Башар Рахал: Аз съм българин с финикийски нрав - II част

Боряна АНТИМОВА


Башар Рахал е роден е на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал - ливанец и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България.

На 12 години започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.

Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Снима се и в едни от най-успешните български ленти - "Стъклен дом", "Дървото на живота", "Корпус за бързо реагиране", на който е и продуцент.




През 2012 г. е тв водещ в научно-популярната поредица на bTV "Големите загадки", а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 "Съблечи си късмета". От есента води гейм шоуто "Следващият, моля" по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 11 г. и Индия на 4 г.



(В първата част Башар разказа как е водил деца от дом на пица и кино, за предаването, което води - “Следващият, моля”, за ролята му на Шаки в “Стъклен дом”, за голямата му тръпка - филма, който продуцира “Корпус за бързо реагиране” и какво го задържа тук, след като има дом и семейство в Лос Анджелис)

-Башар, обичаш да цитираш де Ниро, който казва: “Снимам се за кеф. Чакането в караваната струва пари”.

-Ами да, нека да не се лъжем, аз за Холивуд съм мистър Никой. Държа да напишеш това. Много по-интересно ще е да кажа за новините: “О, супер съм, знаеш ли какви роли ме чакат в Холивуд”…

Имам агенти и мениджъри, когато отида в Лос Анджелис, пак се явявам на кастинги. Но човек си тежи на мястото. Хората тук ме познават. Там, където си тежиш на мястото, струваш повече. Освен това едно е да правиш роля на английски, друго – на български.

-Едно саморазголващо признание… Може да го изтълкуват погрешно?

-Няма значение. Аз гледам да се развивам в професията. Това е нещо, което ме зарежда. Професията е едно от нещата, което ни кара да живеем добре и да сме щастливи. Искаме първо всички около нас да са здрави и оттам нататък имаш две важни неща в живота – децата и професията.

-След като си видял “две и двеста” в киноиндустрията, как се прави филм за 50 млн. долара и за 50 хил. лева?

-Може филм за 50 милиона долара да е абсолютен провал и такъв за 50 хиляди лева – абсолютен успех. Много е важно да се събереш с отбор юнаци, с които мислите еднакво. Тогава парите нямат чак такова голямо значение.

Мога да кажа категорично, че в сравнение с филма “Код червено”, който беше сниман за 2 млн. долара, “Корпус за бързо реагиране” с бюджет 200 хиляди лева, се снимаше с 10 пъти по-голямо желание и хъс. Вярно, че е комедия и че ни беше много забавно, но отборът там беше много по-добър. Докато в “Код червено” много хора бяха дошли просто да изкарат един пари и да свършат колкото могат работата… И това е жалкото.

-Сред 60-те филма, които си снимал, преобладават екшъни и трилъри.

-То с моето лице в какво друго да ме снимат… (Смее се)

-Винаги ли си ползвал дубльор?

-О, да, трудно е да поддържаш физиката си в такава форма. Ето, един Асен Блатечки е с отлична физика и много му се радвам, но аз нямам това желание да развивам физиката си.

-Радваш се на Блатечки? Непрекъснато някой се старае да създаде интрига между вас, кой е по-мъжкар…

-Това са глупости. С Асен бяхме в един клас в НАТФИЗ и досега сме си страхотни приятели, чуваме се. Завършихме при проф. Стефан Данаилов и бяхме много силен клас – Иван Бърнев, Стефания Колева, Ненчо Илчев, Даниел Владимиров, който сега е във “Фамилията”.

-Къде остана театърът в плановете ти?

-Няма време за театър, но и категорично не ми е мъчно. Киното и телевизията винаги са били голямата ми страст. Като малък, след като със семейството ми се върнахме от Дубай тук, се включих в детско-юношеската школа на Бончо Урумов в “Сълза и смях” и ми харесваше. Но за театъра трябва да имаш време. Трябва да можеш да отделиш 2-3 месеца за репетиции всеки ден, и определен брой вечери месечно за представления.

С Калина и Клоуи

-Твоята прекрасна съпруга Калина направи шеметна кариера в Лос Анджелис – продуцент на много успешен сутрешен блок, с 4 награди “Еми”… При двама толкова заети хора и един голям океан между вас, как се гледат две деца?

-Калина е майка лъвица. Тя в момента е “на пангара” с децата, а аз тук си вея байряка и си разигравам коня… Но това си е част от изпитанието да си женен за актьор.

-Как се поддържа тръпката, любовта на такова голямо разстояние?

-Тя винаги минава през пречупената призма на любовта към децата. А пък и не искам да говоря за това. Не ми се обяснява през какви мъки и тегоби минаваме с този живот между София и Лос Анджлис...

Башар приспива Индия...

-Носи ти се славата на нежен баща. Даже писаха, че по едно време си гледал малката, Индия, като бебе в София?

-Глупости, никога не съм я гледал в София. Клоуи вече е на 10, Индия на почти 5, идват тук за месец и половина лятото. Иначе са родени в Лос Анджелис, там си живеят и учат.

-Какво обичаш да правиш с тях?

-Клоуи обичам да я дразня и да я хапя. Това са ни игрите. Всъщност характерчето в семейството е малката Инди, тя е чепатата. Калина казва: “Откакто те няма 2 месеца и половина, Индия толкова се е разлигавила, че идваш – и ти я мятам да се разправяш с нея”.

-Различават ли се заниманията ви в Лос Анджелис и тук?

-Разбира се, в Лос Анджелис забавите с децата са различни. Там развлеченията на възрастните са подчинени на желанията на децата. Като отидем на кино, ще гледаме детски филм, а не някой хорър за възрастни, който на мен ми се гледа. Там се съобразяват със следобедния сън на децата, с техните разходки, с нещата, които биха ги заредили позитивно.

