Параскева Джукелова: По-трудно получавам роли, отколкото награди

Сн. Светослав Караджов

Боряна АНТИМОВА


Параскева Джукелова е родена в Панагюрище. През 1992 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в ървия клас на проф. Стефан Данаилов. Играла е на сцените на Сатирата, “Възраждане” и театър “Българска армия.

В трупата е на Народния театър, където играе в постановките “Пет жени в еднакви рокли” и “Ричард III”. Прави поредица от силни роли в киното в “Сезонът на канарчетата (“Златна роза”), “Суламит”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай” (награда на киноакадемията 2014). 

Два пъти е носител на награда от фестивала “Любовта е лудост” – за “Изпепеляване” и “Суламит”, и една награда на Фестивала на киноактьорите в Карлово.

Снимала се е и в няколко чуждестранни кинопродукции, като в „Икона“ партнира на Патрик Суейзи. През 2012 г. се снима в сериала “Къде е Маги”. Била е водеща на тв предаванията „Понеделник 8 и 1/2“ и “Неделя Х3” по БНТ.
От дълги години живее с кинорежисьора Виктор Божинов, имат дъщеря Калина на 5 години.

Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова във филма "Джулай". И трите бяха номинирани за главна женска роля от киноакадемията, спечели Параскева

-Параскева, на 7 юни ти получи наградата на киноакадемията за ролята си във филма “Джулай”. Честито! По-ценна ли е за теб заради това, че е от киногилдията?

-В изкуството наградите  винаги са субективни – на един му харесва, на друг не. Но ценното е реакцията на зрителите, които след като гледат филма, споделят какво са изпитали при моето изпълнение. Да, много е ласкателно, че колегите са забелязали моя труд, както и на другите две актриси в “Джулай” – Касиел Ноа Ашер и Яна Титова, които също бяха номинирани за главна роля тази година.

С Касиел Ноа Ашер и Яна Титова на Московския кинофестивал, 2014 г.

-На церемонията ти каза: “Тази награда е и ваша, момичета, аз съм само част от триглавата ламя в “Джулай”.

-Защото в този филм трите сме в някаква симбиоза, една без друга не можем да изградим ролите си, така е по сценарий. Вложих много желание в ролята, много любов и искреност. Беше предизвикателство, нещо различно от това, което човек би си представил, че мога да изиграя.

Героинята ми е цинична жена, с много разочарования, която почти се е отказала да се бори в живота си – нещо, което на пръв поглед не излъчвам. Всъщност най-голямата ми награда беше, когато режисьорът Кирил Станков ме одобри за ролята. Шегувам се, че по-трудно вземам роли, отколкото награди. Може да звучи високомерно, но след като се снимат толкова малко филми, естествено е да са малко хубавите женски роли.

Яна, Касиел и Параскева на плакат за "Джулай". Сн. Михаил Вучков

-Заради “Джулай” ти се прости с разкошните си руси къдрици. Не ти ли беше жал?

-Напротив, аз го поисках. Представях си героинята с тъмна коса, даже исках да е прошарена. Видът и трябваше да е по-запуснат. Външният вид говори много за начина на живот на образа.

-От дете наивно съм се чудила как актриси красавици като теб доброволно се подлагат на загрозяване в ролите си.

-Когато работя над роля, суетата я оставям на заден план. Ако една актриса държи на всяка цена да е нещо като фатална жена и секссимвол – трябва да подбира роли, в които ще изглежда красива. Но това не е актьорско предизвикателство. В театъра и в киното ми е по-интересно да направя такава промяна, че да не могат да ме познаят.

-Е, ти си една от красавиците в гилдията.

- Смея да твърдя, че съм фотогенична, а и красотата  е относително понятие, има роли, които няма как да получа, защото там трябва дълъг крак, пищен бюст и т. н. Тези роли си ги взимат манекенките, утешителното е, че малко от тях имат и нужното актьорско присъствие...

Последната й роля в киното - във филма "Съдилище"

-Но ето че силни режисьори като Стефан Командарев те ангажират - заснехте филма “Съдилището”, който есента ще е по екраните.

-Там също играя жена, която няма възможности да посещава фризьорския салон. Трябва да се приближиш максимално до образа, написан от автора. Предизвикателството е не да приближаваш образа до себе си, а да търсиш интересното в непознатото.

-Ти си жената до Виктор Божинов, един от най-изявените режисьори на сериали. Снимал е “Стъклен дом” и “Под прикритие”, а теб те няма там. Защо?

-Във всеки проект има определени роли и се търси определен типаж, има и разни продуцентски влияния и желания. Всичко около един кастинг е сложна система.

С Койна Русева, Ева Техавичарова, София Бобчева и Симона Халачева
в "Пет жени в еднакви рокли", "Сълза и смях"

-Божинов е любим на много артисти. Ти би ли приела да те режисира?

