Параскева Джукелова: По-трудно получавам роли, отколкото награди

Сн. Светослав Караджов

Боряна АНТИМОВА


Параскева Джукелова е родена в Панагюрище. През 1992 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в ървия клас на проф. Стефан Данаилов. Играла е на сцените на Сатирата, “Възраждане” и театър “Българска армия.

В трупата е на Народния театър, където играе в постановките “Пет жени в еднакви рокли” и “Ричард III”. Прави поредица от силни роли в киното в “Сезонът на канарчетата (“Златна роза”), “Суламит”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай” (награда на киноакадемията 2014). 

Два пъти е носител на награда от фестивала “Любовта е лудост” – за “Изпепеляване” и “Суламит”, и една награда на Фестивала на киноактьорите в Карлово.

Снимала се е и в няколко чуждестранни кинопродукции, като в „Икона“ партнира на Патрик Суейзи. През 2012 г. се снима в сериала “Къде е Маги”. Била е водеща на тв предаванията „Понеделник 8 и 1/2“ и “Неделя Х3” по БНТ.
От дълги години живее с кинорежисьора Виктор Божинов, имат дъщеря Калина на 5 години.

Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова във филма "Джулай". И трите бяха номинирани за главна женска роля от киноакадемията, спечели Параскева

-Параскева, на 7 юни ти получи наградата на киноакадемията за ролята си във филма “Джулай”. Честито! По-ценна ли е за теб заради това, че е от киногилдията?

-В изкуството наградите  винаги са субективни – на един му харесва, на друг не. Но ценното е реакцията на зрителите, които след като гледат филма, споделят какво са изпитали при моето изпълнение. Да, много е ласкателно, че колегите са забелязали моя труд, както и на другите две актриси в “Джулай” – Касиел Ноа Ашер и Яна Титова, които също бяха номинирани за главна роля тази година.

С Касиел Ноа Ашер и Яна Титова на Московския кинофестивал, 2014 г.

-На церемонията ти каза: “Тази награда е и ваша, момичета, аз съм само част от триглавата ламя в “Джулай”.

-Защото в този филм трите сме в някаква симбиоза, една без друга не можем да изградим ролите си, така е по сценарий. Вложих много желание в ролята, много любов и искреност. Беше предизвикателство, нещо различно от това, което човек би си представил, че мога да изиграя.

Героинята ми е цинична жена, с много разочарования, която почти се е отказала да се бори в живота си – нещо, което на пръв поглед не излъчвам. Всъщност най-голямата ми награда беше, когато режисьорът Кирил Станков ме одобри за ролята. Шегувам се, че по-трудно вземам роли, отколкото награди. Може да звучи високомерно, но след като се снимат толкова малко филми, естествено е да са малко хубавите женски роли.

Яна, Касиел и Параскева на плакат за "Джулай". Сн. Михаил Вучков

-Заради “Джулай” ти се прости с разкошните си руси къдрици. Не ти ли беше жал?

-Напротив, аз го поисках. Представях си героинята с тъмна коса, даже исках да е прошарена. Видът и трябваше да е по-запуснат. Външният вид говори много за начина на живот на образа.

-От дете наивно съм се чудила как актриси красавици като теб доброволно се подлагат на загрозяване в ролите си.

-Когато работя над роля, суетата я оставям на заден план. Ако една актриса държи на всяка цена да е нещо като фатална жена и секссимвол – трябва да подбира роли, в които ще изглежда красива. Но това не е актьорско предизвикателство. В театъра и в киното ми е по-интересно да направя такава промяна, че да не могат да ме познаят.

-Е, ти си една от красавиците в гилдията.

- Смея да твърдя, че съм фотогенична, а и красотата  е относително понятие, има роли, които няма как да получа, защото там трябва дълъг крак, пищен бюст и т. н. Тези роли си ги взимат манекенките, утешителното е, че малко от тях имат и нужното актьорско присъствие...

Последната й роля в киното - във филма "Съдилище"

-Но ето че силни режисьори като Стефан Командарев те ангажират - заснехте филма “Съдилището”, който есента ще е по екраните.

-Там също играя жена, която няма възможности да посещава фризьорския салон. Трябва да се приближиш максимално до образа, написан от автора. Предизвикателството е не да приближаваш образа до себе си, а да търсиш интересното в непознатото.

-Ти си жената до Виктор Божинов, един от най-изявените режисьори на сериали. Снимал е “Стъклен дом” и “Под прикритие”, а теб те няма там. Защо?

