Параскева Джукелова: По-трудно получавам роли, отколкото награди

Сн. Светослав Караджов

Боряна АНТИМОВА


Параскева Джукелова е родена в Панагюрище. През 1992 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в ървия клас на проф. Стефан Данаилов. Играла е на сцените на Сатирата, “Възраждане” и театър “Българска армия.

В трупата е на Народния театър, където играе в постановките “Пет жени в еднакви рокли” и “Ричард III”. Прави поредица от силни роли в киното в “Сезонът на канарчетата (“Златна роза”), “Суламит”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай” (награда на киноакадемията 2014). 

Два пъти е носител на награда от фестивала “Любовта е лудост” – за “Изпепеляване” и “Суламит”, и една награда на Фестивала на киноактьорите в Карлово.

Снимала се е и в няколко чуждестранни кинопродукции, като в „Икона“ партнира на Патрик Суейзи. През 2012 г. се снима в сериала “Къде е Маги”. Била е водеща на тв предаванията „Понеделник 8 и 1/2“ и “Неделя Х3” по БНТ.
От дълги години живее с кинорежисьора Виктор Божинов, имат дъщеря Калина на 5 години.

Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова във филма "Джулай". И трите бяха номинирани за главна женска роля от киноакадемията, спечели Параскева

-Параскева, на 7 юни ти получи наградата на киноакадемията за ролята си във филма “Джулай”. Честито! По-ценна ли е за теб заради това, че е от киногилдията?

-В изкуството наградите  винаги са субективни – на един му харесва, на друг не. Но ценното е реакцията на зрителите, които след като гледат филма, споделят какво са изпитали при моето изпълнение. Да, много е ласкателно, че колегите са забелязали моя труд, както и на другите две актриси в “Джулай” – Касиел Ноа Ашер и Яна Титова, които също бяха номинирани за главна роля тази година.

С Касиел Ноа Ашер и Яна Титова на Московския кинофестивал, 2014 г.

-На церемонията ти каза: “Тази награда е и ваша, момичета, аз съм само част от триглавата ламя в “Джулай”.

-Защото в този филм трите сме в някаква симбиоза, една без друга не можем да изградим ролите си, така е по сценарий. Вложих много желание в ролята, много любов и искреност. Беше предизвикателство, нещо различно от това, което човек би си представил, че мога да изиграя.

Героинята ми е цинична жена, с много разочарования, която почти се е отказала да се бори в живота си – нещо, което на пръв поглед не излъчвам. Всъщност най-голямата ми награда беше, когато режисьорът Кирил Станков ме одобри за ролята. Шегувам се, че по-трудно вземам роли, отколкото награди. Може да звучи високомерно, но след като се снимат толкова малко филми, естествено е да са малко хубавите женски роли.

Яна, Касиел и Параскева на плакат за "Джулай". Сн. Михаил Вучков

-Заради “Джулай” ти се прости с разкошните си руси къдрици. Не ти ли беше жал?

-Напротив, аз го поисках. Представях си героинята с тъмна коса, даже исках да е прошарена. Видът и трябваше да е по-запуснат. Външният вид говори много за начина на живот на образа.

-От дете наивно съм се чудила как актриси красавици като теб доброволно се подлагат на загрозяване в ролите си.

-Когато работя над роля, суетата я оставям на заден план. Ако една актриса държи на всяка цена да е нещо като фатална жена и секссимвол – трябва да подбира роли, в които ще изглежда красива. Но това не е актьорско предизвикателство. В театъра и в киното ми е по-интересно да направя такава промяна, че да не могат да ме познаят.

-Е, ти си една от красавиците в гилдията.

- Смея да твърдя, че съм фотогенична, а и красотата  е относително понятие, има роли, които няма как да получа, защото там трябва дълъг крак, пищен бюст и т. н. Тези роли си ги взимат манекенките, утешителното е, че малко от тях имат и нужното актьорско присъствие...

Последната й роля в киното - във филма "Съдилище"

-Но ето че силни режисьори като Стефан Командарев те ангажират - заснехте филма “Съдилището”, който есента ще е по екраните.

