Параскева Джукелова: По-трудно получавам роли, отколкото награди

Сн. Светослав Караджов

Боряна АНТИМОВА


Параскева Джукелова е родена в Панагюрище. През 1992 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в ървия клас на проф. Стефан Данаилов. Играла е на сцените на Сатирата, “Възраждане” и театър “Българска армия.

В трупата е на Народния театър, където играе в постановките “Пет жени в еднакви рокли” и “Ричард III”. Прави поредица от силни роли в киното в “Сезонът на канарчетата (“Златна роза”), “Суламит”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай” (награда на киноакадемията 2014). 

Два пъти е носител на награда от фестивала “Любовта е лудост” – за “Изпепеляване” и “Суламит”, и една награда на Фестивала на киноактьорите в Карлово.

Снимала се е и в няколко чуждестранни кинопродукции, като в „Икона“ партнира на Патрик Суейзи. През 2012 г. се снима в сериала “Къде е Маги”. Била е водеща на тв предаванията „Понеделник 8 и 1/2“ и “Неделя Х3” по БНТ.
От дълги години живее с кинорежисьора Виктор Божинов, имат дъщеря Калина на 5 години.

Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова във филма "Джулай". И трите бяха номинирани за главна женска роля от киноакадемията, спечели Параскева

-Параскева, на 7 юни ти получи наградата на киноакадемията за ролята си във филма “Джулай”. Честито! По-ценна ли е за теб заради това, че е от киногилдията?

-В изкуството наградите  винаги са субективни – на един му харесва, на друг не. Но ценното е реакцията на зрителите, които след като гледат филма, споделят какво са изпитали при моето изпълнение. Да, много е ласкателно, че колегите са забелязали моя труд, както и на другите две актриси в “Джулай” – Касиел Ноа Ашер и Яна Титова, които също бяха номинирани за главна роля тази година.

С Касиел Ноа Ашер и Яна Титова на Московския кинофестивал, 2014 г.

-На церемонията ти каза: “Тази награда е и ваша, момичета, аз съм само част от триглавата ламя в “Джулай”.

-Защото в този филм трите сме в някаква симбиоза, една без друга не можем да изградим ролите си, така е по сценарий. Вложих много желание в ролята, много любов и искреност. Беше предизвикателство, нещо различно от това, което човек би си представил, че мога да изиграя.

Героинята ми е цинична жена, с много разочарования, която почти се е отказала да се бори в живота си – нещо, което на пръв поглед не излъчвам. Всъщност най-голямата ми награда беше, когато режисьорът Кирил Станков ме одобри за ролята. Шегувам се, че по-трудно вземам роли, отколкото награди. Може да звучи високомерно, но след като се снимат толкова малко филми, естествено е да са малко хубавите женски роли.

Яна, Касиел и Параскева на плакат за "Джулай". Сн. Михаил Вучков

-Заради “Джулай” ти се прости с разкошните си руси къдрици. Не ти ли беше жал?

-Напротив, аз го поисках. Представях си героинята с тъмна коса, даже исках да е прошарена. Видът и трябваше да е по-запуснат. Външният вид говори много за начина на живот на образа.

-От дете наивно съм се чудила как актриси красавици като теб доброволно се подлагат на загрозяване в ролите си.

-Когато работя над роля, суетата я оставям на заден план. Ако една актриса държи на всяка цена да е нещо като фатална жена и секссимвол – трябва да подбира роли, в които ще изглежда красива. Но това не е актьорско предизвикателство. В театъра и в киното ми е по-интересно да направя такава промяна, че да не могат да ме познаят.

-Е, ти си една от красавиците в гилдията.

- Смея да твърдя, че съм фотогенична, а и красотата  е относително понятие, има роли, които няма как да получа, защото там трябва дълъг крак, пищен бюст и т. н. Тези роли си ги взимат манекенките, утешителното е, че малко от тях имат и нужното актьорско присъствие...

Последната й роля в киното - във филма "Съдилище"

-Но ето че силни режисьори като Стефан Командарев те ангажират - заснехте филма “Съдилището”, който есента ще е по екраните.

-Там също играя жена, която няма възможности да посещава фризьорския салон. Трябва да се приближиш максимално до образа, написан от автора. Предизвикателството е не да приближаваш образа до себе си, а да търсиш интересното в непознатото.

-Ти си жената до Виктор Божинов, един от най-изявените режисьори на сериали. Снимал е “Стъклен дом” и “Под прикритие”, а теб те няма там. Защо?

-Във всеки проект има определени роли и се търси определен типаж, има и разни продуцентски влияния и желания. Всичко около един кастинг е сложна система.

С Койна Русева, Ева Техавичарова, София Бобчева и Симона Халачева
в "Пет жени в еднакви рокли", "Сълза и смях"

-Божинов е любим на много артисти. Ти би ли приела да те режисира?

-Непрекъснато ми казват колеги колко добър режисьор е Виктор. Аз го знам, защото застанах до него още преди той да се беше доказал като режисьор и винаги съм вярвала в неговите качества. Естествено че бих работила с удоволствие с него, защото е един от малкото професионално работещи режисьори у нас. Натрупал е много опит в работата си и с американци, и с руснаци – две коренно различни школи.

Той е маниак на  тема кино, иска нещата да се изпипват докрай. Надявам се да има шанса да снима и игрален филм… Не сме решавали да не участвам в негов проект, така се случи. Два пъти имаше възможност, но единия път бях току-що родила и не бях във форма, другия път преценихме, че ролята не е достасъчно интересна за мен.


-Ваканцията още не е започнала за теб, работиш.

-Да, репетираме едно ново представление на Търговищкия театър с работно заглавие “Пеперудите са свободни”. Поканиха  ме  режисьорът на спектакъла Александър Илинденов и директорът на театъра, и на мен ми хареса идеята да се срещна с трима млади интересни актьори в добра камерна пиеса.

Играя ролята на майката на сляпо момче - жена, подчинена на правилата и предразсъдъците, и най-вече майка-орлица. Тя претърпява драматичен обрат в отношението си към сина си и точно това ме интересува в образа. Опитвам се да играя  на ръба на смешното и тъжното, движа се по острието на бръснача – хем да е ярък и почти карикатурен образ, хем да внушава някакви важни, сериозни послания.

С Асен Блатечки в "Кожа и небе", Врачански театър

-В Народния те режисира Теди Москов. Какво е усещането?

-В “Ричард III” играя кралица Елизабет или Темида, дублираме се с Радена Вълканова. Интересно предизвикателство е в рамките на едно представление да играеш две различни роли. С Теди Москов беше много интересно да се работи. Той е  уникален режисьор с изключително чувство за хумор, стигащо  до сарказъм. Трябва да имаш по-висока обща култура, за да го разбереш, да си чел повечко.

-Какво друго правиш в момента?

-Превеждам пиеси от английски. Намерила съм няколко интересни текста. Българският театър има нужда от текстове, третиращи актуални проблеми, като този за класовото неравенство. Днес има страшно търкане между различните слоеве у нас – на по-високо платените, които искат да си изградят собствен оазис, в който да не се докосват до мизерията, и на другите, които всеки ден се борят за оцеляването си. Една от пиесите се занимава с този проблем и то много интелигентно, дълбоко, но и с ирония.

Друга пиеса пък е много актуална с темата за емиграцията, за това как търсим реализация някъде, където нямаме корени, култура, приятели. Извън  родината емигрантите печелят повече, живеят един по-уреден и луксозен живот. Но трябва да се примирят с това, че децата им ще говорят чуждия език и ще скъсат връзките си с България.

Голяма част от тези хора са разкъсани между носталгията  и упоритостта си да се впишат в на пръв поглед по-благоприятната, но чужда среда. Този текст ми е много близък, защото сестра ми живее в Канада. Сега съм в процес на търсене на режисьор и на театър за тези пиеси.

