неделя, 23 март 2014 г.

Димитър Рачков: Всяко излизане пред публика е на живот и смърт

Двамата Митковци - старши и младши


Боряна АНТИМОВА

Димитър Минков Рачков е роден на 18 септември 1972 г. в Бургас. През 1995 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. От 1996 г. до 1998 г. работи във Варненския театър, играл е и в МГТ „Зад канала“.

През 1998-ма постъпва в Народния театър, а от 2006 г. е част от театрална формация “Мелпомена”. Има над 20 сериозни роли на сцената, като Подкальосин от “Женитба”, Вертер от “Страданията на младия Вертер”, Чушкаров от “Двубой” и др. Носител на „Аскеер“ 2000 г. за изгряваща звезда за Мъжът в „Самолетът беглец“.

Флиртът му с тв екрана датира от 1998 г., когато блясва с ролите си “Клуб НЛО”, а коронната му изява е като водещ на „Господари на ефира“. Той е и гласът на Бай Брадър, чийто бургаски говор прави образа още по-колоритен. Прави запомнящи се роли в комични тв предавания като „Пълна лудница“ (с култовия Жоро Бекъма) и “Ол инклузив”. За втори сезон е и водещ заедно с Васил Василев-Зуека на предаването “Като две капки вода”.
От 2009 г. е заедно и в живота с екранната си партньорка Мария Игнатова. Има син от първия си брак Димитър Рачков-младши на 7 години.






-Митко, господар си не само в ефира, владееш сърцата на много българи, а толкова рядко даваш интервюта. Защо?

-Приемам само когато имам да кажа нещо ново на хората. Не държа на всяка цена да фигурирам в медиите ей така, за да ме има. Другата причина е жълтата преса. Ето, сега си говорим с теб, давам ти едно истинско, откровено интервю, след това то излиза в “Преса” читаво, едно към едно, прочитат го от някой жълт вестник и изкривяват цялата информация, като пълнят цели страници с неистини.

И човек си казва, какво като в “Преса” ще излезе качествено, като после ще се появи в още 6 жълти издания изкривено. Ние някак свикнахме да не обръщаме внимание на жълтата преса, която пише лъжи за нас. Но всъщност поразиите й повече рефлектират върху вас, сериозните журналисти, защото популярните лица спират да дават интервюта.




-Има ли начин да се противодейства на това уродливо явление?

-Сигурно има, но в нормалните държави, а ние не сме от тях. Всеки трябва да носи последствията за думите и действията си. Аз лично съм от хората, които стоят зад думите и действията си, както и цялото предаване “Господари на ефира”. Не хвърлям в публичното пространство неверни неща както от трибуната на предаването, така и от свое име.

В една нормална държава, когато някой излъже или наклевети някого, се случва нещо. При нас винаги се намират вратички – я в закона, я по друг начин. Абсолютно подкрепям колегите, които завеждат дела срещу лъжите, публикувани по техен адрес. Аз самият имам заведено едно дело преди няколко години срещу един вестник, който беше използвал моето лице за реклама на тяхно жълто издание, и то в абсолютен колаж, което е изключителен абсурд. Вземат моя снимка и правят колаж, в който държа техен жълт вестник.

Никога не бих направил такова нещо в живота си, защото съм отговорен човек и за нищо на света не бих рекламирал жълто издание. Недоумявам, какво са с мислели тези хора, като са правили този колаж – че няма да се разчуе ли, че няма да го видя ли… Другият абсурд, нещо, което е очевадно – това дело се точи вече 4 ли 5 години. Заведено е от мен лично и от фирмите от семейството на “Глобал”, на които съм лице, и парите, които ще спечелим, ще дадем за благотворителност.

-Наглостта и безнаказаността са две от нещата, които те възмущават. А какво от публичността те смущава?

-Щом се занимавам с публична професия, щом съм на телевизионния екран и на сцената, аз съм си поел кръста. Ясно е, че има плюсове и минуси. Това си е част от играта, няма как.


-Не ти ли додява понякога от свойските подвиквания и потупвания по рамото?

-Знаеш ли, има много добронамерени хора, които знаят как да изразят отношението си към мен, за което им благодаря. Уважавам този тип хора, които знаят как да дойдат при мен и да ми направят комплимент, да ми кажат, че ме харесват, без това да е досадно или агресивно. Мразя агресията. Тя ме отблъсква. Няма как, ако някой те харесва, да дойде, да те тупне и да каже: “Ей, ти си голяма работа!” или “Ела тука, на мойта маса”, като те дръпне агресивно. Не съм нито цветарка, нито проститутка, който ми свирне, да ходя на неговата маса. Ами няма как! Все пак и аз имам достойнство, аз не съм шут!

