Лилия Маравиля: Домът е там, където е любовта – III част

Сн. Велислава Каймаканова-Ножарова

Боряна АНТИМОВА


Лилия Маравиля е родена на 18 януари във Варна. От малка е увлечена по театъра и във втори клас се записва в детската театрална школа на братя Райкови в родния си град.

През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд.

Прави десетки силни роли на сцените на Младежкия театър, „Сълза и смях”, „Българска армия”, Сатирата. От 1996 г. е в трупата на театър „София”. Има две номинации за „Аскеер” (г-ца Д Олбак в „Развратникът” и дойката в “Ромео и Жулиета”) и за “Икар” (Леони в “Ужасните родители”).

През 2011 г. получи “Златна роза” за ролята на Мила във филма “Love.net”. Стана широко популярна като Марго в сериала “Под прикритие”, снима се и в “Стъклен дом”. През ноември при голям успех премина премиерата й в главната роля в “Госпожа Министершата” в театър “София”.

Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г., има дъщеря Паола на 12 години.


(Във втората част Лили разказа за работата си със своя учител от НАТФИЗ Крикор Азарян, за приятелството си с “мацките на Коко”, за проблемите си заради това, че е руса красавица, и за прословутото актьорско дуенде)

-Лили, личи си, че си щастлива, че си госпожа Министершата, че си в екипа на един от най-успешните сериали “Под прикритие”, но съдбата не винаги е била благосклонна към теб, нали?

-Много съм щастлива, как иначе! Преди това имах голям период на застой – постоянно се явявах на кастинг и все не ме вземаха за филми. Това продължи доста време – 10-15 години. И в театъра ролите не бяха кой знае колко големи. Почнах вече да се отчайвам, казах си, че явно нещо не ставам за кино, явно само си мисля, че съм готина, пък не ме вземат за главни роли.

Аз съм от хората, които не търсят проблема в другите, а в себе си. На един кастинг обаче за филма “Пътят към върха” режисьорката беше жена и ме хареса. След това дойде една чудесна режисьорка, която направи сериала “Магна Аура” и ме взе за главната женска роля. Казах си, колко странно, виж как жените режисьори ме харесват и ме вземат, а мъжете - не. Защо?

-Може би, за да не ги обвинят, както навремето са нападали Коко, че са те избирали по хубост?

-Така и не разбрах защо. Но когато се явих на кастинг за “Love.net”, ролята ме привлече много силно и явно съм си изиграла добре етюда. Явих се и на втори, и на трети кастинг и си ме харесаха. Много се радвам, че ме избраха! Точно това ми беше ролята, и точно в този филм, който според мен е един от най-добрите, правени в последно време. Този жанр – романтична история, тук не беше много разпространен.

А знаеш ли, че преди да излезе филмът, на пресконференцията журналистите бяха заявили интервюта към всички актьори, а с мен никой не пожела да говори. Беше ми много обидно. Но пък след като излезе филмът, всички ме търсеха и така е по-добре – интересът към теб да дойде, след като видят работата ти.

-Оттам ли тръгна твоят втори ренесанс като актриса?

-Да. Последва “Под прикритие”. Извикаха ме на кастинг и бях сигурна, че няма да ме вземат, защото до момента никой не ме взе в друга продукция. В “Стъклен дом” се снимах в епизодичната роля на майката на Калин Врачански и там отидох само заради него. В “Под прикритие” ми предложиха ролята на жената на Попов и ме посъветваха да я приема, защото е хубава, има развитие.

Когато чух, че ще играя съпруга на Владо Пенев, приех веднага. Бях вече подписала договора за сериала и на другия ден ми излезе премиерата на “Love.net”. Хората от “Под прикритие” ме видяха във филма и много се зарадваха, че съм част от екипа. Как да не съм щастлива! Влизам в домовете на хора, които няма как да ме видят на сцена, защото никога не са били на театър например.

-Харесва ли ти този начин на привличане на публика: хората да те заобичат в някой сериал и да дойдат да те гледат и на сцена?

-Виж, аз не съм от хората, които държат да са популярни на всяка цена. Между нас казано, има много актриси, които не са толкова добри, но са по-известни от мен. И какво от това? Аз нямам тези претенции. Рядко ходя по светски партита, не се навирам на хората в очите. Предпочитам чистата оценка. Искам да ме запомнят не защото съм известна, а след като ме видят на сцената, във филм или сериал.

И досега всичко, което ми се е случвало в професията, е заради тази чиста оценка – защото някой ме е харесал в някоя предишна роля. Аз знам, че почитателите на театралното изкуство са много по-малко от зрителите на един телевизионен сериал, но предпочитам в залата да идват хората, които са ме харесали в някоя роля, а не в някое интервю или репортаж например.