-Като превеждаш, разиграваш ли всички роли?

-Когато превеждам пиеса, пробвам всички реплики на глас, как звучат, изигравам всички роли. Може да се каже, че тези пиеси вече съм ги изиграла във въображението си – и то от гледна точка на всички персонажи.

На две годинки в ролята на... мак

-Най-ярката следа от твоя професор Стефан Данаилов?

- За мен един от най-ценните му съвети и примери е стремежът да се работи  в екип - да сме много лоялни към колегите си, да си помагаме взаимно, защото театърът е отборно изкуство.

-Все повече се говори за хигиена на актьорската професия.

-Важно е, защото е позанемарена. Много мои колеги, стигнали до някакво ниво в професията, смятат, че няма нужда повече да се борят, или да поддържат актьорските инструменти – тялото и гласа.

Свикнали сме да мислим, че талантът е достатъчен, а дисциплината също е много важна, както и характерът. В западните държави няма значение, че имаш талант, ако не успяваш да го развиеш и наложиш.


-Беше и тв водеща на “Понеделник 8 ½” и “Неделя Х3”. Харесва ли ти това амплоа?

-“Неделя Х3” с Камен Воденичаров беше по-различен опит, защото се излъчваше на живо. Беше страшничко – трябва да си много съобразителен, да импровизираш, не може да разчиташ само на текста от сценаристите. Харесва ми, но не съм „телевизионер”.

Воденето на предавания не е проста работа, иска се висока обща култура, бързи рефлекси и много компромиси. Бих опитала отново в предаване само ако темите ме интересуват, ако се говори за култура и изкуство. Но в колко телевизии има предавания за култура?! Сещам се само за една!

С дъщеря си Калина

-Дъщеря ти Калина, зачената инвитро, вече е на 5 – едно изстрадано дете, чакано 10 години. Това направи ли те по-тревожна майка?

-По-тревожна като че ли беше бременността, имаше много страхове дали всичко ще е наред. Като се роди детето, нещата се нормализираха. Не мисля, че съм по-плашлива, не съм такъв характер, че да треперя.

-Какво мечтаеш за нея?

-Мечтая си да живее в подредена държава, която може би няма да е България. Виждам как вървим все повече към забатачване. Имам чувството, че нищо не се помръдва в правилната посока.

С Калина

-Мислили ли сте с Виктор за емигриране?

-Не, макар че неговата професия може да се практикува навън, той вече е работил в Русия. Но с актьорството трудно може да пробиеш в страна с различен от твоя език. Но не изключвам възможността Калина да учи и да живее в чужбина. Трябва да й дадем възможност да избере дали да бъде космополит, ако ще и изборът й да е на другия край на планетата.

-Би ли повторила отново това ходене по мъките за второ дете?

-Приемам го като доста голямо предизвикателство. Много е отговорно да имаш дете. Проблемът не е само в това да го родиш, нужно е и да му посветиш много време. Някои майки се посвещават изцяло на децата си, което сигурно е изключително полезно и ценно. Но аз пък не мога да си представя да зарежа изцяло другите си интереси, за да се посветя само на формирането на новия човек. Опитвам се да балансирам между професията и майчинството. И си признавам, че е трудно.

С Теменуга Первазова на репетиции на "Пеперудите са свободни", Търговищки театър

-Къде се срещнахте с Виктор?

-В кафето на НАТФИЗ. Той  беше гледал “Сезонът на канарчетата” и се възхищаваше на работата ми там. Беше студент по кинорежисура и един негов преподавател ни запозна. Снима ме в дипломната си работа – един  късометражен филм, заедно с Малин Кръстев и още двама колеги. Всичко започна като професионална среща, после физическото привличане и многото общи интереси ни сближиха, и така вече 20 години...

Като водеща на "Понеделник 8 1/2"

-Панагюрките и жените от тези подбалкански градчета като че ли се отличават от другите българки?

-Не мога да кажа. Да, в тези градчета - Панагюрище, Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер като че ли по-силно са изразени възрожденските пориви и стремежът да се поддържа българското. Хората от този край са с един леко по-горд и остър манталитет.

Имаме си пример за горда панагюрка-българка - Райна Княгиня. Може би малко хора знаят, че освен че е ушила знаме и го е развявала, тази жена след това е отгледала 5 сина, офицери в българката армия и е била първата дипломирана акушерка в България. Работела е в най-бедните квартали на София и е умряла в мизерия...

-В патриархално семейство ли си отрасла?

-Да, имаше правила в детството ми, и то не толкова заради традицията, колкото, защото родителите ми са учители и държаха на дисциплината. Като дете не съм била някаква пакостница, напротив, обичах да чета, да уча. Бях пълна отличничка не защото някой ме е карал, а защото така съм искала. Научена съм да уважавам правилата, което понякога е в мой ущърб. Да си отговорен, точен и да уважаваш авторитетите в днешно време като че ли е повече минус за теб.

С Виктор на концерт на U2 в Истанбул

-Когато имате два свободни дни с Виктор, къде обичате да ходите?

-На някое от хубавите и не толкова популярни български места. Преди обичахме да ходим до разни по-трудно достъпни исторически забележителности, които не са в топ дестинациите. Сега гледаме да има и детска площадка, за да има и детето какво да прави.

А иначе обичаме да ходим на концерт в някой европейски град. Основно Виктор го организира. Последно бяхме в Букурещ на концерт на Питър Гейбриъл. Тези концерти са и урок как трябва да правиш всичко, как да се държиш към талантите си – нещо, което у нас липсва.

-Твоите хобита?

-Имам много различни интереси. Понякога се втурвам в област, която въобще не познавам, само за да видя дали мога да се справя. Миналата година така се бях втурнала към мозайката. Бях напълнила къщата в Панагюрище с парчета от керамика и тръгнах да изучавам правенето на различни мозайки.

Страшно удовлетворение ми носи да видя нещо, сътворено от собствените ми ръце. Независимо дали е содена питка, ушита от мен пола или крила на фея за Калина. Благодарение на баба ми мога да плета на една и две куки. Изработвала съм рокли на една кука, дизайнерски модели, много красиви и много сложни. Но за всичко това се иска много време. Всъщност най-силното ми хоби е актьорството, готова съм да репетирам и играя  заради удоволствието от самата игра, от превъплъщаването.

Публикувано във в. "Преса", 27 юли 2014 г.

Силвия Станоева и Иво Желев отново оплетени в love story

"Ангелите на Касиел" са в провокативен дует във филма “Контражур”, чиято премиера е на 21 май

Боряна АНТИМОВА

Нашумелите млади актьори Силвия Станоева и Иво Желев са звездите в новия филм “Контражур”, чиято премиера е на 21 май от 19.30 часа в Дома на киното. Филмът е поредната провокация на супер успешния актьорски тандем. През 2013-а двамата “Ангели на Касиел” получиха "Икар" за дебют и номинация “Стоян Камбарев” за полет в изкуството за спектакъла "Клер Мадам Соланж", режисиран от Касиел Ноа Ашер. Там те бяха в ролите на много противоречиви любовници.

Лентата "Контражур" е късометражна, 30-минутна, от типа short, и е заснета с много ентусиазъм от изцяло млад и талантлив екип. Режисьори са Калоян Патерков и Вал Тодоров. Двамата заедно с оператора на филма Мишо Боевски са и продуценти.

Филмът разказва историята на млад фотограф, който обича приятелката си, стария аналогов фотоапарат и филмите на Дейвид Линч и Уон Кар Уай. Той вманиачено настоява, че черно-белите снимки, които прави и сам проявява, разкриват по-дълбоки пластове на реалността. Да го наречем "Ти".

