Деси Добрева: Животът е прекрасен

Боряна АНТИМОВА

Девет години след напускането й на “Шоуто на Слави” Деси Добрева вече е майка на едногодишна дъщеря и музикант със собствена кариера, но си остава същото слънчево момиче – амбициозно и нахъсано, позитивно и дружелюбно. Обича това, което прави и твърди, че има достатъчно енергия, за да захранва работохолизма си и нескончаемия си апетит за нови занимания. Не влезе в парламента, но това не я обезвери, защото е борбено момиче…

Десислава Добрева е родена на 29 март 1981 г. във Варна. Завършва музикалното училище във Варна, джаз и поп пеене и педагогика в Музикалната академия “Панчо Владигеров”. Става популярна като вокалистка в “Шоуто на Слави” и е част от турнетата на “Ку-ку бенд”, на които пее пред 40-хилядна публика. През 2004 г. напуска шоуто и заминава за САЩ, където учи в Музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс. Определена е за поп певица за 2008 г. от Фен ТВ и един от 12-те финалисти на българския финал на Евровизия с песента „Strong“ („Силен“). За известно време е водеща на телевизионния блок "Полет на нощта" по БНТ. Има един издаден албум.

-Деси, отново си на колела, бързаш да се прибереш във Варна при малката си дъщеря. Така ли протича животът ти - между София и морската столица?
-Да, между София и Варна, между Щатите и България, в момента – между работата и грижите за детето ми… Харесва ми да посещавам различни места и да се занимавам с различни неща. Последните две години живея повече във Варна, но се радвам много, че имам възможност да пътувам в страната и навън. Това ми дава различни сцени, емоции, опит и спомени. Стоенето на едно място ми омръзва, затова непрекъснато правя нещо. Усещам, че имам енергията и амбицията, а също и знанието и опита да се занимавам. В последно време навлязох изцяло в предишния си ритъм на работа и пътувам с удоволствие. Изморяват ме единствено много дългите преходи.

-Деси и умора? Създаваш впечатление на неуморим човек… Кое те държи винаги такава борбена?
-Такъв ми е характерът. Винаги съм била позитивно настроена. Много рядко се е случвало да се отдам на някой проблем. Тогава успявам някак да погледна отстрани на нещата и да си кажа, че всъщност проблемът изобщо не е чак толкова голям. Винаги има разрешение. Преди 5-6 години започнах да се занимавам с алтернативни методи срещу стрес, умора, за позитивен и здравословен начин на живот.

-С какво точно се занимаваш?
-С нестандартни неща като медитация, йога. Чета много философски книги и се срещам с много енергични, позитивно настроени хора и в последните години наистина чувствам промяна в себе си към добро. По-малко се тревожа сега, особено за дребни неща. Така запазвам и себе си, и детето си.

-Този автотренинг резултат от йогата ли е?
-Не само. И преди съм си го мислила, затова и започнах да се занимавам с йога. Като по-малка бях някак по-практична, целеустремена. В годините между 20 и 30 натрупвах опит, намерих си мястото. Но на моменти позволявах на някой проблем да влезе в мен, Аз по принцип съм притеснителен човек, макар да не ми личи. И сега наистина много, много, много рядко се ядосвам (Смее се).

-Ти си слънчев човек, така изглеждаш, наистина ли не си имала моменти на обезкуражаване?
-Да, имала съм тежки периоди, но съм продължавала напред. Животът е прекрасен и трябва да се продължи. Времето лекува всичко.

На снимки за последния клип I Believe in You and Me

-Какво беше детството ти, морско момиче?
-Родена съм във Варна, там завърших музикалното училище. Имах прекрасно детство, заобиколена бях с много обич, израснах в чудесно семейство с много хубави принципи, етика и възпитание. Родителите ми не са музиканти, инженери са, и двамата с по две висши образования, но всички вкъщи са много музикални и са се занимавали непрофесионално с музика.

Въобще имах късмета да попадна в много хубава среда, и в музикалното училище бях сред много добри деца. При нас нямаше такива проблеми като алкохол, наркотици, разюздани партита, порнографии и т.н. Ние бяхме толкова отдадени на изкуството!

Сн. Биляна Гецова

Сн. Биляна Гецова

-Само на родителите ли се доверяваш за отглеждането на Алина?
- Тя вече е на година и 9 месеца. Когато не мога да я взема с мен, я оставям на тях и те са страхотна гледачница. Може би един ден ще се установя да по-постоянно в София, но в момента живея повече във Варна заради дъщеря ми.