Лилия и Паола

-Спомена, че си отвратена от политиката, както много хора у нас. Но представи си, че и в живота си госпожа Министершата и времето е сегашно…

-Аз съм отвратена не от политиката толкова, колкото от хората, които тук се занимават с това, и то от определени хора. Не може да се подхожда толкова елементарно към властта. Казват, че това е мръсна работа. Сигурно. Но забравяме, че политиката е отговорност, и че е една много сериозна професия. В нея трябва да бъдат хора, които се отнасят отговорно и сериозно към работата си и имат свое виждане какво трябва да се направи. Сигурна съм, че има хора, които са родени за политици и водачи, и винаги ще бъдат водачи, без значение дали са на власт или не.

-Подкрепяше ли протестите?

-Да, на колата си отзад имам една лепенка “Оставка”. Много е важно да имаш позиция, не само да излезеш и да викаш: “У-у”, а да не знаеш какво искаш да се промени. Аз искам прости, но важни неща – хората, които се занимават с политика, да са отговорни не само към семейството си, а и към другите.

В “Госпожа Министершата” роднина идва при Живка и й казва: “Чакай сега, ти първо трябва да помислиш за родата си, после за родината, защото родата е много по-близко от родината!”. Същото се случва и у нас. Тази шуробаджанащина не може да продължава. Но вярвам, че това ще се промени с времето.

Младите, които излизат, и които наричат как ли не, искат промяна. И не бива да упрекваме това поколение, че за нищо не става. Не, напротив, те са много по-различни от нас, но са иновативни, живеят в крак с това време. Аз виждам по дъщеря ми Паола, която е на 12 години. Тя няма нужда да се рови в речниците - сяда на компютъра и за нула време отсява информацията.

Не може да кажем за тези деца, че са тъпи, защото не четат. Те просто имат други възможности и нагласа. Това поколение няма защо да бъде обричано от едни хора, които продължават да живеят в онова време… Мислете за бъдещето на тези млади хора, защото ние нямаме вече бъдеще… Дайте им възможност на способните и талантливи млади хора да се развиват тук, да имат мотивация да останат и да градят.


-Това ли би казала на мъжа си, ако е министър, защото всички казват: “О, ако аз бях на неговото/нейното място, знаеш ли какви неща щях да направя!”…

-Мъжът ми Лука е страшно интелигентен човек. Той много се интересува от политика. Италианец е, но е живял на всички континенти. На 10 години е излязъл от Италия, защото баща му е бил директор на авиолинии “Ал Италия”.

На 10 години е излязъл от Италия, живял е в Африка, Америка, Европа. С баща му непрекъснато са пътували, били са в Етиопия, Ирак, Иран... Станал е космополит, много е отворен към света. Знае абсолютно всичко: къде какъв режим коя година е имало. Аз много му се възхищавам, защото не съм натрупала такава информация, моите интереси са в друга област.

С мъжа си Лука

Аз чета художествена литература, това ми е страстта. Но Лука в момента, в който се случи нещо някъде по света, веднага прави цялостен анализ на ситуацията в световен мащаб. Като го слушам да коментира, си мисля колко отговорен човек е. Много пъти съм му казвала: “Лука, при тези твои възможности защо не се занимаваш с политика? Има нужда от хора като теб, които знаят във всяка ситуация какво трябва да се направи”.

Той е завършил едно от престижните йезуитски училища в Италия, които дават много стабилно образование и възпитание. Ти знаеш ли колко е различен като възпитание и държание. Освен това е с едно ей такова огромно сърце. Много се радвам, че моята дъщеря се възпитава от него.

С Паола на миналата Нова година

-Как я възпитава Лука?

-Когато Паола беше много мъничка, беше много сладка. Всички наоколо много я обичаха и като дойдеше Коледа, стаята й беше пълна с подаръци. Ние с мъжа ми бяхме смутени от това, но не можеш да кажеш на хората да не я глезят толкова.

Когато тя беше на 3 години, на Коледа баща й каза: “Ти сега ще отваряш подаръците, но даваш ли си сметка колко щастливо дете си?”, а тя: “Си, папа” – на италиански. Той продължи: “Знаеш ли колко много деца на тоя свят нямат нито майка, нито баща, нито възможност да празнуват Коледа? Ето, ти имаш семейство и много други хора мислят за теб и те обичат, носят ти подаръци. Трябва да си много благодарна за това и никога да не го забравяш”...

Паола

След този разговор Паола беше неузнаваема. Нали всяко малко дете като види много подаръци, взема един, хвърля го, взема друг. А тя стоя няколко часа. Много внимателно отвори всеки подарък, обърна внимание на всеки и тогава посягаше към другия.

Паола от много малка е възпитавана в милосърдие и състрадание. Трябва да научим децата да мислят по този начин. Не може да се надяваме само на училище, детето трябва да се възпитава вкъщи.

Сега Паола със свои приятелки прави гривнички, продават ги. Попитах я за какво събират пари, а тя: “Да нахраним гладните деца”. Казах й: “Не може да очакваш да нахраниш гладните деца по този начин”. Тя попита как, а аз й казах: “Като учиш. Когато получиш добро образование, ще знаеш как по-добре да помогнеш на гладните деца”.