С Индия

Но там има и прекалено много центрове, където може да се забавляваш – Юнивърсъл студио, Дисни ленд. Понякога тръгваме да разгледаме някое малко градче по посока Сан Франциско. Винаги има нещо, което не си видял още, а би искал. А в България няма място, където не съм бил, всичко съм обиколил. Когато имам време, винаги гледам да щипна за 2-3 дена извън София.

-Интересно детство си имал – до 6-годишен в Дубай, после тук.

-Имах супер щастливо детство. Няма какво да си кривим душата, по време на соца децата
можеха да тичат свободно по улиците, да крадат череши от дърветата. Имаха съвсем други игри, които им действаха позитивно. Сега са затворени в едни стаи, цъкат на разни айподи и айфони.

Предполагам, че детството на моите родители е било още по-ведро. Колкото по-малко неща имаш, толкова си по-щастлив. Израснах в София и най-любимото ми беше лятото да изляза сутринта с топката и да се прибера вечерта, забравил дори да обядвам, целият в кал, но наиграл се до насита. И без нашите да се притесняват, защото са чули, че нечие дете е отвлечено. Сега не можем да пуснем децата си за 15 минути до магазина пеша.

-Имал ли си други шантави момчешки мечти?

-Исках да ставам пилот, представях си как карам самолет и днес съм в Ню Йорк, утре в Лос Анджелис, вдругиден в Париж… Е, сега само летя назад-напред, но се возя…

-Какво прави Карла?

-Играе си в Народния театър, гледа си детето.





-Риболовът ли е любимото ти хоби?

-Да, обичам да ходя за риба, карам ски от време на време. Не знам, може би ако се метна на един мотор, ще ме изкефи и ще си взема веднага, затова не го правя. Не обичам рискованите неща. Много силно съм падал с колело, няколко пъти, с тежки травми по ръце и крака, затова сега внимавам.

-Снима се за кампанията за бездомни животни “Прибери ме вкъщи” с едно кученце Инка. Твоя ли е?

-Не, просто кампанията ми хареса и пожелах да участвам. Имах едно куче, което се спомина, и сега нямам.

С кучето Инка във фотосесия за кампанията "Прибери ме вкъщи"

-Поддържаш ли връзки с ливанския род на баща ти?

-Да, баща ми е от голям християнски род, 2500 човека са. В Ливан до 1970 г. близо 70 процента са били християни, сега са 40 процента. В ливанските ни паспорти пише, че сме католици, но това не е вярно, ние сме православни християни.

Това е семо роля...

Дядо ми по бащина линия е от много силен християнски род в Ливан, а баба ми е сирийка. Имам много роднини там, но са се разпростряли между Дамаск и Бейрут. Разстоянието между двете столици е само 100 км и там примесът е голям.

Аз съм кръщаван в църквата “Света Неделя” още като малък и понеже не били сигурни дали Башар е християнско име, са ме кръстили Кристиян, а сестра ми Карла, понеже решили, че името й е католическо, я кръстили Мария. Даже от V до VII клас ме водеха Кристиян, мислеха, че Башар е някакъв прякор.

С Клоуи и Индия на протестите лятото

-Като имаш баба сирийка, какво мислиш за цялата истерия около бежанците тук?

-Моята позиция може да прозвучи странно, но си пиша с братовчедите си, някои са в Ливан, други в Сирия. Те всички са православни християни и са на страната на Башар Асад. Категорично. Доверявам се на тяхното мнение повече от всякакви други.

Те смятат, че бунтовниците са ултрамохамедани, които искат да въведат шериата, и ще наложат още по-голямо избиване и изтребване на християните там. Така че нека нашите управници проверяват внимателно кой влиза в тази държава, дали е наистина страдащ от войната.

Някои бягат и от Асад, и от бунтовниците. Много от тези канали се използват на 50 процента за всякакви хора от други държави, терористи, араби с нечисти мисли и това може да ни създаде много проблеми.

-Тук обикновено хората страдат заради бежанците, а ти си на страната на Асад…

-Не мисля, че много хора са запознати с детайлите. С Калина споря на тази тема. Тя казва какво е казал Барак Обама, а аз: “Барак Обама може да ти каже каквото си иска, аз ти казвам какво ми съобщават моите роднини. Аз не казвам, че Асад е добър, не, но е по-малкото зло.

Той също е мохамеданин, но не е ултра, не организира гонения на християни. Той е много светски човек, пътува много, има добри контакти. Виждаме какво стана по останалите арабски държави, които си смениха режимите – шериат, и нищо добро. Пълен провал навсякъде.

С Диана Любенова в Истамбул по време на снимките на
"Корпус за бързо реагиране"

А какво правят сирийските бунтовници? Влизат в най-стария сирийски град-светиня Маалула, единственият град в света, в който се говори на западен арамейски - езика на Исус Христос, взривиха най-старата църква там. Как ще управляват тази държава след това, щом взривяват църкви, колят, бесят и измъчват християни!

А всички знаем, че тези конфликти там са заради шистовия газ, който се откри в Сирия, и до който искат да се докопат както Америка, така и Русия. Едните дават пари на управниците, другите – на бунтовниците, а страда цяла Сирия.

Башар като дете с баща си Мунзер и сестра си Карла

-Какво нещо е неинформираността… Някои хора казват, какъв българин е Башар Рахал, той е арабин…

-Аз повече няма да се поддавам на тези инсинуации. Много е странно да седиш и да убеждаваш някого кой си. Всеки човек има достойнството да каже каква религия изповядва.

-Ще те попитам по детски наивно: какъв се чувстваш - ливанец, американец или българин?

-Аз наистина нося финикийския темперамент, защото ливанците не са араби, а финикийци. От Америка съм взел стремежа да бъда малко повече политически коректен. А от България… Всичко останало е България.

-Как празнувате Коледа в твоето семейство?