-Във всеки проект има определени роли и се търси определен типаж, има и разни продуцентски влияния и желания. Всичко около един кастинг е сложна система.

С Койна Русева, Ева Техавичарова, София Бобчева и Симона Халачева
в "Пет жени в еднакви рокли", "Сълза и смях"

-Божинов е любим на много артисти. Ти би ли приела да те режисира?

-Непрекъснато ми казват колеги колко добър режисьор е Виктор. Аз го знам, защото застанах до него още преди той да се беше доказал като режисьор и винаги съм вярвала в неговите качества. Естествено че бих работила с удоволствие с него, защото е един от малкото професионално работещи режисьори у нас. Натрупал е много опит в работата си и с американци, и с руснаци – две коренно различни школи.

Той е маниак на  тема кино, иска нещата да се изпипват докрай. Надявам се да има шанса да снима и игрален филм… Не сме решавали да не участвам в негов проект, така се случи. Два пъти имаше възможност, но единия път бях току-що родила и не бях във форма, другия път преценихме, че ролята не е достасъчно интересна за мен.


-Ваканцията още не е започнала за теб, работиш.

-Да, репетираме едно ново представление на Търговищкия театър с работно заглавие “Пеперудите са свободни”. Поканиха  ме  режисьорът на спектакъла Александър Илинденов и директорът на театъра, и на мен ми хареса идеята да се срещна с трима млади интересни актьори в добра камерна пиеса.

Играя ролята на майката на сляпо момче - жена, подчинена на правилата и предразсъдъците, и най-вече майка-орлица. Тя претърпява драматичен обрат в отношението си към сина си и точно това ме интересува в образа. Опитвам се да играя  на ръба на смешното и тъжното, движа се по острието на бръснача – хем да е ярък и почти карикатурен образ, хем да внушава някакви важни, сериозни послания.

С Асен Блатечки в "Кожа и небе", Врачански театър

-В Народния те режисира Теди Москов. Какво е усещането?

-В “Ричард III” играя кралица Елизабет или Темида, дублираме се с Радена Вълканова. Интересно предизвикателство е в рамките на едно представление да играеш две различни роли. С Теди Москов беше много интересно да се работи. Той е  уникален режисьор с изключително чувство за хумор, стигащо  до сарказъм. Трябва да имаш по-висока обща култура, за да го разбереш, да си чел повечко.

-Какво друго правиш в момента?

-Превеждам пиеси от английски. Намерила съм няколко интересни текста. Българският театър има нужда от текстове, третиращи актуални проблеми, като този за класовото неравенство. Днес има страшно търкане между различните слоеве у нас – на по-високо платените, които искат да си изградят собствен оазис, в който да не се докосват до мизерията, и на другите, които всеки ден се борят за оцеляването си. Една от пиесите се занимава с този проблем и то много интелигентно, дълбоко, но и с ирония.

Друга пиеса пък е много актуална с темата за емиграцията, за това как търсим реализация някъде, където нямаме корени, култура, приятели. Извън  родината емигрантите печелят повече, живеят един по-уреден и луксозен живот. Но трябва да се примирят с това, че децата им ще говорят чуждия език и ще скъсат връзките си с България.

Голяма част от тези хора са разкъсани между носталгията  и упоритостта си да се впишат в на пръв поглед по-благоприятната, но чужда среда. Този текст ми е много близък, защото сестра ми живее в Канада. Сега съм в процес на търсене на режисьор и на театър за тези пиеси.

-Като превеждаш, разиграваш ли всички роли?

-Когато превеждам пиеса, пробвам всички реплики на глас, как звучат, изигравам всички роли. Може да се каже, че тези пиеси вече съм ги изиграла във въображението си – и то от гледна точка на всички персонажи.

На две годинки в ролята на... мак

-Най-ярката следа от твоя професор Стефан Данаилов?

- За мен един от най-ценните му съвети и примери е стремежът да се работи  в екип - да сме много лоялни към колегите си, да си помагаме взаимно, защото театърът е отборно изкуство.

-Все повече се говори за хигиена на актьорската професия.

-Важно е, защото е позанемарена. Много мои колеги, стигнали до някакво ниво в професията, смятат, че няма нужда повече да се борят, или да поддържат актьорските инструменти – тялото и гласа.