-Непрекъснато ми казват колеги колко добър режисьор е Виктор. Аз го знам, защото застанах до него още преди той да се беше доказал като режисьор и винаги съм вярвала в неговите качества. Естествено че бих работила с удоволствие с него, защото е един от малкото професионално работещи режисьори у нас. Натрупал е много опит в работата си и с американци, и с руснаци – две коренно различни школи.

Той е маниак на  тема кино, иска нещата да се изпипват докрай. Надявам се да има шанса да снима и игрален филм… Не сме решавали да не участвам в негов проект, така се случи. Два пъти имаше възможност, но единия път бях току-що родила и не бях във форма, другия път преценихме, че ролята не е достасъчно интересна за мен.


-Ваканцията още не е започнала за теб, работиш.

-Да, репетираме едно ново представление на Търговищкия театър с работно заглавие “Пеперудите са свободни”. Поканиха  ме  режисьорът на спектакъла Александър Илинденов и директорът на театъра, и на мен ми хареса идеята да се срещна с трима млади интересни актьори в добра камерна пиеса.

Играя ролята на майката на сляпо момче - жена, подчинена на правилата и предразсъдъците, и най-вече майка-орлица. Тя претърпява драматичен обрат в отношението си към сина си и точно това ме интересува в образа. Опитвам се да играя  на ръба на смешното и тъжното, движа се по острието на бръснача – хем да е ярък и почти карикатурен образ, хем да внушава някакви важни, сериозни послания.

С Асен Блатечки в "Кожа и небе", Врачански театър

-В Народния те режисира Теди Москов. Какво е усещането?

-В “Ричард III” играя кралица Елизабет или Темида, дублираме се с Радена Вълканова. Интересно предизвикателство е в рамките на едно представление да играеш две различни роли. С Теди Москов беше много интересно да се работи. Той е  уникален режисьор с изключително чувство за хумор, стигащо  до сарказъм. Трябва да имаш по-висока обща култура, за да го разбереш, да си чел повечко.

-Какво друго правиш в момента?

-Превеждам пиеси от английски. Намерила съм няколко интересни текста. Българският театър има нужда от текстове, третиращи актуални проблеми, като този за класовото неравенство. Днес има страшно търкане между различните слоеве у нас – на по-високо платените, които искат да си изградят собствен оазис, в който да не се докосват до мизерията, и на другите, които всеки ден се борят за оцеляването си. Една от пиесите се занимава с този проблем и то много интелигентно, дълбоко, но и с ирония.

Друга пиеса пък е много актуална с темата за емиграцията, за това как търсим реализация някъде, където нямаме корени, култура, приятели. Извън  родината емигрантите печелят повече, живеят един по-уреден и луксозен живот. Но трябва да се примирят с това, че децата им ще говорят чуждия език и ще скъсат връзките си с България.

Голяма част от тези хора са разкъсани между носталгията  и упоритостта си да се впишат в на пръв поглед по-благоприятната, но чужда среда. Този текст ми е много близък, защото сестра ми живее в Канада. Сега съм в процес на търсене на режисьор и на театър за тези пиеси.

-Като превеждаш, разиграваш ли всички роли?

-Когато превеждам пиеса, пробвам всички реплики на глас, как звучат, изигравам всички роли. Може да се каже, че тези пиеси вече съм ги изиграла във въображението си – и то от гледна точка на всички персонажи.

На две годинки в ролята на... мак

-Най-ярката следа от твоя професор Стефан Данаилов?

- За мен един от най-ценните му съвети и примери е стремежът да се работи  в екип - да сме много лоялни към колегите си, да си помагаме взаимно, защото театърът е отборно изкуство.

-Все повече се говори за хигиена на актьорската професия.

-Важно е, защото е позанемарена. Много мои колеги, стигнали до някакво ниво в професията, смятат, че няма нужда повече да се борят, или да поддържат актьорските инструменти – тялото и гласа.

Свикнали сме да мислим, че талантът е достатъчен, а дисциплината също е много важна, както и характерът. В западните държави няма значение, че имаш талант, ако не успяваш да го развиеш и наложиш.


-Беше и тв водеща на “Понеделник 8 ½” и “Неделя Х3”. Харесва ли ти това амплоа?

-“Неделя Х3” с Камен Воденичаров беше по-различен опит, защото се излъчваше на живо. Беше страшничко – трябва да си много съобразителен, да импровизираш, не може да разчиташ само на текста от сценаристите. Харесва ми, но не съм „телевизионер”.

Воденето на предавания не е проста работа, иска се висока обща култура, бързи рефлекси и много компромиси. Бих опитала отново в предаване само ако темите ме интересуват, ако се говори за култура и изкуство. Но в колко телевизии има предавания за култура?! Сещам се само за една!

С дъщеря си Калина

-Дъщеря ти Калина, зачената инвитро, вече е на 5 – едно изстрадано дете, чакано 10 години. Това направи ли те по-тревожна майка?

-По-тревожна като че ли беше бременността, имаше много страхове дали всичко ще е наред. Като се роди детето, нещата се нормализираха. Не мисля, че съм по-плашлива, не съм такъв характер, че да треперя.