-Как започна всичко при Слави?
-Тогава бях в сесия, първа година студентка по Джаз и поп пеене в музикалната академия. След като постъпих в шоуто, втората година записах успоредно още една специалност – музикална педагогика. Но тогава, преди прослушването, ми предстояха изпити за втората специалност и трябваше да завърша първата година.

Майка ми се обади, случайно чула, че обявяват конкурс за вокалистки в “Шоуто на Слави” и каза, че ме е записала, да отида да се явя. В интерес на истината, не приех добре тази идея, защото нямах никакво време, много се притеснявах за изпитите и през цялото време учех. Отидох буквално между другото.

С Алекс Раева на парти на тв предаването "България търси талант", 2010 г.

-Знаеш, че около “певиците на Слави”, както ви наричат хората, винаги са се носили легенди… Наистина ли причината за твоето напускане беше в желанието за индивидуална кариера, или имаше и още нещо?
-Да, аз им казах още в началото, че искам да уча в чужбина и че бих искала солова кариера, дори си говорехме със Слави да направим по-нататък солови албуми на мен и Александра или на двете заедно. Но моят албум така и не се случи, а аз вече жадувах за солистична кариера. Тригодишният ми договор с шоуто изтичаше през юни 2004-та и реших да не го подновявам.

През цялото време, докато работех там, освен че следвах по двете специалности, търсех варианти за учене в чужбина. В началото, когато сестра ми беше в Германия, още преди “Шоуто на Слави”, бях ходила при нея, за да проверя там какви са академиите. Бях си харесала една, щях да подавам документи, но тогава се явих на прослушването при Слави. След това сестра ми се премести в Лондон и аз започнах да проверявам варианти за учене там.

На концерт в Сан Франциско, сн. Станислава Георгиева

-Но завърши колежа “Бъркли” в Бостън, САЩ?
-Един от най-близките ми приятели отиде там. В продължение на две години той ми се обаждаше всяка седмица и ми казваше какво учи в университета, и че аз задължително трябва да отида там. ИТака че той е причината да завърша Berklee College of Music (Музикален колеж “Бъркли”). Той ми помогна с документи, с информация за стипендии и с него живяхме една година. Помогна ми и с езика, да навляза по предметите.

-В “Шоуто на Слави” ти се открои с твоите прочувствени фолклорни интерпретации на “Ах, къде е мойто либе”, “Назад, назад, моме Калино”… Там, в “Бъркли” намери ли почитатели на твоя фолклор?
-Да, определено. Нашият чист, автентичен фолклор им е интересен, но не биха го запели. На масовия американец нашата музика е по-добре да се поднесе по малко по-модерен, по-познат на него начин и когато правя моите обработки, ги модернизирам с джаз, поп и рок елементи.

-Как се бореше с живота там, в САЩ?
-Започнах да работя още като се записах да уча. Там във всеки университет се предлага работа за студенти, били те чужденци или местни. Винаги съм работила и учила едновременно, понякога ми е било доста трудно. Дори лятото след първите два семестъра там – а аз там вземах по два семестъра за един – ми трябваха още около 6000 долара, за да си платя следващата такса.

Върнах се в България да търся пари и с мисълта, че може и да не успея да продължа. Но за голям мой късмет една дама – Калояна Димитрова от Варна откликна безрезервно, без да ме познава, свърза ме с няколко фирми и ми събраха сумата. След това в “Бъркли” кандидатствах за цяла стипендия и я получих. Завърших с пълно отличие и с пълна стипендия.

-А какво работеше в началото, за да се издържаш?
-Имах зелена карта и нямах проблеми с работата. В началото продавах бижута на един базар, много характерен за Бостън, всички чужденци го посещават. След това по-сериозната ми работа беше в Ню Йорк, където отидох след завършването на “Бъркли”. Там работих с недвижими имоти в Манхатън. Тази работа пък много ми помогна да усвоя американския начин на живот. Езиковата бариера абсолютно отпадна за мен, говорех преспокойно с всякакви клиенти, защото някои от тях имат много силен и трудно разбираем акцент.

Във вихъра на емоциите - на концерт в САЩ

Когато отидох в Ню Йорк, знаех само две спирки на метрото. Когато започнах да работя с недвижими имоти, научих Манхатън наизуст, знам всяка сграда къде е, кой я е строил, колко струва, какви са наемите и т.н. Запознах се и с много хубави хора, някои се свързваха с мен заради впечатляващата ми биография на музикант и имахме общи интереси и теми за разговор.

-Защо се върна?
-Общо живях там 3 години и половина. Върнах се първо, за да запиша един албум, който излезе в края на 2008 г., но много ме гонеше носталгията и останах.