Свикнали сме да мислим, че талантът е достатъчен, а дисциплината също е много важна, както и характерът. В западните държави няма значение, че имаш талант, ако не успяваш да го развиеш и наложиш.


-Беше и тв водеща на “Понеделник 8 ½” и “Неделя Х3”. Харесва ли ти това амплоа?

-“Неделя Х3” с Камен Воденичаров беше по-различен опит, защото се излъчваше на живо. Беше страшничко – трябва да си много съобразителен, да импровизираш, не може да разчиташ само на текста от сценаристите. Харесва ми, но не съм „телевизионер”.

Воденето на предавания не е проста работа, иска се висока обща култура, бързи рефлекси и много компромиси. Бих опитала отново в предаване само ако темите ме интересуват, ако се говори за култура и изкуство. Но в колко телевизии има предавания за култура?! Сещам се само за една!

С дъщеря си Калина

-Дъщеря ти Калина, зачената инвитро, вече е на 5 – едно изстрадано дете, чакано 10 години. Това направи ли те по-тревожна майка?

-По-тревожна като че ли беше бременността, имаше много страхове дали всичко ще е наред. Като се роди детето, нещата се нормализираха. Не мисля, че съм по-плашлива, не съм такъв характер, че да треперя.

-Какво мечтаеш за нея?

-Мечтая си да живее в подредена държава, която може би няма да е България. Виждам как вървим все повече към забатачване. Имам чувството, че нищо не се помръдва в правилната посока.

С Калина

-Мислили ли сте с Виктор за емигриране?

-Не, макар че неговата професия може да се практикува навън, той вече е работил в Русия. Но с актьорството трудно може да пробиеш в страна с различен от твоя език. Но не изключвам възможността Калина да учи и да живее в чужбина. Трябва да й дадем възможност да избере дали да бъде космополит, ако ще и изборът й да е на другия край на планетата.

-Би ли повторила отново това ходене по мъките за второ дете?

-Приемам го като доста голямо предизвикателство. Много е отговорно да имаш дете. Проблемът не е само в това да го родиш, нужно е и да му посветиш много време. Някои майки се посвещават изцяло на децата си, което сигурно е изключително полезно и ценно. Но аз пък не мога да си представя да зарежа изцяло другите си интереси, за да се посветя само на формирането на новия човек. Опитвам се да балансирам между професията и майчинството. И си признавам, че е трудно.

С Теменуга Первазова на репетиции на "Пеперудите са свободни", Търговищки театър

-Къде се срещнахте с Виктор?

-В кафето на НАТФИЗ. Той  беше гледал “Сезонът на канарчетата” и се възхищаваше на работата ми там. Беше студент по кинорежисура и един негов преподавател ни запозна. Снима ме в дипломната си работа – един  късометражен филм, заедно с Малин Кръстев и още двама колеги. Всичко започна като професионална среща, после физическото привличане и многото общи интереси ни сближиха, и така вече 20 години...

Като водеща на "Понеделник 8 1/2"

-Панагюрките и жените от тези подбалкански градчета като че ли се отличават от другите българки?

-Не мога да кажа. Да, в тези градчета - Панагюрище, Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер като че ли по-силно са изразени възрожденските пориви и стремежът да се поддържа българското. Хората от този край са с един леко по-горд и остър манталитет.

Имаме си пример за горда панагюрка-българка - Райна Княгиня. Може би малко хора знаят, че освен че е ушила знаме и го е развявала, тази жена след това е отгледала 5 сина, офицери в българката армия и е била първата дипломирана акушерка в България. Работела е в най-бедните квартали на София и е умряла в мизерия...

-В патриархално семейство ли си отрасла?

-Да, имаше правила в детството ми, и то не толкова заради традицията, колкото, защото родителите ми са учители и държаха на дисциплината. Като дете не съм била някаква пакостница, напротив, обичах да чета, да уча. Бях пълна отличничка не защото някой ме е карал, а защото така съм искала. Научена съм да уважавам правилата, което понякога е в мой ущърб. Да си отговорен, точен и да уважаваш авторитетите в днешно време като че ли е повече минус за теб.

С Виктор на концерт на U2 в Истанбул

-Когато имате два свободни дни с Виктор, къде обичате да ходите?

-На някое от хубавите и не толкова популярни български места. Преди обичахме да ходим до разни по-трудно достъпни исторически забележителности, които не са в топ дестинациите. Сега гледаме да има и детска площадка, за да има и детето какво да прави.