-Там също играя жена, която няма възможности да посещава фризьорския салон. Трябва да се приближиш максимално до образа, написан от автора. Предизвикателството е не да приближаваш образа до себе си, а да търсиш интересното в непознатото.

-Ти си жената до Виктор Божинов, един от най-изявените режисьори на сериали. Снимал е “Стъклен дом” и “Под прикритие”, а теб те няма там. Защо?

-Във всеки проект има определени роли и се търси определен типаж, има и разни продуцентски влияния и желания. Всичко около един кастинг е сложна система.

С Койна Русева, Ева Техавичарова, София Бобчева и Симона Халачева
в "Пет жени в еднакви рокли", "Сълза и смях"

-Божинов е любим на много артисти. Ти би ли приела да те режисира?

-Непрекъснато ми казват колеги колко добър режисьор е Виктор. Аз го знам, защото застанах до него още преди той да се беше доказал като режисьор и винаги съм вярвала в неговите качества. Естествено че бих работила с удоволствие с него, защото е един от малкото професионално работещи режисьори у нас. Натрупал е много опит в работата си и с американци, и с руснаци – две коренно различни школи.

Той е маниак на  тема кино, иска нещата да се изпипват докрай. Надявам се да има шанса да снима и игрален филм… Не сме решавали да не участвам в негов проект, така се случи. Два пъти имаше възможност, но единия път бях току-що родила и не бях във форма, другия път преценихме, че ролята не е достасъчно интересна за мен.


-Ваканцията още не е започнала за теб, работиш.

-Да, репетираме едно ново представление на Търговищкия театър с работно заглавие “Пеперудите са свободни”. Поканиха  ме  режисьорът на спектакъла Александър Илинденов и директорът на театъра, и на мен ми хареса идеята да се срещна с трима млади интересни актьори в добра камерна пиеса.

Играя ролята на майката на сляпо момче - жена, подчинена на правилата и предразсъдъците, и най-вече майка-орлица. Тя претърпява драматичен обрат в отношението си към сина си и точно това ме интересува в образа. Опитвам се да играя  на ръба на смешното и тъжното, движа се по острието на бръснача – хем да е ярък и почти карикатурен образ, хем да внушава някакви важни, сериозни послания.

С Асен Блатечки в "Кожа и небе", Врачански театър

-В Народния те режисира Теди Москов. Какво е усещането?

-В “Ричард III” играя кралица Елизабет или Темида, дублираме се с Радена Вълканова. Интересно предизвикателство е в рамките на едно представление да играеш две различни роли. С Теди Москов беше много интересно да се работи. Той е  уникален режисьор с изключително чувство за хумор, стигащо  до сарказъм. Трябва да имаш по-висока обща култура, за да го разбереш, да си чел повечко.

-Какво друго правиш в момента?

-Превеждам пиеси от английски. Намерила съм няколко интересни текста. Българският театър има нужда от текстове, третиращи актуални проблеми, като този за класовото неравенство. Днес има страшно търкане между различните слоеве у нас – на по-високо платените, които искат да си изградят собствен оазис, в който да не се докосват до мизерията, и на другите, които всеки ден се борят за оцеляването си. Една от пиесите се занимава с този проблем и то много интелигентно, дълбоко, но и с ирония.

Друга пиеса пък е много актуална с темата за емиграцията, за това как търсим реализация някъде, където нямаме корени, култура, приятели. Извън  родината емигрантите печелят повече, живеят един по-уреден и луксозен живот. Но трябва да се примирят с това, че децата им ще говорят чуждия език и ще скъсат връзките си с България.

Голяма част от тези хора са разкъсани между носталгията  и упоритостта си да се впишат в на пръв поглед по-благоприятната, но чужда среда. Този текст ми е много близък, защото сестра ми живее в Канада. Сега съм в процес на търсене на режисьор и на театър за тези пиеси.

-Като превеждаш, разиграваш ли всички роли?

-Когато превеждам пиеса, пробвам всички реплики на глас, как звучат, изигравам всички роли. Може да се каже, че тези пиеси вече съм ги изиграла във въображението си – и то от гледна точка на всички персонажи.

На две годинки в ролята на... мак

-Най-ярката следа от твоя професор Стефан Данаилов?