-Както всички българи. На Бъдни вечер се готвят постни манджи и аз съм готвачът. Вечерта правя капама, която оставям на слаб огън за цялата нощ и си лягам. На сутринта още в 11.30 – 12 идват приятели, сяда се на трапезата с червено вино и така до вечерта.

Снимаме реакциите на децата с подаръците, това е много приятно. Калина никога не си идва по това време, защото работи между Коледа и Нова година. Може да си вземе единствено месец отпуск през лятото, което е много голяма почивка за Америка. Затова на Коледа винаги аз съм там.

Публикувано във в. "Преса" на 22 декември 2013 г.

Башар Рахал: Аз съм българин с финикийски нрав

Боряна АНТИМОВА


Башар Рахал е роден е на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал - ливанец и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България.

На 12 години започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.

Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Снима се и в едни от най-успешните български ленти - "Стъклен дом", "Дървото на живота", "Корпус за бързо реагиране", на който е и продуцент.




През 2012 г. е тв водещ в научно-популярната поредица на bTV "Големите загадки", а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 "Съблечи си късмета". От есента води гейм шоуто "Следващият, моля" по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 11 г. и Индия на 4 г.

-Башар, миналата година ти заведе деца от домове на кино и пица. Без много приказки си вдигнал телефона и си го организирал с приятели.

-Дай за нещо друго да говорим…

-Защо не за това? Може да заразиш някого с добрината си навръх Коледа…

-Миналата година направихме една мащабна кампания за събиране на пари и отидохме в два дома. Накупихме разни неща, натоварихме ги по колите и ги закарахме. В дома в Пазарджик се държаха много лошо с децата, миришеше на урина и аз направих скандал. Имаше някаква антилогика – хем децата страдат, хем знаеш, че това, което даваш, няма да отиде при тях.

В другия дом, където ходихме, в Доганово, децата бяха много чисти, спретнати, възпитани, не досаждаха, значи им се обръщаше внимание.Току-що беше излязъл филмът “Корпус за бързо реагиране”, и с Емо Симеонов, с когото заедно сме продуценти, решихме да организираме безплатна прожекция за тях. Договорихме се и със собственика на една пицария, който е спонсор и на втория филм “Корпус за бързо реагиране”, да ги заведем на пица.

-Отстрани изглежда лесно да направиш добро, ако имаш добри приятели.

-За тези деца не е толкова важно какво има в хладилника им, а да излязат от дома, да се забавляват. Но не е чак толкова лесно да ги изведеш, искат се специални разрешителни, голяма бумащина е, пък и трябва да се осигурят автобуси. Тази година пак ще го направим, като излезе вторият “Корпус…”.

-Предаването “Следващият, моля” по ТВ 7, което ти водиш, от седмично стана всекидневно… Някои хора явно са решили трайно да те задържат тук.

-Това предаване ме зарежда позитивно – срещата с различни хора, със страхотната публика. Пък и на слушалката в ухото ми е Ники Николов, когото много харесвам. Преди дни беше много смешен.

След края на всяко предаване винаги ми казва “Супер беше, обаче…” и казва нещо. Един ден обаче беше забравил какво иска да ми каже и в 9 часа сутринта ми праща есемес. Рекох си, някаква бележка по предаването, но ми стана много смешно.

Представих си как той цяла нощ е мислил какво има да ми каже, и сутринта се е сетил. А той: “Забелязах, че накрая ти падна гласът. Да си купиш “Биогая” или някакви други таблетки за смучене”… Това се казва перфекционизъм. Приятно ми е да работя с такива хора, защото постигат добри резултати.

-Получило се е живо и динамично предаване, ти влизаш в различни роли… Докъде и доколко импровизираш?

-Имам начален и финален анонс, от там нататък всичко се помни. Има различни персонажи, разработени от мен, които трябва да разигравам, но трябва да помня какво говоря във всяка роля. Ники Николов, разбира се, ми подава реплики в слушалката.

Имаме си общ хумор, че правя лапсуси и понякога се шегува в слушалката: “Лапси, ти си”. Тези минискечове с импровизация са си чисто актьорска работа. Много мразя като ми кажат: “Ами импровизирай нещо”. Ако не ми е смешно, какво да импровизирам?

-Преди това водеше “Големите загадки” по Би Ти Ви и “Съблечи си късмета”.

-“Големите загадки” беше интересно предаване, но силата му не идваше от мен, а от интересните теми. Харесваше ми много, но когато отидох в ТВ 7 да правя “Съблечи си късмета”, отпадна възможността да го водя заради голямата конкуренция на медиите, което за мен е някакъв пълен абсурд. Но така пък дойде “Следващият, моля”, което е в моя натюрел, така да се каже.

-Снима се в сериалите “Стъклен дом” и “Дървото на живота”, а сега сякаш превес има работата ти като тв водещ…

-Така се случи. Ако не беше Ники Николов, нямаше да правя това предаване. Мозъкът на един проект трябва да се допълва с някого. Не да усещаш, че като сив кардинал и човекът в сянка теглиш цял хомот на 250 човека публика, 30 гости и 12 персонажа, които трябва да разиграваш, а да намериш някой, който да ти повярва.

Когато Ники отиде в Италия и гледа наживо оригинала, след това ми се обади развълнуван и един час говорихме как водещият не чете, как няма аутокю и ми каза: “Ще го правим по същия начин”. Казах: “Чакай, чакай, как си представяш аз да се хвърля в тая дълбока вода”. Но той настоя да опитаме.

Разбира се, имали сме търкания, всеки си държи на своето, но за доброто на предаването единият кляка в споровете. В началото Ники беше недоверчив, понеже е свикнал да бъде като кукловод, да контролира всички и всичко. Постепенно почна да ми се доверява на вкуса за определени неща, например като твърди, че нещо е смешно, а аз му казвам, че не е. Някой път аз съм прав, друг път той.