А иначе обичаме да ходим на концерт в някой европейски град. Основно Виктор го организира. Последно бяхме в Букурещ на концерт на Питър Гейбриъл. Тези концерти са и урок как трябва да правиш всичко, как да се държиш към талантите си – нещо, което у нас липсва.

-Твоите хобита?

-Имам много различни интереси. Понякога се втурвам в област, която въобще не познавам, само за да видя дали мога да се справя. Миналата година така се бях втурнала към мозайката. Бях напълнила къщата в Панагюрище с парчета от керамика и тръгнах да изучавам правенето на различни мозайки.

Страшно удовлетворение ми носи да видя нещо, сътворено от собствените ми ръце. Независимо дали е содена питка, ушита от мен пола или крила на фея за Калина. Благодарение на баба ми мога да плета на една и две куки. Изработвала съм рокли на една кука, дизайнерски модели, много красиви и много сложни. Но за всичко това се иска много време. Всъщност най-силното ми хоби е актьорството, готова съм да репетирам и играя  заради удоволствието от самата игра, от превъплъщаването.

Публикувано във в. "Преса", 27 юли 2014 г.

Касиел Ноа Ашер: Хвърлям заровете на съдбата като за последно

 Боряна АНТИМОВА

Касиел Ноа Ашер е родена в София. Дъщеря е на актрисата Рут Рафаилова и режисьора Красимир Спасов. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Една от най-провокативните ни актриси се доказва с успех и като режисьор, продуцент, ментор, сценарист, писател. Има по две номинации за главна женска роля за Аскеер и Филмовата академия, наградата “Актриса на Европа” от фестивала за монодрама в Македония за спектакъла “Нищо по-хубаво”.

Напоследък се снима във филмите “Цахес” и “Зад кадър”, през 2013-а са премиерите на “Джулай“, “Цветът на хамелеона“ и “Малка хроника”. Приключва 2012-а с проекти с “Ангелите на Касиел”: акустични концерти TOXIC и спектакъла “Клер Мадам Соланж“, с представления на 17 и 21 декември в Червената къща.

Касиел твърди, че разголването под прожекторите никога не е било за нея самоцелен рекламен трик или просто демонстрация на освободена от скрупули жена. “Голото тяло е един от езиците, които използвам, за да бъда разбрана”, казва тя с вид на човек, “прегазващ” с презрение клюките. От време на време царствено подхвърля късче скандал на феновете на сензации. Прави го, без да съжалява за нищо. Обезверява я  единствено превесът на пошлостта и посредствеността на сцената и екрана.

През 2012-ра Касиел живя изгарящо: снима се в три филма, излязоха премиери на още два, създаде проект акустични концерти – TOXIC, режисира спектакъл, подготвя снимките на първия си филм като кино режисьор – “Рокля луна”, написа поредица от запомнящи се статии в сп. “Биограф”, сценарии…

-Касиел, ако предсказанието за края на света се окажеше истина, за какво би съжалявала?
- Краят на света отдавна е настъпил… но сърцето ми се пълни с неподарена любов, главата – с велики дела, душата - с неизследвани територии. И така отлагам края.

-Има ли някаква цена, която не би платила, за да си такава, каквато искаш, 365 дни годишно, 24 часа дневно?
-Обществото прекалено много се е вторачило в празния си хладилник ...В акъла му витаят само мисли, как да притъпи глада в стомаха си. Всяка сутрин се заглеждам в "ходещите кюфтета и кебапчета". Никой не търси свобода, а подобие на свобода. Хората тук открай време са се блъскали за заместители. А и свободата, както твърдят, е само усещане. Тогава каква е разликата дали си, или мислиш, че си свободен? Не бих продала усещането за свобода.

-Казвала си, че често се влюбваш. Има ли “любов единствена”, която не си преболедувала?
-Дългосрочната памет вреди на оптимизма. Хвърлям лошото зад гърба и след като любовта свърши, оставам най-добрият приятел на бившите ми любовници. Те завинаги си остават Моите Момчета.

-Предпочиташ мъжът до теб да е “с черно чувство за хумор и с големи ръце, за да се почувстваш слаба”…?
-В мъжа първо гледам ръцете, след това обувките и накрая се оставям влюбването да ме превърне в най-голямата глупачка, пръквала се на тая земя.

-Моногамна ли си?
-Аз обожавам груповия секс – стига групата да се състои от двама души (усмивка).