-На 6 юни ти представи клипа си I Believe In You And Me. Какъв ще бъде вторият ти албум, който подготвяш сега?
-Изцяло български, обработки на народни песни. А сингълът на английски евентуално ще прибавим като бонус. Освен това в рамките на около месец се очаква да излезе съвместният албум, който записахме с представителния гвардейски духов оркестър и с БНР.

Това са пиеси за духов оркестър, обработки на диригента капитан Ради Радев, няколко фолклорни песни и няколко популярни, като “Нашата мила страна” на Ани Павлова. Получи се страхотно! Целият албум звучи много бодро, оптимистично, а самите обработки са доста различни от всичко, правено досега.

За прочувственото изпълнение на "Едерлези" Деси получи Гран при на фестивала  Golden Pomegranate
в Анталия, Турция

-В какви отношения си с попфолка?
-Не го приемам, тъй като там се правят предимно кавъри, използват се нецензурни текстове, подтикващи към наркотици, пушене, алкохол, разврат, порнография, силикон и т.н., което според мен изобщо не е най-важното в живота. Аз не одобрявам този начин на живот.

Имам алергия към цигарите, стоя надалече от цигарения дим и много рядко ходя по заведения. Радвам се, че приеха този закон за забрана на пушенето, защото сега, като ходя да пея, ми е по-добре. Два пъти съм ходила в “Пирогов” заради такива участия на задимено място. Колкото до силикона, не бих си сложила. Човек трябва да се уважава и да харесва себе си такъв, какъвто е.

С Любо Киров -любим дует, сн. Янко Димитров, сн. Янко Димитров

-На последните парламентарни избори ти беше водач на листа от партията “Нова алтернатива” във Варна, а през 2009-а се кандидатира за евродепутат. Кой те запали за политиката?
-Когато искаме да променим нещо, трябва да дадем всичко от себе си. Само с оплакване и плюене не става. Хората във Варна ме познават като обществено ангажиран човек, присъединявам се към много благотворителни каузи, без да съм поискала един лев за каквото и да е. Искам да има бъдеще за мен и за моето дете тук, в България. Смятам, че политиката е едно от позволените и възможните средства, чрез които човек да промени манталитета на хората и средата, в която живее.

На 6 юни партийният шеф на Деси в "Нова алтернатива" - Николай Цонев
я поздреви по случай излизането на сингъла й, сн. Янко Димитров

-А защо избра точно “Нова алтернатива” на бившия военен министър Николай Цонев?
-Хареса ми платформата, идеите, начинът, по който тези хора разговарят с мен. Членовете на тази партия, са същите като мен – млади, инициативни, енергични, представители на дребния и на средния бизнес, имат виждане за развитие на страната.

-На следващите избори би ли се включила отново?
-Да, защо не? Това, че не влязохме в парламента, не ме обезкуражи, напротив, човек трябва да се запаси с повече енергия, да направи анализ на грешките си и да се бори. Не се отказвам лесно, човек трябва да е борбен. Искам да се боря за една по-добре уревдена страна за мен и детето ми.

Като водеща в "Полет над нощта" с гост Христо Ангеличин, сн. Янко Димитров

-Поработи и като водеща в “Полет над нощта”, как се чувстваше там?
-Бях 4 месеца през 2005-а, преди да замина за Щатите, а след завръщането ми през 2010-а работих една година. Чудесно се разбирахме с Хачо Бояджиев и много съжалявам, че БНТ не подновиха предаването. Ние написахме искане с екипа, но отказаха.

През август 2006 г. Деси се омъжи за голямата си ученическа
любов Мартин, сн. Булфото

-Лятото, когато цялата страна се стреми към морето, ти къде би отишла на почивка?
-Лятото ще работя усилено върху албума и още един проект, който все още пазя в тайна. Като морски човек нямам навика и манталитета да ходя на почивка, но това лято твърдо сме решили, може би за пръв път, да отидем с приятели някъде извън Варна, разбира се, а може и извън България.



-Любимите ти занимания, за които не знаем?
-Още от малка много обичам да подреждам. Започвам да се вманиачавам до най-дребни детайли. Например подреждам гардероба си по цветове. Занимавам се два часа, след това ми втръсва и връщам всичко обратно.



-В тази нескончаема криза, оптимистка ли си за България?
-Определено. Нещата няма да се получат бързо, но ще станат с желание и много труд, от младите, енергични хора, които имат желание да променят нещата около себе си.

Публикувано във в. "Преса", 16 юни 2013 г.

