Фб етюди: Писмо до едно влечуго
15 август 2014 г.
От вчера съм разтърсена от една ужасно долна и неетична постъпка. Един на пръв поглед достоен мъж, с когото се познаваме само от фейсбук, си позволи да злослови в лични съобщения по адрес на една дама, за която писах, че много харесвам и обичам. Едва сдържах гнева си, но сега искам да му кажа нещо тук, пред всички:
Влечуги винаги се намират в живота ни. Те пълзят в краката ни и се опитват да ни спънат; промъкват се в живота ни, в най-личното ни пространство, като оставят лепкава слуз след себе си, на която се подхлъзваме, но за малко. После се изправяме и разперваме криле за полет...
Дали си птица или влечуго, решаваш сам - въпрос наистина на личен избор. Да си влечуго е по-лесно - винаги може да се спотаиш в шубрака. Но решиш ли да си птица, трябва да си наясно, че всеки може да се прецели в теб... Затова влечугите са много повече от птиците. могат само да проследят завистливо полета ни, да се промъкнат в нечий свят и да се опитат да ни наклепат, докато летим.
Но ние летим високо - там, където влечугите всъщност не могат дори и да ни докоснат.
И като Икар не ни е страх от нищо.
Фб етюди: Заслужаваме си я цялата тая менажерия!
Влизам днес в най-близкото химическо чистене. Поздравявам вежливо. Яка тетка глади нещо, без да ме поздрави. Питам я дали ще ми приеме полата солей за химическо чистене и гладене. Солей са онези поли с плисенца, тръгващи от талията и разширяващи се към подгъва като слънчеви лъчи. Много си я обичам, затова съм готова да дам адски много пари, колкото обикновено искат, за да ми я почистят и изгладят.
Тетката, продължавайки да глади, започва да се тюхка: “Уф, не знам, с тия гадни абитуриенти без душа останах, всичко ме боли”. А-ха да кипна за думата “гадни” пред абитуриенти – какво са й виновни децата! – обаче се правя на възпитана и пак питам иронично: “Та като свършат “гадните” абитуриенти, ще приемете ли полата?”. Тетката обаче продължава да каканиже: “Ох, вратът ме боли, ръката изтръпнала, не я чувствам”.
Чакай, бе, мисля си, мен пита ли ме някой как изкарвам тези страшно-много-пари-за-чистене-на-солей? Не ме пита. “Значи няма да ми приемете солея?”, казвам аз и тръгвам бързо да излизам от “химическата тоалетна”, защото вече ми вони на гадно.
Никой не ме спира…
Еми няма да се оправим, ако я караме така! Заслужаваме си цялата тая менажерия и зарзаватчийница от политици с прякори на животни и зеленчуци, които ще ни представляват в люлката на цивилизования свят!
ЛОРА И ЧОВЕКОнеПОДОБНИТЕ
16 март 2012 г.
Не се случва всеки ден мъж да признае, че е плакал. А ето че моят приятел от Фейсбук Ален Попович сподели чистосърдечно в профила си: “Направо се разплаках от тази история :( Е това е силата на любовта, и въпросът ми е защо държавата продължава да погубва от мързел и немърливост собствените си деца..:((( via Alexander Ето и цялата история на Лора...
Това на снимката е Лора, която пък държи собствената си снимка. Вгледай се внимателно. Всъщност виждаш едно и също дете. Разликата е само няколко години. И няколко тона грижа. Когато сегашните й осиновители за пръв път я виждат в дома в Добромирци, им се казва, че няма смисъл да й обръщат внимание, защото всеки момент ще умре.
Тогава Лора тежи 7 килограма на 7 години, никога не е напускала леглото си, не може да говори, да се смее и да се движи, а диагнозата й е тежка умствена изостаналост плюс детска церебрална парализа. Семейство Джак и Елсаби Лоу я водят спешно в София, където се оказва, че нито една от тях не е вярна - единственото, от което Лора страда, е тежко занемаряване. Лора е спасена. Днес тичa, смее се и не спира да говори. На три езика.”