-Как гледа синът ти Зуи, вече тийнейджър, на твоята публична разголеност?
-Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това е важно за професията ми. И ме сближава със Зуи без проблем.

-Какво от твоите преживелици не искаш да му се случи?
-Искам да е здрав… И ако го нападне вдъхновение, да не се съпротивлява. Ако ще то да е за обир на банка или за строеж на космически кораб. Окрилен ли си от вдъхновението - победата ти е в кърпа вързана. Няма опасност да пропуснеш живота си.

Касиел в прословутата Рокля Луна, влязла в основата на първия й филм като кинорежисьор,
фотосесия на сп. Eva

-Еврейският ти род по майчина линия е с интересна история, с прабаба - придворна дама. По него написа и сценария за първия си филм като кинорежисьор - “Рокля луна”. За какво най-много си благодарна на майка си?
-Мама ме научи на две неща: да не излизам по тъмно с непознати, и че в живота… не винаги е нужно да казвам истината. Но на сцената истината е като филмов кадър 24 пъти в секунда. Така се опитах и да разкажа историята на три жени от моето семейство, оцелели по ръба на бръснача в тежки времена за тях  - нацизма, комунистическа България и в настоящето, което е не по-малко предизвикателно и страшно в дефицита на идеи, оригиналност, душа ако щете.

Разказах тази история без излишен тортаджийски сантимент и спекулации. От друга страна - за делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи. Така че каквото и да правя, гледам да го върша така, че да не се срамувам нито аз, нито моите сънародници.

Касиел със сина си Зуи на червения килим на актьорското риалити "Стар машин"

-Ти постави спектакъл със скандален сюжет. В “Клер Мадам Соланж” дама е в любовна връзка с двамата си млади слуги - мъж и жена…
-В нашето общество убийството е престъпление. Изобразяването му не е. Сексът не е престъпление. Изобразяването му е. В “Клер Мадам Соланж“ ме занимава обратната гледна точка. Как сексуалната обсесия към един недостижим обект те превръща в убиец. Как престъплението  от страст е единственият възможен път към абсолютната невинност.

Може ли един от най-кратките пътища към ореола на светец да бъде животът на безпътен човек? Какво се случва, когато върху златото плиснеш катран? Какво означава да омърсиш “цялата звездна вселена“?! Да се превърнеш от на пръв поглед “обикновен“ персонаж, или слуга, в свръх човек - господар.

С Иво Желев в спектакъла "Клер Мадам Соланж"

-Все тежки задачи за един актьор…
-Професията на актьора го лишава от идентичност. Големите драматургии не се пишат за хорица, които просто се раждат, живеят, умират… Винаги има контрапункт, събитие, което довежда до изстъпление – героично, съдбовно, подсъдно… каквото искате. Такъв е и актьорът – той не притежава свой собствен фейс - непрестанно си сменя кожата като змия… непрестанно е в гранични състояния пред зрителя. Така му  слугува, и едновременно медиаторства.

За тези неща разказваме в обявения вече за скандален наш спектакъл… Един мой учител беше казал: “Който не живее скандално –умира!” Така че нека “Клер Мадам Соланж“ бъде скандален. Това е доказателство, че сме живи!

-Злите езици те спрягат не само като ментор, но и като любима ту на младия Иво Желев, ту на Силвия Станоева… Как отговаряш на това?
-Приела съм сексуалната любов за основна мистерия и основна реалност в живота. Колкото и да е разочароващо обаче за булевардните журналисти, Иво, Силви и Касиел един за друг са любими. Ни повече, ни по-малко от всеки един Паднал Ангел. Останалото оставям на вашето въображение.

Със Силвия Станоева в спектакъла "Клер Мадам Соланж"

-Ти единствена остана ментор на своите млади колеги след актьорското риалити “Стар машин”, като продължи да работиш с “Ангелите на Касиел”. С какво те вдъхновяват?
-Респектират ме с дързостта си да атакуват. Иво и Силви не пилеят времето си в чакане на “идеалната възможност“. Като изключителни хора, те казват “не“ на пошличкото, безпардонно халтураджийстване, с което разочароват определени кръгове от гилдията ни, но очароват публиката, дошла в залата да просвети и освети душата си. Приемат, че ще има поражения, загуби – но не им оставят “последната дума“. Разбрали са, че това са само неравности по пътя на големия актьор.