Камен Воденичаров: Момчето в мен все още беснее

Боряна АНТИМОВА

От създаването на легендарната студентска програма "Ку-ку" са минали 23 години, а Камен Во си е същото възторжено и нахъсано момче. Все така е леко артистично разпилян и трескаво чертаещ нови проекти, а главата му е пълна с куп планове и мечти. "В кризата човек трябва да опитва много повече неща, защото много по-малко можеш да реализираш" - така той обяснява основното си житейско кредо. Актьор, тв водещ, продуцент, шоумен, преди това - собственик на телевизия... Камен Во продължава да опитва всичко, което му харесва да прави, а денят му е все така трескаво динамичен и изпълнен със събития.

Камен Борисов Воденичаров е роден на 13 май 1966 г. в София. Завършва куклено актьорстко майсторство в класа на проф. Николина Георгиева и кино и телевизионна режисура при Людмил Стайков в НАТФИЗ. Като студент участва в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г.

Един от основателите на Студентска програма „Ку-Ку“ (1990) и тв предаването „Каналето“ (1995) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 г. поема ръководството на ММ като собственик, по-късно продава акциите си. Водещ е през първия сезон на риалити шоуто "Сървайвър", на тв шоутата на БНТ "В неделя с..." и "Неделя Х 3". Продължава да участва в "Шоуто на Канала" като актьор в скечове и като режисьор. Автор е на поредица кратки документални филми "5 минути София".

-Камене, наскоро се върна от фестивала в Кан, какъв беше поводът?
-И личен, и служебен. Отидох да си потърся подкрепа, другарчета, копродуценти за проекта ми, с който кандидатствам по програма "Медии" на ЕС. Имах няколко срещи с колеги и продуценти.

-Кан през твоите очи?
-Това е едно средище, в което виждаш да ти се разхождат наживо пред очите всички хора от финалните надписи на всички филми, които си гледал. Там можеш да видиш и актьорите, иш звездите, и хората, които работят зад кадър, представители на най-големите медии. Може да видиш и търговската част на киноиндустрията и да се срещнеш с хора от всички страни. Там се общува, разменят се идеи, вижда се накъде върви киното, какво се случва.

Тази година много силно представяне направиха Китай и Индия. В Китай всяка седмица се откриват по 10 киносалона и натам са се насочили всички и големи, и малки производители на филми в света. Най-важното в Кан обаче са срещите с хората. Бях на две официални прожекции на червения килим в Двореца на фестивала. Купих си папийонка, носех черен костюм, защото дрескодът беше строг дори и за зрителите. Това е един прекрасен ритуал, който подпомага цялото възприемане на киното и уважението към него.

С Тончо Токмакчиев и легендарната кукла на тв предавнето "Ку-ку"

-Ти сигурно отдавна си преодолял балканския комплекс да се чувстваш по-маловажен на такива места?
-О, в никакъв случай, напротив. Но размерът в този случай има значение, като мащаби и пазар, като възможност да получиш такава възвръщаемот от продукта ти, че да можеш да се самофинансираш. Само в България това е много трудно да стане. Да, наши филми пробиха в Кан - "Кецове", "Аве" на Константин Божанов, "Източни пиеси" на Камен Калев, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Подслон". Три-четири филма през последните години направиха силно впечатление в Кан.

Притеснява ме обаче, че като част от Евросъюза и с достъп до голяма част от фондовете, вместо да се развиваме и да се равняваме по добрите модели (имам предвид не само киното, но и изобщо икономиката ни) ние като че ли се забавяме, на моменти дори и изоставаме. Капсулираме се, не виждаме по-далече от носа си, подвластни сме на предубеждения, непрекъснато се случват някакви машинации, фалшификации, кой кого излъгал, убил, заклал... А светът си върви напред и никого не чака.

-Какво се случи в предаването "Неделя х 3" по БНТ, защо не си вече водещ?
-Разминаха ни се идеите за развитие на предаването. БНТ бяха решили да има музикална класация. При положение, че съм менажирал цяла музикална телевизия 9 години с над 30 човека водещи, да правя едно предаване като едно от многото, които съм ръководил в 24-часовата програма, ми се видя стъпка назад. Аз отказах да водя класацията и поканиха Александър Сано, който е страхотен актьор.

-Имаше коментари, че си тръгваш обиден от там?
-Е, не ми беше много уютно и комфортно, след като предната година водих и с Параскева Джукелова, и сам, първо предаването "В неделя с...", а после и "Неделя х 3". Направих два, според мен, много добри сезона за следобедния блок на телевизията. Започнахме с Мария Силвестър и Андрей Захариев, който е страхотен журналист. Но не си тръгнах обиден, имах друга идея и друга нагласа за следобедния блок.