Публикувах историята в профила си и – каква случайност! – попаднах на съседка на Лора – Юлия Соколова! “Лора живее в нашия вход и е прекрасно дете!”, написа Юлия. Тя разказа, че осиновителите й – Джак и Елсаби, са сменили няколко квартири, докато открият място, където съседите да се отнасят добре с нея…
Юлия не е сигурна дали семейството са от Южна Африка. “Тук не се питаме много кой от къде е. Говорим си за нормални неща - добре ли е Лора, ще правим ли ремонт на входа, и всякакви други весели глупости, когато си правим барбекю в градинката на блока. Нормални, мили и възпитани хора...” Ами да. Освен това милата Лора най-после е случила и на “нормални, мили и възпитани” съседи...
“Персоналите” от тези домове… Хм, каква дума употреби друга моя Фейсбук приятелка, подписваща се като Чимиджими Чамиджоми. Ама как им пасва тази груба дума на хората, които са докарали Лора до това състояние – да прилича на дете от Освиенцим! Да, Чими е права, че в подобни домове “персоналите” хем не гледат децата, хем ПРЕЧАТ да бъдат осиновявани, въпреки многото желаещи, за да не… свършат. Да не свършат бройките… И те да останат без работа…
Кога, питам се, кога у тези човекоНЕподобни нормалната майчинска и хуманна загриженост е отстъпила място на инстинкта за оцеляване?! Не бих го нарекла животински – не искам да обиждам животните, защото те се грижат за децата, и чуждите, и своите!
Та тези човекоНЕподобни, които са допуснали в дома Лора да прилича на скелет, просто трябва да бъдат държани далече от деца! А като си помисли човек – вероятно някои от тези НЕхуманоиди вероятно са майки, баби…
Къде оставят нормалното си майчинско чувство?! И възможно ли е да бъдат грижовни към своите деца, а да оставят чуждите на доизживяване?! Никакви техни ниски заплати и "лоши битови условия" не могат да оправдаят липсата им на нормална човечност! Никаква безработица не бива да е причина на подобни изроди "да им се намери работа" при деца!
И дедите ни са живели зле, много по-зле от нас... Къде по пътя на натрупване на вещи - скъпи къщи, коли, мебели, бижута - се загуби тази човечност?! И какво още трябва да ни се случи, за да се опомним?!
* * *
 |
| Цар Симеон II с внука си Симеон Хасан, който вчера навърши 5 г. Сн: Булфото |
ПЛЕБЕЙСТВОТО КАТО МАНТАЛИТЕТ
15 март 2012 г
У нас нямаме запазена автентична аристокрация. Хората, които по светски събития обявяват за хайлайф, са толкова жалки недоразумения на избрано общество, че никой вече не иска да гледа и чете светските рубрики. Причините да нямаме запазено княжеско потекло и аристокрация, естествено, търсим само в петвековното турско робство. Ние всичко лошо оправдаваме с това петвековно робство.
А малкото аристократи на духа, които незнайно как все пак се открояват в тълпата, при повсеместната чалгализация на културата ни, така мачкаме приживе, че си отиват без време, едва доживели 40, 50, 60 години. Мачкаме всеки, който ни напомня, че сме плебеи. А не си даваме сметка, че всъщност не произходът, а манталитетът ни прави плебеи!
Някой обърква главите на плебса. Някой кара някого да се чувства псевдо аристократ, да не работи и да се занимава със собственото си величие, като лентяйства по цял ден, съзерцавайки пъпа си. И няма кой да каже на този плебс, че щом не чувства в себе си достатъчно умствена потенция да извади ярки идеи и да поведе народа, трябва да си седне на задника и да бачка! Иначе няма откъде да дойдат парите.