Опитвам се да заслужа ролята на ментор пред тях: да поддържам баланс между натиск и насърчение; уча ги, че ваксината срещу грешки не е в предпазливостта, а в риска. Не бъркам менторството със стремеж за популярност. Когато работиш с извънредно даровити личности, като двете ми “деца”, ти имаш мисия: да им дадеш смелост и сила да те надскочат в мечтите. Съжалявам само, че в едногодишното ни, почти денонощно съжителство допуснах малко повече агресивна, емоционална атмосфера…но какво да се прави. Така е в големите любови …

С Яна Титова (вдясно) във филма “Джулай”, чиято премиера предстои през 2013 г.

-Ако след години се заговори за стил “Театърът на Касиел”, по какво ще се отличава той от другите?
-Театърът се дели на добър и лош. Добрият театър не се стреми да стане част от определена конюктура… тогава престава да е добър. Не е покорен, не се съобразява с манипулации. Добрият театър е уникален и нов. Винаги предизвиква установеното статукво и канони. Той не е декорация, а нещо, което предизвиква промяна, катарзис в живота на зрителя. Той не е лоялен към евтината, стандартна гледна точка – предназначена за ширпотреба. Той копнее за неочакваното, забележителното, човешкото.

Тривиалното, полуфабрикатното изкуство не си струва усилията за създаването му. То е ампутирало страстта. Стремя се да правя театър на Страстта. Тази, която нарушава привидното благоприличие, демагогския морал и панаирджийския умствен ексхибиционизъм.

В моноспектакъла "Нищо по-хубаво"

-Годината беше повече от успешна за теб. Кой от всичките ти проекти най-много те въодушевява?
-Някой беше казал: “Домът е там, където са нашите сърца“… През тази година срещах и работих с хора, които създадоха за мен дом - уютен, изпълнен с аромат на обич и доверие… караха сърцето ми да бие лудо от вълнение. Продуцентите от Гала филм, които стоят зад филма “Джулай“, ме научиха да виждам и най-незначителните бурмички в огромната машина, наречена кино. Да бързам с песен на уста още по тъмно - всяка божа сутрин към снимачния терен - като за любовна среща. Те бяха и подстрекателите за авантюрата “Рокля Луна“ – първия ми киносценарий.

“Ангелите на Касиел“ се превърнаха от ученици в учители - покрай тях разбрах, че постоянството е вълшебен талисман, пред който трудностите изчезват и препятствията се изпаряват яко дим. Хората от “Биограф“ ми подариха възможност да пиша в проектите си за творци, които обичам до побъркване: Среброто, Венци Занков, Симон Варсано, Мариус – достойни личности - далече от чалга прожекторите и мазната жълтина, но ужасно важни за културния ни контекст. Приключвам 2012-а като щастлива стопанка на една голяма къща, изпълнена със сърдечни срещи.

Емоции зад кулисите на актьорското риалити "Стар машин": Касиел със сина си Зуи и водещия Иво Аръков

-Всекидневно си изправена пред труден избор - сцена, кино, писане, режисура, менажиране… И все пак, кое е на първо място?
-Проблемът е, че нашата култура е обвързана във Фаустовска сделка, в която продаваш твоята гениалност и таланти за привидна стабилност. В този смисъл всячески се опитвам да изключа битовото ниво, а именно - че трябва и да се яде. И така съм свободна да дам най-съкровеното от себе си в неща, които не мога да не случа. Всичко: кино, театър, писане… цакам заровете на съдбата като за последно.

-Твоята любима и мечтана зимна ваканция?
-Отдавна си мечтая за филм, който се снима в преспи до кръста. На минус 20 градуса. Любовен трилър. Там ще си почина.

-За какво най-много се ядосваш, че не ти стига време?
-Здрава ли съм, за това, което ми е писано, лично Господ ще ми подари време.

ОЩЕ ЗА КАСИЕЛ
ОЩЕ ЗА ПРОЕКТ TOXIC
ОЩЕ ЗА АМЕРИКАНСКАТА ВРЪЗКА НА TOXIC
КОМЕНТАР ЗА АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ
ЗА ФИЛМА ДЖУЛАЙ
ЗА ПРЕМИЕРАТА В МОСКВА НА ДЖУЛАЙ
ФИЛМЪТ ДЖУЛАЙ С ПОКАНИ ЗА ТРИ ФЕСТИВАЛА
АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ ИГРАХА СЯКАШ НА ЖИВОТ И СМЪРТ
ФБ ЕТЮДИТЕ НА КАСИЕЛ
ПЪРВИ СИНГЪЛ НА АНГЕЛА НА КАСИЕЛ ИВО ЖЕЛЕВ

Публикувано във в. "Преса", 16 декември 2012 г.
Снимки: Александър Нишков и Нели Томова

Българска филмова премиера в руската столица

Васко Михайлов, кор. на БНР в Москва

Българска филмова премиера имаше снощи в руската столица. Дебютният игрален филм на Кирил Станков "Джулай" за първи път беше показан пред публика по време на 34-тия Московски международен кинофестивал.