С Мария Силвестър и Андрей Захариев в студиото на"Неделя Х 3"

-Толкова години остана верен на БНТ...
-Да, така е и сега продължавам да работя с "Шоуто на Канала", с Тончо правим хамалите и други скечове. Новото е, че от Нова година и режисирам цялото предаване, като се редуваме с Жоро Торнев и Мишо Ланджев. Освен това за моя радост телевизията подкрепи и проекта ми "Пет минути София", епизодите бяха излъчени от Коледа до 3 март. Качихме ги във всички VBOX канали, в youtube и те продължават да се гледат. От края на юни започваме да реализираме още няколко епизода от тези петминутки.

С Тончо Токмакчиев в най-запомнящия се скеч - като хамали

-Напоследък май повече те тегли режисирането, отколкото актьорството?
-Преди няколко години завърших и втора специалност в НАТФИЗ при Людмил Стайков - кино и телевизионна режисура. Направих един документален филм за Преображенския манастир. Срещите ми със Стайков и с всички преподаватели бяха много полезни.

Много е хубаво в един момент човек да се върне към доусъвършенстване на това, което си мисли, че знае и практикува. Оттогава имам няколко идеи и кандидатствам за различни проекти. Ето, продължавам с филмчетата за София, септември кандидатствам по един проект за документален филм. Имам си интересни теми, а работата зад кадър много ме влече.

С Любо Киров в студиото на"Неделя Х 3"

-Покрай протестите в края на зимата хората си припомниха как по барикадите през 1997-ма звучаха като революционни песните ви от "Каналето", твоята "Не съм избягал" си остана енигматична... Промени ли се много оттогава?
-Променихме се като държава и като личности, но основни неща остават неразрешени, нереформирани и ни дърпат назад, тъпчем на едно място. За тези 15 години от 1997-ма можехме да бъдем много по-напред във всяко отношение.

-Гневен ли беше на тазгодишните протести?
-Аз съм бил гневен винаги от това, което ме е дразнело, и съм го изразявал чрез скечовете и песните. Но най-много съм гневен от това, че един и същи прийом и сценарий се използва отново и отново, за да се постигнат групови монополистични цели. Протестът на хората беше спонтанен и емоционален в първите два-три дни, а после отново се намесиха хора, които бяха пратени, за да пренаредят нещата.

Аз имах това като информация още от края на лятото - че "януари ще видиш какво ще стане"... Което, без да навлизаме в теорията на конспирацията, подсказва, че има група от хора, свързани помежду си като свински черва, фокусирани заради алчността си върху възможността да се добиват все повече и повече блага чрез властта. Те продължават, не ги интересува нищо - нито високите сметки на тока, нито дали децата имат възможност да се развиват нормално в семествата. Кукловодите са алчни, цинични и минават през трупове.

-Ако сега би режисирал едно ново атомно "Ку-ку", какво би се получило?
-Днес няма как да се получи онова атомно "Ку-ку", защото информационната среда е съвсем различна, слава Богу. Тогава имаше само една национална телевизия и едно радио. Докато сега каналите за информация са десетки.

-А сагата с бюлетините не ти ли заприлича на оня абсурд?
-Да, това е божественото атомно "Ку-ку" на 2013-а година. Но за да се организира днес и да има ефект тази сага, трябва верига от телевизии и местни канали навсякъде в страната да повторят новината, и социологическа агенция. И ако за атомното "Ку-ку" бяха достатъчни десет души, главно новинари, тук трябват няколко медии, социологическа агенция, връзка с ДАНС и служби.

-Какво би предупредил сегашните управници?
-Бих казал същото, за което предупредих на площада пред "Александър Невски" на най-големия митинг на СДС след победата през 1997-ма.Тогава много лошо ме погледнаха. Но казах на Костов, че ако продължат да правят същите номера, каквито са правили предшествениците им, хората следващия път тях ще изметат...

Най-голямата грешка на Бойко според беше, че тормозеше най-верните си съюзници - хората - чрез забутване на дребния и среден бизнес, което е фатално. А сегашните управници специално няма какво да ги предупреждавам, защото захващат тая игра за четвърти път за тези над 23 години. Толкова сме късопаметни... Като дясномислещ човек съм неудовлетворен, че нямам представителство в този парламент.

-В това революционно време, не е ли назрял моментът за ново студентско "Ку-ку" и би ли помогнал на младите?
-Това е работа на сегашните студенти и аз бих ги подкрепил. Но много трудно някой би ги пуснал, колкото и много телевизии да има. Ние имахме по-голям шанс тогава, а характерът и мускулите, които вложихме, бяха заради желането за промяна.