- За мен един от най-ценните му съвети и примери е стремежът да се работи  в екип - да сме много лоялни към колегите си, да си помагаме взаимно, защото театърът е отборно изкуство.

-Все повече се говори за хигиена на актьорската професия.

-Важно е, защото е позанемарена. Много мои колеги, стигнали до някакво ниво в професията, смятат, че няма нужда повече да се борят, или да поддържат актьорските инструменти – тялото и гласа.

Свикнали сме да мислим, че талантът е достатъчен, а дисциплината също е много важна, както и характерът. В западните държави няма значение, че имаш талант, ако не успяваш да го развиеш и наложиш.


-Беше и тв водеща на “Понеделник 8 ½” и “Неделя Х3”. Харесва ли ти това амплоа?

-“Неделя Х3” с Камен Воденичаров беше по-различен опит, защото се излъчваше на живо. Беше страшничко – трябва да си много съобразителен, да импровизираш, не може да разчиташ само на текста от сценаристите. Харесва ми, но не съм „телевизионер”.

Воденето на предавания не е проста работа, иска се висока обща култура, бързи рефлекси и много компромиси. Бих опитала отново в предаване само ако темите ме интересуват, ако се говори за култура и изкуство. Но в колко телевизии има предавания за култура?! Сещам се само за една!

С дъщеря си Калина

-Дъщеря ти Калина, зачената инвитро, вече е на 5 – едно изстрадано дете, чакано 10 години. Това направи ли те по-тревожна майка?

-По-тревожна като че ли беше бременността, имаше много страхове дали всичко ще е наред. Като се роди детето, нещата се нормализираха. Не мисля, че съм по-плашлива, не съм такъв характер, че да треперя.

-Какво мечтаеш за нея?

-Мечтая си да живее в подредена държава, която може би няма да е България. Виждам как вървим все повече към забатачване. Имам чувството, че нищо не се помръдва в правилната посока.

С Калина

-Мислили ли сте с Виктор за емигриране?

-Не, макар че неговата професия може да се практикува навън, той вече е работил в Русия. Но с актьорството трудно може да пробиеш в страна с различен от твоя език. Но не изключвам възможността Калина да учи и да живее в чужбина. Трябва да й дадем възможност да избере дали да бъде космополит, ако ще и изборът й да е на другия край на планетата.

-Би ли повторила отново това ходене по мъките за второ дете?

-Приемам го като доста голямо предизвикателство. Много е отговорно да имаш дете. Проблемът не е само в това да го родиш, нужно е и да му посветиш много време. Някои майки се посвещават изцяло на децата си, което сигурно е изключително полезно и ценно. Но аз пък не мога да си представя да зарежа изцяло другите си интереси, за да се посветя само на формирането на новия човек. Опитвам се да балансирам между професията и майчинството. И си признавам, че е трудно.

С Теменуга Первазова на репетиции на "Пеперудите са свободни", Търговищки театър

-Къде се срещнахте с Виктор?

-В кафето на НАТФИЗ. Той  беше гледал “Сезонът на канарчетата” и се възхищаваше на работата ми там. Беше студент по кинорежисура и един негов преподавател ни запозна. Снима ме в дипломната си работа – един  късометражен филм, заедно с Малин Кръстев и още двама колеги. Всичко започна като професионална среща, после физическото привличане и многото общи интереси ни сближиха, и така вече 20 години...

Като водеща на "Понеделник 8 1/2"

-Панагюрките и жените от тези подбалкански градчета като че ли се отличават от другите българки?

-Не мога да кажа. Да, в тези градчета - Панагюрище, Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер като че ли по-силно са изразени възрожденските пориви и стремежът да се поддържа българското. Хората от този край са с един леко по-горд и остър манталитет.

Имаме си пример за горда панагюрка-българка - Райна Княгиня. Може би малко хора знаят, че освен че е ушила знаме и го е развявала, тази жена след това е отгледала 5 сина, офицери в българката армия и е била първата дипломирана акушерка в България. Работела е в най-бедните квартали на София и е умряла в мизерия...

-В патриархално семейство ли си отрасла?