-Какво мечтаеш за нея?

-Мечтая си да живее в подредена държава, която може би няма да е България. Виждам как вървим все повече към забатачване. Имам чувството, че нищо не се помръдва в правилната посока.

С Калина

-Мислили ли сте с Виктор за емигриране?

-Не, макар че неговата професия може да се практикува навън, той вече е работил в Русия. Но с актьорството трудно може да пробиеш в страна с различен от твоя език. Но не изключвам възможността Калина да учи и да живее в чужбина. Трябва да й дадем възможност да избере дали да бъде космополит, ако ще и изборът й да е на другия край на планетата.

-Би ли повторила отново това ходене по мъките за второ дете?

-Приемам го като доста голямо предизвикателство. Много е отговорно да имаш дете. Проблемът не е само в това да го родиш, нужно е и да му посветиш много време. Някои майки се посвещават изцяло на децата си, което сигурно е изключително полезно и ценно. Но аз пък не мога да си представя да зарежа изцяло другите си интереси, за да се посветя само на формирането на новия човек. Опитвам се да балансирам между професията и майчинството. И си признавам, че е трудно.

С Теменуга Первазова на репетиции на "Пеперудите са свободни", Търговищки театър

-Къде се срещнахте с Виктор?

-В кафето на НАТФИЗ. Той  беше гледал “Сезонът на канарчетата” и се възхищаваше на работата ми там. Беше студент по кинорежисура и един негов преподавател ни запозна. Снима ме в дипломната си работа – един  късометражен филм, заедно с Малин Кръстев и още двама колеги. Всичко започна като професионална среща, после физическото привличане и многото общи интереси ни сближиха, и така вече 20 години...

Като водеща на "Понеделник 8 1/2"

-Панагюрките и жените от тези подбалкански градчета като че ли се отличават от другите българки?

-Не мога да кажа. Да, в тези градчета - Панагюрище, Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер като че ли по-силно са изразени възрожденските пориви и стремежът да се поддържа българското. Хората от този край са с един леко по-горд и остър манталитет.

Имаме си пример за горда панагюрка-българка - Райна Княгиня. Може би малко хора знаят, че освен че е ушила знаме и го е развявала, тази жена след това е отгледала 5 сина, офицери в българката армия и е била първата дипломирана акушерка в България. Работела е в най-бедните квартали на София и е умряла в мизерия...

-В патриархално семейство ли си отрасла?

-Да, имаше правила в детството ми, и то не толкова заради традицията, колкото, защото родителите ми са учители и държаха на дисциплината. Като дете не съм била някаква пакостница, напротив, обичах да чета, да уча. Бях пълна отличничка не защото някой ме е карал, а защото така съм искала. Научена съм да уважавам правилата, което понякога е в мой ущърб. Да си отговорен, точен и да уважаваш авторитетите в днешно време като че ли е повече минус за теб.

С Виктор на концерт на U2 в Истанбул

-Когато имате два свободни дни с Виктор, къде обичате да ходите?

-На някое от хубавите и не толкова популярни български места. Преди обичахме да ходим до разни по-трудно достъпни исторически забележителности, които не са в топ дестинациите. Сега гледаме да има и детска площадка, за да има и детето какво да прави.

А иначе обичаме да ходим на концерт в някой европейски град. Основно Виктор го организира. Последно бяхме в Букурещ на концерт на Питър Гейбриъл. Тези концерти са и урок как трябва да правиш всичко, как да се държиш към талантите си – нещо, което у нас липсва.

-Твоите хобита?

-Имам много различни интереси. Понякога се втурвам в област, която въобще не познавам, само за да видя дали мога да се справя. Миналата година така се бях втурнала към мозайката. Бях напълнила къщата в Панагюрище с парчета от керамика и тръгнах да изучавам правенето на различни мозайки.

Страшно удовлетворение ми носи да видя нещо, сътворено от собствените ми ръце. Независимо дали е содена питка, ушита от мен пола или крила на фея за Калина. Благодарение на баба ми мога да плета на една и две куки. Изработвала съм рокли на една кука, дизайнерски модели, много красиви и много сложни. Но за всичко това се иска много време. Всъщност най-силното ми хоби е актьорството, готова съм да репетирам и играя  заради удоволствието от самата игра, от превъплъщаването.

Публикувано във в. "Преса", 27 юли 2014 г.

Фб етюди: Защо аз да се обяснявам, бе?!

Тия дни големият Стефан Данаилов даде страхотен урок на всички жълти мижитурки, като благодари за начина, по който беше отразена смъртта на съпругата му Мария. Урок за онези влечуги, които бълват потоци помия, спотаени зад измислени имена, като по този начин създават проблеми не само на популярните личности, но и на нас, които полагаме понякога неимоверни усилия, за да склоним някого да говори; да подготвим, проведем и отразим коректно едно интервю!