-Чие влияние е по-силно при избора й на професия – твоето или на Лука?

-И на двамата. Паола винаги идва с мен, когато гласувам, а аз не съм пропуснала нито едни избори. Не става да кажеш, че няма да гласуваш, защото всичките са маскари. Това не го разбирам. То е наша отговорност. Който не гласува, няма право да протестира.

Паола е решила да става политик, за да помага на бедните, но и не се е отказала да става актриса. Има талант в изкуството. Много добре стои на сцена, ходи в театралната школа на Ганета Атанасова – Ганди. Сама се записа там и участва с голямо желание. Но за мен по-важното е тя да общува с деца, вместо да се мота по улиците. Ганди казва: “Аз не ги правя артисти, а ги възпитавам в отношение към изкуството”. Много съм доволна, че ги учи как да се държат с другите деца.

-Къде намери този страхотен италианец?

-Когато се запознахме, аз и приятелите ми се събирахме в две заведения – “Арт клуб” на ул. “Иван Асен II” и “Суингинг хол”. Лука ме видял в “Арт кафе”. Той се познаваше с Шошо, сина на Константин Коцев. Разпитал го за мен. След това в “Суингинг хол” той дойде при мен, заговори ме на английски, попита ме актриса ли съм. Каза, че ме гледал на интервю по телевизията.

Започнахме да се срещаме. Ухажването му не беше от оня тип некрасиви свалки, бях много впечатлена от неговия интелект и възпитание. Пък и много ме дразнеха някои момичета, които гледаха да хванат чужденец на всяка цена, за да се измъкнат от България, затова бях доста резервирана – той да не си мисли, че като е чужденец, всичко може… И така, след петгодишна връзка, преди 12 години се оженихме.

сн. Кирил Проданов и Веселин Христов

-Той е финансов консултант, как го нави да остане тук?

-Не съм го навила, беше тук при родителите си, защото неговият баща, след като основа авиокомпанията “Ал Италия България”, 10 години работи като представител тук. Лука беше завършил следването си в Бостън и беше дошъл в София да види родителите си. Междувременно продължи да учи в Италия, а после остана тук и след като баща му си замина. Заради мен… Някои неща просто стават, без да си правим планове.

сн. Кирил Проданов и Веселин Христов

-Във Фейсбук си публикувала латинската сентенция, че “човек се намира не където живее, а където обича”. Говориш с много любов за мъжа си след 17-годишна връзка…

-Аз много го уважавам и съм сигурна, че го обичам. Вече не мога да си представя живота си без него. Разбира се, имаме караници, дразним се, но реагираме винаги с чувство за хумор. Харесвам си го и съм една щастлива жена, защото съм намерила такъв мъж.

-Морско момиче си, от Варна…

-Да, морска сирена. Загубих родителите си, но имам брат там, Дарин Лазаров, който живя в Италия. Той е скулптор, 9 години по-голям от мен е и се е грижил за мен, докато родителите ми бяха на работа. Много дължа на него като възпитание, етикеция… Обичаше например да ме учи на латински сентенции… Много му се радвам.

Сега като си дойде във Варна от Италия, направи една много хубава скулптура в града, на път за морската гара, над една чешма – два дракона, един женски и един мъжки, които държат яйце… Страхотен символ! Казвам му: “Много се радвам, че след теб ще остане нещо”. От моето изкуство - театъра не остава нищо материално…

-Казват, че морските хора им е трудно дълго време да живеят далече от брега.

-Сигурно. Аз вече съм свикнала. Лятото много се зареждам край морето, но в началото, когато дойдох да живея в София заради ВИТИЗ, имах чувството, че се задушавам, че нямам пространство. Първия път като се прибрах във Варна, веднага отидох да погледам морето. Гледаш тази безкрайна шир и няма бариера пред очите ти…

-Учила ли си роли на морския бряг?

-Не, но новината, че аз ще играя в “Love.net”, я чух на морския бряг. Бях на плаж, тъкмо излизах във водата и звънна телефонът. Беше режисьорът Илиян Джевелеков…

Със Снежана Макавеева по време на снимките на "Под прикритие"

-Като си толкова влюбена в професията, остава ли ти време за хоби, пишеш ли нещо?

-Писала съм есета като студентка и сега като си ги чета, много ми харесват. Но нямам много време. Виж, да гледам филми - ей това е нещо, което обожавам! Ама всякакви филми, особено умните. Много обичам британското кино, за мен то е върха като актьорска школа. Като видиш един британски актьор в холивудска продукция, веднага го разпознаваш, че е от тази школа.

Та напоследък излезе една чудна статия в “Литературен вестник” за “Госпожа Министершата”… Ама толкова хубави неща пишеше за мен! Като в хубавите британски комедии… За мен това е най-хубавият комплимент, който някога съм получавала. Това е за мен най-високата топка.