Почваме вече да се усещаме. Случвало се е като реша да провокирам някой интересен гост, Ники да ми подаде същия въпрос, който ми е в главата… Оказа се, че мислим по един и същи начин.

-Трудно ли беше добра душа като теб да изгради образа на злодея Шаки в сериала “Стъклен дом”?

-Има такава максима на Шекспир, че най-просташките образи в пиесите му се играят от най-интелигентните актьори. Същото е и с най-отрицателните герои – те се играят от добри хора. Аз съм добър човек, като такъв се приемам… Ето, вчера убих двама човека, но днес съм добър, убих само едно куче (Смее се) Майтап.

Като Шаки в "Стъклен дом"

-Шаки беше любимец обаче, защо ли?

-Хората обичат различното, нещо, с което може емоционално да са обвързани, без значение дали е позитивно или негативно. Всъщност най-трудно се играе добър човек, защото е предвидим и не е интересун. Колкото и странно да звучи, понякога ти е интересно да наблюдаваш луд човек на улицата, интересни са ти различните хора, различните случки.

Стопроцентово има мутри като Шаки в нашия бизнес и те са интересни на хората. В жълтите вестници много четат истории за тази или онази мутра, за да могат по някакъв начин да се алиенират от него и да кажат: “Ето, виждате ли какви лоши хора има, обаче аз не съм такъв”.

С Христо Шопов в сериала "Дървото на живота"

-Защо се извини във Фейсбук за Христо в сериала “Дървото на живота”?

-Защото в последния епизод убивам героя на актьора Христо Шопов, който играе моя по-голям брат. След това ме убиха и мен. Понеже моят герой е тесен социалист, който прави бомбения взрив в църквата “Св. Неделя”, имаше много коментари в интернет и ми стана едно тягостно, какво е било.

Тези комунисти тогава организират най-големия терористичен атентат в Европа. Убиват много генерали, подполковници. В случая моят герой без да иска убива своя брат Йордан (Христо Шопов), който няколко пъти го спасява.

На снимки на филма "The Name Of The King"

-Някъде беше споменал, че много ти харесва да се снимаш в исторически филми.

-Да, всички актьори обичат да играят в исторически роли. Много по-приятно е да се качиш на кон, да си в някаква друга епоха. Това те вкърва в някакъв друг свят. Както е казал Робърт де Ниро, “актьорството е за хора, които пред камерата могат да си позволят да правят неща, които не смеят да направят в живота”.

-Филмът “Корпусът за бързо реагиране”, в който ти си копродуцент, и актьор – това ли е най-голямата ти тръпка за момента?

-“Корпусът…” е шампанското в този момент, защото идва в правилното време, на правилното място. Първият филм беше много успешен, сега предстои премиера на втория на 17 януари. Моят герой Кутрум е елегантен ромски Джеймс Бонд.

Говори 3 езика, завършил е Сорбоната, има изложби в Лувъра, троен агент, работи за различни правителства. Женен е за Рашка, живее си в циганската махала, в същото време обаче пътува в Англия, Франция, а в Швейцария не го пускат поради ромския му произход.

Във втората част героят ми е много обран, много различен от първата част. Високо интелигентен и образован е, вече владее 6 чужди езика и е гениален фалшификатор. Гледах филма за първи път като завършен продукт и ме изкефи, че Кутрум знае какво прави и как да го постигне. Премиерата на филма е на 17 януари.




-А сега от циганската махала да прелетим в Лос Анджелис. Снимал си се със звезди като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл… Някои ти се чудят защо се заседя по-трайно тук?

-Откровено казано, всичко тръгна от един проект “Код червено”. Това е американски хорър, екшън, зомби филм, чиято премиера тук е на 21 февруари. Поех го от Константин Боров като продуцент и заедно го довършихме. Преди това бях продуцент на “Корпуса…”, така че професията взе да ми става интересна.

След “Код червено” тръгна продуцирането на втория “Корпус…”, защото нямаше пари за него. Впрегнах се да събера пари и събрах. Междувременно започнах снимки в “Стъклен дом”, после в “Дървото на живота”… Колелото така се завъртя, че започнах да влизам от проект в проект и все докато довършвам едно, вече съм започнал успоредно и друго…

Във военен екшън... поразителна прилика с Робърт де Ниро...

Сигурно за много хора е непонятно, изглежда странно, но другата откровена истина е, че оставам тук, защото в Америка нямам толкова ангажименти. Това, че съм снимал с всички тези актьори, имам 60 филма, от които в Холивуд около 15, нищо още не значи. Там 2 месеца ходиш на кастинги и на третия месец снимаш нещо. Тоест 2 месеца чакам и не е сигурно, че третия ще се случи нещо.

Истина е, че в този трети месец плащат за предишните два, но тази несигуност като усещане и самочувствие започва да ти влияе. Аз не съм за постоянно тук, пак летя непрекъснато до Лос Анжелис, за Коледа съм там. Ако имам там хубаво предложение, ще снимам. Но пак повтарям, никой не може да откаже на Ники Николов. Той умее да те убеди.

-Ами освен да си го вземеш и него в Лос Анжелис…

-Ще си го взема. Той знае какво прави. Изглежда много изискващ, но следи всичко до перфекционизъм и работи по американски тертип. Категорично. Ето интересен детайл. Гледахме рейтингите на предаването “Следващият, моля” и той казва: “Ние в малки села не правим толкова висок рейтинг. Трябва ни герой, който да задоволи този вкус”.

И веднага вкарахме футболист, който е нов типаж, говори леко на диалект, тарикатче, селски бек, футболист от “Лудогорец”. Само истински професионалист като Ники може да забележи тези детайли и да каже какво трябва да се промени.

Много хора минават през просото. Поемат един проект в дадена телевизия и си правят неща, без да ги интересува рейтингът, докато Ники копае упорито. Вярвам, че откакто сме всеки ден, ще имаме още по-висок рейтинг.