Ето, вчера бях на интервю с актриса, с която не се познаваме отпреди. Когато тя ме попита какво представлява вестник “Преса” и нали няма да говорим за жълти неща, и ме погледна с нескрито съмнение, спрях интервюто и й обясних кои сме и за какво се "борим". Те артистите не са длъжни да познават пресата и разбират дали един вестник е жълт едва когато ги разплаче с измишльотини и гнусотии за личния им живот.

Но влизайки в този обяснителен режим, цялата ми креативност и готина нагласа да направя интересно интервю се изпари...

Защо аз да се обяснявам, бе?! Отишла съм там навреме, подготвена, с написани въпроси, а трябва да се обяснявам, сякаш съм виновна, че някой плаче от простотиите, писани за него! Обяснявах се, защото някой преди мен беше осрал пътя!...

Мръсни жълти лайняни копелета, не мога да бъда възпитана, извинете, когато някой преди мен осира пътя!

Познавам няколко такива жълти драскачи, обясняват ми се, че така си изкарвали хляба... но и в живота до един са влечуги, мижитурки и подмолни копелета!

Радина Кърджилова: И в ролите, и в любовта се хвърлям на сто процента

Боряна АНТИМОВА


Ако човек потърси Радина по телефона и тя не вдигне, има голяма вероятност да я намери на номера на Деян Донков. Една от най-популярните светски двойки няма нужда да се кълне  “Заедно сме”, опровергавайки неспирните атаки на жълтата клюка.

Срещата е в Народния, където играе Деян. Той пък ходи на нейни репетиции в “Армията”. Радина се готви за премиерата на спектакъла “Йерма” по Федерико Гарсия Лорка. Тя идва на срещата без грим, естествена, усмихната, дружелюбна и открита, макар леко да й личи сценичната треска. Твърди, че е спокойна, защото до себе си има двама силни мъже, които я подкрепят – баща й и любимият Деян…

Радина Кърджилова е родена на 17 юни 1986 г. в София. През 2009-а завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Пламен Марков. В трупата е на театър “Българска армия”, където направи поредица от силни роли: Жулиета в “Ромео и Жулиета”, Поли в “Бандитска опера” и Йерма от едноименния спектакъл. Снима се и като Беки във филма “Тилт”. Стана много популярна с ролята си на Сиана в сериала “Стъклен дом”, и като Ива във “Фамилията” по bTV.


-Радина, как се чувстваш в “кожата” на Йерма - сложен и многопластов образ?

-Беше ми много трудно при работата над образа, макар да ме определят като drama queen (“кралицата на драмата”, както наричат актрисите с драматичен натюрел – бел.ред.). Това е най-вълнуващата ми работа до момента, най-трудната и тази, на която наистина се отдадох с цялото си сърце. Хвърлих се на сто процента.

Един от проблемите беше, че все още не съм изпитала чудото да имаш дете, липсва ми този житейски багаж. Много работихме с режисьора Диана Добрева, беше ми изключително, изключително трудно, но и изключително интересно. Диана се опита да извади от мен нещата, които дори не съм подозирала, че мога да крия в себе си – толкова много сила например.

С Веселин Анчев в "Йерма"

-Нали казват, че някои роли те карат да преоткриеш себе си?

-Да, самата пиеса, Лорка, темата на представлението някак си носеха една много голяма тежест. Сякаш имаше някакъв облак над всеки от нас, докато репетирахме. Много бяхме мрачни, притеснени. Но както каза Диана, дали ще репетираш комедия, трагедия, драма или нещо друго, всяка пиеса носи своето репетиционно настроение, духа на това, което искаш да предадеш на публиката. Имахме своите хубави и тежки моменти, но дадох много от себе си и се държах като воин.

С Веселин Анчев в "Йерма"

-Казват, заслепила си мъжките погледи на предпремиерата, излизайки на финала само по парфюм…

-О, да, какво ли не писаха – че съм се възнесла накрая гола в небето… Всеки може да си го интерпретира както си иска. Това е режисьорско решение на Диана, а аз още в самото начало на репетиционния период казах, че й се доверявам напълно. Имаше някакви варианти да съм чисто гола, полугола, по гащи (Смее се). Самата пиеса не е като кардиограма, а върви нагоре, нагоре, и развръзката е на самия финал. Там търсим акцента в това извисяване на разголената Йерма в небето.

Дали е естетически издържано да съм топлес, тоест само по гащи, или чисто гола в следващите представления, ще реши Диана. Но с подходящо осветление и декор се получава красиво послание. Голото тяло е още един от начините на изразяване на някаква идея. Аз по принцип съм против самоцелната голота, само заради атракцията. Не може да сложиш един чисто гол актьор само заради ефекта, и да не знаеш какво да го правиш. Решението на Диана е много точно, финалът е много разтърсващ и силно въздействащ.

-Деян как прие разголването ти?

-Нормално, като колега. Не забелязах ревност. Той идваше по време на репетиции, беше част от екипа и даваше много приятни и градивни съвети.

-На 28 март получи “МаксиМ” от колегите ти в “Армията” за твоята Поли в мюзикъла “Бандитска опера”. Не беше ли и това скок в най-дълбокото?