Харесвам тези качествени, умни британски филми, защото в тях всичко е загатнато, деликатно поднесено. В тях непрекъснато нещо си харесвам, някоя актриса например и си казвам: “Ох, как хубаво е направила това, искам като нея!”.

-Най-романтичното ви прекарване на Нова година с Лука?

-Спомням си как посрещнахме Милениума в Лугано, Швейцария. Бяхме в едно луксозно казино, където хай обществото танцува валсове сред перфектно подредени маси и сребърни прибори.  Когато се прибирахме, улиците и площадите бяха пълни с весели хора. Беше прекрасно.

-Тази година как ще празнувате?

-От доста години сме си тук. Родителите на Лука идваха за Коледа. Преди това, като бяха живи родителите ми, също идваха от Варна и се събирахме всички у нас. За мен Коледа е празникът, на който семейството се събира. А Нова година ще споделим с приятели.

ПЪРВА ЧАСТ
ВТОРА ЧАСТ

Публикувано във в. “Преса”, 29 януари 2013 г.

Башар Рахал: Аз съм българин с финикийски нрав - II част

Боряна АНТИМОВА


Башар Рахал е роден е на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал - ливанец и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България.

На 12 години започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.

Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Снима се и в едни от най-успешните български ленти - "Стъклен дом", "Дървото на живота", "Корпус за бързо реагиране", на който е и продуцент.




През 2012 г. е тв водещ в научно-популярната поредица на bTV "Големите загадки", а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 "Съблечи си късмета". От есента води гейм шоуто "Следващият, моля" по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 11 г. и Индия на 4 г.



(В първата част Башар разказа как е водил деца от дом на пица и кино, за предаването, което води - “Следващият, моля”, за ролята му на Шаки в “Стъклен дом”, за голямата му тръпка - филма, който продуцира “Корпус за бързо реагиране” и какво го задържа тук, след като има дом и семейство в Лос Анджелис)

-Башар, обичаш да цитираш де Ниро, който казва: “Снимам се за кеф. Чакането в караваната струва пари”.

-Ами да, нека да не се лъжем, аз за Холивуд съм мистър Никой. Държа да напишеш това. Много по-интересно ще е да кажа за новините: “О, супер съм, знаеш ли какви роли ме чакат в Холивуд”…

Имам агенти и мениджъри, когато отида в Лос Анджелис, пак се явявам на кастинги. Но човек си тежи на мястото. Хората тук ме познават. Там, където си тежиш на мястото, струваш повече. Освен това едно е да правиш роля на английски, друго – на български.

-Едно саморазголващо признание… Може да го изтълкуват погрешно?

-Няма значение. Аз гледам да се развивам в професията. Това е нещо, което ме зарежда. Професията е едно от нещата, което ни кара да живеем добре и да сме щастливи. Искаме първо всички около нас да са здрави и оттам нататък имаш две важни неща в живота – децата и професията.

-След като си видял “две и двеста” в киноиндустрията, как се прави филм за 50 млн. долара и за 50 хил. лева?

-Може филм за 50 милиона долара да е абсолютен провал и такъв за 50 хиляди лева – абсолютен успех. Много е важно да се събереш с отбор юнаци, с които мислите еднакво. Тогава парите нямат чак такова голямо значение.

Мога да кажа категорично, че в сравнение с филма “Код червено”, който беше сниман за 2 млн. долара, “Корпус за бързо реагиране” с бюджет 200 хиляди лева, се снимаше с 10 пъти по-голямо желание и хъс. Вярно, че е комедия и че ни беше много забавно, но отборът там беше много по-добър. Докато в “Код червено” много хора бяха дошли просто да изкарат един пари и да свършат колкото могат работата… И това е жалкото.

-Сред 60-те филма, които си снимал, преобладават екшъни и трилъри.

-То с моето лице в какво друго да ме снимат… (Смее се)

-Винаги ли си ползвал дубльор?

-О, да, трудно е да поддържаш физиката си в такава форма. Ето, един Асен Блатечки е с отлична физика и много му се радвам, но аз нямам това желание да развивам физиката си.

-Радваш се на Блатечки? Непрекъснато някой се старае да създаде интрига между вас, кой е по-мъжкар…

-Това са глупости. С Асен бяхме в един клас в НАТФИЗ и досега сме си страхотни приятели, чуваме се. Завършихме при проф. Стефан Данаилов и бяхме много силен клас – Иван Бърнев, Стефания Колева, Ненчо Илчев, Даниел Владимиров, който сега е във “Фамилията”.

-Къде остана театърът в плановете ти?

-Няма време за театър, но и категорично не ми е мъчно. Киното и телевизията винаги са били голямата ми страст. Като малък, след като със семейството ми се върнахме от Дубай тук, се включих в детско-юношеската школа на Бончо Урумов в “Сълза и смях” и ми харесваше. Но за театъра трябва да имаш време. Трябва да можеш да отделиш 2-3 месеца за репетиции всеки ден, и определен брой вечери месечно за представления.