Естествено, не става дума само за забогателите парвенюта, а за тези, които изпитват вопиюща нужда да бъдат лидери, герои и звезди, без да имат качествата за това. Тези хора обикновено оплюват всяко качествено нещо, което се пръкне - книга, спектакъл, изложба, концерт... Всички депутати са маскари, всички артисти – некадърници…
“А кой е кадърният - ти?! Кой?!” Като зададеш този въпрос, кръчмарските критици обикновено се объркват и млъкват. Плебеят няма визия за това, как да промени света и мисленето на хората, той просто отрича начина, по който светлите умове се опитват да го правят!
Днес съм гневна от реакцията в нета на едно обръщение. От личния си сайт бившият премиер Симеон Сакскобургготски отново призова за смяна на чипа в общественото съзнание по отношение на насилието. Като визира домашното, детското и училищното насилие, срещу които трябва цялото общество да проявява нетърпимост и пълна съпричастност към неговите жертви. Каза го, като публикува снимка с внука си Симеон Хасан, който вчера навърши 5 години. Много хубава символика…
"В основата на детското насилие е смяната на ценностите. Издигането в култ на материалните придобивки е изместило отдавна традиционните морални стойности. Характерните за българите и пословични в миналото скромност и трудолюбие са заместени днес от пробивност, агресивност при постигане на целите и "мачкане на конкурента", пише в обръщението си царят.
Каква беше “народната” реакция в сайтовете? Пак старите латерни – за гори, имоти, ценности, без и дума да се спомене за най-голямата ни ценност, за която говори царят – децата. Дебатите за детското насилие не се състояха, дами и господа, защото трябваше да се възползваме от поредния случай да охулим бившия си управник. Сякаш само за това ги избираме управниците – да ги плюем, ненавиждаме и ако е възможно – дори да ги натикаме в затвора!
Ето, затова не ни се получават някои неща! Защото винаги всичко смесваме. Овълчени и озлобени, увлечени да омаскарим някого, затваряме очите си за това, което се случва с децата ни. Е как да сменим чипа си, като вместо за най-ценното нещо в живота ни – бъдещето на децата – се хвърляме да политиканстваме?!
"Трябва да положим усилия, за да покажем на децата си, че духовното развитие на личността е също толкова важно, ако и не и по-важно от материалното благополучие, да им покажем да бъдат толерантни към различния от тях, да им покажем, че е важен екипът и общността, да уважават чуждите мнения и идеи, свободно да изразяват своите мисли, да решават конфликтите с диалог, да се научат да не съдят другите", смята Сакскобургготски. Без коментар.
А децата ни… Ах, децата ни са прекрасни! В тях ми е надеждата... говоря за авангарда на това поколение. За това съм писала преди: "Българите от поколението но 80-те и 90-те също са доста по-различни. Изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали. И докато техните родители говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.
Владеят поне два европейски езика и по нищо не се отличават от връстниците си на Стария континент. Приобщени са към световните ценности и каузи. Има и една нова вълна българи – хора на възраст около 30-те, учили в чужбина, с по 2-3 специализации, които се връщат тук и налагат нови стандарти. Те въвеждат нови професии и занимания, ново разбиране за лайфстайл, ценности, приоритети и каузи."
Бъдещето на децата е в ръцете на аристократите – и по произход, и по дух. На водачите. На автентичните лидери. Ако дребнавият, озлобен, политиканстващ плебс не им попречи.
* * *
БГ ЖУРНАЛИСТКАТА - ОТ GOOGLE ДО ФЕЛАЦИОТО
7 март 2012 г.
Имало у нас възрастова дискриминация в журналистиката... "До 40" - негласно, но разпространено "правило" в гилдията... Лично са ми го казвали. Но неофициално, на четири очи, да не чуе гилдията, че става кофти – ще надигне вой до Бога… На кой малоумник му хрумна да чегърта такава разделителна линия?! И за титана Петко Бочаров ли важи?