-Да, и доста голям риск, тъй като още от НАТФИЗ не съм от гласово даровитите студенти. Изпитът ми по пеене в академията беше най-големият ми кошмар, някакво жестоко притеснение. Глътнах си граматиката и не можах да изкарам един верен тон. И до ден днешен страшно много се притеснявам, когато трябва да пея.

С Веселин Анчев в "Бандитска опера"

-Вземаше ли уроци?

-Още като кандидатствах в НАТФИЗ. Леля ми е пианистка и в Бургас лятото минах през целия солфеж, но не мога да кажа, че съм много музикално грамотна. Не мога да пея добре, но имам слух, ритмична съм. Много обичам музиката, но ако сложа ръка на сърцето си, не мога да пея. Нужни са много упражнения и съм благодарна на театъра и колегите за помощта.

-Трета сложна роля – да си поредният прочит на Жулиета… Това смущаваше ли те?

-Не. Както вече казах, в такива случаи се хвърлям на сто процента. Не мисля кой какво е правил преди това. Чета много литература, гледам някакви неща, свързани с пиесата.

-Абстрахирала си се от другите Жулиети?

-Това е най-верният път към изграждането на образа.

-Какво от себе си вложи в твоята Жулиета?

-Може би тази правота, праведност. Желанието ми за свобода е много силно изградено в мен като характер и вложих това в Жулиета. Тя носи тази чистота, желанието да обича човека, който иска да обича, без да позволи на никого около нея да й попречи.

С Антоанета Добрева-Нети и Албена Колева в "Ромео и Жулиета"

-Къде още може да те гледаме?

-Играя и в “Декамерон” и “Железния светилник”, където заместих колежката си Лидия Инджова.

-Беше определена за актриса номер едно на "Армията”, пак след гласуването от колегите си. Как приемаш подобни жестове?

-Бях поласкана и много се радвах. Освен всичко, в този жест видях огромната подкрепа и прегръдка, която ми дават моите колеги. Защото аз съм най-скоро постъпилата в този театър и те ме приеха с много доверие и любов.

-Вече те определят като актриса с огромен диапазон. Сложните роли – това ли е правилният път?

-Да, но много важно е и желанието за работа. Това, че не мрънкаш, не хленчиш, не се оплакваш. Може би колегите са гласували за мен, защото съм всеотдайна в работата си и това им е направило впечатление.

-Е да, но си и една от топ красавиците на трупата.

-Красотата е до едно време. Важно е какво носиш отвътре.

Сн. pressadaily.bg

-Мина ли през етапа опиянение от славата?

-Не, опиянение не е имало. По-скоро страдам от славата.

-Това – в периода на Сиана от “Стъклен дом” ли?

-Да, точно този период беше най-кошмарният. Страх ме беше от славата.

-Защо така? Та през 2010-а беше избрана за най-обичаната българка!

-Тогава медиите ме гледаха под лупа, бяхме най-интересни и най-сладки за коментиране. Имам време до етапа опиянение от славата. Може би ще го изживея след 40-те…

-Как гледаш на участието си в сериали?

-Като на удоволствие и допълнителен доход.

-Но във “Фамилията” си в тайнствения образ на мъртво момиче… Не би ли искала сценаристите да те съживят в някой момент, за да се снимаш отново?

-Мислила съм, но няма да носи тази достоверност, която носи самият сериал. А други предложения в момента нямам. Но аз и не бързам с тези неща.

-Плаче ли ти се, че няма един нов филмов проект като “Тилт”?

-Обичам си Беки от “Тилт”, това всъщност е първата ми голяма и сериозна роля, най-важната до момента за израстването ми като актриса. Заформят се нови проекти, но когато се случат нещата, лично ще ти се обадя за ново интервю.

С баща си на премиерата на "Тилт"

-Дъщеря си на талантливия художник илюстратор Христо Кърджилов. Мислила ли си, дали би поела по друг път, ако не беше израснала в артистична среда?

-Не знам. Божа работа. Аз съм дете на художник и инженер. Горда съм, че точно тези хора са ми родители и че този е пътят, по който съм тръгнала. Не бих ги заменила с нищо друго.

-Връзката баща – дъщеря е много силна, така ли е и при вас?

-Да, с баща ми разговаряме много, коментираме новите ми проекти. Мога да кажа, че той е един горд баща, и не само с мен, но и с брат ми Димитър, който учи графичен и рекламен дизайн в Художествената академия.

-Най-ярките ти спомени от детството?

-Всеки път като си отида на “Хиподрума” при нашите, това са едни мигове, които ме връщат в детството. Лягам си, готвят ми, завиват ме с одеяло и някак ставам по-малка с 10-15 години… Бях палаво дете. Всичките си лета като малка изкарвах в Бургас, майка ми е от там. Събирахме тебешири, играехме на кър, на стражари и апаши. Мама, чичо или татко ми сваляха на улицата по една филия с хайвер, защото аз просто не се прибирах от сутрин до вечер. Чичо ми беше главен механик на кораб и всяка сутрин ставахме в 6 часа да ходим на кораба, да ядем кебапчета и кюфтета.

В тийн годините

С баща си Христо и майка си Гергана

С брат си Димитър

-Как реши да се посветиш на актьорството?

-Когато бях на 17, попаднах на един кастинг за филма “Последният бей на Балканите”, където ме избраха по абсолютна случайност. Реших да следвам в НАТФИЗ, а баща ми тогава леко се противеше. Но аз бях твърдо убедена, че искам да опитам, и ако ме приемат и се окаже, че ставам, да продължа. Познавам хора, които кандидатстват пета, шеста поредна година. Това не бих направила. Никога не съм страдала от болната амбиция непременно да стана актриса.

-И двамата с Деян сте обявени за секссимволи, много харесвани от другия пол, как се справяте с ревността?

-Мисля, че и двамата сме вече много зрели хора, не сме от вчера заедно, направихме три години много силна емоционална връзка. Как?… Като много често се усамотяваме, даже напоследък почти не излизаме, седим си вкъщи, готвим си, гледаме филми. И двамата сме много ангажирани, не си доспиваме и гледаме да се наслаждаваме повече на съня си.

-Ти все още много плачеш от жълтата преса…

-За съжаление, да. Разстройвам се понякога, преживявам го, но много силни хора седят до мен – баща ми, Деян, майка ми, брат ми. Те са абсолютно достатъчни, за да преглъщам всеки сух залък, който слагам в устата си. Случва ми се от време на време да изпия горчивата чаша, да преглътна. Но думите са много силни като израз – тези, които четеш за себе си, или начинът, по който се изговарят…

Да, думата е изключително силно нещо. Може да те изстреля нагоре в небето или рязко да те свали долу… А на хората от жълтата преса не бих им казала нищо. Бих ги подминала. Ако тръгна да водя словесни бунтове с тях, ще се принизя до нивото им.

-Няма как да прескочим един гаден въпрос, който се върти из “онези” медии: има ли частица истина в слуховете, че Деян ти посяга?

-Не, никога не ми е посягал, категорично. Вярно е, карали сме се, имали сме доста сериозни скандали, но не се е стигало до това. Нещата бяха изопачени след едно риалити, в което участвахме заедно. Идеята беше да ни притиснат до стената след един скандал, за да ни провокират. Но ние успяхме да удържим фронта и да покажем, че връзката ни е много по-силна от това, което се пише.






-Как любимият ти те вдига в периоди на депресия?

-Като ме изведе на разходка. Много обичаме с Деян, когато сме свободни, да се махаме от София. На Великден бяхме с неговото семейство във Видин, изкарахме си прекрасно. Бяхме много спокойни, хапнахме си агнешко, починахме си много добре и с пълни сили се върнахме в София. Деян стои плътно зад мен и се опитва да ме “събира”, когато съм в нервни кризи, помага ми да балансирам емоциите си.


-Пред Антон Хекимян споменахте нещо за дете...

-Не че планираме, това си е Божа работа. Готова съм за това и ако се появи някой ден, ще го посрещна с най-голямата си любов. Аз много обичам деца.

 -За какво мечтаеш?

-За повече спокойствие, за много любов. Мечтая майка ми и баща ми също да са по-спокойни. Мечтая всички да имаме повече възможности за хубава работа и хубави роли… и да не отделяме толкова голямо внимание на битовизмите в живота.

-Какво в живота около нас и в хората те вдъхновява?

-Желанието за живот. Хората, които непрестанно се оплакват, душевно ме затормозяват. Трябва да сме по-смирени, да не бъдем егоисти и песимисти, да сме благодарни за това, което ни се случва. Има толкова много по-страшни и жестоки неща в живота! Никога не знаеш какво може да ти се случи и трябва да живеем тук и сега – в това е смисълът на щастието, на това да оцениш и най-малкото и да го превърнеш в голямо.




Публикувано във в. "Преса", 27 април 2014 г.

Диляна Попова: Дивото ме привлича

Боряна АНТИМОВА


Диляна Попова е родена в Гулянци. Завършва техникум по облекло в Плевен и семестриално - моден дизайн в НБУ.

Преди 15 години става модел на агенция “Ексграунд”, работила е в над 10 държави в Европа и Азия. Била е лице на много известни марки. Снимала е реклами на “Кока Кола” в Турция и каталози на “Лореал” в Милано. 

Дефилирала е на ревютата на всички известни български дизайнери. Снимала се е в клиповете на много наши музиканти. Има авторска марка за облекло. Снима се с успех във филма “Love.net” и в сериалите “Стъклен дом” и “Революция Z”.

Стана финалист в тв риалитито “Африка: Звездите сигурно са полудели” по Би Ти Ви.  



-Диляна, призната си за една от най-красивите българки. Рядко се случва обаче хубавица да спечели и жените...

-Известна ревност винаги съществува, аз самата съм изпитвала такава понякога… Но се радвам, че има жени, които гледат на мен чисто като човек и са намерили нещо, което е близко до тях. Отдавна се разделих с желанието всички да ме харесват…

-Как крехката и нежна Диляна стана финалист в едно толкова сурово риалити за мъже?

-Пред последните години се стремях да се науча на търпение и постоянство и мисля, че “Африка” беше изпитът ми по темата. Установих, че съм станала доста търпелива, но за постоянството трябва още да поработя. Нищо не е непреодолимо, когато имаш жизнено необходимите ти неща. Съжителството с непознати хора, докато работех като модел в чужбина, ме научи да живея, без да преча на другите. А и хората, с които се опознах в “Африка”, направиха оставането ми до финала истински приятно.

-Какво ново внесе това приключение в живота ти?

-Предстоят ми там затвърди любовта ми към дивото, към животните и ме научи да ценя храната, водата, природата и всичко, което иначе разхищаваме, без много да ни вълнува. Бих тръгнала на подобно пътешествие и за по-дълъг период от време още утре. Обожавам да пътувам. Падам си по всякакви места и това е най-голямото богатство, което се опитвам да си подсигуря! Мечтая да обиколя света един ден…

-Ти беше най-емоционална в отношенията си с бушменчето Алекс… Какво ново около идеята ти да станеш негов попечител?

-Алекс никога не е будел съжаление в мен. Аз съм сигурна, че той е щастлив там с това, с което се е родил и което има сега. Но това не е причина да не искам да му дам шанса да се развива, да учи и да расте в по-здравословна среда. Още повече, когато родителите му са на същото мнение.  Има един-два варианта за попечителство и осиновяване. В момента се води кореспонденция между България и Ботсуана, защото техните закони са различни от нашите, и не мога да взема категорично решение преди да съм напълно наясно със ситуацията.

-Твърдиш, че не приемаш насериозно моделската си кариера. Приемаш ли все още ангажименти?

-Все още работя като модел, но много по-рядко. Позволявам си да подбирам ангажименти и да определям цена. Снимките винаги са ми доставяли удоволствие, но имаше периоди, в които го правех само, за да изкарам пари, и се отегчавах… Не казвам, че това не е сериозна или отговорна професия, просто е до време и трябва да си подготвен, да имаш “план В”.

-Вече имаш сериозен опит със снимките в “Стъклен дом”, “Love.net” и “Революция Z”.

-Благодарна съм, че имах шанса да работя в киното и телевизията. За мен това е логично продължение на моделската ми кариера. Харесва ми… Старая се и на другите да им хареса.

-Скоро започва третият сезон на сериала “Революция Z”. Уютно ли ти е в образа на учителката по физкултура Маринова?

-Харесвам героинята си, тя е някак си лека и рязка като характер. Нямаме много общи черти, но по-интересното е, че се уча от нея. Тя е по-категорична и пряма в комуникацията си.

Като учителката Маринова в сериала "Революция Z"

-Би ли искала да се развиваш като актриса?

-Да, но все още се пробвам, търся себе си в нея, търся дълбочина и емоционалност… Имам още много да уча. Ако тази професия ме приеме, ще дам всичко от себе си. Ако ме отхвърли, значи мястото ми просто не е там.

-Имаш ли нови предложения за филми и сериали?

-В момента съм обвързана с Би Ти Ви и “Революция Z”. Като свърши, ще видим…

Във филма "Love.net"

-Притеснява ли те клишето “или красива, или умна”? Комплексира ли те идеята, че може да те възприемат като празноглава?

-Пoнякога се дразня, иска ми се да не правя впечатление само с външната си “окраска”, но съм го приела. Има достатъчно хора, които ме познават и знаят каква е същността ми.

-А каква е тя?

-Аз съм емоционална, ранима и понякога доста наивна, имам силно развито чувство за справедливост и смятам, че това е едно от най-хубавите ми качества.

Във филма "Love.net"

-Патила ли си от доброто си сърце и от емоционалността си?

-Патила съм си по-скоро от наивитета. Лесно се доверявам и очаквам винаги коректно отношение, но то рядко е  оправдано. Явно имам още да уча как да познавам хората.

-Как преодоляваш депресиите – като се затваряш в себе си, или като се събираш с приятели?

-Преди време ми се струваше по-лесно да се затворя в себе си, но вече по-мъдро разрешавам проблема, като излизам и се виждам с хора, които ме ентусиазират да не губя ценно време.

-Как понасяш предателството на любимия или на някой приятел?

-Опитвам се не да приемам, а да разбирам предателството. Поставям се за малко на мястото на другия и търся причината, която го е накарала да постъпи така. Не винаги я намирам, естествено, но поне му намирам оправдание и по-лесно забравям…

-Страдала ли си някога в работата си от това, че си красива?

-Не бих казала, нещата са по-комплексни, а и в моята сфера на работа всички са красиви… Понякога съм подценявана, но рано или късно нещата си идват на мястото.

-Как отговаряш на нападките на ревниви жени, които виждат в теб заплаха за половинките си?

-Те не ме питат и аз не им отговарям. (Смее се) Мисля, че само хората, които не признават собствените си грешки, са склонни да обвиняват другите.

-Ти два пъти свали дрехите си за най-известните мъжки списания. Имаше ли колебания преди това?

-Не се притеснявам от този тип снимки, но и никога не съм се снимала чисто гола, или поне някои части не се виждат. Аз съм модел и това е част от професията, но трябва да има естетика. Зодия Везни съм и наистина оценявам красотата.

-Завършила си семестриално моден дизайн, имаш и своя марка. Това ли е твоят “план Б”, за който спомена в началото?

-Винаги съм искала да се занимавам със създаването на дрехи. Правя го от малка. Това ми дава свобода и начин да изразя себе си.

Доскоро го възприемах като хоби, но мисля, че е време да се превърне в нещо повече.

-Преди три години отвори бутик, какво става с него?

-По-скоро ателие, в което шиехме и продавахме дрехите.


Лятото се преместих на ново по-голямо място – шоурум, в който аз и още двама дизайнери предлагаме нещата, които правим. Много по-приятно е, когато споделяш една обща идея с приятели… Това наистина ме зарежда и вдъхновява.

-Какви точно дрехи създаваш? Кое преобладава в колекцията ти?

-Дрехите, които правя, са най-вече удобни, насочени за ежедневието, за свободното време и за повече усещане на свобода. Преобладават тишърти и спортни панталони.

-Кои са любимите ти стилове, силуети, цветове?

-Харесвам уличния стил и изчистените силуети, както и широките, раздърпани тениски. Обичам жени в мъжки панталони и сака. Придържам се към ненатрапчивите цветове и меките и фини материи, най-общо казано всичко, което те кара да се чувстваш свободен.

-Твърдиш, че не понасяш прекаления контрол на мъжете над теб. Това означава ли, че предпочиташ да си сама?

-Никой не иска да е сам и аз не правя изключение, просто не обичам да ми се налагат нечии правила. Не съм сама и давам всичко от себе си да не ограничавам и да не изисквам повече, отколкото мога да дам.

С Дичо

-Компромиси с мъжете?

-Компромисите би трябвало да са нещо взаимно, следователно те са според човека и ситуацията.

-Какъв мъж би могъл да спечели трайно сърцето ти?

-Не знам… може би този, който иска да съм щастлива и ме обича такава, каквато съм.

-С Дичо имахте много силна връзка, останахте ли приятели?

-Най-нормалното нещо за двама души, които са споделяли живота си, е да останат приятели. Когато обичаш някого, ти просто го усещаш близък, независимо дали сте свързани интимно.

Малката Диляна

-Израсла си в малкото плевенско градче Гулянци. Като дете за такова бъдеще ли мечтаеше?

-Мисля, че несъзнателно съм мечтала за това, което сега ми се случва, или поне така ми харесва да мисля. Бях в общи линии кротко дете, обичах да рисувам и не исках да ходя на детска градина, там ми беше неуютно. Предпочитах да си стоя вкъщи с мама или с баба. Ходила съм само два дена, а на първия ми учебен ден в първи клас учителките не бяха много заинтересовани от мен, защото смятаха, че не съм подготвена.

-Много от красавиците признават, че са имали комплекси като деца. Така ли беше и при теб?

-Трябва да си призная, че имах комплекси, които понякога ми пречеха, но и ме задържаха, стъпила здраво на земята. По-важното е, че вече знам коя съм и на какво съм способна.
Най-силно страдах от това, че не вярвах в себе си, не се намирах и за особено атрактивна. Но с времето се научих да се приемам такава, каквато и съм, и същевременно да работя върху нещата, които не харесвам в себе си.

С майка си и по-голямата си сестра Елиза

-Имаш ли хоби?

-Моите хобита за радост са свързани с работата. Обичам да рисувам, да пътувам, да измислям разни неща, да гледам филми, да чета и да се виждам с приятели.

-Какво става с твоята “виртуална двойничка” във Фейсбук, малката Мартина, която се беше представила за теб?

-Почти никога не влизам във Фейсбук. Този тип комуникация някак ме затормозява, там има толкова ненужна информация… Не че няма и положителните си страни, но аз лично не съм привърженик… Писах на Мартина, че няма никакъв смисъл да се представяш за някой друг, и сега сме приятелки. Тя е на 8 и е много мило дете.

-Участва в кампанията за бездомни животни “Вземи ме вкъщи”. Имаш ли си домашен любимец?

-Имам страхотно куче, померански шпиц на три години. Има интересен характер, като човече е, не обича да остава сам и често го взимам на работа със себе си, когато не може да го взима майка ми.

-Сега снимаш усилено за “Революция Z”, как би прекарала един свободен ден?

-Обичам да подреждам, готвя понякога. А понякога просто ми харесва да се търкалям на дивана и да гледам телевизия.


Публикувано във в. "Преса", 2 февруари 2014 г.