Силвия и Иво в "Контражур"

Улиците на града, поезията на протестите, актовата фотография, огледалата и сексът се превръщат в канава за изповед и екзистенциално съмнение... Но защо "Ти" се изповядва на човека зад бара? Да го наречем "Аз". И наистина ли е лудо влюбен в приятелката си, както твърди? Дали сериите му от черно-бели снимки правдиво отразяват реалността? Или са изкусна конструкция на измамен монтаж?

Екипът от ентусиасти и съмишленици се събира, след като единият от режисьорите – Вал Тодоров снима Иво Желев в нашумелия филм “България – тази вечна ерес”, който мина с голям успех по кината. “Вал беше гледал две наши представления с Иво и ни покани да се снимаме, като сметна, че сме достатъчно провокативни за двете роли – на главния герой фотограф и неговата приятелка”, каза Силвия.

“Снимахме го миналото лято, като случихме времето на протестите. Аз играя Ина, приятелката на един доста обсесивен тип, 25-годишен фотограф. Той вижда света през неговата доста странна призма. Странен е и начинът, по който възприема любовта, изкуството, живота в града. Не е лесно да си приятелка на човек, който изпитва непоносимост към града.

Но моята Ина също е едно много противоречиво момиче и не става ясно дали тя е невинна жертва, или по-скоро е провокатор на това, което се случва. Начинът, по който е замислена и заснета, я прави много мистериозна, магнетична. Тя е и фатална жена, но има и нещо много детско. Ина като че ли е движена по-скоро от някакви предчувствия, отколкото да създава провокации.

Кадър от "Контражур"

Ролята е много интересна, за мен самата Ина беше голяма загадка почти докъм средата на процеса на подготовка за филма. Едва по време на снимки вече започнах да разбирам в каква посока трябва да я изграждам. Беше наистина голямо предизвикателство”, сподели Силвия.

Тя добави, че екипът е минал през доста тежки моменти, тъй като филмът е заснет изцяло с лични средства, а не всички са меценати. “Трябваше да снимаме една сцена в антикварен магазин, всичко беше договорено и когато отидохме целия екип, се оказа, че трябва да платим наем, който не можехме да си позволим. Но в крайна сметка нещата се получиха доста добре”, коментира дамата.

Преди три месеца Иво Желев емигрира във Франция. Беше разбито “желязното креативно трио” Силвия – Иво – Касиел. “Просто напусна държавата”, коментира по този повод режисьорът и ментор на двамата млади таланти Касиел Ноа Ашер.

“Иво няма да бъде на премиерата, но ние изгледахме филма заедно на предварителната прожекция. Ще ми бъде странно без него... Много дълго сме работили, през много неща минахме. Нямам новини за него от Франция. Знам, че щеше да учи френски и постепенно да започне да се занимава с кино. Той знае за премиерата, но не сме си писали”, сподели Силвия.
Във филма се снимат и ветеранът Пламен Манасиев, както и нашумелият Иво Аръков.

С емигрирането на Иво Желев беше разбито "желязното креативно трио" Иво Желев, Касиел Ноа Ашер и Силвия Станоева от култовия спектакъл "Клер, Мадам, Соланж". Сега се подбира нов актьор за ролята на Иво

Силвия продължава с голям успех концертите си по проекта Crazy in love, на 22 май от 20 часа ще пее в Червената къща. “Ще комбинираме концерта с прожекцията на три кратки късометражни филма с режисьор Иван Юруков и ще бъде доста интересно събитие”, казва тя.

Талантливата актриса има предложение за интересна роля в Народния театър, но беше лаконична: “Няма да издавам подробности, защото не е уточнено дали лятото ще се репетира, или есента. Но отново е много голям режисьор и известно име като Касиел Ноа Ашер”.

Касиел Ноа Ашер стана кастинг режисьор

След като се снима в няколко филма, създаде проект “TOXIC”, режисира спектакъл, писа сценарий за филм и култови текстове, креативната дама получи шанса да “прогледне“ какво се случва зад камерата


Боряна АНТИМОВА


Скандалната актриса и режисьор Касиел Ноа Ашер не се умори да живее изгарящо, хвърляйки се с неистова любов и отдаденост в нови и нови предизвикателства. След като се снима в няколко филма, създаде проект акустични концерти “TOXIC”, режисира спектакъл, писа сценарий за филм и поредица от култови статии в сп. “Биограф”, креативната дама получи шанса да “прогледне“ какво се случва зад камерата.

“Да, бях кастинг режисьор на два филма”, призна тя за пръв път пред “Преса”. Продуцентите на "Гала филм" Галина Тонева и Кирил Кирилов й предлагат да направи кастинга на два филма. “Лазар“ е френско-хърватско-българска продукция с режисьор световноизвестният Светозар Ристовски.  “Семейни реликви“ пък е филм по уникалния сценарий на Иван Черкелов.

“Първото нещо, което трябваше да осъзная при избора на актьори беше, че това не са мои филми. Нужно е да влезеш в главата на режисьора и да следваш плътно копнежа, мечтата му за лица, които плътно да се припокриват с описаните персонажи. Такъв подход моментално изключва да “наместиш“ в главна роля някой свой приятел... или просто добър и известен артист”, споделя Касиел.

Във филма на Ристовски, чиято премиера ще е есента, след тежък и оспорван кастинг между едни от най-популярните ни актриси, главната женска роля грабна най-неизвестната между тях - Красимира Кузманова. “Тя спечели режисьора с особеното си северно излъчване, липсата на всякакъв грим, суета и перфектен македонски. В “Лазар“ с подобни качества пробиха и Александър Сано, Иво Желев, Стефан Денолюбов”, разказва дамата.

Кастингът за “Семейни реликви” се оказал доста екстремно изпитание. Изискванията На Черкелов били основните герои да са много истинни - близо до натуршчици. Касиел прави проби на над 600 души между 16 и 30 години. Освен колеги на актрисата и студенти от НАТФИЗ, се явяват манекенки, реалити “звезди“.

“Повечето от тях бяха шокирани, че пред камера им задавам лични въпроси. Един от тях беше: “Разкажи за бащината фигура в твоя живот“. И там се случи голямата изненада. Над 80 на сто от тези “пораснали деца“ или нямаха баща, или бяха преживели тежки травми, свързани с авторитарност, алкохолизъм, насилие от страна на бащите си.

Не беше нужно дори да разказват конкретни случки. Внезапните паузи, пълните им със сълзи очи, заучените, клиширани реплики за “уважение“ към родителското тяло издаваха жестоко и неумолимо всичко пред “окото“ на камерата. Тази седмица беше една от най-тежките и полезни в живота ми.

Осъзнах, че обществото ни е неадекватно и болно спрямо своите деца. Потънало в страх, тъмни тайни, лицемерие и някакво измислено моралите. И всичко това фатално далече от истинските ценности. Избрахме изключителни лица, с които би се гордял всеки един добър европейски филм.Те ще бъдат обявени при старта на снимачният период”, сподели Касиел.

Новата театрална роля на актрисата също е голямо предизвикателство. Тя ще играе Гертруда в постановката на Ставри Карамфилов “Хамлет - реквием" по Шекспир. Спектакълът се реализира чрез европейско финансиране по програма "Културна столица 2019”, кастингът е много сериозен. Според специалисти новият български Хамлет се очертава да е един от най-провокативните проекти. Режисьорът Ставри Карамфилов от 15 години живее в Ню Йорк, преподава в Нюйоркския университет и поставя на Камерната сцена на “NYTW/ 4th Street Theatre”.