Наскоро ми се случи нещо подобно. Бях с компания в заведение, дойде някакъв човек и дори без да се извини, че ни прекъсва разговора, каза: “Ела на нашта маса”. Почувствах се като момиче на повикване. Благодарих любезно и казах, че няма да дойда, а той: “Как няма да дойдеш?! Ти луд ли си, бе?! Ти знаеш ли какво има на нашта маса, какви питиета!” Казах, те може да са извънземни, космически, но аз не мога да бъда купен.

Ако днес ме срещнат 5 души и ми кажат: “Това, което правиш, е страхотно, гледам предаването и ви харесвам, гледал съм те и в театъра”, това е адски зареждащо. И това може да те окрили и да те накара да полетиш.

-Започна вторият сезон на шоуто “Като две капки вода” и си личи, че двамата със Зуека много се забавлявате като водещи.

-Да, изключително съм щастлив, че участвам в този формат. Миналата година започна, беше нещо ново, самите ние не знаехме какво се случва, но след първата вечер разбрахме, че това е нашето предаване. И беше логично да последва и втори сезон. Тази година трябва да сме още по-отговорни, защото, когато е нещо непознато за публиката, цялата ти енергия отива в това да го направиш добро.

Когато стана добро, сега очакванията на хората са още по-големи. А когато очакванията са по-големи, е още по-отговорно за теб. Благодаря на Господ, предаването тръгна много добре тази година, имаме много добра аудитория, срещат ме хора на улицата и казват: “Страхотно, кефим се”. А нали вече казах, за това живеем ние, артистите.


Последни репетиции: Рачков като Катя и Зуека като Здравко от "Ритон",
заедно с режисьори на предаването Кирил Киров


-В понеделник имитира Катето от "Ритон". Какво ти струваше това? Ето, Къци Вапцаров цяла седмица е ходил на токчета заради образа на Лили Иванова.

-Имаше гласуване на нашата фейсбук страница “В кои образи искате да видите Рачков и Зуека” и феновете ни избраха “Ритон”. С цялото уважение към тях, разбира се. В това шоу не се пародира. Пародиите са в “Пълна лудница”. Тук се стараем максимално да се приближим до пеенето, визията и характера на тези изпълнители. Първо обсъждахме кой да бъде Катя и кой – Здравко. Зуека е правил много женски образи, аз – по-малко. Решихме този път да експериментираме.


Последни щрихи към образа на Катето от "Ритон"


Съветвахме се и с гримьорите коя физиономия по-лесно би се трансформирала в образа на Катя. Моето лице се оказа по-близко до това на Катя, а Зуекът е с по-изострени черти и беше по-добре да е Здравко. Хубаво, обаче трябваше и да пеем. Не беше буфосинхронада, а пеене наистина и Дони видя много зор, особено с мен. Не знам колко часа я репетерахме. След това грим - 3 часа и половина, после рокли, токчета. Бяха изваяни доста професионално. Като цяло смятам, че не се изложихме много. Щях да се радвам, ако Катя и Здравко бяха в публиката, но разбрах, че са в Щатите на турне.


... и отново Катето от "Ритон"


-Кого още от нашите звезди те сърбят ръцете да имитираш?

-Не държа в главата си някакви образи, които трябва на всяка цена да направя. Според момента. Когато дойде някакъв формат, обсъждаме кого бихме могли да направим, кого най-добре ще направим, кое е добре за шоуто и за нас като артисти.


Жоро Бекъма - култ...
-Ако има трети сезон на “Като две капки вода”, би ли минал в отбора на имитаторите?

-Веднага казвам не, защото си давам сметка докъде са ми възможностите. Аз шапка им свалям на всичките тези участници, и миналогодишните осем, и тазгодишните осем. Това са изключително талантливи колеги. Те правят нещо изключително трудно.


Всяка седмица ти да направиш различен образ, да наблюдаваш, да минеш през тежък грим, да научиш песен, при някои има и много тежки танци.

Човек трябва да си дава сметка докъде са му възможностите. Не че не бих се гмурнал с главата напред, но смятам, че тези колеги притежават качества, които при мен липсват.





-На хората още им липсва легендарният Жоро Бекъма. Но екранните образи често имат по-кратък живот от сценичните. Тъгувал ли си, че излизаш от някой любим тв образ?

-Когато сме тръгвали да правим всички тези образи, не сме си давали сметката, че ще станат емблематични. Мислим нещо конкретно, какъв ще е характерът на героя, как ще е облечен, как ще говори. Естествено, радостно е за всеки актьор и творец този образ да добие популярност и като спре някое предаване, ти става мъчно за героя. Приемам всичките си образи като моите деца. Във всяка роля, все едно дали е в театъра или телевизията, си вложил енергия, време, нерви. Естествено е да ти липсва след това.

-От всичките ти екранни изяви в коя си най-много себе си – като “господар” ли?