Когато стане хубаво интервю или качествен текст, така се въодушевявам, че забравям за всички подобни простотии. Радвам се като дете, по същия начин, както го правех преди 10 или 20 години... Чувствам се като Алиса в страната на чудесата... А чудесата едни такива, че да плачеш, не да се радваш…
Пренебрежението към жените на 40+... Унижението на жените на 40+ - това сякаш е неизменна част от балканския ни манталитет. Както навикът изобщо да се отнасяме пренебрежително към хората в третата възраст; а жените на 40+ да наричаме "стари чанти". Злобничко. Ехидно. Без да си даваме сметка, че и майките ни са в тази категория; че и на тях няма да им е приятно да го чуят... Диви балкански нрави!
“Цялата журналистическа практика след 1989 г е основана на този принцип! Защо ли?”, пита моят ФБ приятел Красимир Михайлов. Всичко започна в онези тъмни мутренски времена, когато хора със съмнително придобити капитали завзеха издателствата. Всеизвестно е, че те са едно от удобните места за пране на пари по оста перач – издателство – рекламодател.
А новите собственици на медии имаха други ценности - искаха около тях да пърхат само дългобедри едрогърди девойки. Без значение дали стават за нещо друго, освен за фелацио. Откъде у необразованите собственици, купили медии с чували пари, толкова акъл да се сетят, че един тиражен вестник се поддържа от мозъчен тръст...
Ама те девойките, милите, не са виновни за това, че похотливи чичковци, притежаващи издания, без да си имат хабер от журналистика, ги накараха да си мислят, че може да си репортер, без да си мръднеш пръста да се образоваш... Да, днешните репортерки имат чичко Гугъл вместо стая за архиви, но и там ги мързи да влязат. А и защо да влизат в Гугъл, след като могат с едно влизане при шефа и едно фелацио да получат най-добрата възможна атестация за писанията си...
“Представете си – продължава моят ФБ приятел Краси Михайлов - ако пред премиера се изправи журналист на 45-48 години, дали ще може ТОЙ, премиерът, да му държи такъв език, какъвто държи на големите силиконови к…и? А?”
О, да, трудно е да си го представя… Но нека само се опитаме да направим паралел между нашенските брифинги и тези на президента на САЩ, все едно кой е той... Десетки сътрудници от екипа му застават на нокти преди всяко негово излизане пред пресата. А там, в залата, го чакат компетентни, отлично подготвени и ерудирани репортери със сребро в косите... И му изстрелват въпроси, от които се изпотяват и той, и цялото президентско войнство зад гърба му.
Цял живот съм съставяла екипи и обожавам да работя с младите! Както каза един мой събеседник – актьорът Атанас Атанасов, “младостта е очарователна със своята енергия, със своето невежество, непредвидимост…” Но могат ли амбициозните млади хора днес, завършили по два университета и специализирали в чужбина, да пробият в журналистиката?
Милите умни и отлично подготвени млади колеги, та на тях и през ум няма да им мине да влязат при шефа, вместо в Гугъл или библиотеката… Затова няма да влязат в някои редакции… Пък и смееш ли да им намекнеш дори какво е предназначението на аудиенциите на някои гърли при шефа?... Ще те изгледат първо втрещено, после възмутено, и ще ти изнесат пламенна лекция за ценностите и реализацията, от която ти ще се изчервиш вместо силиконките...
Свободата на словото била, казват, един от най-сигурните белези, че в една страна е победила демокрацията. То пък една свобода на словото у нас…
* * *
ДОБРАТА НОВИНА ДНЕС:БАШАР РАХАЛ ЗАВЕЛ ДЕЦА
ОТ ДОМ НА ПИЦА И КИНО
22 февруари 2012 г.
Добрата новина не била новина?... А пък журналистът трябвало да е начумерен, да гледа лошо и да търси под вола теле... И колкото по-кърваво и гнусно е това, което изравя като новина, толкова по-добре... Така мислят някои, не и аз. Да, истината трябва да се търси, но когато тя е със знак плюс, тогава какво?...
Новината от сутринта, която истински ме развълнува, беше как актьорът Башар Рахал организирал свои приятели и завел деца от дом на пица и на кино. Това е актьор, снимал филми в Меката на киното - Холивуд. Снима се и като злодея в "Стъклен дом". Предполага се, че е толкова зает, че няма време да се занимава с такива неща като благотворителност. Но ето че решил и вдигнал телефона.