С Калина и Клоуи

-Твоята прекрасна съпруга Калина направи шеметна кариера в Лос Анджелис – продуцент на много успешен сутрешен блок, с 4 награди “Еми”… При двама толкова заети хора и един голям океан между вас, как се гледат две деца?

-Калина е майка лъвица. Тя в момента е “на пангара” с децата, а аз тук си вея байряка и си разигравам коня… Но това си е част от изпитанието да си женен за актьор.

-Как се поддържа тръпката, любовта на такова голямо разстояние?

-Тя винаги минава през пречупената призма на любовта към децата. А пък и не искам да говоря за това. Не ми се обяснява през какви мъки и тегоби минаваме с този живот между София и Лос Анджлис...

Башар приспива Индия...

-Носи ти се славата на нежен баща. Даже писаха, че по едно време си гледал малката, Индия, като бебе в София?

-Глупости, никога не съм я гледал в София. Клоуи вече е на 10, Индия на почти 5, идват тук за месец и половина лятото. Иначе са родени в Лос Анджелис, там си живеят и учат.

-Какво обичаш да правиш с тях?

-Клоуи обичам да я дразня и да я хапя. Това са ни игрите. Всъщност характерчето в семейството е малката Инди, тя е чепатата. Калина казва: “Откакто те няма 2 месеца и половина, Индия толкова се е разлигавила, че идваш – и ти я мятам да се разправяш с нея”.

-Различават ли се заниманията ви в Лос Анджелис и тук?

-Разбира се, в Лос Анджелис забавите с децата са различни. Там развлеченията на възрастните са подчинени на желанията на децата. Като отидем на кино, ще гледаме детски филм, а не някой хорър за възрастни, който на мен ми се гледа. Там се съобразяват със следобедния сън на децата, с техните разходки, с нещата, които биха ги заредили позитивно.

С Индия

Но там има и прекалено много центрове, където може да се забавляваш – Юнивърсъл студио, Дисни ленд. Понякога тръгваме да разгледаме някое малко градче по посока Сан Франциско. Винаги има нещо, което не си видял още, а би искал. А в България няма място, където не съм бил, всичко съм обиколил. Когато имам време, винаги гледам да щипна за 2-3 дена извън София.

-Интересно детство си имал – до 6-годишен в Дубай, после тук.

-Имах супер щастливо детство. Няма какво да си кривим душата, по време на соца децата
можеха да тичат свободно по улиците, да крадат череши от дърветата. Имаха съвсем други игри, които им действаха позитивно. Сега са затворени в едни стаи, цъкат на разни айподи и айфони.

Предполагам, че детството на моите родители е било още по-ведро. Колкото по-малко неща имаш, толкова си по-щастлив. Израснах в София и най-любимото ми беше лятото да изляза сутринта с топката и да се прибера вечерта, забравил дори да обядвам, целият в кал, но наиграл се до насита. И без нашите да се притесняват, защото са чули, че нечие дете е отвлечено. Сега не можем да пуснем децата си за 15 минути до магазина пеша.

-Имал ли си други шантави момчешки мечти?

-Исках да ставам пилот, представях си как карам самолет и днес съм в Ню Йорк, утре в Лос Анджелис, вдругиден в Париж… Е, сега само летя назад-напред, но се возя…

-Какво прави Карла?

-Играе си в Народния театър, гледа си детето.





-Риболовът ли е любимото ти хоби?

-Да, обичам да ходя за риба, карам ски от време на време. Не знам, може би ако се метна на един мотор, ще ме изкефи и ще си взема веднага, затова не го правя. Не обичам рискованите неща. Много силно съм падал с колело, няколко пъти, с тежки травми по ръце и крака, затова сега внимавам.

-Снима се за кампанията за бездомни животни “Прибери ме вкъщи” с едно кученце Инка. Твоя ли е?

-Не, просто кампанията ми хареса и пожелах да участвам. Имах едно куче, което се спомина, и сега нямам.

С кучето Инка във фотосесия за кампанията "Прибери ме вкъщи"

-Поддържаш ли връзки с ливанския род на баща ти?

-Да, баща ми е от голям християнски род, 2500 човека са. В Ливан до 1970 г. близо 70 процента са били християни, сега са 40 процента. В ливанските ни паспорти пише, че сме католици, но това не е вярно, ние сме православни християни.

Това е семо роля...

Дядо ми по бащина линия е от много силен християнски род в Ливан, а баба ми е сирийка. Имам много роднини там, но са се разпростряли между Дамаск и Бейрут. Разстоянието между двете столици е само 100 км и там примесът е голям.

Аз съм кръщаван в църквата “Света Неделя” още като малък и понеже не били сигурни дали Башар е християнско име, са ме кръстили Кристиян, а сестра ми Карла, понеже решили, че името й е католическо, я кръстили Мария. Даже от V до VII клас ме водеха Кристиян, мислеха, че Башар е някакъв прякор.

С Клоуи и Индия на протестите лятото

-Като имаш баба сирийка, какво мислиш за цялата истерия около бежанците тук?