Филмът "Джулай" участва в конкурсната програма на фестивала заедно с още 16 ленти от цял свят. Монтажът му е завършил буквално преди дни, като дори Кирил Станков, който е режисьор и сценарист, го изгледа в Москва за първи път на голям екран: "Най-интересното е, че след 14 версии това, което видяхте, фактически е много близо до оригиналния сценарий.

Много неща, които не са влезли след монтажа, но повечето според мен са влезли във филма, са резултат на импровизация не само моя, но и на актрисите и на целия екип. Конкуренцията тук е доста сериозна и се надявам филмът просто да се хареса. Това за мен ще е най-доброто, което може да се случи, а оттам нататък е божа работа, каза специално за БНР Крил Станков.

Главните роли във филма са поверени на Параскева Джукелова, Касиел Ноа Ашер и Яна Титова. Те пресъздават на екрана съдбата на три жени, които в годините на прехода са изгубили себе си, но при едно приключение край морето отново успяват да открият приятелството и сами се изправят срещу насилието.

Извън конкурсната програма киноманите на Московския фестивал видяха още един нов български игрален филм - "Инкогнито" на режисьора Михаил Пандурски, който е по мотиви от повестта "Бариерата" на Павел Вежинов.

Йожени Бел: Дано остане доволна Касиел

“След полунощ гледах репортаж от пресконференцията, която българският екип даде за 34тия кинофестивал, който се провежда от 21 до 30 юни в Москва. Филмът „July” на Кирил Станков, с участието на Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова е за пътуването на три жени около 40-те, които търсят себе си и мястото си в днешния живот.

Стигнали до морския бряг при Крапец, посрещат July Morning на фона, на песента в изпълнение на Uriah Heep. Журналистите фокусираха на атрактивната, червенокоска Касиел. Член на журито е Явор Гърдев, който преди 4 години получи “Сребърен Свети Георги”, за филма “Дзифт”.

Призовите статуетки от злато с проба 999,9, пресъздаващи знаменитата сцена на битката между Свети Георги Победоносец на коня, сражаващ се със змея очакват своите победители в Международния Московски Кинофестивал. Успех за нашите участници! Дано остане доволна Касиел Ноа Ашер.”

ОЩЕ ЗА ФИЛМА JULY - ТУК: Джукелова си отряза косата за филм

Джукелова си отряза косата за филм

Касиел, Параскева и Яна по време на снимките на Камен бряг

Заедно с Касиел Ноа Ашер и Яна Титова тя отива на Московския кинофестивал

Боряна АНТИМОВА

Филмът „JULY“ влезе в конкурсната програма на 34-ия Международен филмов фестивал в Москва, където ще бъде показан за първи път. Това е пореден успех за младото българско кино и за продуцентите от „Гала филм“, които за 17-те години от създаването си са произвели повече от 25 филма, последният от които „Кецове“.

„Надяваме се този път журито да е по-благосклонно към „JULY“, каза пред „Преса“ продуцентката Галина Тонева. Известно е, че на предишния московски фестивал звездата Джералдин Чаплин, която беше и в журито, толкова хареса "Кецове", че дори тръгна с платнените обувки по улиците, в знак на съпричастност с екипа на филма. Но въпреки това кино фаворитът се размина с големите награди.

„Сценарият е от 2005 г., но решихме този път да правим всичко бавно и по правилата, като кандидатствахме за финансиране“, каза Тонева. Проектът спечели помощ за развитие от програма „Медиа“ на Европейската комисия, избран сред повече от 190 проекта от цяла Европа. На конкурсна сесия през 2009 г. ИА Национален Филмов център отпусна държавна субсидия за производство, а БНТ го одобри за предварителна откупка.

Някои сравняват „JULY“ с култовия американски филм „Телма и Луиз“, само дето мацките са три, а не две. Той е от типа “роуд мууви”, при който хора тръгват на път и им се случват разни приключения. Три млади бунтарки от поколението, загубило надеждите и младостта си в годините на „прехода“, се събират заедно по пътя си за морския бряг. Красивите заливи ги сближават и преоткриват за тях надеждата, смелостта мечтите и добротата. Едно приключение, в края на което те ще открият отново себе си…

„Снимките бяха на изключително трудни терени по Северното Черноморие - Камен бряг, Тюленово, Крапец“, разказа пред „Преса“ актрисата Касиел Ноа Ашер, която е в една от главните роли – на Дана. „Целият екип начело с режисьора се катерехме като истински планински козички по скали, над пропасти. Има епизоди, заснети в подводна пещера - изключително красиви пейзажи, в които понякога имаш чувството, че не е стъпвал човешки крак“, сподели Касиел.

Нейната героиня Дана е емигрантка, която след 15 години живот на Запад се завръща в България, за да започне начисто. Тук среща своя приятелка (Параскева Джукелова), с която са се разделили след любовен триъгълник (с Филип Аврамов). Пътуването на двете към морето се оказва доста изненадващо и драматично както за техните отношения, така и в сблъсъците им със сегашната действителност у нас. Филмът може да се нарече романтичен трилър.

„Изключително интересна и провокативна беше работата ми с Параскева Джукелова. Тя е актьор, който прецизно, до най-малката подробност търси героя си, като силует, жестове... За кастинга Паци се раздели с прекрасната си дълга руса коса, и от красива жена се превърна в една смляна от живота женица.

Любопитното е, че нейната героиня има проблеми с алкохола, а самата Паци почти не пие. Същото се случи и с цигарите - моята партньорка от непушач се превърна в страстен такъв, защото ролята изискваше това. За 30 снимачни дни ние почти болезнено и на ръба на скандала се преоткривахме като приятели и колеги. Точно така, както се случва и в историята.

Много ценно за мен е доверието, което създадохме една към друга на снимачната площадка. Параскева е много всеотдаен и верен партньор на терен. В един момент действахме като един човек, една душа. За мен това е незабравима и много щастлива среща в кариерата ми.

Тъй като локациите наистина бяха много крайни и тежки, един ден в обедната почивка един от асистент-операторите щеше да се удави в мъртвото вълнение около Камен бряг. Слава Богу, близо до него се оказа фотографът Симон Варсано, който е страхотен плувец и го спаси.

Снимки: Симон Варсано

Същия следобед Симон отишъл да бере смокини за екипа и пепелянка, скрита между клоните на дървото, го ухапа по ръката... Много трудно в Каварна и околностите се намери противоотрова... А в този ден снимахме крайните взаимотношения в историята. Това за мен е почти библейска случка и много въздействащо рефлектира върху работата ни.

Третата героиня се играе от Яна Титова, която малко след снимачния период замина за Лондон, където вече има личен филмов мениджър и се явява на кастинги при едни от най-добрите английски режисьори“, разказа Касиел.

Тя допълни, че още при първата й среща с режисьора и сценарист Кирил Станков и след кратък кастинг пред камера е била избрана за главната роля. "Очарована съм от продуцентите ни от "Гала филм"! Те присъстваха на терен от началото до края на периода и с грижата, професионализма, любовта им към киното помогнаха много на дебютанта режисьор и на всички нас, актьорите."

Младият Кирил Станков е завършил режисура в Тел Авив и се е завърнал в България, за да направи първия си игрален филм. Оператор е Рали Ралчев, известен със снимките си за“Тилт”, “Зад кадър”, “Разследване”и “Писмо до Америка”. В „JULY“ дебют като филмова музика прави блус легендата Васко Кръпката. Художник е Росица Бакева (“Мисия Лондон”, “Изток-Запад”).

В главните роли са известни и обичани български актьори – Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова, Филип Аврамов, Стефан А. Щерев, Ицхак Финци, както и изгряващите звезди Яна Титова („Стъпки в пясъка”, “Лов на дребни хищници”,“Кецове”) и Ованес Торосян („Източни пиеси”, „Тилт”).

ФИЛМЪТ "ДЖУЛАЙ" С ПОКАНИ ОЩЕ ЗА ТРИ ФЕСТИВАЛА
БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА В РУСКАТА СТОЛИЦА
Още за Касиел и другите й филми и занимания - ТУК


Публикувано във в. "Преса", 18 май 2012 г.