-Да, имаше правила в детството ми, и то не толкова заради традицията, колкото, защото родителите ми са учители и държаха на дисциплината. Като дете не съм била някаква пакостница, напротив, обичах да чета, да уча. Бях пълна отличничка не защото някой ме е карал, а защото така съм искала. Научена съм да уважавам правилата, което понякога е в мой ущърб. Да си отговорен, точен и да уважаваш авторитетите в днешно време като че ли е повече минус за теб.

С Виктор на концерт на U2 в Истанбул

-Когато имате два свободни дни с Виктор, къде обичате да ходите?

-На някое от хубавите и не толкова популярни български места. Преди обичахме да ходим до разни по-трудно достъпни исторически забележителности, които не са в топ дестинациите. Сега гледаме да има и детска площадка, за да има и детето какво да прави.

А иначе обичаме да ходим на концерт в някой европейски град. Основно Виктор го организира. Последно бяхме в Букурещ на концерт на Питър Гейбриъл. Тези концерти са и урок как трябва да правиш всичко, как да се държиш към талантите си – нещо, което у нас липсва.

-Твоите хобита?

-Имам много различни интереси. Понякога се втурвам в област, която въобще не познавам, само за да видя дали мога да се справя. Миналата година така се бях втурнала към мозайката. Бях напълнила къщата в Панагюрище с парчета от керамика и тръгнах да изучавам правенето на различни мозайки.

Страшно удовлетворение ми носи да видя нещо, сътворено от собствените ми ръце. Независимо дали е содена питка, ушита от мен пола или крила на фея за Калина. Благодарение на баба ми мога да плета на една и две куки. Изработвала съм рокли на една кука, дизайнерски модели, много красиви и много сложни. Но за всичко това се иска много време. Всъщност най-силното ми хоби е актьорството, готова съм да репетирам и играя  заради удоволствието от самата игра, от превъплъщаването.

Публикувано във в. "Преса", 27 юли 2014 г.

Ники Илиев: Киното е моята голяма страст

Боряна АНТИМОВА

Модният подиум и тв ефирът загубиха от оттеглянето на красавеца Ники Илиев, но затова пък младото българско кино спечели от дръзкото му навлизане като режисьор, продуцент и актьор.


Първият му филм “Чужденецът” спечели три престижни награди – “най-добър чуждестранен филм” на фестивала в Манхатън, “най-добър пълнометражен филм” и “най добър сценарий” в “Комеди фестивал” в Лос Анджелис, както и приза на публиката на “Златната роза” във Варна.


Лентата продължава с успех да се върти в над 10 страни в Европа и Америка. Преди дни завършиха снимките на втория му филм – “Живи легенди”.


Николай Илиев е роден на 10 октомври 1981 г. в София. Син е на театралния режисьор Бойко Илиев и на красавицата и професор по кожни болести Мирослава Кадурина, племенник е на актьора Георги Кадурин. Завършил е кино и телевизионна режисура и актьорско майсторство в НБУ.

Като ученик става водещ на предаването "МелоТВмания" на БНТ. Играл е в над 10 продукции, сред които „Кожа и небе“, „Красотата ще спаси света“, „Кажи здравей на татко“ и други. Снима се в сериала „Забранена любов“, има успешна кариера като модел на агенция "Ексграунд".

-Ники, разбрахме, че така си потънал в довършването на новия си филм, че дори не вдигаш телефона на приятели. Докъде стигна с него?
-Завършихме първия вариант на грубия монтаж. Сглобихме филма както е по сценарий от начало до край, предстои изпипването на детайлите. Предстои музика, обработка на звука.

-Напрегната ваканция ти се случи, хората ходят на море, ти монтираш…
-Със Саня починахме в Барселона 8-9 дни и това беше. Отделили сме няколко дни и да отидем до гоцеделчевското село Лещен, където снимахме “Чужденеца” и където се оженихме миналия август.

Такова е нашето лято. Не знам дали е романтично, но е много хубаво. Не можех да зарежа нещата задълго и да отида да почивам, исках по най-бързия начин да свършим работата по филма. Очаква се зимата да е готов. Предстои рекламна кампания, трейлър.

-В първия филм снима Кристоф Ламбер, сега Микеле Плачидо, как ги правиш тия неща?
-С Плачидо ме свърза Краси Иванов, мой приятел, който от доста години живее и работи в Италия. Занимава се с кино и от доста време ми говори, че се познавал с Микеле, че е много готин човек и добър актьор.

Като написахме сценария, ни трябваше един чужденец, който да изиграе ролята на художник, живеещ в Монако. Лутахме се измежду доста имена и помолих Краси да попита Плачидо. Преведохме сцените на италиански, лека-полека преговаряхме различни неща, дати за снимки и той се съгласи.

Микеле Плачидо и Ники Илиев в сцена от филма "Живи легенди"

Във филма "Живи легенди" Микеле Плачидо и Саня Борисова са баща и дъщеря

-Твоите впечатления от него? По-различен ли беше от представите ти?
-Плачидо се оказа много точен и сериозен човек. Пратихме му текста на имейл, а той си беше преписал репликите на ръка, на малки листчета. Това му е навик от много години, така по-лесно си учел репликите. Посрещнахме го на летището в Ница и отидохме на вечеря.

В началото общуването беше трудно, защото аз говоря английски, той италиански, пробвахме малко и на френски. Много мил и приятен човек. Запазил е онова излъчване и чар, които помня от “Октопод”. Снимките бяха в Монте Карло, в къща, построена върху скали, точно на брега на Средиземно море. В ролята на съпругата на Плачидо се снима Ана Мария Гюзелева.




Микеле е много изпълнителен актьор, прави това, което му каже режисьорът. Не проявява капризи, нямаше претенции за нищо предварително, писа само, че костюмът му трябва да бъде 50-и размер.

-Ти носиш дързостта на младите български режисьори, които някак лесно прекрачват респекта към кумири като Плачидо…
-Напротив, имам голям респект към него. Но честно казано и аз съм се чудил, защо някои наши режисьори се боят да ангажират чужди звезди. При мен така се случи, че в “Чужденеца” ангажирах Кристоф Ламбер, когото като дете много съм гледал.



Сега с Плачидо е същото. Като дете всички на моята възраст израснахме със сериала “Октопод”. Кумир – силно казано, но е едно от лицата, съпътствали моето детство и съм се вълнувал, като съм го гледал. Е, ако някой преди ми беше казал, че ще ангажирам тези двамата в мой филм, нямаше да му повярвам.

А причините други наши колеги да не работят с такива имена са две – или нямат роли за тях, или си мислят, че ще им излезе прекалено скъпо. Но моята максима е, че човек трябва да пробва.

Във филма "Живи легенди" Ники Илиев играе медика Боян, който страда по миналото си на кикбоксьор

-Определяш ли се като максималист?
-Не чак толкова, но ми се ще, ако има възможност да взема най-доброто, да го взема. В случая ангажираш един много добър актьор, който се е доказал през годините, с изградено име, което помага на филма.

-Някъде пишеше, че си довършил сценария на “Живи легенди” по време на медения си месец в Сицилия?

-Силно казано. Тогава се оженихме със Саня и споменах, че по време на медения ни месец, който всъщност беше само седмица, работя по сценария и Саня ми помага с идеи. Но писането отне доста дълъг период от време, месеци, сценарият е преработван много пъти, има 18-19 драфта (вариант на сценария – б.р.).

Саня Борисова, Любомир Ковачев и Ники Илиев в сцена от новия филм "Живи легенди"

-Пак ли е романтична комедия като “Чужденецът”?
-По-скоро е комедийна драма с малко приключенски елементи. Става въпрос за група приятели, които се срещат 15 години след абитуриентския си бал заради проблем на един от тях. Те преоткриват много неща за себе си.

Получават възможност да изпълнят мечтите и желанията, които са отлагали във времето и не са имали смелост да направят, и това преобръща живота им. Преоткриват себе си, приятелството, любовта, най-различни неща.

Петима са тези основни герои. Цялата история е представена по забавен начин, като повечето неща, които се случват, са на ръба на абсурда, но водят към едно преоткриване и усъвършенстване на героите.

Любомир Ковачев, Ники Илиев и Орлин Павлов в сцена от "Живи легенди"

-Нетрадиционно е, че си ангажирал един от секссимволите Орлин Павлов в някаква сериозна роля на банкер?