-Моята позиция може да прозвучи странно, но си пиша с братовчедите си, някои са в Ливан, други в Сирия. Те всички са православни християни и са на страната на Башар Асад. Категорично. Доверявам се на тяхното мнение повече от всякакви други.

Те смятат, че бунтовниците са ултрамохамедани, които искат да въведат шериата, и ще наложат още по-голямо избиване и изтребване на християните там. Така че нека нашите управници проверяват внимателно кой влиза в тази държава, дали е наистина страдащ от войната.

Някои бягат и от Асад, и от бунтовниците. Много от тези канали се използват на 50 процента за всякакви хора от други държави, терористи, араби с нечисти мисли и това може да ни създаде много проблеми.

-Тук обикновено хората страдат заради бежанците, а ти си на страната на Асад…

-Не мисля, че много хора са запознати с детайлите. С Калина споря на тази тема. Тя казва какво е казал Барак Обама, а аз: “Барак Обама може да ти каже каквото си иска, аз ти казвам какво ми съобщават моите роднини. Аз не казвам, че Асад е добър, не, но е по-малкото зло.

Той също е мохамеданин, но не е ултра, не организира гонения на християни. Той е много светски човек, пътува много, има добри контакти. Виждаме какво стана по останалите арабски държави, които си смениха режимите – шериат, и нищо добро. Пълен провал навсякъде.

С Диана Любенова в Истамбул по време на снимките на
"Корпус за бързо реагиране"

А какво правят сирийските бунтовници? Влизат в най-стария сирийски град-светиня Маалула, единственият град в света, в който се говори на западен арамейски - езика на Исус Христос, взривиха най-старата църква там. Как ще управляват тази държава след това, щом взривяват църкви, колят, бесят и измъчват християни!

А всички знаем, че тези конфликти там са заради шистовия газ, който се откри в Сирия, и до който искат да се докопат както Америка, така и Русия. Едните дават пари на управниците, другите – на бунтовниците, а страда цяла Сирия.

Башар като дете с баща си Мунзер и сестра си Карла

-Какво нещо е неинформираността… Някои хора казват, какъв българин е Башар Рахал, той е арабин…

-Аз повече няма да се поддавам на тези инсинуации. Много е странно да седиш и да убеждаваш някого кой си. Всеки човек има достойнството да каже каква религия изповядва.

-Ще те попитам по детски наивно: какъв се чувстваш - ливанец, американец или българин?

-Аз наистина нося финикийския темперамент, защото ливанците не са араби, а финикийци. От Америка съм взел стремежа да бъда малко повече политически коректен. А от България… Всичко останало е България.

-Как празнувате Коледа в твоето семейство?

-Както всички българи. На Бъдни вечер се готвят постни манджи и аз съм готвачът. Вечерта правя капама, която оставям на слаб огън за цялата нощ и си лягам. На сутринта още в 11.30 – 12 идват приятели, сяда се на трапезата с червено вино и така до вечерта.

Снимаме реакциите на децата с подаръците, това е много приятно. Калина никога не си идва по това време, защото работи между Коледа и Нова година. Може да си вземе единствено месец отпуск през лятото, което е много голяма почивка за Америка. Затова на Коледа винаги аз съм там.

Публикувано във в. "Преса" на 22 декември 2013 г.

Башар Рахал: Аз съм българин с финикийски нрав

Боряна АНТИМОВА


Башар Рахал е роден е на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал - ливанец и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България.

На 12 години започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.

Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Снима се и в едни от най-успешните български ленти - "Стъклен дом", "Дървото на живота", "Корпус за бързо реагиране", на който е и продуцент.




През 2012 г. е тв водещ в научно-популярната поредица на bTV "Големите загадки", а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 "Съблечи си късмета". От есента води гейм шоуто "Следващият, моля" по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 11 г. и Индия на 4 г.

-Башар, миналата година ти заведе деца от домове на кино и пица. Без много приказки си вдигнал телефона и си го организирал с приятели.

-Дай за нещо друго да говорим…

-Защо не за това? Може да заразиш някого с добрината си навръх Коледа…

-Миналата година направихме една мащабна кампания за събиране на пари и отидохме в два дома. Накупихме разни неща, натоварихме ги по колите и ги закарахме. В дома в Пазарджик се държаха много лошо с децата, миришеше на урина и аз направих скандал. Имаше някаква антилогика – хем децата страдат, хем знаеш, че това, което даваш, няма да отиде при тях.

В другия дом, където ходихме, в Доганово, децата бяха много чисти, спретнати, възпитани, не досаждаха, значи им се обръщаше внимание.Току-що беше излязъл филмът “Корпус за бързо реагиране”, и с Емо Симеонов, с когото заедно сме продуценти, решихме да организираме безплатна прожекция за тях. Договорихме се и със собственика на една пицария, който е спонсор и на втория филм “Корпус за бързо реагиране”, да ги заведем на пица.

-Отстрани изглежда лесно да направиш добро, ако имаш добри приятели.

-За тези деца не е толкова важно какво има в хладилника им, а да излязат от дома, да се забавляват. Но не е чак толкова лесно да ги изведеш, искат се специални разрешителни, голяма бумащина е, пък и трябва да се осигурят автобуси. Тази година пак ще го направим, като излезе вторият “Корпус…”.

-Предаването “Следващият, моля” по ТВ 7, което ти водиш, от седмично стана всекидневно… Някои хора явно са решили трайно да те задържат тук.

-Това предаване ме зарежда позитивно – срещата с различни хора, със страхотната публика. Пък и на слушалката в ухото ми е Ники Николов, когото много харесвам. Преди дни беше много смешен.

След края на всяко предаване винаги ми казва “Супер беше, обаче…” и казва нещо. Един ден обаче беше забравил какво иска да ми каже и в 9 часа сутринта ми праща есемес. Рекох си, някаква бележка по предаването, но ми стана много смешно.

Представих си как той цяла нощ е мислил какво има да ми каже, и сутринта се е сетил. А той: “Забелязах, че накрая ти падна гласът. Да си купиш “Биогая” или някакви други таблетки за смучене”… Това се казва перфекционизъм. Приятно ми е да работя с такива хора, защото постигат добри резултати.

-Получило се е живо и динамично предаване, ти влизаш в различни роли… Докъде и доколко импровизираш?

-Имам начален и финален анонс, от там нататък всичко се помни. Има различни персонажи, разработени от мен, които трябва да разигравам, но трябва да помня какво говоря във всяка роля. Ники Николов, разбира се, ми подава реплики в слушалката.

Имаме си общ хумор, че правя лапсуси и понякога се шегува в слушалката: “Лапси, ти си”. Тези минискечове с импровизация са си чисто актьорска работа. Много мразя като ми кажат: “Ами импровизирай нещо”. Ако не ми е смешно, какво да импровизирам?

-Преди това водеше “Големите загадки” по Би Ти Ви и “Съблечи си късмета”.

-“Големите загадки” беше интересно предаване, но силата му не идваше от мен, а от интересните теми. Харесваше ми много, но когато отидох в ТВ 7 да правя “Съблечи си късмета”, отпадна възможността да го водя заради голямата конкуренция на медиите, което за мен е някакъв пълен абсурд. Но така пък дойде “Следващият, моля”, което е в моя натюрел, така да се каже.

-Снима се в сериалите “Стъклен дом” и “Дървото на живота”, а сега сякаш превес има работата ти като тв водещ…

-Така се случи. Ако не беше Ники Николов, нямаше да правя това предаване. Мозъкът на един проект трябва да се допълва с някого. Не да усещаш, че като сив кардинал и човекът в сянка теглиш цял хомот на 250 човека публика, 30 гости и 12 персонажа, които трябва да разиграваш, а да намериш някой, който да ти повярва.

Когато Ники отиде в Италия и гледа наживо оригинала, след това ми се обади развълнуван и един час говорихме как водещият не чете, как няма аутокю и ми каза: “Ще го правим по същия начин”. Казах: “Чакай, чакай, как си представяш аз да се хвърля в тая дълбока вода”. Но той настоя да опитаме.

Разбира се, имали сме търкания, всеки си държи на своето, но за доброто на предаването единият кляка в споровете. В началото Ники беше недоверчив, понеже е свикнал да бъде като кукловод, да контролира всички и всичко. Постепенно почна да ми се доверява на вкуса за определени неща, например като твърди, че нещо е смешно, а аз му казвам, че не е. Някой път аз съм прав, друг път той.

Почваме вече да се усещаме. Случвало се е като реша да провокирам някой интересен гост, Ники да ми подаде същия въпрос, който ми е в главата… Оказа се, че мислим по един и същи начин.

-Трудно ли беше добра душа като теб да изгради образа на злодея Шаки в сериала “Стъклен дом”?

-Има такава максима на Шекспир, че най-просташките образи в пиесите му се играят от най-интелигентните актьори. Същото е и с най-отрицателните герои – те се играят от добри хора. Аз съм добър човек, като такъв се приемам… Ето, вчера убих двама човека, но днес съм добър, убих само едно куче (Смее се) Майтап.

Като Шаки в "Стъклен дом"

-Шаки беше любимец обаче, защо ли?

-Хората обичат различното, нещо, с което може емоционално да са обвързани, без значение дали е позитивно или негативно. Всъщност най-трудно се играе добър човек, защото е предвидим и не е интересун. Колкото и странно да звучи, понякога ти е интересно да наблюдаваш луд човек на улицата, интересни са ти различните хора, различните случки.

Стопроцентово има мутри като Шаки в нашия бизнес и те са интересни на хората. В жълтите вестници много четат истории за тази или онази мутра, за да могат по някакъв начин да се алиенират от него и да кажат: “Ето, виждате ли какви лоши хора има, обаче аз не съм такъв”.