През 1991-ва си казвахме: "Ей, представяш ли си колко ще бъде готино до края на века - това са 7-8 години, да се оправят нещата!". Мечтаехме си тогава и лафът между нас беше: "Кой е знакът, че сме се оправили? - Денят, в който пуснат магистралата от София до морето"... А ето, след 23 години пускането тепърва предстои...

-При раздялата ви със Слави оставихте впечатлението, че всеки получи и се захвана с това, което искаше. Той като че ли винаги е теглил повече към комерсиалното, а ти - към по-изисканото, артистичното?
-Не е точно така. За да се постигне една цел, има няколко пътя. В моята визия се включваше подпомагането на повече хора и групи - това, което направихме с телевизия "ММ".

-Така нареченото балканто на "Ку-ку бенд" харесва ли ти? Това не е ли чалга?
-Спорно е, защото те имат много добри композиции, изключително силни и много музикантски. Но като говорим за общата ни работа със Слави, това не значи, че аз не се интересувах от финансите и от възможността да печелиш добре. Слави е много силен и подготвен в тази посока. Той е един много добър организатор, продуцент, има усет и характер за това да проведе една по-дълга линия, да е точен с финансите. Това му е много силен талант.

Ние затова бяхме толкова силни заедно - защото аз и Любен Дилов се занимавахме по-скоро с креативната част, а Слави - с финансите. Въпреки че и аз през годините се понаучих, заедно с партньорите си Тончо, Тони Танов успяхме да изградим един много добър бизнес модел в "ММ". Когато продадохме 66 % от акциите, много разчитахме на подкрепата и идеята на този нов "партньор". Но се оказа, че те имат съвсем друга идея да развиват медиите. Днес с лиценза на "ММ" и на същата честота се излъчва "Нова спорт".

Като водещ на "Сървайвър"

-Говорихме за теб и Слави... Времето отмива ли обидите?
-Да. Мисля че и двамата сме така скроени. Ето, успяхме да реализираме един чудесен проект - "Сървайвър", на който той беше продуцент,  аз водещ. А двамата със Слави сме вече пораснали, помъдрели и се чуваме от време на време.

-Бихте ли направили отново нещо заедно?
-Защо не? Въпросът е какво. Екипът, който изградихме, доста се нарои - Евтим Милошев, Росен Петров, Любен Дилов, Въргала, Зуека, Петър Курумбашев, сценаристите - всеки пое по свой си път. Голямата грешка на всички ни е, че не намерихме онзи ключ, който да ни позволи да си останем заедно, да останем банда, а всеки да има творческата и финансовата свобода да реализира и свои лични проекти. И ако има някакъв грях или провал, той е там.

4 февруари2001 г. Двамата с Емил Кошлуков дават
пресконференция на своята група за натиск "Новото време"

Но не забравяй, че много хора около нас, свързани с медиите, до голяма степен ни "помогнаха" и ни подбутнаха това да се случи. Защото никой не искаше толкова силна група. Принципът "Разделяй и владей" влезе с бутоните отзад за червен картон, на футболен език, за да сепарира тази силна група. И в крайна сметка към днешна дата това е факт.

В момента хората от нашата школа са продуценти, режисьори, автори, сценаристи и имат договор с тези, които ни разбутаха. А представяш ли си ако не ни бяха разбутали - щяхме да бъдем не телевизия в телевизията, а да имаме собствена телевизия, в която да реализираме всичките проекти.

С дизайнерката Мира Бъчварова

-Въодушеви се, като заговори за това... Успял си да съхраниш силно изявената си емоционалност?
-Да, аз съм си все така много емоционален, но вече доста пораснах.

-Остана ли нещо от онова нахъсано и въодушевено момче от Студентския парламент през 1990-а?
-Да, онова момче си е в мен и продължавам да беснея и да се ядосвам на неуредици и глупотевини, простотии, които не зависят от мен. Затова когато имам възможност, пътувам. Ето, десетте дни във Франция ме изпълниха с идеи и проекти. Дори, както ми се смеят моите родители, ми подействаха добре и на гастрита. Това, което ядеш там на същата цена в техните супермаркети, тук не го ядеш. И резултатът е, че втора седмица не съм вземал талцид.

-Тоя гастрит не е ли от нерви и емоции?
-Да, от емоции и нерви, но и от храна.

С Катето Евро ги свързва голямо приятелство от години

В клипа от "Не съм избягал"

-По едно време се заговори, че ще изневериш на посланията в "Не съм избягал" и ще забегнеш в Барселона?
-Имам много приятели там. Заговори се за това в едно предаване, и кой чул-недочул, преиначиха нещата. Исках да продам собственото си жилище, защото имах много приятна оферта в Барселона и трябваха още пари, за да се включа в един много хубав проект. Щях да си имам апартамент в Барселона и да си ходя лятото, да го давам под наем, но не и да емигрирам. Но не можах да събера необходимата сума.

-А хрумвало ли ти е наистина да избягаш някъде, в среда, полезна за гастрита ти?
-Да, хрумвало ми е да избягам в среда, полезна не само за гастрита, но и за душата ми. Това, че там всеки ти казва "Добър ден" и че навсякъде срещаш усмихнати лица, че там лошите новини по телевизията не са водещи, а са включени на края на емисиите, и то в доста обран вид... Та ми е хрумвало да избягам във Франция, тя е моята страна и Париж е моят град.

С Елина Кешишева по времето на тяхната любов

-Париж... Докато тук се вихреха коментари за твоята сексуалност, на никой не му хрумна да те пита за твоята голяма парижка любов от 90-те - моделът Елина Кешишева... Какво се случи и защо не продължи тази красива приказка?
-Елина остана във Франция. Имаше кариера като манекен. А после лека-полека очи, които не се виждат, се забравят.

-Как си обясняваш това, че остана "сам, но не самотен"?
-Основната причина е, че непрекъснато съм фокусиран върху това, което работя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една по-"долче вита" среда. И сега, когато това темпо е намаляло и когато този клубен ритъм вече не е същият не само защото аз съм се променил, а защото светът не е същият, мисля, че това е един мой пропуснат шанс.

-А междувременно жълтата преса не те пожали - писа се много и напоително за твоята "объркана сексуалност"...
-О, там съм абонат години наред. Или ще е за сексуалността, или за някакв измислени драми, скандали. Споменаването на името ми в разни жълти сайтове гарантира голяма посещаемост, заради рекламодателите. Затова не е чудно, че като кликнеш на името ми в "Гугъл", първо излизат разни жълти писания. С Любо Киров например сме приятели повече от десет години, много си помагаме, но това беше изкривено. Напоследък съзнателно спрях да поствам мои лични снимки, защото ги изтеглят и пишат под тях небивалици.

-Това изостря ли гастрита ти, в преносния смисъл?
-Да, не може да не ми действа. Лятото с Камен Балкански, много добър мой приятел, с когото от деца сме заедно, бяхме на Боровец с една много голяма компания. С него сме скиори от деца. Обичаме също да наемаме колелета и да джиткаме насам-натам. Постнах във Фейсбук наша снимка с Камен, с колелетата и каските, и писах за страхотния ни купон на Рила. Тази снимка, открадната от страницата ми във Фейсбук, беше публикувана с текст: "Камен върти педали на Боровец с непознат мъж"...

Снимката с Камен Балкански на Витоша, използвана с двусмислен текст

-Твои приятели казват за теб, че си ларж, щедър, великодушен, но и че си много чувствителен на тема предателства. Кое може да те изкара от равновесие?
-Предателствата по-скоро ме натъжават. А от равновесие може да ме изкара несправедливостта - в реалния живот или от екрана. Виждаш как някой ти говори от екрана неща, за които е взел пари, а ти се прави на Фифи Перото, и искаш да се пъхнеш в екрана и да го удушиш! А колкото до приятелската среда - в един момент около теб си остават най-близките и най-готините хора, с които дори и да има някакви перипетии и драми, те са преодолени, изживени, простено е. Много важно качество е да можеш да простиш, когато някой те нарани.

-Твоите непрекъснати втурвания в нови проекти не попречиха ли на приятелствата и любовните връзки?
-Ами да, попречиха. Може би и аз съм бил преклено експанзивен, емоционален, не търпящ възражения и сигурно имам вина за много от "счупените чаши". Там, където съм се помъчил и съм осъзнал вината си, съм опитал да дам заден ход, да потърся извинение и прошка. Там, където считам, че съм бил абсолютно прав, продължавам да го отстоявам.

Но като цяло с годините доста се кротнах, вслушвам се и разглеждам нещата от различен ъгъл и различни гледни точки. Давам си сметка, че непоколебимостта ми, превъзбудеността за проекти и идеи ми изиграха лоша шега. В последните години гледам, преди да предприема нещо важно, три пъти да помисля, преди да срежа.

-Чувстваш ли се все още леко отлепен от земята, в смисъл на популярност?
-Напротив, мисля, че съм бил винаги земен, сговорчив, диалогичен. Което обаче не значи, че не я е имало тази "отлепеност". Познавам всички хора, които станаха популярни през последните 15-20 години и мога да кажа, че всички преминахме през такъв период на усещане за недосегаемост, непогрешимост, абсолютна правота, едва ли не за допир до някаква божественост. Което е доста тъпо, но трябва да преминеш през него, да изживееш последствията от него, за да го осъзнаеш.