Попитал приятел, ще осигури ли транспорт за децата от дома до пицарията и киното. Приятелят казал "да". Помолил друг - с пицария, да приеме децата - и той казал "да". Звъннал на трети - с киносалон... Е, отговорът е бил "да", разбира се. Всички казали "да" на Башар, щото е пич. Ей така, без много туткане и без да бие барабани, се организирали и го направили.
И никой нямаше да разбере за това, ако колеги от bTV не го чули случайно... От днес обичам Башар и съм пристрастна към него. Той е моят герой на деня. Даже ме е яд, че не аз съм открила това, за да напиша за Башар. Обичам да откривам хора, които правят нещо значимо, УСПЯВАТ ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ И ВСИЧКО.
И май не само аз мисля така. ето какво ми написа моя фб приятелка по повод на моя публикация: "Нашето общество ежедневно се депресира с гадни новини, черни хроники и още по-мрачни статистики. Иска ми се да има много повече журналисти, които да подбират по-свежи теми. Така и на нашите души да им дадем шанс да поолекнат..."
***
ЧЕТЕНЕТО Е ЕЛИТАРНО ЗАНИМАНИЕ
16 февруари 2012 г.
В интервю за Public Republic писателката Теодора Димова казва, че четенето е елитарно занимание. Ами да, защо не, съгласна съм с нея. Изкуството не трябва да се натрапва, а към него да посягат само хора, които имат духовна нужда от това. НЯМА КАК, А И НЯМА СМИСЪЛ ДА НАТРАПИШ КНИГА, ПЛАТНО ИЛИ ТЕАТРАЛНА ПОСТАНОВКА НА ЧОВЕК С ЧАЛГА НАГЛАСИ КЪМ ИЗКУСТВОТО И ЖИВОТА ВЪОБЩЕ. Затова трябва да се измислят механизми качественото изкуство да се спонсорира, а не да играе по свирката на пазарни механизми!
Има страшно много мои колеги журналисти, които мислят като мен. Те съвсем добронамерено и от сърце искат да популяризират всяко качествено културно събитие, всяка нова книга, спектакъл, изложба. Но конюнктурата на пазара е друга. Харчи се скандалът. И журналистите, в желанието си да изтъкнат качествен артефакт, измислят разни атрактивни и скандални заглавия, за да се публикуват статиите им.
Съзнавам колко крайно звучи това. Но качественото изкуство е крехко. То трябва да се опази от напъните на чалга вкусовете да го комерсиализират.
Комерсът при някои творци има съвсем прозаични, но жизнено важни измерения - да осигурят хляб на своите деца.
Авторът на първия български чик лит - Мона Чобан, издаде нова, много българска книга, която, между другото, от днес е по книжарниците - "Доста". И понеже си няма литературен агент в София, а живее и работи в Париж, се е опитала по телефона да уговори клуба, в който да е премиерата на книгата й.
Попаднала обаче на госпожа, която в прав текст й казала, че всички дати са заети, но ако е склонна да предложи по-висок наем, ще измисли нещичко... Мона, разбира се, отказала възмутена. Странно защо, някои хора си мислят, че щом Мона живее в Париж, значи събира парите си по брега на Сена едва ли не...
Има и друг проблем. Кой да преценява, дали даден артефакт има художествена стойност, или не? Ето, тук направо настъпваме изкуството по мазола... Аз самата години наред отказвах да си правя блог в знак на протест от спама, който удавя пощата ми. Куцо, кьораво и сакато прописа поезия... Безумие! И народът чете разни долнопробни стихоплетства. Не може да му попречиш.
Има и по-голямо зло - крадат безобразно чужди стихове, чужди мисли... Грешки на растежа? Но не виждам как това може да се спре. И дали изобщо има нужда да се спира. Или да оставим просто мътната вода да се оттече. А и другата крайност - ACTA с цялата му полицейщина - също не е приемлива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар