Клуб “Първа съпруга”: Живот след развода

Бет Мидлър, сн. www.wallpaper.celebritypc.co

Търсете позитивното дори и в болката

Боряна АНТИМОВА

Колкото и модерно да стана напоследък да казваме “Аз съм щастливо разведен(а)”, това си остава втората по тежест загуба, след смъртта на близък. Разводът също е смърт – умира любовта, досегашният начин на живот, губим близък човек, когото може би все още обичаме. А оценяваме истински някого едва когато го загубим.

Спомняме си само хубавите моменти и от това ни става още по-тежко. При физическо и психическо насилие, разводът е спасение. Най-тежко е обаче, когато сте жена в зряла възраст, а той си е загубил ума по много по-млада девойка и отива при нея. Това е удар и по самочувствието, а последствията се отразяват за години напред, казват специалистите.

Американските психолози Холмс и Рахим са направили скала за оценка на въздействието на стресови събития върху психиката. И ако за смъртта на любимия се дават 100 точки, разводът е означен със 73. Резултатите сочат, че това е по-стресово от затвора, смъртта на друг близък или сериозно заболяване.

Причината за развода винаги е у двамата, напомнят специалистите. Първоначалната реакция е различна. Едни си казват “Клин клин избива”, сменят прическа, облекло и се втурват в нова авантюра. Други се потапят в сълзите и депресията си, затварят се за света и губят месеци в самосъжаление.

За някои неща започваме да мислим едва когато раздялата е факт. А ако по начало сте били несъвместими – по характер, темперамент, възпитание, начин на живот? Каквото и да си мислим, вече е късно. Искаме ли или не, започваме нов живот.

Първата седмица: наплачете се

Дайте воля на емоциите, освободете се от тях. Хубаво е да има приятелско рамо - самотата в такъв момент е убийствена. Крещете, съветват психолозите. Викайте, ругайте – изкарайте всичко негативно от вас. Когато се наплачете – говорете. Първо обсъдете с приятели вече бившите си отношения със съпруга, после – как си представяте живота след това. Вземайте леки приспивателни - сънят е много важен.

Втората седмица: сменете обстановката

 Вземете си отпуск и заминете някъде, в селска къща или вила. Физическият труд и упражненията са препоръчителни. Бягайте по половин-един час дневно. Освободете се от всички предмети – негови и общи вещи, които ви напомнят за предишния живот. Книги, музика, филми, дрехи, стари писма, подаръци от него – съберете всичко в чувал и занесете някъде, да не е в къщата ви.

Изтрийте всички негови координати от телефона, имейла и социалните мрежи. Не ходете там, където очаквате да го срещнете. За месец си забранете всякакви контакти. В този период има голяма опасност, срещайки се с него, да започнете безконечни и безсмислени спорове за това, кой е виновен и т.н. Излишно е. Това само ще увеличи болката. Дайте му време и на него да оцени какво е загубил – така вие ще сте победителят.

Третата седмица: генерално чистене

Дори и да ви се струва, че не му е времето, направете някакви промени вкъщи – нов килим, пердета или калъф на дивана. Изнесете излишните мебели, разместете вещите. Всяка промяна в интериора ще ви се отрази добре. По същия начин “изтръскайте” и мислите в главата си.

Разделете лист хартия на две, вляво напишете всичко лошо, а вдясно – всичко хубаво, което идва след развода. Закачете го на огледалото, за да ви е пред очите всеки ден. И за да осъзнаете, че нищо вече няма да е същото.

Четвъртата седмица: време е за анализ

Вече може да погледнете истината в очите. Попитайте приятелите си какво мислят за проблема ви. Може пък основната вина да е във вас и тя да се повтаря с всяка нова връзка. Може просто да се хващате за първия, който ви ухажва, от страх да не останете сами? Възможно е да не разбирате мъжката психика или да сте с прекалено високи изисквания.

След месец: изгонете обидата от сърцето си

Подгответе се и за варианта, ако екс-съпругът ви реши да се върне. Премислете добре, дали да го пуснете отново в живота си. Как да сте сигурни, че наистина го иска, че утре няма да ви сервира същото? Вие вече сте стабилизирани, открили сте колко е хубаво да сте независими.

Може би най-накрая сте осъзнали, че това вече не е вашият мъж. Той никога не е бил ваша собственост, просто е бил близо до вас. Толкова. Да, не е честно, но животът продължава! Само не бързайте да лекувате раната с нова връзка. Случайният и неподходящ партньор няма да стопли нито постелята, нито душата ви.

И не си мислете, че повече никога няма да обикнете. Обикновено когато не очакваме, се случват най-хубавите неща. Някъде там, в новия ви живот, ви чака вашата нова любов, много по-хубава от предишната.

Наближава 8 март. Ако сте прясно разведени, съберете се с приятелки на купон. Направете нещо дръзко - напийте се, пейте, танцувайте върху маса. Какво пък, заслужили сте го.


Рецептата на Бет Мидлър: “Мълчи и слушай!”

В живота Бет Мидлър е кротка и послушна, за разлика от екранната си героиня Бренди от филма “Клуб “Първа съпруга”. В култовата комедия за женското отмъщение тя се снима заедно с други две кино примадони – Голди Хоун и Даян Кийтън. Между другото, и трите празнуват 50-годишнината си по време на снимките.

Три бивши дружки от колежа се срещат след почти 30-годишна раздяла и се оказва, че са зарязани от мъжете си заради манекенки. Те са помогнали на съпрузите си да преуспеят финансово и затова хитро замислят как да им отмъстят, като ги разорят.