-Той е сериозен само в една част от филма, в другата е доста вдетинен. Така че има възможност да разкрие харизмата си.

Като привърших със сценария, си представях, че този герой трябва да е много харизматичен, да изглежда сериозен и отговорен мъж, и същевременно да има нещо много детско в него.

Познавам Орлин и за мен това беше единственият човек, за който се сетих, че може да изпълни тази роля. Още като писах сценария, си представях него в тази роля.


Никой друг от хората, които познавам, не носи този заряд и тази енергия. Скоро ще пуснем и клип на сингъл към филма, изпълнен от Орлин.

-Ти също се снимаш, какво представлява твоят герой?
-Казва се Боян, роден е в Балчик, бил е състезател по кикбокс и шампион за юноши, но след това се е отказал. Записал е медицина, но тайно съжалява за бокса и в един момент му се удава да се бие отново, но не е сигурен дали да го направи.

-Твоят “Чужденец” постигна небивал успех като за първи филм, няколко награди от фестивали… Къде се върти в момента?
-В Испания, Германия в няколко града, Австрия, Италия, Великобритания, Унгария, Чехия в два града, в Ню Йорк и Лос Анджелис в САЩ, в Канада, Франция, Финландия… Може и да пропускам някоя страна.

Плакат на "Чужденецът"

-Ако опиташ да загърбиш скромността, как си обясняваш този успех?
-Исках да направя филм, какъвто аз и хората около мен бихме искали да гледаме. Не съм си поставял за цел да направя нещо много новаторско, тъй като ми беше първият филм като режисьор и трябваше първо да се науча да разказвам истории. Говорихме с много хора преди това и открих, че те отиват на кино, за да видят нещо интересно, различно от тяхното всекидневие, с което да се разтоварят.

Любомир Ковачев и Ники Илиев на снимки на "Чужденецът"

Исках моят филм да донесе удоволствие на хората, а и да ги докосне емоционално. Да разкаже история, която мен би ме развълнувала лично. На хората се харесва вероятно и контрастът между българска и френска култура, че любовта обедини българи и французи, и че има някаква надежда и позитивизъм във филма.

Саня Борисова и Ники Илиев в "Чужденецът"

-Как преодоля синдрома на втория филм, след успеха на първия хората очакват от теб още “медали”?
-Много мислих по този въпрос. Първоначалната ми идея за втория филм беше нещо средно между екшън и спортна драма. Исках след “Чужденеца” да направим един филм за ММА – свободни борби, в който главните герои да се занимават с това, това да е животът им, върху това да се градят взаимоотношенията им.

Стори ми се прекалено амбициозно, а и спонсорите не бяха въодушевени. Реших “Живи легенди” отново да е комедиен и забавен, но с една идея по-сериозни послания от “Чужденецът”.

-Това означава ли, че ще вървиш по една линия филми, които ще носят почерка на Ники Илиев?
-Надявам се да изградя собствен стил. Мисля, че между тези два филма ще има немалко общи неща, същевременно и различни.

Има и други жанрове филми, които ми харесват и по-натам ще искам да направя нещо по-различно в друга посока. Но искам това да става постепенно, все още не съм добил толкова голяма увереност, че да прескачам от един жанр в друг и да правя каквото си искам.

-Като актьор, режисьор и продуцент еманципира ли се между двамата важни мъже в живота си – баща ти, театралния режисьор Бойко Илиев, и вуйчо ти, актьора Георги Кадурин?
-Ако ме питаш дали съм излязъл от сянката на баща ми и вуйчо ми, няма такава, защото работим заедно. С баща ми имаме обща продуцентска къща “Евродиалог”. Тя си е отпреди, от театъра му, сега заедно продуцирахме двата ми филма. Вуйчо ми пък сега участва с немалка роля в новия филм.

Ники Илиев, Саня Борисова, Адриана Кънчева и Любомир Ковачев в постановката "Магнолията" на Театър "Българска армия", реж. Бойко Илиев, 2010 г.