С Христо Шопов в сериала "Дървото на живота"

-Защо се извини във Фейсбук за Христо в сериала “Дървото на живота”?

-Защото в последния епизод убивам героя на актьора Христо Шопов, който играе моя по-голям брат. След това ме убиха и мен. Понеже моят герой е тесен социалист, който прави бомбения взрив в църквата “Св. Неделя”, имаше много коментари в интернет и ми стана едно тягостно, какво е било.

Тези комунисти тогава организират най-големия терористичен атентат в Европа. Убиват много генерали, подполковници. В случая моят герой без да иска убива своя брат Йордан (Христо Шопов), който няколко пъти го спасява.

На снимки на филма "The Name Of The King"

-Някъде беше споменал, че много ти харесва да се снимаш в исторически филми.

-Да, всички актьори обичат да играят в исторически роли. Много по-приятно е да се качиш на кон, да си в някаква друга епоха. Това те вкърва в някакъв друг свят. Както е казал Робърт де Ниро, “актьорството е за хора, които пред камерата могат да си позволят да правят неща, които не смеят да направят в живота”.

-Филмът “Корпусът за бързо реагиране”, в който ти си копродуцент, и актьор – това ли е най-голямата ти тръпка за момента?

-“Корпусът…” е шампанското в този момент, защото идва в правилното време, на правилното място. Първият филм беше много успешен, сега предстои премиера на втория на 17 януари. Моят герой Кутрум е елегантен ромски Джеймс Бонд.

Говори 3 езика, завършил е Сорбоната, има изложби в Лувъра, троен агент, работи за различни правителства. Женен е за Рашка, живее си в циганската махала, в същото време обаче пътува в Англия, Франция, а в Швейцария не го пускат поради ромския му произход.

Във втората част героят ми е много обран, много различен от първата част. Високо интелигентен и образован е, вече владее 6 чужди езика и е гениален фалшификатор. Гледах филма за първи път като завършен продукт и ме изкефи, че Кутрум знае какво прави и как да го постигне. Премиерата на филма е на 17 януари.




-А сега от циганската махала да прелетим в Лос Анджелис. Снимал си се със звезди като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл… Някои ти се чудят защо се заседя по-трайно тук?

-Откровено казано, всичко тръгна от един проект “Код червено”. Това е американски хорър, екшън, зомби филм, чиято премиера тук е на 21 февруари. Поех го от Константин Боров като продуцент и заедно го довършихме. Преди това бях продуцент на “Корпуса…”, така че професията взе да ми става интересна.

След “Код червено” тръгна продуцирането на втория “Корпус…”, защото нямаше пари за него. Впрегнах се да събера пари и събрах. Междувременно започнах снимки в “Стъклен дом”, после в “Дървото на живота”… Колелото така се завъртя, че започнах да влизам от проект в проект и все докато довършвам едно, вече съм започнал успоредно и друго…

Във военен екшън... поразителна прилика с Робърт де Ниро...

Сигурно за много хора е непонятно, изглежда странно, но другата откровена истина е, че оставам тук, защото в Америка нямам толкова ангажименти. Това, че съм снимал с всички тези актьори, имам 60 филма, от които в Холивуд около 15, нищо още не значи. Там 2 месеца ходиш на кастинги и на третия месец снимаш нещо. Тоест 2 месеца чакам и не е сигурно, че третия ще се случи нещо.

Истина е, че в този трети месец плащат за предишните два, но тази несигуност като усещане и самочувствие започва да ти влияе. Аз не съм за постоянно тук, пак летя непрекъснато до Лос Анжелис, за Коледа съм там. Ако имам там хубаво предложение, ще снимам. Но пак повтарям, никой не може да откаже на Ники Николов. Той умее да те убеди.

-Ами освен да си го вземеш и него в Лос Анжелис…

-Ще си го взема. Той знае какво прави. Изглежда много изискващ, но следи всичко до перфекционизъм и работи по американски тертип. Категорично. Ето интересен детайл. Гледахме рейтингите на предаването “Следващият, моля” и той казва: “Ние в малки села не правим толкова висок рейтинг. Трябва ни герой, който да задоволи този вкус”.

И веднага вкарахме футболист, който е нов типаж, говори леко на диалект, тарикатче, селски бек, футболист от “Лудогорец”. Само истински професионалист като Ники може да забележи тези детайли и да каже какво трябва да се промени.

Много хора минават през просото. Поемат един проект в дадена телевизия и си правят неща, без да ги интересува рейтингът, докато Ники копае упорито. Вярвам, че откакто сме всеки ден, ще имаме още по-висок рейтинг.

-Някъде имаше коментари, дали си склонен в Холивуд в името на парите да играеш “пето борче”?

-Няма как да е в името на парите, защото, когато играеш “пето борче”, не вземаш пари.

СЛЕДВА
ВТОРА ЧАСТ

Публикувано във в. "Преса", 22 декември 2013 г.