всичко личности. Напоследък има все повече артисти и все по-малко личности в театъра”, споделя той. Мечтата за сцената се ражда в Плевен, където от 7-годишен се подготвя за ГИТИС в детската група на Орхи. Много обича първата си роля - Светльо в "Меко казано" на Валери Петров.

Кнезовски е от княжеско потекло. Майка му е от рода Кнезовци. Така са ги наричали преди векове. Грижливо и ревниво пазената семейна история разказва, че покойната му баба – княгиня Николина Кнезовска - с която говорел на име и фамилия, като аристократ, е съпруга на потомствения княз Захари Кнезовски. Той е кръвен потомък на Сара еврейката - майката на цар Иван Шишман.

Родът им е разделен на три - с трите клона на християнството. Православните християни живеят в Петербург, католиците – в България, а протестантите са разпръснати из Европа. Известни са с три фамилии - Кнезовски, Банкови и Колеви. “По документи съм Николов - по баща, а мама е княгиня Люба Кнезовски. Нейно Величество живее в "двореца" си в Дупница, заедно с баща ми”, шегува се Заро.


Актьорът Светозар Кнезовски – Заро в моноспектакъла “Забравени от небето” Снимки: Десислава Петрова
 
Когато негови колеги разбират, че е от княжески род, започват да го наричат “черния княз” -  тъй като негов любим образ е Воланд от романа “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков. Освен това ходи предимно в черни дрехи. Затова с много самоирония актьорът се подписва във Фейсбук като “Н.В.Черния Княз”.


Публикувано във в. "Преса", 26 януари 2012 г.

2 коментара:

  1. Много харесвам Заро,защото той е от малцината колеги ,който не чака хленчейки и оплаквайки се , птицата да кацне на рамото му,а я преследва,с постоянството на ловец .Катери планини и се спуска до дъното на моретата ,но я намира! И за това съм сигурна в успеха му:))

    ОтговорИзтриване
  2. днес, покрай загубата на легендата коста цонев отново си задавам въпроса, получават ли достатъчно внимание приживе нашите талантливи артисти?... заро е типичен случай как за талантливите ни актьори някои колеги пишат глупости, а всъщност те са толкова интересни - с личността си, с живота си - че не е нужно да ровиш в мръсното им бельо, за да направиш атрактивен материал. те самите са невероятна атракция!

    ОтговорИзтриване