-Какво си взел от двамата в професионален и личен план?
-Не сме от семействата, в които много се набляга на опита и се раздават съвети. Но когато започнах да се изявявам като актьор, вуйчо ми каза нещо: “Опитай се да избягаш от синдрома на младия актьор. Като играеш, опитвай се не всичко, което казваш, да звучи важно. В живота не е така. Има отделни моменти, които са важни, другите минават между другото. Или просто избери върху кои да акцентираш”. Вуйчо ме е подкрепял винаги, както и баща ми.

-Критиката на баща ти влияе ли ти силно?
-Тя е важна за мен, но баща ми не си позволява много да ме критикува.
Съвет ми дава само ако му поискам, но смята, че след като това са авторски филми, трябва да ме остави да си ги направя така, както аз ги усещам.

-А какво ти даде майка ти, красавицата и професор по кожни болести Мирослава Кадурина?
-Може би нейната амбиция, желанието за работа, защото тя не спира да работи и при нея нещата се получават добре. Майка ми много помага и за филмите, по всякакъв начин, с контакти с хора.


-Ти беше модел на агенция “Ексграунд”...
-Да, още преди 8-9 години. Вече съм забравил за тия неща и нямам желание да се връщам.

Романтичен спомен от времето, когато Ники Илиев беше желан модел

-Театралната сцена загуби ли те с това потапяне в киното?
-За момента да, в бъдеще ще видим. Честно казано, театърът никога не е бил моята сила и това, което ме е палило отвътре.

Киното винаги е било моята голяма страст. За мен репетициите и представленията винаги са били нещо като работа, много рядко съм изпитвал истинско удоволствие от играта. Може би ако се появи някоя много хубава пиеса и хубава роля, ще се навия.

-Детството ти сигурно е минало зад кулисите?
-Да, израснах в болници и театри. Родителите ми са били още студенти, когато съм се родил, и след това доста често са ме вземали със себе си. Разбира се, в театъра ми беше много по-интересно, отколкото в болницата.

Най-ярките ми спомени са от Пазарджик, тогава татко ми работеше в местния театър и живеехме там. След това дойдохме в София и той основа частния театър “Евродиалог”. Ходех на почти всичките му представления, гледах ги десетки пъти. Беше страхотно и тогава се запалих да играя, но явно не толкова силно.

-Ти направи един симпатичен образ в сериала “Забранена любов” – на Мартин Константинов. Сърбят ли те ръцете да правиш сериал, след бума на българските продукции последните години?
-За момента не. Последните години наистина има много успешни сериали, което е супер, защото изместиха риалити шоуто и разни други странни игри. Мисля, че зрителите отново си върнаха желанието да гледат българска култура. Върнаха се в театрите и кината.

Засега обаче нямам интерес да правя сериал, това го възприемам повече като бизнес.

Там вземаш една история и я разточваш максимално във времето. Не е толкова нещо, което ти се ражда, което създаваш, пишеш.

Има и някои добри неща в сериалите, но за съжаление, поради това, че бюджетът и времето са ограничени, обикновено се опира до разговори между двама или трима в затворено помещение, което е много по-лесно да се заснеме.

Докато в “Живи легенди” снимахме в Монако, имахме сцени с парапланер в морето, с мотори, ММА двубои, бяхме на морето, в планината и т.н.

Самото снимане е едно приключение. Така че сериалът за момента не ми е предизвикателство, но може в бъдеще да се захвана и с това.

В студиото на "Търси се"

-Но си режисирал епизоди от сериала “Домашен арест”?

-Да, направих 12-13 епизода. Продуцентите Димитър Пенчев и Ники Урумов дойдоха на премиерата на “Чужденецът”, филмът им харесал и ме поканиха да поработя малко при тях.

Когато ме поканят за нещо приятно и забавно, както беше в случая, и то не пречи на другите ми проекти, се включвам.

-Казваш, че си млад и неопитен още, но ето че помогна на Любомир Ковачев да разгърне таланта си в “Чужденеца”, където е значително по-убедителен от ролята си в сериала “Забранена любов”…

-Да, в сериала “Забранена любов” не експлоатираха много таланта му.

Там той играеше леко объркан хомосексуалист, роля, която не успя много да му пасне и зрителите не го възприеха много добре, защото беше и първа такава роля в България. Беше малко странно.


Но все пак аз познавах Любо и знаех, че неговият актьорски диапазон е много по-широк, въобще не го експлоатират в правилната посока. Фактът, че той идваше от Франция, че говореше френски дори по-добре, отколкото български, и че обичаше тяхната култура, киното им и т.н., ме вдъхнови за образа, който написах – на Жерар в “Чужденеца”.

Аз знаех, че той може да бъде едновременно сериозен и комичен, без да дава много от себе си и използвах това и мисля, че се получи добре.

Саня и Ники на премиерата на "Чужденецът" на Винъс Бийч, Калифорния, сн. Димитър Калиновски

-Ти май не правиш кастинг, а си събрал около себе си един кръг от актьори приятели?
-За мен това е много хубаво, защото първо сме приятели. Киното е важно да се прави с приятели, защото е сложно начинание. В “Живи легенди” трябваше да поканя много други хора, като Димо Алексиев, когото не познавах, но много харесвах и той се вписа чудесно.

Аз самият като актьор не обичам кастингите, защото много често не си поставен актьорът в добра ситуация, за да покажеш най-доброто от себе си. Затова предпочитам да се виждам с актьорите, да си говоря с тях и да ги каня за ролите, отколкото да ги притеснявам с кастинги.

-“Чужденецът” ще бъде ли ракета носител за следващите ти филми, както се случи с “Мисия Лондон”, който донесе на продуцентите си успех със сериала “Стъклен дом”?

-Да, но у нас не е като в Щатите, да ти се яви някой спонсор и да каже, че ти дава два милиона.

Вярно, този път малко по-лесно намерих спонсори след успеха на “Чужденеца”.

Хората казват: “Да, ние сме го гледали, харесваме го и ще вложим пари във втория филм”.

Но пак беше трудно да се съберат средствата. Разликата между държавно субсидираните и частните филми е огромна.

-Може ли един млад режисьор да живее в България с приходите от първия си успешен филм?
-Да, разбира се, че може, зависи за колко време. Ако правя филм всяка година, може, но не от продуцентски права. Приходите засега, честно казано, са само от киносалоните в България.

-Ти беше един от любимите водещи в предаването “Мeло ТВ мания”. Би ли правил и това?
-Питали са ме през годините от време на време, канили са ме и да водя разни събития, но съм се отказал от това доста отдавна. Не ми се занимава.

-С жена ти Саня Борисова сте една от най-красивите звездни двойки и не знам колко пъти ви развежда светската мълва, но явно е неуспешно. Как успяхте да опазите връзката си?
-Нямам представа, но сме заедно и това между нас все още е любов.

-От “Забранена любов” ли започна всичко?
-Да, запознахме се на кастинга за сериала, малко по-късно нещата тръгнаха между нас и миналата година се оженихме. От доста отдавна живеем заедно. Имаме си своите спорове понякога, както във всяка двойка, но до големи скандали никога не се е стигало. Обичаме се и всичко е окей.

-Чувстваш ли я като много силна опора в проектите си?
-Да, ние си работим заедно. Тези проекти са до голяма степен общи – и “Чужденецът”, и “Живи легенди”, като във втория филм Саня помагаше и в писането на сценария, даде немалко идеи.

Съветвам се с нея за доста неща, помага много по време на продукцията и след това.

Заедно с баща ми, майка ми и вуйчо ми си работим като едно семейство.

Всички помагат и се подкрепяме, което е страхотно, защото е най-добре в работата да се обърнеш към най-близките си хора.

-Покрай цялата кино въртележка остава ли ти време за хоби?
-Тренирам кикбокс и уин чун. Даже в “Живи легенди”, където имам ММА двубои, единият от бойците съм аз. Играя спаринги, но не се занимавам професионално. Правя го за поддържане на форма и защото ми доставя удоволствие. Помага ми в много отношения – така контролирам тялото си, действа ми като терапия. След това се чувствам по-уравновесен и ме учи на дисциплина.

Публикувано във в. "Преса", .... септември 2013 г.

Романтичен спомен

Кадри от “горската” сватба на Ники и Саня на 25 август 2012 г. първоначално е замислена да се проведе в село Лещен, където са заснели филма си “Чужденецът”, после я преместват в Ковачевица