“През февруари бях поканена за кастинг при Карамфилов. По време на студентството ми този човек се беше превърнал в митична фигура из театралните среди. След забрани на негови спектакли - “Едип“,“Антигона“, той си грабва багажа и заминава за Ню Йорк. Сега се завръща, след 15 години, за да разкаже своя “Хамлет“. На прослушването се явиха над 150 колеги, които се бореха за седем от основните роли.

Екипът на "Хамлет - реквием": Касиел Ноа Ашер, Антоний Аргиров (Хамлет), режисьорът Ставри Карамфилов и Димо Алексиев (Лаерт). Сн. Кирил Стоичков

Да спечелиш Гертруда е предизвикателство, което се появява наистина веднъж в живота. След първите репетиции разбрах, че нашата компания е от много крайни, неистови същества. Всеки от нас е Хамлет, завърнал се в една държавица на Гилденстерновци. Държавица, недишаща от интриги, злоупотреби с властта, агресивност, подлизурство. Натрупани и прикривани в продължение на години ненавист. Страх, достигнал невероятни мащаби. Нетърпимостта към “различния“, талантливия предизвиква вълна и размах в интригите и машинациите, които по изобретателност надхвърлят и най-тъмните ни кошмари.

Първо ще спомена името Антоний Аргиров - това според мен е първата му наистина “огромна” роля, въпреки популярността му. Актьор, притежаващ невероятна мощ, очарование, арогантност. Той “срутва” сцената още на репетиции… Представям си какъв ще е неговият Хамлет на представления. Иван Юруков - много интелигентен, екстатичен, с убийствена харизма мъж. Рая Пеева - още студентка в НАТФИЗ - вече с награди и номинации за ролите си. Димо Алексиев, със своето бритиш-бунтарско излъчване. Участват още Ивайло Драгиев, Веселин Мезеклиев, Веселин Калановски.

Надявам се Благоевградска и Софийска общини, които реализират проекта, да осъзнават каква отговорност и чест за всички ни е такъв залог като този спектакъл. Предстои и на тях, и на нас да докажем, че ако има нещо “гнило“ в България - ситуацията “Хамлет” е повече от наложителна”, пали се актрисата.

Касиел в енигватичната рокля-луна, сн. сп. Ева

Миналата година кинопроектът на Касиел по неин сценарий “Рокля луна” с продуцент “Гала филм“ спечели субсидии за развитие от европейската програма “Медия” и НФЦ. В проекта, тръгнал от култовия едноименен разказ на актрисата, се представя историята на еврейския й род по майчина линия. Интересен факт в биографията й е, че прабаба й Естер между 1929-та и 31-ва е била придворна дама на царицата.

Във филма ще бъдат представени “три жени на ръба на острието”: баба й Бела, майка й, актрисата Рут Рафаилова, и Касиел. А дали тя би подбрала актрисата, която ще “влезе в нейната кожа”? "Рано е да се мисли за това, но имам предвид конкретна жена… В момента пиша цялостния сценарий и се надявам да е готов до средата на лятото. Оказа се много трудоемка работа, отнема цялото ми внимание в момента.

Касиел с продуцентката на "Гала филм" Галина Тонева на "София филм фест", 2013 г.

В работата си върху него получавам незаменима помощ от продуцента ми Галина Тонева. Благодарна съм за нейната твърдост, безцеремонност, искреност и готовност за борба… съчетани с такт, разбиране и чувствителност. Ако у нас имаше повече продуценти като нея,част от изтъкнатите ни кинорежисьори нямаше да изпадат в продължителни и безплодни периоди на неувереност и отхвърлени заявки”, коментира дамата.

Преди два месеца тя преживя тежък удар. Един от "Ангелите на Касиел" - великолепният актьор Иво Желев емигрира завинаги във Франция. Миналата година двамата със Силвия Станоева получиха “Икар” за дебют за ролите си в режисирания от Касиел спектакъл “Клер, Мадам, Соланж” и номинация за наградата на фондация “Стоян Камбарев”. Заедно с Касиел те организираха и поредица от концерти по проекта TOXIC. Беше разбито "желязното супер креативно трио“.

С напускането на Иво Желев беше разбито "желязното креативно трио"

“Иво просто напусна държавата. Без коментар… Сега учи френски, още не е ясно какво ще прави там. Преживях тежко напускането му. Някой беше казал, че трябва да се пазиш от прекалено близко познанство с хората, защото тогава започваш да ги обичаш”, сподели дамата. В момента тя води преговори с наш известен актьор, който да замести Иво в спектакъла. “Със Силвия Станоева продължаваме с концертите "TOXIC" и “Crazy in Love“, които все повече се радват на своя вярна публика. Имам намерения да поставя със Силвия текст на Харолд Пинтър през следващия сезон”, добавя неуморимата дама.

Колкото до мъжете и любовта в живота й, Касиел е все така лаконична и тайнствена. Само леко приоткрива завесата: “В момента съм влюбена. Чернокос, средновисок мъж с Байроново излъчване. Той не е запознат с моите чувства”.


Публикувано във в. "Преса", 26 април 2014 г.

“Ангелът на Касиел” Иво Желев с първи сингъл и клип

Талантливият артист Иво Желев (в средата) вече е търсен и за рекламни клипове

Боряна АНТИМОВА

“Ииии най-накрая излезе дебютният сингъл и клип на Иво Желев! – възкликна неговият ментор и мениджър на всичките проекти на “Ангелитe на Касиел” – Касиел Ноа Ашер. - Само ще кажа ,че в това ненормално време... ще имаме и втори! Както и възможност за албум!Защото Иво е РАЗЛИЧЕН!”, добави амбициозната дама.

Току-що завършилият НАТФИЗ актьор Иво Желев, един от „Ангелите на Касиел”, който заедно със Силвия Станоева стана носител на награда „Икар” за дебют за спектакъла „Клер, Мадам, Соланж”, от година участва заедно с партньорката си и в акустични концерти.

Сингълът и клипът излизат година след като беше реализиран проектът TOXIC, в който двамата млади и изключително талантливи артисти Иво и Силвия изпълниха по впечатляващ начин и с неподражаема техника акустичните версии на 19 световноизвестни парчета. Публиката на актьорското тв риалити по ТВ 7 “Стар машин” в края на 2011 г. пък не може да забрави емблематичното му изпълнение на парчето Imagine на Джон Ленън.

На 14 април Иво представи парчето "Холивуд"
в Студио 5 на НДК

В края на октомври двамата току-що завършили НАТФИЗ артисти Иво и Силвия направиха страхотни роли в спектакъла „Клер, Мадам, Соланж” в Червената къща и наградата им „Икар” за дебют не беше изненада за никого. Както и номинациите за награда “Стоян Камбарев” за “за „безспорно и комплексно развития им актьорски талант, за експлозивния вътрешен импулс, за силната телесна, танцова и вокална експресия и техника, за впечатляващото им партньорство в спектакъла „Клер (Мадам) Соланж” и концертите TOXIC”.

Вдъхновител, режисьор, изпълнителен продуцент и партньор на сцената за двамата е Касиел Ноа Ашер. След края на актьорското риалити “Стар машин” тя не позволи с двамата таланти да се случи това, което обикновено се случва с участниците в тв риалитита – да очакват с години някой да се заеме с реализацията им.

С присъщата си дързост Касиел навря в очите на всички мастити театрали собствения си талант да открива таланти, да вади от тях най-доброто и да довежда нещата докрай, като не зарязва подопечните си веднага след шоуто.

Тя беше и амбициозният ментор, който в тези трудни времена продължи да дава криле на двамата си “ангели” Иво и Силви. Така че сингълът “Холивуд” определено е и нейна заслуга.

