понеделник, 11 декември 2006 г.

“Гонкур” с дъх на Холокоста и Америка


(Една много любопитна история за наградите "Гонкур" през 2006 г., за сп. "Лидер")

Тазгодишната суматоха около най-престижната френска награда за литература беше белязана със сензация – американски пробив в сърцето на шовинистичен Париж

Боряна АНТИМОВА

С връчването на най-престижната награда – “Гонкур” – във Франция приключи сезонът на литературните премии. Тази година символичната сума от 10 евро получи американецът Джонатан Лител за романа си “Добронамерените” (“Les Bienveillantes”). Седем от десетте членове на журито гласуваха за родения в Ню Йорк и живеещ в Барселона писател. А две седмици преди “Гонкур” той бе удостоен и с голямата награда на Френската академия – 7500 евро.

Сензацията

Такова нещо досега не се е случвало във Франция, известна със стигащия до крайност шовинизъм: разрпродажби в огромен тираж, Френската академия, “Гонкур”… И всичко това – за един американец, който пише на френски… Веднага след обявяването на наградите в. “Фигаро” дори предлага на Джонатан Лител да се даде френско гражданство. “Та той би едва ли не всички рекорди!”, тръби всекидневникът. През първите два месеца след излизането на романа са продадени 300 000 екземпляра, а след “Гонкур” експертите предвиждат двойно по-големи продажби.

Във Франция изборът на академиците от “Гонкур” беше окачествен като световна литературна сензация на годината, а издатели в САЩ, Германия и Италия се надпреварват да закупят правата за превод срещу над милион и половина евро. Състоя се и аукцион за въпросните права, чиято крайна цена се пази в тайна. Освен това “Добронамерените” стана сензацията на последния книжен пазар във Франкфурт…


Какво толкова му е сензационното на романа? С внушителните си 903 страници – достойни за епос, написаният от първо лице роман представлява разказ на полковника от СС Максимилиан Ауе, префинен немски интеректуалец с великолепно образование и влечение към литературата, но принуден да облече есесовски мундир.

След войната Ауе живее във Франция. Той разказва за жестокостите на немците на Източния фронт, но е твърдо убеден, че като участник в тях “няма за какво да се оправдава”. Ауе отива твърде далече в своя декаданс – пробва хомосексуализъм, садо-мазохизъм и дори кръвосмешение със сестра си. Докато стига до върха на своето падение – да издевателства над евреи в Аушвиц.

Роден от германец и французойка, героят на Лител завършва прогимназия и колеж във Франция. После семейството му се прехвърля в Германия, където вече властват нацистите. Втората световна война запраща есесовеца в Украйна, после в Сталинград и накрая в лагера Аушвиц. Подобно на Форест Гъмп от едноименния филм Ауе среща исторически фигури като Адолф Айхман и Рудолф Хес, а във финалните страници на книгата – и Хитлер.

Вдъхновението – от Зоя Космодемянская

За написването на своя роман-сензация Лител казва, че е инспириран от снимка на Зоя Космодемянская и на съветски партизани, убити от нацистите. Друг път обяснява, че идеята се оформя окончателно през 1989 г., когато гледа документален филм за Холокоста. “Исках да разбера как се е стигнало до масовите убийства – казва писателят. – Германците не са били някакви чудовища, в по-голямата си част трябва да са били съвсем нормални хора. Исках да проумея как се е стигнало дотам, че стотици хиляди между тези нормални хора да участват в масовите избивания, мъчения и унижения на други хора.” Разследванията на Лител за книгата започват през 2002 г., а първият вариант е написан само да 112 дни.

След окончателната редакция Лител дава за всеки случай ръкописа на агента на баща си – известния журналист и автор на криминалета Робърт Литъл. Андрю Нъмбърг предлага ръкописа в пет френски издателства, но под псехводина Жан Пети. Такова е желанието на Лител, за да не свързват името му с това на популярния му баща. Издателство “Галимар” предплаща за “Добронамерените” 30 000 евро и това лято го пуска в първоначален тираж 12 000 копия.

Реакцията на френските критици е светкавична – техният ентусиазиран коментар сравнява романа с “Война и мир” на Лев Толстой и с други епични творби.
Това е едва вторият роман на Джон Лител. Първата му книга – “Bad Voltage: A Fantasy in 4/4” е написана в стил “киберпънк” през 1989 г. И вече е бестселър. Главният герой в нея – умопобърканият Линкс, живее във футуристична версия на Парижките катакомби. Любопитното е, че съветската нишка присъства и в друга публикация на Лител – интелигентно написан очерк за КГБ в бившия СССР.

Авторът на необикновената книга има необикновен живот. Роден е на 10 октомври 1967 г. в Ню Йорк, ходи на училище във Франция, през 1989 г. завършва литературознание с бакалавърска степен в Йейлския университет. От 1994 до 2001 г. работи като сътрудник на хуманитарната организация “Акция срещу глада” в Босна, Руанда, Афганистан, Чечня. Впрочем самият автор на епоса за издевателствата над евреите е от род на евреи, емигрирали от Полша в САЩ в края на XIX в.

Джонатан Лител е русокос, слаб и сдържан – поне така го описват в печата. След няколко интервюта през август обаче писателят обяви, че иска да го оставят на мира и вече няма да дава изявления пред медиите. “Ню Йорк таймс” пише, че “никак не му понася циркаджийската суетня около честването на “Гонкур”. Самият Лител не благоволи да прелети от Барселона, за да получи лично приза си. Издателят му Антоан Галимар (чието издателство “Gallimard” реализира книгата) увери съотечествениците си, че “господин Лител просто не обича шумотевиците около скромната му личност и предпочита за него да говорят творбите му”.

Кратка история на наградите “Гонкур”

През 1870 г. след преждевременната смърт на Жул Гонкур брат му Едмон решава да увековечи паметта му и основава литературно сдружение. По-късно то е преименувано на “Академия Гонкур”, напук на Френската академия, която в различни периоди от съществуването си отказва да приеме в списъка на безсмъртните такива гиганти на френската литература като Бодлер, Балзак, Флобер, Мопасан и Зола.

Два дни след смъртта на втория брат – Едмон Гонкур, през 1896 г. нотариусът чете завещанието му, според което парите в сметката на знаменитите братя трябва да бъдат преведени като капитал за учредяване на награда на тяхно име. За изпълнител на предсмъртната воля е определен Алфонс Доде. В завещанието си Едмон Гонкур мъдро и предвидливо подчертава, че парите са предназначени “не за награждаване на авторите, а за осигуряване дейността на академията за вечни времена”. Фактът, че днес “Гонкур” е най-престижната френска литературна награда, потвърждава колко мъдър и предвидлив е бил Едмон.

Публикувано в сп. “Лидер”, 11 декември 2006 г.
Снимки: The New York Times

Няма коментари:

Публикуване на коментар