-Теб какво те върна обратно на земята?
-През тези години поне 3-4 пъти съм започвал всичко отначало. Връща те обратно на земята провал, загуба на близък човек. Понякога в последния момент разбираш, че не трябва да правиш нещо - проект, за който ти се струва, че ще ти донесе пари. Виждаш, че си в капан, и то по твоя воля. Това осещане за грешен ход също те успокоява и връща на земята. Но пък роднините, близките, приятелите са онези хора, които най-много ти търпят щуротиите.

-Има ли връзка или приятелство, чиято загуба не можеш да си простиш?
-Има няколко, но съжалявам само за загубено приятелство.

-Страдаш за загубено приятелство, но не за загубена любов?!
-За любов какво да страдаш... Има си хора, които са ти на сърцето и си остават там завинаги, но чак пък да страдаш... Не може да върнеш времето назад. А и то ти помага да превъзмогнеш болката.

-Казваш, че си сам в момента, нямаш сериозна връзка, продължаваш да искаш дете... Но не може да го създадеш с кого да е...
-Мисля си за това от време на време...

С Катето Евро като много млад в Балчик

-Примаш ли го като свой неуспех - че не си срещнал жената, от която да имаш дете?
-Не, по-скоро го чувствам като една неудовлетвореност и като нещо непостигнато.

-Твоята неизиграна роля, в смисъл и на проект?
-Много съжалявам, че телевизия "ММ" не продължи по начина, по който я бяхме замислили. Това ми е много голяма болка.

-Песните ти до една бяха хитове. Сега би ли влязъл да запишеш нещо?
-Да, с Тончо записахме една смешна песен като хамали и до края на юни ще я пуснем. То кой да ми предложи? Аз трябва сам да си го направя. С Момчил направих една много хубава песен - "Тихо е". Но аз съм актьор, който пее, не съм певец като Любо, Миро, Орлин, които са със страхотни вокални възможности. Това ми е съпътстваща програма. Пък и кажи ми за какво да запиша песен? На кого да дам между 2 и 5 хиляди лева за текстова, записи, музика? Кой да го завърти и кога да отида аз на участие?

-Твоето най-хубаво прекарано свободно време?
-Зимата много обичам да ходя на ски. Това ми е страхотно разтоварване. Обичам да си чета книжки, да гледам хубави филми.

-Някога съжалявал ли си, че не си се снимал достатъчно в киното?
-Имам малко роли. С 3 до 4 филма на година на Българска кинематография как да съжалявам. Имам участие в "Испанска муха", наскоро правиха една тв новела "Като водата". Но да, съжалявам, че не съм участвал в някой голям филм. Бих се снимал и в сериал, ако е хубава ролята.

Играе ми се и кукли, харесва ми работата с деца, нали първата ми специалност е куклено актьорство. Ние с Тончо напоследък играем в една пиеса на Бургаския театър - Борислав Чакринов възстанови "Българският модел 20 години по-късно" по Станислав Стратиев. Много е зареждащо. Даже сега се замислям есента за доста по-смело присъствие чисто актьорски в някои спектакли, които сме намислили, че могат да се направят.

-Пълен си с проекти...
-Ами пълен съм, защото в днешно време, за да може да се продължи напред и да се развива човек, трябва да прави много повече неща, отколкото преди е правил. Един от пет проекта става. Но важното е, че ще имам хъс и енергия. Жалко обаче, че в България енергията е основно разрушителна, че се пилее по лоши неща.


-Трудно е да повярва човек, че стана на 48... Изморяваш ли се повече?
-Е да, със същият ритъм не може да се работи.

-Времето обаче е пожалило лицето ти...
-Да, косата не си я боядисвам, за сведение на жълтите медии, имам малко прошарено само над ушите. Но това по-скоро го отдавам на гена. Майка ми и баща ми, слава на Бога, са младолики и в добро състояние.


-И ако трябва да завършим с това, с което започнахме - защо един доказал се и обичан тв водещ няма собствено предаване, на фона на толкова голяма липса на професионализъм, която блика от екрана?
-Това е тема за дълъг разговор. Проектите, които искам да реолизирам настоятелно, не се допускат. Търсил съм варианти и в други телевизии, но там си има вече обособени продуцентски звена. Може тв продуцентите пък и да смятат, че съм писнал на хората...

Публикувано във в. "Преса", 2 юни 2013 г.
Снимки личен архив