Клипът към сингъла беше представен на 14 април в „Студио 5” на НДК с вълнуващ концерт-спектакъл „Холивуд”. На него впечатляващи дуети с младия артист направиха актрисите Койна Русева, Ева Тепавичарова, Лилия Марвиля, Стефка Янорова, Силвия Станоева и Касиел Ноа Ашер. Партнираха им енигматичните музиканти Васил Пармаков (клавишни) и Мирослав Иванов (китара).

Клипът е реализиран по музика на Емилиян Гацов -ЕЛБИ, текст на Харис Дж. Бел, режисьор е Явор Веселинов.Ева Тепавичарова и Лилия Маравиля. Партнираха им енигматичните музиканти Васил Пармаков (клавишни) и Мирослав Иванов (китара).

Клипът и сингълът “Холивуд” са само началото. Никой не се съмнява, че амбиците на триото Касиел, Иво и Силви ще доведат до реализацията на нови проекти и със сигурност – до самостоятелен албум на талантливия Иво Желев.

Проектът отново е финансиран с безценната помощ на Галина Тонева и "Гала филм", фирмата, която продуцира талантливите филми "Кецове" и "Джулай" и постановката "Клер Мадам Соланж".

Още за Касиел, ангелите и проектите:

КАСИЕЛ МЕНАЖИРА АКУСТИЧНИ КОНЦЕРТИ
ПРОЕКТЪТ TOXIC
МОИТЕ КОМЕНТАРИ ЗА ЕДИН СКАНДАЛ И... TOXIC

Касиел и Иво в спектакъла "Клер, Мадам, Соланж"

ФБ етюди: Касиел Ноа Ашер: Аз имам тяло на жена и чувства на дете

Сн. Михаил Вучков

* * *

Един приятел казва, че от това, което виждаш сутрин от прозореца, зависи дали ще порастеш красив или грозен в лицето и сърцето. Слава Богу, аз и моето семейство виждаме Витоша, някои хора виждат Ла Скала в Милано, други – мътните талази на реката Нил. А като че ли в България всички се събуждаме насред кофи за боклук и квартали като „Обеля” – мъртви заснежени полета като след третата световна война. Затова пожелавам на всеки талантлив човек да научи много добре някой език, да уважава дарбата си и да има хъс да я покаже пред Европа и света.

* * *

Внезапно ми се доспа. А това е висше доверие – да спиш в нечие присъствие. Защото спящият всъщност е гол за злост и съд... Спящият е толкова лесно да бъде убит. Защото по челото му като сенки от облаци преминават най-съкровените му мисли. Който гледа спящия – чете мислите му. Затова е толкова страшно да спиш...

* * *

"Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това за мен е важно като концепция за актьорството. Всяко друго случайно, пиарно, маниерно разголване превръща изкуството в пародия. Както скалпелът за хирурга, така тялото на актьора е част от инструментариума му. По време на снимките в киното, гол или облечен, разкъсваш си душата, целуваш се на 30 сантиметра от 20 души, които са насочили към теб камери, осветление, микрофони.

* * *

Знаете ли какво означава да се снимаш в киното? Представете си, че се къпете в банята и водят там екскурзианти… Налудничаво е. Но аз обожавам тази лудост. След като съм актриса, мога да правя всичко: да обръсна главата си, да се съблека чисто гола, да надебелея с 20 килограма, да играя в хомосексуални сцени. В този смисъл реакциите на публиката ме интересуват, ако образът ми е успял да се всели в тази публика. Да предизвика въпроси, желание за промяна в битието на човека. Жълтите коментари никога не са ме занимавали.

* * *

- Бъдещето е единствено в това: има хубаво представление, независимо дали моноспектакъл или опера със 100 души. И то се играе… Правиш реклама, бориш се за оцеляването и финансирането му и играеш до последен дъх.

* * *

Разпространена щампа за Актьора е, че трябва да е луд. Но аз мисля, че по-скоро трябва да си тайно ченге, да си наблюдател, да се ровиш в раните на другите хора, да можеш да ги изслушваш, да ги наблюдаваш, без те да те забележат, и много да крадеш. Ние сме като празни чували. Който ми казва, че играе себе си, той трябва да е страшно богат по природа.

* * *

Обикновено богатите по природа не стават артисти, а любопитните стават артисти. Тези, на които в собствените им животи не им се случват толкова интересни неща и затова искат да бъдат други хора - за да може поне на сцената да бъдат убийци, курви и крайни създания, които се движат по ръба на бръснача. Иначе ние не сме интересни хора, безлични създания сме.

Нейно Артистично Величество...

* * *

Аз съм пъстърва. Моето лице е такова, че може да бъде много грозно и много хубаво. Сутрин като стана, аз съм абсолютно незабележима. Отдавна престанах да се гримирам в живота си, да се обличам кой знае как, защото съм забелязала, че актрисите и актьорите, които са много суетни в живота си, не стават за сцена. Колкото повече грим, прически и маркови дрехи, толкова повече си аут. Истинският актьор е незабележим.

* * *

На мен са ми много интересни същества, които са по-различни от моята ниска, битова и скучна природа. Актьорството е математика. За да си в тази професия, ти трябва с математическа точност да знаеш човека, когото играеш, какво прави. Всичко това по време на репетиции се събира като пъзел. Колкото този пъзел е по-съвършен и създава правдоподобна друга личност, толкова впоследствие тази личност те изненадва като призрак.

* * *

Когато дойде време за представленията, по време на спектакъла и малко след като е свършил, този образ толкова влиза в теб, че накрая не иска да излезе, започва вече да действа от собствено име. И колкото по-добър е актьорът, толкова повече това същество действа от собствено име. Ти не може много-много да го контролираш - вече толкова много знаеш за него, че не може да го контролираш.

* * *

Много са ми трудни репетициите. Имаше една книга „Репетиция, любов моя”. За мен е „Представление, любов моя”. Репетициите са най-гадното, гнусно, досадно, потливо нещо, което може да се случи, докато събираш този пъзел, защото не винаги това същество ти се дава. Не винаги, докато наблюдаваш хората по улиците, ти срещаш точния обект, от който да го изсмучеш и да го крадеш. Но представленията са най-съвършеното, хубавото и леко нещо, което може да се случи.

* * *

Да, свободата е на върха на копието. Свободата може да те направи обичащ човек, без ограничения и без юзди. Като говоря за свобода, имам предвид и изкуството, и начина на живеене, и бита, и взаимоотношенията с парите. Свободният човек знае, че всяко нещо има хиляди решения. За него проблеми не съществуват, има само решения. Когато си свободен, много по-лесно и по-гъвкаво намираш решенията.

* * *

Живеем на територия, в която най-малко 350 човека ти казват, че нещо не може да станe. Когато някой ми казва, че нещо не може да стане, аз вече го правя.

Ние сами градим съдбата си. Младите актьори допускат да ги сплашат дотолкова, че да замълчат от страх. Допускат да се превръщат в жертва заради неща като „криза”, „малък пазар”, дебелашка незаинтересованост на изреждащите се правителства. Допускат всеки да дава определения за собствения им живот, а всъщност единствено ние самите определяме какви трябва да бъдем.

Актьорът не може да твори от позицията на уплашено малко човече – така никого няма да заплени с магията си. Актьорът помага на “обикновения“ да живее и да умре. Да вземе решение или да остане неподвижен и да наблюдава.

Професията на актьора не се стреми към резултат и към известност.Тя се интересува от пътя, а не от резултата.Черен труд, миньорски труд на сърцето, за спасението на душата - на ей онзи непознат зрител в черното на салона. Актьорите са пазителите зад тила на малкия човек. Помагат му да стане по-голям и значим, най-вече в собствените си очи.

* * *

Всяка любов е екстремна. Когато е с умен човек с чувство за хумор, е още по-екстремна. Любовта не е демократична, похотта е такава. Тя се отдава на всеки тъпанар. Аз мога да се влюбя в циганин или в арабин, както се е случвало всъщност. Влюбих се в едно момче на 18 години, което продаваше ягоди на пазара в Тел Авив. Беше по-красив от Господ. Красотата запленява и няма никакво значение каква религия изповядваш. Бях малко бременна тогава, целувахме се веднъж, носеше ми ягоди, защото бях полудяла по всякакви забранени за бременните храни… И изобщо не ме интересуваше, че от тези любовни ягоди мога да се изрина с пъпки като от едра шарка.

* * *

Фаталните жени не се играят фатално. Лора е обикновена жена. В същото време всичко достатъчно й е недостатъчно. Копнее да е на гребена на вълната, иска пълно, безусловно, опияняващо отдаване. Жена с голям размах, която се героизира в смъртта. Всеки обикновен ден я изкарва от равновесие. И мъжът се изморява от тази любовна екзалтация. Обяснения във вечна любов на гроба или строеж на нов театър, какъвто е искала да построи Лора за Яворов, изтощават и е нужно спокойствие.

Такъв тип жени са и Настася Филиповна и мадам Бовари, дори Медея. Жени, които искат да са едновременно артист, режисьор и публика. Това изморява околните и самоубийството е съвсем логичен изход. Прекаленото горене води до нечовешка умора и не ти остава нищо друго, освен да свършиш със себе си.

Касиел Ноа Ашер

Касиел Ноа Ашер: Хвърлям заровете на съдбата като за последно

 Боряна АНТИМОВА

Касиел Ноа Ашер е родена в София. Дъщеря е на актрисата Рут Рафаилова и режисьора Красимир Спасов. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Една от най-провокативните ни актриси се доказва с успех и като режисьор, продуцент, ментор, сценарист, писател. Има по две номинации за главна женска роля за Аскеер и Филмовата академия, наградата “Актриса на Европа” от фестивала за монодрама в Македония за спектакъла “Нищо по-хубаво”.

Напоследък се снима във филмите “Цахес” и “Зад кадър”, през 2013-а са премиерите на “Джулай“, “Цветът на хамелеона“ и “Малка хроника”. Приключва 2012-а с проекти с “Ангелите на Касиел”: акустични концерти TOXIC и спектакъла “Клер Мадам Соланж“, с представления на 17 и 21 декември в Червената къща.

Касиел твърди, че разголването под прожекторите никога не е било за нея самоцелен рекламен трик или просто демонстрация на освободена от скрупули жена. “Голото тяло е един от езиците, които използвам, за да бъда разбрана”, казва тя с вид на човек, “прегазващ” с презрение клюките. От време на време царствено подхвърля късче скандал на феновете на сензации. Прави го, без да съжалява за нищо. Обезверява я  единствено превесът на пошлостта и посредствеността на сцената и екрана.

През 2012-ра Касиел живя изгарящо: снима се в три филма, излязоха премиери на още два, създаде проект акустични концерти – TOXIC, режисира спектакъл, подготвя снимките на първия си филм като кино режисьор – “Рокля луна”, написа поредица от запомнящи се статии в сп. “Биограф”, сценарии…

-Касиел, ако предсказанието за края на света се окажеше истина, за какво би съжалявала?
- Краят на света отдавна е настъпил… но сърцето ми се пълни с неподарена любов, главата – с велики дела, душата - с неизследвани територии. И така отлагам края.

-Има ли някаква цена, която не би платила, за да си такава, каквато искаш, 365 дни годишно, 24 часа дневно?
-Обществото прекалено много се е вторачило в празния си хладилник ...В акъла му витаят само мисли, как да притъпи глада в стомаха си. Всяка сутрин се заглеждам в "ходещите кюфтета и кебапчета". Никой не търси свобода, а подобие на свобода. Хората тук открай време са се блъскали за заместители. А и свободата, както твърдят, е само усещане. Тогава каква е разликата дали си, или мислиш, че си свободен? Не бих продала усещането за свобода.

-Казвала си, че често се влюбваш. Има ли “любов единствена”, която не си преболедувала?
-Дългосрочната памет вреди на оптимизма. Хвърлям лошото зад гърба и след като любовта свърши, оставам най-добрият приятел на бившите ми любовници. Те завинаги си остават Моите Момчета.

-Предпочиташ мъжът до теб да е “с черно чувство за хумор и с големи ръце, за да се почувстваш слаба”…?
-В мъжа първо гледам ръцете, след това обувките и накрая се оставям влюбването да ме превърне в най-голямата глупачка, пръквала се на тая земя.

-Моногамна ли си?
-Аз обожавам груповия секс – стига групата да се състои от двама души (усмивка).

-Как гледа синът ти Зуи, вече тийнейджър, на твоята публична разголеност?
-Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това е важно за професията ми. И ме сближава със Зуи без проблем.

-Какво от твоите преживелици не искаш да му се случи?
-Искам да е здрав… И ако го нападне вдъхновение, да не се съпротивлява. Ако ще то да е за обир на банка или за строеж на космически кораб. Окрилен ли си от вдъхновението - победата ти е в кърпа вързана. Няма опасност да пропуснеш живота си.

Касиел в прословутата Рокля Луна, влязла в основата на първия й филм като кинорежисьор,
фотосесия на сп. Eva

-Еврейският ти род по майчина линия е с интересна история, с прабаба - придворна дама. По него написа и сценария за първия си филм като кинорежисьор - “Рокля луна”. За какво най-много си благодарна на майка си?
-Мама ме научи на две неща: да не излизам по тъмно с непознати, и че в живота… не винаги е нужно да казвам истината. Но на сцената истината е като филмов кадър 24 пъти в секунда. Така се опитах и да разкажа историята на три жени от моето семейство, оцелели по ръба на бръснача в тежки времена за тях  - нацизма, комунистическа България и в настоящето, което е не по-малко предизвикателно и страшно в дефицита на идеи, оригиналност, душа ако щете.

Разказах тази история без излишен тортаджийски сантимент и спекулации. От друга страна - за делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи. Така че каквото и да правя, гледам да го върша така, че да не се срамувам нито аз, нито моите сънародници.

Касиел със сина си Зуи на червения килим на актьорското риалити "Стар машин"

-Ти постави спектакъл със скандален сюжет. В “Клер Мадам Соланж” дама е в любовна връзка с двамата си млади слуги - мъж и жена…
-В нашето общество убийството е престъпление. Изобразяването му не е. Сексът не е престъпление. Изобразяването му е. В “Клер Мадам Соланж“ ме занимава обратната гледна точка. Как сексуалната обсесия към един недостижим обект те превръща в убиец. Как престъплението  от страст е единственият възможен път към абсолютната невинност.

Може ли един от най-кратките пътища към ореола на светец да бъде животът на безпътен човек? Какво се случва, когато върху златото плиснеш катран? Какво означава да омърсиш “цялата звездна вселена“?! Да се превърнеш от на пръв поглед “обикновен“ персонаж, или слуга, в свръх човек - господар.

С Иво Желев в спектакъла "Клер Мадам Соланж"

-Все тежки задачи за един актьор…
-Професията на актьора го лишава от идентичност. Големите драматургии не се пишат за хорица, които просто се раждат, живеят, умират… Винаги има контрапункт, събитие, което довежда до изстъпление – героично, съдбовно, подсъдно… каквото искате. Такъв е и актьорът – той не притежава свой собствен фейс - непрестанно си сменя кожата като змия… непрестанно е в гранични състояния пред зрителя. Така му  слугува, и едновременно медиаторства.

За тези неща разказваме в обявения вече за скандален наш спектакъл… Един мой учител беше казал: “Който не живее скандално –умира!” Така че нека “Клер Мадам Соланж“ бъде скандален. Това е доказателство, че сме живи!

-Злите езици те спрягат не само като ментор, но и като любима ту на младия Иво Желев, ту на Силвия Станоева… Как отговаряш на това?
-Приела съм сексуалната любов за основна мистерия и основна реалност в живота. Колкото и да е разочароващо обаче за булевардните журналисти, Иво, Силви и Касиел един за друг са любими. Ни повече, ни по-малко от всеки един Паднал Ангел. Останалото оставям на вашето въображение.

Със Силвия Станоева в спектакъла "Клер Мадам Соланж"

-Ти единствена остана ментор на своите млади колеги след актьорското риалити “Стар машин”, като продължи да работиш с “Ангелите на Касиел”. С какво те вдъхновяват?
-Респектират ме с дързостта си да атакуват. Иво и Силви не пилеят времето си в чакане на “идеалната възможност“. Като изключителни хора, те казват “не“ на пошличкото, безпардонно халтураджийстване, с което разочароват определени кръгове от гилдията ни, но очароват публиката, дошла в залата да просвети и освети душата си. Приемат, че ще има поражения, загуби – но не им оставят “последната дума“. Разбрали са, че това са само неравности по пътя на големия актьор.

Опитвам се да заслужа ролята на ментор пред тях: да поддържам баланс между натиск и насърчение; уча ги, че ваксината срещу грешки не е в предпазливостта, а в риска. Не бъркам менторството със стремеж за популярност. Когато работиш с извънредно даровити личности, като двете ми “деца”, ти имаш мисия: да им дадеш смелост и сила да те надскочат в мечтите. Съжалявам само, че в едногодишното ни, почти денонощно съжителство допуснах малко повече агресивна, емоционална атмосфера…но какво да се прави. Така е в големите любови …

С Яна Титова (вдясно) във филма “Джулай”, чиято премиера предстои през 2013 г.

-Ако след години се заговори за стил “Театърът на Касиел”, по какво ще се отличава той от другите?
-Театърът се дели на добър и лош. Добрият театър не се стреми да стане част от определена конюктура… тогава престава да е добър. Не е покорен, не се съобразява с манипулации. Добрият театър е уникален и нов. Винаги предизвиква установеното статукво и канони. Той не е декорация, а нещо, което предизвиква промяна, катарзис в живота на зрителя. Той не е лоялен към евтината, стандартна гледна точка – предназначена за ширпотреба. Той копнее за неочакваното, забележителното, човешкото.

Тривиалното, полуфабрикатното изкуство не си струва усилията за създаването му. То е ампутирало страстта. Стремя се да правя театър на Страстта. Тази, която нарушава привидното благоприличие, демагогския морал и панаирджийския умствен ексхибиционизъм.

В моноспектакъла "Нищо по-хубаво"

-Годината беше повече от успешна за теб. Кой от всичките ти проекти най-много те въодушевява?
-Някой беше казал: “Домът е там, където са нашите сърца“… През тази година срещах и работих с хора, които създадоха за мен дом - уютен, изпълнен с аромат на обич и доверие… караха сърцето ми да бие лудо от вълнение. Продуцентите от Гала филм, които стоят зад филма “Джулай“, ме научиха да виждам и най-незначителните бурмички в огромната машина, наречена кино. Да бързам с песен на уста още по тъмно - всяка божа сутрин към снимачния терен - като за любовна среща. Те бяха и подстрекателите за авантюрата “Рокля Луна“ – първия ми киносценарий.

“Ангелите на Касиел“ се превърнаха от ученици в учители - покрай тях разбрах, че постоянството е вълшебен талисман, пред който трудностите изчезват и препятствията се изпаряват яко дим. Хората от “Биограф“ ми подариха възможност да пиша в проектите си за творци, които обичам до побъркване: Среброто, Венци Занков, Симон Варсано, Мариус – достойни личности - далече от чалга прожекторите и мазната жълтина, но ужасно важни за културния ни контекст. Приключвам 2012-а като щастлива стопанка на една голяма къща, изпълнена със сърдечни срещи.

Емоции зад кулисите на актьорското риалити "Стар машин": Касиел със сина си Зуи и водещия Иво Аръков

-Всекидневно си изправена пред труден избор - сцена, кино, писане, режисура, менажиране… И все пак, кое е на първо място?
-Проблемът е, че нашата култура е обвързана във Фаустовска сделка, в която продаваш твоята гениалност и таланти за привидна стабилност. В този смисъл всячески се опитвам да изключа битовото ниво, а именно - че трябва и да се яде. И така съм свободна да дам най-съкровеното от себе си в неща, които не мога да не случа. Всичко: кино, театър, писане… цакам заровете на съдбата като за последно.

-Твоята любима и мечтана зимна ваканция?
-Отдавна си мечтая за филм, който се снима в преспи до кръста. На минус 20 градуса. Любовен трилър. Там ще си почина.

-За какво най-много се ядосваш, че не ти стига време?
-Здрава ли съм, за това, което ми е писано, лично Господ ще ми подари време.

ОЩЕ ЗА КАСИЕЛ
ОЩЕ ЗА ПРОЕКТ TOXIC
ОЩЕ ЗА АМЕРИКАНСКАТА ВРЪЗКА НА TOXIC
КОМЕНТАР ЗА АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ
ЗА ФИЛМА ДЖУЛАЙ
ЗА ПРЕМИЕРАТА В МОСКВА НА ДЖУЛАЙ
ФИЛМЪТ ДЖУЛАЙ С ПОКАНИ ЗА ТРИ ФЕСТИВАЛА
АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ ИГРАХА СЯКАШ НА ЖИВОТ И СМЪРТ
ФБ ЕТЮДИТЕ НА КАСИЕЛ
ПЪРВИ СИНГЪЛ НА АНГЕЛА НА КАСИЕЛ ИВО ЖЕЛЕВ

Публикувано във в. "Преса", 16 декември 2012 г.
Снимки: Александър Нишков и Нели Томова

Ангелите на Касиел играха сякаш на живот и смърт

Боряна АНТИМОВА

Двама от ангелите на Касиел Ноа Ашер – Иво Желев и Силвия Станоева направиха снощи своя дебют на софийска сцена в спектакъла “Клер Мадам Соланж, Игра на Любов и Смърт“. Текстът много им отива – направен е от Касиел по пиесата „Слугините“ на един от най-провокативните автори на XX век Жан Жьоне. Това е поредната реализация на двамата млади актьори, участвали миналата година в актьорското риалити по ТВ 7 “Стар машин”.

Спектакълът, освен дебют на “ангелите” заедно с техния ментор, е и поредният печеливш проект на оформилото се креативно трио, след серията от блестящи акустични концерти TOXIC. Появата им в един много тежък за интерпретация спектакъл беше истински взрив, двамата играха сякаш на живот и смърт. Получи се великолепен дебют, режисиран по впечатляващ начин от Касиел. И тримата направиха по един разбиващ монолог, а "ангелският танц" на Силвия и Иво беше просто магнетичен.

Великолепната им пластика и танц добавиха допълнително точки в тяхна полза. Двамата разказаха, че първо решението било да изпълнят танцовия етюд върху самба, но после всеки вложил по нещо от себе си и се получило нещо качествено ново като хореография. “Ако Силвия и Иво са толкова силни и въздействащи на първата си софийска премиера, то какво ли ги очаква “утре, в другия спектакъл?”, коментираха зрители в кулоарите.

Лично аз смятам, че се оформя нов стил – “Театърът на Касиел”. Но погрешно и елементарно би било зрителите да очакват просто натрапване на обичайната голота, с която актрисата стана известна в първите си години на сцената. Да не говорим, че събличането на Касиел никога не е било самоцелно, а когато се е случвало, е правено по много естетски начин. Важното е не дали и доколко съблечено е тялото, а доколко надълбоко е бръкнато в душата и доколко се разголват мислите, особено най-тъмните. У мен лично това извиква асоциации с Фройд.

Тук ще си позволя още в началото “моите 5 минути напрофесионализъм” с нещо много лично. Убедена съм, че този проект ще има голям успех, както всичко, с което се захваща Касиел. Причината е много проста – освен че е много талантлива, тя прави всичко с безкрайна любов и вдъхновение. Затова е много истинско и заразително.

Освен това всичко, което прави Касиел като ментор със своите “ангели”, ми напомня моята собствена творческа “лудост” преди години. Беше в началото на “кариерата” ми, преподавах в едно руско училище, бяхме сформирали Театрално студио “Алис”, кръстено на Алиса в страната на чудесата, и правехме спектакли с ученици в местното читалище по доста нетрадиционни текстове.

Например в приказката “Котаракът в чизми” принцесата пожела да се омъжи за котарака, и нищо чудно – той беше много по-умен, находчив и “мъж на място”, за разлика от принца-мухльо. В театралното студио “Алис” участваха деца от 10 до 16 години, в него за пръв път излезе на сцена бъдещата актриса Мариана Жикич, тогава ученичка в X клас… Познавам този творчески огън на режисьора-ментор, който се разгърна у Касиел пред очите на всички в актьорското риалити “Стар машин”. Чудя се, като го гледаха, какво видяха шефовете на театри и трупи...

С присъщата си дързост Касиел навря в очите на всички мастити театрали собствения си талант да открива таланти, да вади от тях най-доброто и да довежда нещата докрай, като не зарязва подопечните си веднага след шоуто. Както се получи в повечето риалитита за таланти. Касиел продължи да вдъхновява и менажира своите млади открития и това, което се случи снощи в Червената къща, е повече от показателно!

Защо досега нито един от многото ни вузове и колежи с театрални дисциплини не се е сетил да ангажира Касиел с клас по актьорско майсторство – тези момичета и момчета щяха със сигурност да са много талантливи, неудържими, страхотни, и същевременно - много различни. Всъщност, може би е по-добре така - не виждам как Касиел и нейните ангели биха дишали свободно, ако ги вкарат в "системата".... Всъщност това, което тримата правят, може да се нарече "клас на Касиел", а тя заяви, че възнамерява в бъдеще да покани и други млади таланти в спектаклите, които ще режисира.


Касиел просто умее да намери и запали огъня у младите таланти и да ги увлече в творческото си горене, да преобърне душите им наопаки и да извади цялата им енергия и вдъхновение, най-доброто от моженето, индивидуалността, личния почерк!

Мястото на горещия спектакъл – Център за култура и дебат “Червената къща“, ул. “Любен Каравелов” 15 - много пасва на цялостното излъчване на спектакъла. Похвално е, че  собствениците на Червената къща, като истински меценати, са предоставили сцената безплатно на амбициозното трио. Премиерата на 29 октомври е последвана от още две представления на 30 и 31 октомври. Режисурата е на Касиел, която играе в постановката заедно със Силвия и Иво. Дизайнът на сценичното пространство е на известния художник Венцислав Занков, а за звуковата среда – композиторът Емилиян Гацов – Елби.

Авторът Жан Жьоне е син на проститутка, осиновен от дърводелец, отгледан в затънтените краища на провинциални градчета и прекарва голяма част от живота си в странстване из Европа. Житието му се оглежда без свян в романите, пиесите и есетата, които пише и които разнищват темите за хомосексуализма, престъпността, за трудния живот на маргинални персонажи, за потисканите желания, за абсурда, в който се озоваваме, загубили фундаментални ориентири. Творчеството и личноста на Жьоне вдъхновяват такива творци като Джакомети, Жан Пол Готие, Анди Уорхол, Вернер Мария Фасбиндер, Пабло Пикасо.

“Ангелите на Касиел“твърдят за себе си, че са повече от колеги, приятели, любовници, съмишленици… Касиел е не просто ментор и режисьор на спектакъла. Тя е техен духовен учител и ги нарича “моите актьори-сърца“. За Силвия Касиел казва: „Още от първия момент, в който се срещнахме, стана ясно, че не ни чакат лесни отношения. Тя е до болка откровена, истинска, не спестява на никого нищо, не сервилничи, не се подмазва… гори мостове зад себе си. Има особено лице и силна драматична природа.Силви е рядко срещано бодливо цвете. Влюбена съм в нея, дори когато ме ядосва. Щастлива съм, че спечелих доверието и обичта й“.

С Иво Касиел твърди, че се е разбрала без думи още от самото начало: “Казах му: „Аз съм много лоша, искаш ли да си в отбора ми?”. Той отговори: „А аз съм зъл. Ще се разберем”. Способен е на много крайни превъплъщения. Той магнетизира публиката. Любовта ми към него е безгранична. Иво е актьор за много големи режисьори и някак съм сигурна, че ще го открият за голямото кино… Но не в България”.

В спектакъла човек, който познава уникалния, неподражаем стил на писане на Касиел, станал известен с публикациите й в сп. “Биограф” и други издания, може безпогрешно да открои няколко нейни адаптации.

Един от силните текстове в постановката е блестящ монолог за актьора: “Забрави шута ранга свой”… Какво животно е актьорът? В живота си е никаквец, негодяй, свиня. Хрантутник най-безотговорен. Бедняк. Непростимо мръсен. Мерзавец. Нелеп сервилник. Пияница. Потънал в заеми, които никога не връща. Смешник в устата на слугите... и на богатите. Пачавра. Той бърка в раните и в задниците ви. Ненужно тяло под ритниците. Лицето без лице. Без Име. Изповедник на останалите: Идеалните, Невинните, Непогрешимите. Профайлърът за вашите насилия и низките ви тайни. За злото във душите на останалите. За влюбванията, оргазмите, целувките, сълзите, спазмите, ножовете в ръцете ви... Наблюдателят и изпълнителят на вашите желания. Актьорът е негодник. Дословно е негодник. Негодник в смисъл на мерзкия, безчестен смисъл на мерзавост. Крадецът на животи... Дяволът.”

Снимки Нели ТОМОВА

“Малко ми е неудобно името ми да се споменава толкова - каза за "Икар" Касиел. - Иво и Силви са истинските герои в нашата история, те се изправиха пред публиката с истински, чудовищно трудни роли, от които и опитни, талантливи артисти биха се уплашили! Гмурнаха се чак до Марианската падина. (смях) Гордея се с тях! Респектирана съм! Дано и публиката оцени какво се опитахме да създадем заедно - представление, което не прави компромис с комерсиални заигравки, с цялата ни любов към Жан Жьоне - един от най-сложните за поставяне автор, както и с желанието на едни млади актьори да не вървят по лесния път към славата...а точно обратното: с постоянство, вяра и черен труд да покажат на света какво могат."

Датата на премиерата - 29 октомври не беше избрана случайно. На този ден Касиел Ноа Ашер празнува заедно с всички своя 41-ви рожден ден. "Подарих си представление. Играх с двама от най-скъпите до сърцето ми хора - Иво Желев и Силвия Станоева... Сцената е чудно място за празнуване на рождени дни, сватби, погребения....Най-чудното", каза Касиел.
Проектът е осъществен с помощта на Програмата за подкрепа на свободен театър на МК, „Гала филм“ и списание „Биограф“.
Предстоят още две представления на 16 и 30 ноември.

Още за КАСИЕЛ и TOXIC
Моят КОМЕНТАР
Публикувано в Информационна агенция Кросс, 30 октомври 2012 г.