-Някъде имаше коментари, дали си склонен в Холивуд в името на парите да играеш “пето борче”?

-Няма как да е в името на парите, защото, когато играеш “пето борче”, не вземаш пари.

СЛЕДВА
ВТОРА ЧАСТ

Публикувано във в. "Преса", 22 декември 2013 г.

Камен Воденичаров: Момчето в мен все още беснее

Боряна АНТИМОВА

От създаването на легендарната студентска програма "Ку-ку" са минали 23 години, а Камен Во си е същото възторжено и нахъсано момче. Все така е леко артистично разпилян и трескаво чертаещ нови проекти, а главата му е пълна с куп планове и мечти. "В кризата човек трябва да опитва много повече неща, защото много по-малко можеш да реализираш" - така той обяснява основното си житейско кредо. Актьор, тв водещ, продуцент, шоумен, преди това - собственик на телевизия... Камен Во продължава да опитва всичко, което му харесва да прави, а денят му е все така трескаво динамичен и изпълнен със събития.

Камен Борисов Воденичаров е роден на 13 май 1966 г. в София. Завършва куклено актьорстко майсторство в класа на проф. Николина Георгиева и кино и телевизионна режисура при Людмил Стайков в НАТФИЗ. Като студент участва в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г.

Един от основателите на Студентска програма „Ку-Ку“ (1990) и тв предаването „Каналето“ (1995) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 г. поема ръководството на ММ като собственик, по-късно продава акциите си. Водещ е през първия сезон на риалити шоуто "Сървайвър", на тв шоутата на БНТ "В неделя с..." и "Неделя Х 3". Продължава да участва в "Шоуто на Канала" като актьор в скечове и като режисьор. Автор е на поредица кратки документални филми "5 минути София".

-Камене, наскоро се върна от фестивала в Кан, какъв беше поводът?
-И личен, и служебен. Отидох да си потърся подкрепа, другарчета, копродуценти за проекта ми, с който кандидатствам по програма "Медии" на ЕС. Имах няколко срещи с колеги и продуценти.

-Кан през твоите очи?
-Това е едно средище, в което виждаш да ти се разхождат наживо пред очите всички хора от финалните надписи на всички филми, които си гледал. Там можеш да видиш и актьорите, иш звездите, и хората, които работят зад кадър, представители на най-големите медии. Може да видиш и търговската част на киноиндустрията и да се срещнеш с хора от всички страни. Там се общува, разменят се идеи, вижда се накъде върви киното, какво се случва.

Тази година много силно представяне направиха Китай и Индия. В Китай всяка седмица се откриват по 10 киносалона и натам са се насочили всички и големи, и малки производители на филми в света. Най-важното в Кан обаче са срещите с хората. Бях на две официални прожекции на червения килим в Двореца на фестивала. Купих си папийонка, носех черен костюм, защото дрескодът беше строг дори и за зрителите. Това е един прекрасен ритуал, който подпомага цялото възприемане на киното и уважението към него.

С Тончо Токмакчиев и легендарната кукла на тв предавнето "Ку-ку"

-Ти сигурно отдавна си преодолял балканския комплекс да се чувстваш по-маловажен на такива места?
-О, в никакъв случай, напротив. Но размерът в този случай има значение, като мащаби и пазар, като възможност да получиш такава възвръщаемот от продукта ти, че да можеш да се самофинансираш. Само в България това е много трудно да стане. Да, наши филми пробиха в Кан - "Кецове", "Аве" на Константин Божанов, "Източни пиеси" на Камен Калев, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Подслон". Три-четири филма през последните години направиха силно впечатление в Кан.

Притеснява ме обаче, че като част от Евросъюза и с достъп до голяма част от фондовете, вместо да се развиваме и да се равняваме по добрите модели (имам предвид не само киното, но и изобщо икономиката ни) ние като че ли се забавяме, на моменти дори и изоставаме. Капсулираме се, не виждаме по-далече от носа си, подвластни сме на предубеждения, непрекъснато се случват някакви машинации, фалшификации, кой кого излъгал, убил, заклал... А светът си върви напред и никого не чака.

-Какво се случи в предаването "Неделя х 3" по БНТ, защо не си вече водещ?
-Разминаха ни се идеите за развитие на предаването. БНТ бяха решили да има музикална класация. При положение, че съм менажирал цяла музикална телевизия 9 години с над 30 човека водещи, да правя едно предаване като едно от многото, които съм ръководил в 24-часовата програма, ми се видя стъпка назад. Аз отказах да водя класацията и поканиха Александър Сано, който е страхотен актьор.

-Имаше коментари, че си тръгваш обиден от там?
-Е, не ми беше много уютно и комфортно, след като предната година водих и с Параскева Джукелова, и сам, първо предаването "В неделя с...", а после и "Неделя х 3". Направих два, според мен, много добри сезона за следобедния блок на телевизията. Започнахме с Мария Силвестър и Андрей Захариев, който е страхотен журналист. Но не си тръгнах обиден, имах друга идея и друга нагласа за следобедния блок.

С Мария Силвестър и Андрей Захариев в студиото на"Неделя Х 3"

-Толкова години остана верен на БНТ...
-Да, така е и сега продължавам да работя с "Шоуто на Канала", с Тончо правим хамалите и други скечове. Новото е, че от Нова година и режисирам цялото предаване, като се редуваме с Жоро Торнев и Мишо Ланджев. Освен това за моя радост телевизията подкрепи и проекта ми "Пет минути София", епизодите бяха излъчени от Коледа до 3 март. Качихме ги във всички VBOX канали, в youtube и те продължават да се гледат. От края на юни започваме да реализираме още няколко епизода от тези петминутки.

С Тончо Токмакчиев в най-запомнящия се скеч - като хамали

-Напоследък май повече те тегли режисирането, отколкото актьорството?
-Преди няколко години завърших и втора специалност в НАТФИЗ при Людмил Стайков - кино и телевизионна режисура. Направих един документален филм за Преображенския манастир. Срещите ми със Стайков и с всички преподаватели бяха много полезни.

Много е хубаво в един момент човек да се върне към доусъвършенстване на това, което си мисли, че знае и практикува. Оттогава имам няколко идеи и кандидатствам за различни проекти. Ето, продължавам с филмчетата за София, септември кандидатствам по един проект за документален филм. Имам си интересни теми, а работата зад кадър много ме влече.

С Любо Киров в студиото на"Неделя Х 3"

-Покрай протестите в края на зимата хората си припомниха как по барикадите през 1997-ма звучаха като революционни песните ви от "Каналето", твоята "Не съм избягал" си остана енигматична... Промени ли се много оттогава?
-Променихме се като държава и като личности, но основни неща остават неразрешени, нереформирани и ни дърпат назад, тъпчем на едно място. За тези 15 години от 1997-ма можехме да бъдем много по-напред във всяко отношение.

-Гневен ли беше на тазгодишните протести?
-Аз съм бил гневен винаги от това, което ме е дразнело, и съм го изразявал чрез скечовете и песните. Но най-много съм гневен от това, че един и същи прийом и сценарий се използва отново и отново, за да се постигнат групови монополистични цели. Протестът на хората беше спонтанен и емоционален в първите два-три дни, а после отново се намесиха хора, които бяха пратени, за да пренаредят нещата.

Аз имах това като информация още от края на лятото - че "януари ще видиш какво ще стане"... Което, без да навлизаме в теорията на конспирацията, подсказва, че има група от хора, свързани помежду си като свински черва, фокусирани заради алчността си върху възможността да се добиват все повече и повече блага чрез властта. Те продължават, не ги интересува нищо - нито високите сметки на тока, нито дали децата имат възможност да се развиват нормално в семествата. Кукловодите са алчни, цинични и минават през трупове.

-Ако сега би режисирал едно ново атомно "Ку-ку", какво би се получило?
-Днес няма как да се получи онова атомно "Ку-ку", защото информационната среда е съвсем различна, слава Богу. Тогава имаше само една национална телевизия и едно радио. Докато сега каналите за информация са десетки.

-А сагата с бюлетините не ти ли заприлича на оня абсурд?
-Да, това е божественото атомно "Ку-ку" на 2013-а година. Но за да се организира днес и да има ефект тази сага, трябва верига от телевизии и местни канали навсякъде в страната да повторят новината, и социологическа агенция. И ако за атомното "Ку-ку" бяха достатъчни десет души, главно новинари, тук трябват няколко медии, социологическа агенция, връзка с ДАНС и служби.

-Какво би предупредил сегашните управници?
-Бих казал същото, за което предупредих на площада пред "Александър Невски" на най-големия митинг на СДС след победата през 1997-ма.Тогава много лошо ме погледнаха. Но казах на Костов, че ако продължат да правят същите номера, каквито са правили предшествениците им, хората следващия път тях ще изметат...

Най-голямата грешка на Бойко според беше, че тормозеше най-верните си съюзници - хората - чрез забутване на дребния и среден бизнес, което е фатално. А сегашните управници специално няма какво да ги предупреждавам, защото захващат тая игра за четвърти път за тези над 23 години. Толкова сме късопаметни... Като дясномислещ човек съм неудовлетворен, че нямам представителство в този парламент.

-В това революционно време, не е ли назрял моментът за ново студентско "Ку-ку" и би ли помогнал на младите?
-Това е работа на сегашните студенти и аз бих ги подкрепил. Но много трудно някой би ги пуснал, колкото и много телевизии да има. Ние имахме по-голям шанс тогава, а характерът и мускулите, които вложихме, бяха заради желането за промяна.

През 1991-ва си казвахме: "Ей, представяш ли си колко ще бъде готино до края на века - това са 7-8 години, да се оправят нещата!". Мечтаехме си тогава и лафът между нас беше: "Кой е знакът, че сме се оправили? - Денят, в който пуснат магистралата от София до морето"... А ето, след 23 години пускането тепърва предстои...

-При раздялата ви със Слави оставихте впечатлението, че всеки получи и се захвана с това, което искаше. Той като че ли винаги е теглил повече към комерсиалното, а ти - към по-изисканото, артистичното?
-Не е точно така. За да се постигне една цел, има няколко пътя. В моята визия се включваше подпомагането на повече хора и групи - това, което направихме с телевизия "ММ".

-Така нареченото балканто на "Ку-ку бенд" харесва ли ти? Това не е ли чалга?
-Спорно е, защото те имат много добри композиции, изключително силни и много музикантски. Но като говорим за общата ни работа със Слави, това не значи, че аз не се интересувах от финансите и от възможността да печелиш добре. Слави е много силен и подготвен в тази посока. Той е един много добър организатор, продуцент, има усет и характер за това да проведе една по-дълга линия, да е точен с финансите. Това му е много силен талант.

Ние затова бяхме толкова силни заедно - защото аз и Любен Дилов се занимавахме по-скоро с креативната част, а Слави - с финансите. Въпреки че и аз през годините се понаучих, заедно с партньорите си Тончо, Тони Танов успяхме да изградим един много добър бизнес модел в "ММ". Когато продадохме 66 % от акциите, много разчитахме на подкрепата и идеята на този нов "партньор". Но се оказа, че те имат съвсем друга идея да развиват медиите. Днес с лиценза на "ММ" и на същата честота се излъчва "Нова спорт".

Като водещ на "Сървайвър"

-Говорихме за теб и Слави... Времето отмива ли обидите?
-Да. Мисля че и двамата сме така скроени. Ето, успяхме да реализираме един чудесен проект - "Сървайвър", на който той беше продуцент,  аз водещ. А двамата със Слави сме вече пораснали, помъдрели и се чуваме от време на време.

-Бихте ли направили отново нещо заедно?
-Защо не? Въпросът е какво. Екипът, който изградихме, доста се нарои - Евтим Милошев, Росен Петров, Любен Дилов, Въргала, Зуека, Петър Курумбашев, сценаристите - всеки пое по свой си път. Голямата грешка на всички ни е, че не намерихме онзи ключ, който да ни позволи да си останем заедно, да останем банда, а всеки да има творческата и финансовата свобода да реализира и свои лични проекти. И ако има някакъв грях или провал, той е там.

4 февруари2001 г. Двамата с Емил Кошлуков дават
пресконференция на своята група за натиск "Новото време"

Но не забравяй, че много хора около нас, свързани с медиите, до голяма степен ни "помогнаха" и ни подбутнаха това да се случи. Защото никой не искаше толкова силна група. Принципът "Разделяй и владей" влезе с бутоните отзад за червен картон, на футболен език, за да сепарира тази силна група. И в крайна сметка към днешна дата това е факт.

В момента хората от нашата школа са продуценти, режисьори, автори, сценаристи и имат договор с тези, които ни разбутаха. А представяш ли си ако не ни бяха разбутали - щяхме да бъдем не телевизия в телевизията, а да имаме собствена телевизия, в която да реализираме всичките проекти.

С дизайнерката Мира Бъчварова

-Въодушеви се, като заговори за това... Успял си да съхраниш силно изявената си емоционалност?
-Да, аз съм си все така много емоционален, но вече доста пораснах.

-Остана ли нещо от онова нахъсано и въодушевено момче от Студентския парламент през 1990-а?
-Да, онова момче си е в мен и продължавам да беснея и да се ядосвам на неуредици и глупотевини, простотии, които не зависят от мен. Затова когато имам възможност, пътувам. Ето, десетте дни във Франция ме изпълниха с идеи и проекти. Дори, както ми се смеят моите родители, ми подействаха добре и на гастрита. Това, което ядеш там на същата цена в техните супермаркети, тук не го ядеш. И резултатът е, че втора седмица не съм вземал талцид.

-Тоя гастрит не е ли от нерви и емоции?
-Да, от емоции и нерви, но и от храна.

С Катето Евро ги свързва голямо приятелство от години

В клипа от "Не съм избягал"

-По едно време се заговори, че ще изневериш на посланията в "Не съм избягал" и ще забегнеш в Барселона?
-Имам много приятели там. Заговори се за това в едно предаване, и кой чул-недочул, преиначиха нещата. Исках да продам собственото си жилище, защото имах много приятна оферта в Барселона и трябваха още пари, за да се включа в един много хубав проект. Щях да си имам апартамент в Барселона и да си ходя лятото, да го давам под наем, но не и да емигрирам. Но не можах да събера необходимата сума.

-А хрумвало ли ти е наистина да избягаш някъде, в среда, полезна за гастрита ти?
-Да, хрумвало ми е да избягам в среда, полезна не само за гастрита, но и за душата ми. Това, че там всеки ти казва "Добър ден" и че навсякъде срещаш усмихнати лица, че там лошите новини по телевизията не са водещи, а са включени на края на емисиите, и то в доста обран вид... Та ми е хрумвало да избягам във Франция, тя е моята страна и Париж е моят град.

С Елина Кешишева по времето на тяхната любов

-Париж... Докато тук се вихреха коментари за твоята сексуалност, на никой не му хрумна да те пита за твоята голяма парижка любов от 90-те - моделът Елина Кешишева... Какво се случи и защо не продължи тази красива приказка?
-Елина остана във Франция. Имаше кариера като манекен. А после лека-полека очи, които не се виждат, се забравят.

-Как си обясняваш това, че остана "сам, но не самотен"?
-Основната причина е, че непрекъснато съм фокусиран върху това, което работя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една по-"долче вита" среда. И сега, когато това темпо е намаляло и когато този клубен ритъм вече не е същият не само защото аз съм се променил, а защото светът не е същият, мисля, че това е един мой пропуснат шанс.

-А междувременно жълтата преса не те пожали - писа се много и напоително за твоята "объркана сексуалност"...
-О, там съм абонат години наред. Или ще е за сексуалността, или за някакв измислени драми, скандали. Споменаването на името ми в разни жълти сайтове гарантира голяма посещаемост, заради рекламодателите. Затова не е чудно, че като кликнеш на името ми в "Гугъл", първо излизат разни жълти писания. С Любо Киров например сме приятели повече от десет години, много си помагаме, но това беше изкривено. Напоследък съзнателно спрях да поствам мои лични снимки, защото ги изтеглят и пишат под тях небивалици.

-Това изостря ли гастрита ти, в преносния смисъл?
-Да, не може да не ми действа. Лятото с Камен Балкански, много добър мой приятел, с когото от деца сме заедно, бяхме на Боровец с една много голяма компания. С него сме скиори от деца. Обичаме също да наемаме колелета и да джиткаме насам-натам. Постнах във Фейсбук наша снимка с Камен, с колелетата и каските, и писах за страхотния ни купон на Рила. Тази снимка, открадната от страницата ми във Фейсбук, беше публикувана с текст: "Камен върти педали на Боровец с непознат мъж"...

Снимката с Камен Балкански на Витоша, използвана с двусмислен текст

-Твои приятели казват за теб, че си ларж, щедър, великодушен, но и че си много чувствителен на тема предателства. Кое може да те изкара от равновесие?
-Предателствата по-скоро ме натъжават. А от равновесие може да ме изкара несправедливостта - в реалния живот или от екрана. Виждаш как някой ти говори от екрана неща, за които е взел пари, а ти се прави на Фифи Перото, и искаш да се пъхнеш в екрана и да го удушиш! А колкото до приятелската среда - в един момент около теб си остават най-близките и най-готините хора, с които дори и да има някакви перипетии и драми, те са преодолени, изживени, простено е. Много важно качество е да можеш да простиш, когато някой те нарани.

-Твоите непрекъснати втурвания в нови проекти не попречиха ли на приятелствата и любовните връзки?
-Ами да, попречиха. Може би и аз съм бил преклено експанзивен, емоционален, не търпящ възражения и сигурно имам вина за много от "счупените чаши". Там, където съм се помъчил и съм осъзнал вината си, съм опитал да дам заден ход, да потърся извинение и прошка. Там, където считам, че съм бил абсолютно прав, продължавам да го отстоявам.

Но като цяло с годините доста се кротнах, вслушвам се и разглеждам нещата от различен ъгъл и различни гледни точки. Давам си сметка, че непоколебимостта ми, превъзбудеността за проекти и идеи ми изиграха лоша шега. В последните години гледам, преди да предприема нещо важно, три пъти да помисля, преди да срежа.

-Чувстваш ли се все още леко отлепен от земята, в смисъл на популярност?
-Напротив, мисля, че съм бил винаги земен, сговорчив, диалогичен. Което обаче не значи, че не я е имало тази "отлепеност". Познавам всички хора, които станаха популярни през последните 15-20 години и мога да кажа, че всички преминахме през такъв период на усещане за недосегаемост, непогрешимост, абсолютна правота, едва ли не за допир до някаква божественост. Което е доста тъпо, но трябва да преминеш през него, да изживееш последствията от него, за да го осъзнаеш.

-Теб какво те върна обратно на земята?
-През тези години поне 3-4 пъти съм започвал всичко отначало. Връща те обратно на земята провал, загуба на близък човек. Понякога в последния момент разбираш, че не трябва да правиш нещо - проект, за който ти се струва, че ще ти донесе пари. Виждаш, че си в капан, и то по твоя воля. Това осещане за грешен ход също те успокоява и връща на земята. Но пък роднините, близките, приятелите са онези хора, които най-много ти търпят щуротиите.

-Има ли връзка или приятелство, чиято загуба не можеш да си простиш?
-Има няколко, но съжалявам само за загубено приятелство.

-Страдаш за загубено приятелство, но не за загубена любов?!
-За любов какво да страдаш... Има си хора, които са ти на сърцето и си остават там завинаги, но чак пък да страдаш... Не може да върнеш времето назад. А и то ти помага да превъзмогнеш болката.

-Казваш, че си сам в момента, нямаш сериозна връзка, продължаваш да искаш дете... Но не може да го създадеш с кого да е...
-Мисля си за това от време на време...

С Катето Евро като много млад в Балчик

-Примаш ли го като свой неуспех - че не си срещнал жената, от която да имаш дете?
-Не, по-скоро го чувствам като една неудовлетвореност и като нещо непостигнато.

-Твоята неизиграна роля, в смисъл и на проект?
-Много съжалявам, че телевизия "ММ" не продължи по начина, по който я бяхме замислили. Това ми е много голяма болка.

-Песните ти до една бяха хитове. Сега би ли влязъл да запишеш нещо?
-Да, с Тончо записахме една смешна песен като хамали и до края на юни ще я пуснем. То кой да ми предложи? Аз трябва сам да си го направя. С Момчил направих една много хубава песен - "Тихо е". Но аз съм актьор, който пее, не съм певец като Любо, Миро, Орлин, които са със страхотни вокални възможности. Това ми е съпътстваща програма. Пък и кажи ми за какво да запиша песен? На кого да дам между 2 и 5 хиляди лева за текстова, записи, музика? Кой да го завърти и кога да отида аз на участие?

-Твоето най-хубаво прекарано свободно време?
-Зимата много обичам да ходя на ски. Това ми е страхотно разтоварване. Обичам да си чета книжки, да гледам хубави филми.

-Някога съжалявал ли си, че не си се снимал достатъчно в киното?
-Имам малко роли. С 3 до 4 филма на година на Българска кинематография как да съжалявам. Имам участие в "Испанска муха", наскоро правиха една тв новела "Като водата". Но да, съжалявам, че не съм участвал в някой голям филм. Бих се снимал и в сериал, ако е хубава ролята.

Играе ми се и кукли, харесва ми работата с деца, нали първата ми специалност е куклено актьорство. Ние с Тончо напоследък играем в една пиеса на Бургаския театър - Борислав Чакринов възстанови "Българският модел 20 години по-късно" по Станислав Стратиев. Много е зареждащо. Даже сега се замислям есента за доста по-смело присъствие чисто актьорски в някои спектакли, които сме намислили, че могат да се направят.

-Пълен си с проекти...
-Ами пълен съм, защото в днешно време, за да може да се продължи напред и да се развива човек, трябва да прави много повече неща, отколкото преди е правил. Един от пет проекта става. Но важното е, че ще имам хъс и енергия. Жалко обаче, че в България енергията е основно разрушителна, че се пилее по лоши неща.


-Трудно е да повярва човек, че стана на 48... Изморяваш ли се повече?
-Е да, със същият ритъм не може да се работи.

-Времето обаче е пожалило лицето ти...
-Да, косата не си я боядисвам, за сведение на жълтите медии, имам малко прошарено само над ушите. Но това по-скоро го отдавам на гена. Майка ми и баща ми, слава на Бога, са младолики и в добро състояние.


-И ако трябва да завършим с това, с което започнахме - защо един доказал се и обичан тв водещ няма собствено предаване, на фона на толкова голяма липса на професионализъм, която блика от екрана?
-Това е тема за дълъг разговор. Проектите, които искам да реолизирам настоятелно, не се допускат. Търсил съм варианти и в други телевизии, но там си има вече обособени продуцентски звена. Може тв продуцентите пък и да смятат, че съм писнал на хората...

Публикувано във в. "Преса", 2 юни 2013 г.
Снимки личен архив