Бет Мидлър има 26-годишен стабилен брак с актьора и режисьор Мартин фон Хайзелберг. А рецептата за дълголетието на връзката им според нея е проста: “Мълчи и слушай!”. Тя се шегува, че най-трудното е да слушаш, без да прекъсваш. “Навярно със съпруга ми вече сме настроени на една и съща вълна. След толкова много години съвместен живот имам чувството, че сме се слели в един човек”, казва звездата.

И за да не се изтълкува това погрешно от някои български мъже, май ще е нужна разшифровка. Рецептата за дълголетен брак на иначе буйната и пламенна Бет Мидлър е жената да се научи да замълчава, когато говори мъжът до нея, и да се вслушва в това, което той говори. Просто да бъде по-добър слушател. Защото, известно е, повечето жени страдат от логорея и бърборят безспир, като по този начин не дават възможност на мъжа до себе си да каже, какво мисли и как се чувства.

Сн. www.blog.newsok.com

Шер е по-щастлива без бившия си

Американската поп икона Шер е много по-щастлива и жъне повече успехи след развода си със Сони Боно. Звездата признава, че той системно я малтретирал, но въпреки това тя продължавала да го обича. Трябвали й години, за да събере кураж да остане сама. Връзката им започва през 1962 г. и продължава до 1978 г. Това е и времето на съвместната им музикална кариера.

След раздялата и провала в личния живот Шер се страхува, че и в работата си ще претърпи крах. Това обаче не се случва. Без Сони тя е много по-силна. Изстрелва се направо на върха на класациите за най-успешна певица. Реализира се и като актриса и печели "Оскар" за най-добра женска роля през 1987 г. във филма "Лунатици".

Става известна с връзките си с много по-млади мъже. И дори на 65 години изглежда великолепно.


Публикувано във в. "Преса", 4 март 2012 г.

Вторият пубертет при мъжа

Джордж Клуни също прехвърли 50-те през май,
но не му личи да е минал през “втори пубертет”

Боряна АНТИМОВА

Наричат кризата на средната възраст “втори пубертет”, защото преминава не по-малко болезнено и мъчително от въпросния период при децата. Мъжът над 50 години обаче може да я прескочи, ако е удовлетворен от живота си, ако няма проблеми с половинката си, и ако кариерата му бележи ръст или бизнесът му се развива успешно.

Съвсем различно е положението при човек с разрушен брак, загубил вкус към живота и удоволствие от работата си. Започва да му се струва, че е отлетяла по-добрата половина от живота му, а той нищо не е постигнал. Отношенията с половинката са охладнели, децата са пораснали и с тях вече говорят на различни езици. Тежи му също, че трябва да работи нещо, което не му харесва, за да осигури семейството си. А животът препуска, хубавите години на творчески усилия и стремежи са отминали безвъзвратно и той вече няма сили да започне нещо ново.

Често в такова състояние мъжете стават импулсивни и търсят нови връзки и тръпка. Най-силно това се проявява в желанието да доказват безспир своята потентност и привлекателност. Затова другото лице на кризата са многочислените любовни връзки, разводи и сключването на нови бракове, най-често с много по-млади жени. Импулсивните и необмислени постъпки довеждат до нова криза, преминаваща в депресия. Мъжът се измъчва от натрапчивата мисъл, че трябва веднага да получи от живота всичко, което е пропуснал.

Някои търсят нови възможности в кариерата или рязко сменят посоката на дейността си. Високите стандарти на богаташите, наложени от медиите, провокират доста тягостни мисли. Дори и тези, които отстрани създават впечатление за успели, често се чувстват неудачници, защото не са, примерно, милионери. И колкото повече постига мъжът в криза, толкова по-незначителни му се струват собствените успехи.

Понякога натрапчиво го измъчва мисълта, че е похабил най-хубавите си години за неправилните неща и с неправилните хора. Може също да се появи натрапчив страх от смъртта или, че могат да умрат близките му хора. Страхува се също от бедността и че няма да може да издържа семейството си и го очаква мизерен пенсионерски живот.

Подобна криза не могат да избегнат и хора, които отстрани изглеждат, сякаш са реализирали американската мечта за бързо забогатяване. При тях проблемът е друг – наляга ги скуката, заради пълната достъпност и пренасищането с всичко, което си пожелаят – коли, яхти, пътешествия, приключения. Често като лекарство те избират дрогата или алкохола – средства, които “решават” проблемите за час-два, но после кризата отново ги връхлита.

Изминалият двадесети век може да се нарече век на нормите, тоест, всеки преценява доколко животът му е бил успешен и правилен, като го сравнява с някакъв еталон. И ако в предишните векове един мъж се е чувствал удовлетворен от това, че е посадил дърво, отгледал син и построил дом, то в съвременния свят той може да се приеме като неудачник заради това, че не е оставил милиони на наследниците си.

Какво да се прави, когато кризата вече е настъпила? Много е важно мъжът да осъзнае това – както казват психолозите, решаването на проблема започва с неговото признаване. Преди да прибегне до услугите на специалист, мъжът трябва да прецени, устройват ли го правилата, по които живее и работи, или са му натрапени от близките и обществото. И дали може да ги промени. При такъв човек кризата преминава по-леко.

Публикувано във в. "Преса", 15 януари 2012 г.
Снимка: www.canihelpyousir.com