-Да, защото там не играем, там сме си ние. Успехът на това предаване, с всичките му качества и достойнства, се дължи на стремежа ни да бъдем това, което сме. Тръгнеш ли да се правиш на някой друг, губиш. Зрителят е интелигентен, веднага улавя фалша.




-Опитвам се да си спомня с колко различни партньори си водил “Господарите”…

-Най-много съм водил съм със Зуека, бил съм двойка и с Вальо Танов, и с Мария Игнатова.

-Къде се крие тайната на сработването?

-Знам ли, то е като общуването с хората – с теб е по един начин, за да има диалог и да сме близки, с друг човек – по друг начин. Същото е и на екрана. Това не е само напасване на характери. Не може да теглиш чергата към себе си. За да се случи двойката, за да се получи добра спойка, трябва да има химия и от двете страни.





-Казваш, че там си себе си, но всеки път си толкова различен, още от излизането.

-Не съм си давал сметка доколко съм различен. Но преди всяко мое появяване на сцената или екрана излизам, сякаш това е като на живот и смърт. Може да си за десет минути, но трябва да е върха. А различното идва и от сценария, и от импровизацията. Ако постоянно предлагаш на зрителя едно и също нещо, той превключва на другия канал. Трябва постоянно да ъпгрейдваш, да разнообразяваш не само поведението си, но и предаването. Стремим се да има нови рубрики, нови образи.

-Определят те като един от царете на импровизацията. Как го правиш това?

-Много обичам да импровизирам, но и знам, че това е нож с две остриета. Можеш да направиш много добра импровизация, която да разсмее хората, но може да удариш и голяма греда, която да ти кърти главата дни наред след това. Трябва да си освободил съзнанието си, да ти е много леко в главата и единственото, за което да мислиш, е да си свършиш читаво работата. Изключваш всичко останало и мислиш само за ролята си, като влагаш цялата си енергия и концентрация в изпълнението.




-“Господарите” е на запис, колко дубъла имаш на влизането например?

-Дублите са за скечовете. В комедийните предавания е нормално да повтаряш, но в “Господарите” не е добре. Там се стараем да го правим по веднъж, защото тогава е най-истинско, най-вярно, най-сетивно, реакциите ти са най-верни. Когато ти е познато, реакцията ти вече не е същата.

-Как си със сценичната треска?

-Винаги я имам, дори на запис. Адски отговорна работа е, особено когато е на живо, както в “Като две капки вода”. Напрежението е огромно. Всичко може да се случи по време на лайв – да спре микрофон, да забие компютър, да загасне осветление от токов удар, на някого да прилошее, както тази година на Нети… Трябва да си подготвен за всякакви ситуации и да реагираш адекватно. След тези живи предавания сме като изцеден лимон… Следващия ден не поемаме никакви ангажименти.



В скеч от "Ол инклузив"


-Някога хрумвало ли ти е, че можеш да напишеш сценарий, като сам си измислиш образ и после си го изиграеш?

-Нямам самочувствието, че мога да пиша, сценариите изискват съвсем други качества. Но като сме импровизирали за образи, за предавания, Магърдич (Халваджиян – бел. ред.) няколко пъти ми е казвал: “Абе ти трябва да седнеш да пишеш”. Даже ми подари един диктофон, когато се сещам за нещо, да си го записвам. Но не го правя, защото дори да тръгна нещо да импровизирам, няма да се сетя за диктофона. И като му натисна копчето, какво от това? Някак ми стои сухо, измислено.

... и отново неподражаемият Жоро Бекъма
Докато при импровизацията на маса, като си говорим, било то по време на представления или предавания, всичко се случва там, на момента. Не смятам, че притежавам качествата на пишещ човек, но мога да бъда полезен на сценаристите, когато мислим образи за комедийно предаване, когато четем сценариите. И това го правим както за “Господарите”, така и за другите сатирични предавания. Със сценаристите можем да си бъдем взаимно полезни, като им открехнем от нашия чисто актьорски опит какво още би могъл да прави образът. Така той ти става близък още по времето, когато се доизмисля.

-Много ли е важна за комика самоиронията?

-Да, при нас със Зуека си личи, често се самоиронизираме. За да очакваш хората да имат чувство за хумор и да се смеят на героя ти, самият ти трябва да имаш чувство за хумор и към себе си.

-Важи ли и за теб максимата, че клоунът след спектакъл е тъжен?

-Да, често ме питат дали съм тъжен в живота. Нормално е, когато си подложен на стрес и на по-голямо напрежение, след това да си в по-минорно настроение. Не знам, по-скоро съм уморен, отколкото тъжен. Но и щастлив, когато съм имал успех. Това е приятна умора.

Четете във втората част: колко трудно е било да вземе решението да се посвети основно на телевизията, как възпитава своя син и как приемат с Мария непрекъснатите лъжи в пресата.

Публикувано във в. “Преса”, 23 март 2014 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар