Иво Аръков: Оглеждам се за нови хоризонти

Боряна АНТИМОВА


Иво Аръков е роден на 27 септември 1988 г. във Варна, детството му преминава в Белослав. На 13 години заминава заради работата на баща си в Ростов на Дон, Русия.


Когато се връща, се записва в детското театрално студио "Златното ключе" във Варна. Учи солфеж, композира песни със свой текст. През 2011 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р Атанас Атанасов.


Играе в редица театрални постановки, сред които „Козата, или коя е Силвия” на Явор Гърдев. Близо три години беше в трупата на МГТ “Зад канала”.

Има силен дебют в киното във филма „Кецове”. Модел е на агенция “Ивет моделс”, а участието му в сериала "Фамилията" го нарежда сред родните секссимволи. Сред многостранните му таланти са писането на стихове, свиренето на пиано и китара.

На маса пред ресторанта на Иво на последния етаж в столичния мол “България” седи баща му, Максим Аръков. Синът е в период на изтощителни снимки за сериала “Фамилията” и таткото се е вдигнал от Белослав, за да му помага в бизнеса.

Максим с носталгия споделя за залеза на професията си - стъклар. Специализирал е в Русия върха в занаята - гравюра върху стъкло, правил е изящни фигурки, произведения на изкуството… Но днес там, където е бил стъкларският завод в Белослав, е голо поле, а няколко поколения потомствени майстори вече са си отишли.

Пристигат “децата”. Мика Стоичкова кротко присяда до своя любим, отваря лаптопа си и “потъва” в своите си неща, като нито веднъж не се намесва в разговора. “Колега съм ви, знам правилата: това интервю е на Иво. Това е неговият свят”, казва тя. Двамата, изглежда са открили перфектната формула за здрава връзка: всеки подкрепя другия, без да го лишава от свободата да бъде себе си и да прави нещата, които му харесват.

-Иво, баща ти е притеснен за здравето ти, казва: “Много снима това момче, малко спи”…
-Снимам много, но не достатъчно, не, колкото ми се иска. Чувствам в себе си енергия за повече и смятам, че в България има много таланти, които заслужават това. Но кога ще се случи – не знам. Просто се надявам.

-Какво да очакваме от Антон Велев в новия сезон на “Фамилията”?

-Той претърпява голям крах, минава през две много емоционални кризи и започва да се превръща в нов човек, може би по-добър.
Много съм благодарен на продуцентите, които повярваха, че мога да се справя с това предизвикателство.
Изключителна рядкост е някой да рискува и да ангажира с години по-млад човек. Беше ми трудно в началото. Явно изглеждам много по-различен от Антон в действителност, защото ми се е случвало хора да ме питат: “Вие ли сте…” Отговарям – “да, същият, Тони от сериала”.

Като Антон Велев в сериала "Фамилията", заедно с актьора Даниел Владимиров

В сериала "Фамилията", петият отляво надясно

Като Антон Велев в сериала "Фамилията"

-Снима се и в сериала “Четвърта власт”, как гледаш на това – като на трамплин за известност, като на възможност за осигуряване на доходи?

-Сериалите са конвертируемият формат на киното. Не че това е лесен начин за снимане, или че не е предизвикателство от актьорска гледна точка, напротив. Само екипът знае колко труд стои зад изработването на една серия.

С Лилия Инджова като водещ на актьорското риалити "Стар Машин",
преоблечен като Джак Спароу от "Карибски пирати"

Като Маската зад кулисите на актьорското риалити "Стар Машин", с Касиел Ноа Ашер и сина й Зуи

-Беше водещ на актьорското риалити “Стар машин” по ТВ 7, оказа се, че и за това имаш талант…

-Добрата дикция и постановка на гласа - всичко дължа на моите професори от НАТФИЗ. Както казва проф. Атанасов, всички студенти имат талант, но важното е колко труд ще положиш след това, и колко силна воля, за да се изградиш.

-Сега какво би предпочел – театър, кино или сериали?

-Защо трябва да се степенуват? Всичко ми е интересно. Не се отричам от нито едно от трите. Просто сега съм в такъв период – на сериали.

Във филма "Кецове", отляво надясно:  Валери Йорданов, Васил Драганов, Иво Аръков, Иван Бърнев, Ина Николова и Филип Аврамов

В култовата постановка на Явор Гърдев "Козата, или коя е Силвия", в Народния театър

-Напуснал си трупата на театър “Зад канала”.

-Много глупости се изписаха по темата, а истината е, че искам да се развивам като актьор. Искам да огледам новите хоризонти, да се запозная с нови хора. Напуснах, защото нямаше как да се направи такава координация, че хем да играя, хем да си преследвам моите мечти и идеали.

-Но не си затворил категорично вратата към театъра?

-По никакъв начин. Ръководството на театъра не са ме изпратили на кораба на Колумб и не са ми казали “Сбогом”. Вече сме толкова глобализирани, че за 8 часа съм на другия край на света.

Иво (вдясно) като модел

-Освен всичко друго, кичат те с епитети от рода на “красив като млад бог”, все още си в каталога на модна агенция “Ивет фешън”.

-Да, не съм се отказал от ангажиментите си като модел, защото не са в противоречие с работата ми като актьор. Има нормален диалог между агенцията и мен и е от взаимен интерес да работим заедно.

-Определението секссимвол радва ли те, гали ли суетата ти, или те притеснява?

-Нито ме притеснява, нито пък му отдавам прекалено голямо значение. Приемам го като комплимент, радвам се, но не галя прекомерно егото си с него. Това е нещо, което получаваш като титла, то е същото като зрителската оценка в актьорството. Изглежда, че у нас е много модерно мъжете, които са желани и търсени, да се правят на скромни, да казват: “Ами не, аз не съм секссимвол”. Не сме свикнали да сме искрени и откровени. Някак трудно ни е все още, когато някой направи нещо хубаво и то е безспорно, да му ръкопляскаме.

-Като син на детска учителка, от малък свириш на пиано и китара, композирал си. Имаш ли време за това сега?

-Сега свиря на китара. А композициите бяха в студио, зад пулт, по съвременния начин за правене на музика. Но напоследък нямам време за това.

-Пишеш и поезия: “Изяден от несъвършенството на разума си/ ще клонирам само най-добрите си черти/ с градация и гравитация, гръмоотвод и грация/ в надмощието си да притежаваш преживяното/ десет точки за изграждането, двайсет за разрухата”… Предизвикваш фурор в социалните мрежи… Ще издаваш ли стихосбирка?

-Имах голямо желание да издам една, получих и няколко и предложения от издатели, но доста удари понесох и се отказах. Хората днес са ангажирани с други неща, фокусирани в други проблеми, встрани от това, което искам да предам като послание. Опитвал съм да пиша и проза, но поезията ми идва като по-голям синтез, като една квинтесенция на всичко преживяно.

-Какво обичаш да четеш?

-Много обичам и намирам време да чета български автори – Смирненски, Яворов, Йовков, Радичков, Дамян Дамянов. Обичам много също испанска литература, Федерико Гарсия Лорка ми е един от любимите поети. Обичам и поезията на Уилям Бътлър Йейтс, изчел съм всичко от него и дори започнах да си превеждам стиховете му.

Когато не е на снимки, Иво слага ръкавиците и готви в ресторанта си "Ел Торо"
на третия етаж на мол "България"

-От поезията – в прозата – имаш ресторант, готвиш от 14-годишен, казват, че и в това си талант...

-Готвенето предава голяма част от вътрешна ти енергия и се радвам, че намерих правилния екип. Това са хора, които имат усещане за здравословно хранене, а също и воля и качества да доказват, че да се грижиш за себе си е правило номер едно.

-“Ел торо” на испански е бик. Това е символ за теб, нали?

-Да, на пробивност, на успех. Исках да намеря за ресторанта си символ, който обединява тези важни качества на волята. Ако човек подчини себе си на волята и не позволява тялото да я контролира, това е златна формула за успех.

-Като дете в тази посока ли си представяше, че ще продължи животът ти?

-Винаги съм усещал, че нещо такова съществува в мен, но никога не съм го формулирал, нито пък съм знаел как да го изразя. Докато не попаднах на един приятел, който ходеше в “Златното ключе” и тогава просто оседлах живота си, който преди това преминаваше нагоре-надолу. Вече знаех какво искам, как да го постигна и рискувах. Винаги съм се занимавал с много неща, както сега.

-Какво най-много те дразни у сънародниците ни?

-Това, че сме доста неблагодарни, много завистливи и подхождаме към всичко с огромна корист. Това не го разбирам и казвам, че България не е това. Българинът не е това. Когато отидем някъде, аз задължително казвам, че съм българин. Аз искам да представлявам България. Това, което правя – това е България. А не онова, което BBC или някоя друга чужда медия пуска и се опитва да развали имиджа ни и да внуши, че сме страна на пияници, нехранимайковци и будали. Напротив, срещал съм се с българи - величия!

Това е, не се ценим. А другото лошо нещо е, че се опитваме да се намразим един друг. Когато една страна е разединена, е много лошо. Както пиша в стиховете си, “съединението ме разедини напосоки”. Това агресивно обединение просто ме разгражда.

-Кое те възмущава най-много?

-Това, че много мои състуденти и съвременници вече са извън България. Аз все още съм тук и се опитвам да направя нещо хубаво, но нищо хубаво не се получава, освен това, да ми петнят името… Ами не виждам смисъл и аз да оставам за дълго тук. Аз се опитвам да генерирам някаква идея, а само ми се казва: “Махни се, ти не разбираш”. Ами щом е така, ще отида да разбирам някъде другаде.

Не се дава шанс за никакъв успех и просперитет. Опиташ ли се да накажеш едно младо дърво да не никне, то ще намери път, заобиколен, но пак ще изникне. Има хора с потенциал, които наистина искат да останат, но никой не иска те да успяват, никой не иска да развие потенциала им. Това ги депресира и комплексира, отиват в чужбина и там се развиват.

-За любимата си казваш: „Мика е моят лъч светлина, който ме обогати и обнадежди… Много е трудно да намериш някого, с когото говориш на един език и двамата сте на еднаква честота”. Вече сигурен ли си, че това е голямата ти любов?

-За мен голямата любов е една единствена в живота и това е човекът, с когото искаш да остарееш. Но за да продължи любовта, трябва да се стараеш всеки ден.

-Приемате ли сватбата за следващ, близък етап в отношенията ви?

-Не, вярващ съм, но не религиозен. А подписът – пред кого е важен и за какво?

-Някои хора, незнаейки, че имаш стабилни собствени доходи, смятат, че ще разчиташ на тези на Стоичков?

-Това малко ме натъжава и е проблем на едни други хора. Всичко около мен съм го постигнал с огромен труд и се надявам да се вижда. Никога не съм настоявал хората да виждат колко много се трудя, защото винаги изглеждам свеж, отпочинал, дори и когато съм спал два или три часа.

-Някъде споменаваш, че си бил Стоичков на карти на първата среща. Респектът не беше ли по-голям?

-Не знам защо така странно се тълкуват думите ми. Разбира се, че ще имам респект към единствения българин, който прослави България навсякъде по света. Преди него някои хора не знаеха въобще, че има такава държава. Величав е!

-Но освен това е баща на любимата ти…

-Не трябва да се смесва едното с другото. Стоичков за мен е една легенда, която, за съжаление, е подиграна в България. Той няма нищо общо с това, което медиите се опитват да наложат като образ. Тъпото е, че у нас се опитват да го провокират и да го вкарат в ненужни манипулации. Но това са игри на едни други хора, игри на интереси.

-Той не те ли стресна, не каза ли ти какво би ти причинил, ако разбиеш сърцето на малкото му момиче?

-Не. Той е един широко скроен човек, не се ограничава само със своите ангажименти, много е комуникативен. Можем да играем боулинг с него, може да водим някакви супер сериозни разговори, да ходим на опера, да спортуваме заедно.

-Какво правихте с него по мъжки в Маями?

-Играхме футбол, обиколяхме из града, карахме джетове, забавлявахме се. Общо-взето, наслаждавахме се на живота заедно.

С Жан Клод ван Дам в екшън, който холивудската звезда така и не довършва

-Вярно ли е, че през април-май с Мика емигрирате окончателно в Маями?

-Бих искал да сложа край на тези коментари. Няма такова нещо като край на кариерата ми тук. Единственото ми желание и интерес е да се задълбочавам и да намирам нови хоризонти в тая кариера.

Предстои ми една сериозна крачка: среща с хора, които са оценили моите качества като актьор и ме канят в Маями. Но това ще се случи, когато най-официално приключа с ангажиментите си тук – снимките на 3 и 4 сезон на сериала “Фамилията”. По щастливо стечение на обстоятелствата, с Мика ни се отварят перспективи на едно и също място – в Маями.





-Мика развива собствена марка модни облекла, би ли зарязал нещо свое и да заминеш някъде в името на кариерата й?

-Намирам това за доста нормално и адекватно поведение. Не е нормално в една двойка хората да си казват: “Ами защо пък ще правя нещо за теб, какъв си ми ти?” Аз съм твоята любов, аз съм част от теб! Да, бих подкрепил Мика, както и тя мен, защото и двамата вярваме, че когато си набележиш някаква цел, трябва да я преследваш докрай.

Стихове от Иво Аръков

За всичките онези времена
вий бяхте пламнали по музика
по музите на френските шансони
но ний в телата ви сме очертани
там те ни проектират – тишина;

Ние бяхме плувнали замислени
едва измислени почти планувани
изражение на вашето изображение
отражение или затворената й константа
с илюзия по вътрешен дизайн;

Може би сега сме ние
поколението вслушани във музика
по-нови в старостта си с настоящи спомени
на ударните басови мелодии разделящи се положително
по полО – сферите

Изяден от несъвършенството на разума си
ще клонирам само най- добрите си черти
с градация и гравитация, гръмоотвод и грация
в надмощието си да притежаваш преживяното
десет точки за изграждането двайсет за разрухата

деца, когато вашето надбягване започне утре сутринта
не споменавайте на вашите деца, че те дечица ще сиимат…

Всички думи в тялото ми ще са като най-изящни гени
биха се ревнували една след друга
защо ли знаят тайната
щом не разчита
азбуката
разума

редували се гените – ревнували се вечните
във вятър и в игри са скрити всички мисли

тук пак ще питам за човек щом всичко разруши
гърмящата гаранция на гордостта ще го изправи ли
но никой друг не ми остана
само сиви трупове
на следващите


Публикувано във в. "Преса", 16 февруари 2014 г.

Диляна Попова: Дивото ме привлича

Боряна АНТИМОВА


Диляна Попова е родена в Гулянци. Завършва техникум по облекло в Плевен и семестриално - моден дизайн в НБУ.

Преди 15 години става модел на агенция “Ексграунд”, работила е в над 10 държави в Европа и Азия. Била е лице на много известни марки. Снимала е реклами на “Кока Кола” в Турция и каталози на “Лореал” в Милано. 

Дефилирала е на ревютата на всички известни български дизайнери. Снимала се е в клиповете на много наши музиканти. Има авторска марка за облекло. Снима се с успех във филма “Love.net” и в сериалите “Стъклен дом” и “Революция Z”.

Стана финалист в тв риалитито “Африка: Звездите сигурно са полудели” по Би Ти Ви.  



-Диляна, призната си за една от най-красивите българки. Рядко се случва обаче хубавица да спечели и жените...

-Известна ревност винаги съществува, аз самата съм изпитвала такава понякога… Но се радвам, че има жени, които гледат на мен чисто като човек и са намерили нещо, което е близко до тях. Отдавна се разделих с желанието всички да ме харесват…

-Как крехката и нежна Диляна стана финалист в едно толкова сурово риалити за мъже?

-Пред последните години се стремях да се науча на търпение и постоянство и мисля, че “Африка” беше изпитът ми по темата. Установих, че съм станала доста търпелива, но за постоянството трябва още да поработя. Нищо не е непреодолимо, когато имаш жизнено необходимите ти неща. Съжителството с непознати хора, докато работех като модел в чужбина, ме научи да живея, без да преча на другите. А и хората, с които се опознах в “Африка”, направиха оставането ми до финала истински приятно.

-Какво ново внесе това приключение в живота ти?

-Предстоят ми там затвърди любовта ми към дивото, към животните и ме научи да ценя храната, водата, природата и всичко, което иначе разхищаваме, без много да ни вълнува. Бих тръгнала на подобно пътешествие и за по-дълъг период от време още утре. Обожавам да пътувам. Падам си по всякакви места и това е най-голямото богатство, което се опитвам да си подсигуря! Мечтая да обиколя света един ден…

-Ти беше най-емоционална в отношенията си с бушменчето Алекс… Какво ново около идеята ти да станеш негов попечител?

-Алекс никога не е будел съжаление в мен. Аз съм сигурна, че той е щастлив там с това, с което се е родил и което има сега. Но това не е причина да не искам да му дам шанса да се развива, да учи и да расте в по-здравословна среда. Още повече, когато родителите му са на същото мнение.  Има един-два варианта за попечителство и осиновяване. В момента се води кореспонденция между България и Ботсуана, защото техните закони са различни от нашите, и не мога да взема категорично решение преди да съм напълно наясно със ситуацията.

-Твърдиш, че не приемаш насериозно моделската си кариера. Приемаш ли все още ангажименти?

-Все още работя като модел, но много по-рядко. Позволявам си да подбирам ангажименти и да определям цена. Снимките винаги са ми доставяли удоволствие, но имаше периоди, в които го правех само, за да изкарам пари, и се отегчавах… Не казвам, че това не е сериозна или отговорна професия, просто е до време и трябва да си подготвен, да имаш “план В”.

-Вече имаш сериозен опит със снимките в “Стъклен дом”, “Love.net” и “Революция Z”.

-Благодарна съм, че имах шанса да работя в киното и телевизията. За мен това е логично продължение на моделската ми кариера. Харесва ми… Старая се и на другите да им хареса.

-Скоро започва третият сезон на сериала “Революция Z”. Уютно ли ти е в образа на учителката по физкултура Маринова?

-Харесвам героинята си, тя е някак си лека и рязка като характер. Нямаме много общи черти, но по-интересното е, че се уча от нея. Тя е по-категорична и пряма в комуникацията си.

Като учителката Маринова в сериала "Революция Z"

-Би ли искала да се развиваш като актриса?

-Да, но все още се пробвам, търся себе си в нея, търся дълбочина и емоционалност… Имам още много да уча. Ако тази професия ме приеме, ще дам всичко от себе си. Ако ме отхвърли, значи мястото ми просто не е там.

-Имаш ли нови предложения за филми и сериали?

-В момента съм обвързана с Би Ти Ви и “Революция Z”. Като свърши, ще видим…

Във филма "Love.net"

-Притеснява ли те клишето “или красива, или умна”? Комплексира ли те идеята, че може да те възприемат като празноглава?

-Пoнякога се дразня, иска ми се да не правя впечатление само с външната си “окраска”, но съм го приела. Има достатъчно хора, които ме познават и знаят каква е същността ми.

-А каква е тя?

-Аз съм емоционална, ранима и понякога доста наивна, имам силно развито чувство за справедливост и смятам, че това е едно от най-хубавите ми качества.

Във филма "Love.net"

-Патила ли си от доброто си сърце и от емоционалността си?

-Патила съм си по-скоро от наивитета. Лесно се доверявам и очаквам винаги коректно отношение, но то рядко е  оправдано. Явно имам още да уча как да познавам хората.

-Как преодоляваш депресиите – като се затваряш в себе си, или като се събираш с приятели?

-Преди време ми се струваше по-лесно да се затворя в себе си, но вече по-мъдро разрешавам проблема, като излизам и се виждам с хора, които ме ентусиазират да не губя ценно време.

-Как понасяш предателството на любимия или на някой приятел?

-Опитвам се не да приемам, а да разбирам предателството. Поставям се за малко на мястото на другия и търся причината, която го е накарала да постъпи така. Не винаги я намирам, естествено, но поне му намирам оправдание и по-лесно забравям…

-Страдала ли си някога в работата си от това, че си красива?

-Не бих казала, нещата са по-комплексни, а и в моята сфера на работа всички са красиви… Понякога съм подценявана, но рано или късно нещата си идват на мястото.

-Как отговаряш на нападките на ревниви жени, които виждат в теб заплаха за половинките си?

-Те не ме питат и аз не им отговарям. (Смее се) Мисля, че само хората, които не признават собствените си грешки, са склонни да обвиняват другите.

-Ти два пъти свали дрехите си за най-известните мъжки списания. Имаше ли колебания преди това?

-Не се притеснявам от този тип снимки, но и никога не съм се снимала чисто гола, или поне някои части не се виждат. Аз съм модел и това е част от професията, но трябва да има естетика. Зодия Везни съм и наистина оценявам красотата.

-Завършила си семестриално моден дизайн, имаш и своя марка. Това ли е твоят “план Б”, за който спомена в началото?

-Винаги съм искала да се занимавам със създаването на дрехи. Правя го от малка. Това ми дава свобода и начин да изразя себе си.

Доскоро го възприемах като хоби, но мисля, че е време да се превърне в нещо повече.

-Преди три години отвори бутик, какво става с него?

-По-скоро ателие, в което шиехме и продавахме дрехите.


Лятото се преместих на ново по-голямо място – шоурум, в който аз и още двама дизайнери предлагаме нещата, които правим. Много по-приятно е, когато споделяш една обща идея с приятели… Това наистина ме зарежда и вдъхновява.

-Какви точно дрехи създаваш? Кое преобладава в колекцията ти?

-Дрехите, които правя, са най-вече удобни, насочени за ежедневието, за свободното време и за повече усещане на свобода. Преобладават тишърти и спортни панталони.

-Кои са любимите ти стилове, силуети, цветове?

-Харесвам уличния стил и изчистените силуети, както и широките, раздърпани тениски. Обичам жени в мъжки панталони и сака. Придържам се към ненатрапчивите цветове и меките и фини материи, най-общо казано всичко, което те кара да се чувстваш свободен.

-Твърдиш, че не понасяш прекаления контрол на мъжете над теб. Това означава ли, че предпочиташ да си сама?

-Никой не иска да е сам и аз не правя изключение, просто не обичам да ми се налагат нечии правила. Не съм сама и давам всичко от себе си да не ограничавам и да не изисквам повече, отколкото мога да дам.

С Дичо

-Компромиси с мъжете?

-Компромисите би трябвало да са нещо взаимно, следователно те са според човека и ситуацията.

-Какъв мъж би могъл да спечели трайно сърцето ти?

-Не знам… може би този, който иска да съм щастлива и ме обича такава, каквато съм.

-С Дичо имахте много силна връзка, останахте ли приятели?

-Най-нормалното нещо за двама души, които са споделяли живота си, е да останат приятели. Когато обичаш някого, ти просто го усещаш близък, независимо дали сте свързани интимно.

Малката Диляна

-Израсла си в малкото плевенско градче Гулянци. Като дете за такова бъдеще ли мечтаеше?

-Мисля, че несъзнателно съм мечтала за това, което сега ми се случва, или поне така ми харесва да мисля. Бях в общи линии кротко дете, обичах да рисувам и не исках да ходя на детска градина, там ми беше неуютно. Предпочитах да си стоя вкъщи с мама или с баба. Ходила съм само два дена, а на първия ми учебен ден в първи клас учителките не бяха много заинтересовани от мен, защото смятаха, че не съм подготвена.

-Много от красавиците признават, че са имали комплекси като деца. Така ли беше и при теб?

-Трябва да си призная, че имах комплекси, които понякога ми пречеха, но и ме задържаха, стъпила здраво на земята. По-важното е, че вече знам коя съм и на какво съм способна.
Най-силно страдах от това, че не вярвах в себе си, не се намирах и за особено атрактивна. Но с времето се научих да се приемам такава, каквато и съм, и същевременно да работя върху нещата, които не харесвам в себе си.

С майка си и по-голямата си сестра Елиза

-Имаш ли хоби?

-Моите хобита за радост са свързани с работата. Обичам да рисувам, да пътувам, да измислям разни неща, да гледам филми, да чета и да се виждам с приятели.

-Какво става с твоята “виртуална двойничка” във Фейсбук, малката Мартина, която се беше представила за теб?

-Почти никога не влизам във Фейсбук. Този тип комуникация някак ме затормозява, там има толкова ненужна информация… Не че няма и положителните си страни, но аз лично не съм привърженик… Писах на Мартина, че няма никакъв смисъл да се представяш за някой друг, и сега сме приятелки. Тя е на 8 и е много мило дете.

-Участва в кампанията за бездомни животни “Вземи ме вкъщи”. Имаш ли си домашен любимец?

-Имам страхотно куче, померански шпиц на три години. Има интересен характер, като човече е, не обича да остава сам и често го взимам на работа със себе си, когато не може да го взима майка ми.

-Сега снимаш усилено за “Революция Z”, как би прекарала един свободен ден?

-Обичам да подреждам, готвя понякога. А понякога просто ми харесва да се търкалям на дивана и да гледам телевизия.


Публикувано във в. "Преса", 2 февруари 2014 г.

Гинка Лазарова - Джия: Не съм суетна, не робувам на марки

Сн. Васил Германов

Боряна АНТИМОВА

Гинка Лазарова – Джия е родена на 21 юни 1985 г. в Благоевград. Откриват я за света на модата на 14, но става модел едва на 18 години, тъй като по настояване на баща си трябва първо да завърши френската гимназия в родния си град. Днес Джия работи с модни агенции в Лондон, Милано и Париж и е сред най-високо ценените модели на Острова.

Снимала се е за световни марки като Bodyshop, Gokwan, Remington, Wella, L’Oreal. Живее в Лондон. Като лице на луксозната марка очила Gokwan за Specsavers и ликът й “се разхождаше” по трамваи, автобуси и метрото из цял Лондон. Наскоро беше определена за най-секси българка за 2013-а от сп. “Максим”, корица е на юнския му брой. Завършва Масови комуникации в Нов български университет.

Джия иззад слънчеви очила ви гледа навсякъде по улиците на Лондон

По телевизията кокетна французойка раздава въздушни целувки сред море от цветя в реклама на омекотител. “Французойката” е Джия. Ако пък се разхождате из Лондон, навсякъде по улиците ви “следи” тя – в слънчеви очила… На срещата обаче пристига скромно момиче почти без грим и в стилна розова рокля.

Гинка е спокойна, сдържана и като истински професионалист веднага заговаря за обществения имидж на професията модел. “Много наши момичета са супер успешни в чужбина, но за тях тук не се пише и никой не се интересува”, коментира Гинка. “Хората нямат реална представа за професията модел. Пък и няма нищо пикантно, което да извадят от живота ни, не сме някакви скандални личности, нямаме известни гаджета…”

Сн. Васил Германов

-Джия, на Острова по-различно ли е отношението към моделите, отколкото тук?
-Там също има жълта преса и може да видиш Кейт Мос навсякъде, но в Лондон се пише за нея, а тук – за Николета Лозанова. Големият проблем идва от това, че в Лондон критерий да топ модел е дама, която цял живот работи това, докато тук - момиче, която изобщо не може да се нарече модел. Тук човек остава с впечатлението, че професионални модели са тези, които се снимат за мъжки списания например.

Сн. Васил Германов

-Но ти също го направи наскоро, корица си на “Максим”, обявена си за най-секси българката на 2013-а?
-Да, но не започнах с това кариерата си, нали? Преди години не бих го направила, но сега вече имам 9 години работа като модел и дори да съм се снимала за някое мъжко списание, никой няма да ме запомни с това. Сега на моето участие гледат различно, защото вече съм Моделката, а не просто момиче, жадно за бърза слава.

-Ценят ли се повече във вашия бизнес момичета като теб – умни, интелигентни?
-Доста често клиенти са ми казвали, че ангажират не най-красивото момиче, а такова, което ги е грабнало с нещо. В нашата работа характерът е много важен, защото започваш в невръстна възраст сред зверска конкуренция, и то чужбина, без родителите и трябва да си много силен, за да успееш. При мен в началото беше трудничко с ръста, висока съм 172 см. Но и това се преодолява, като те харесат веднъж.

Сн. Васил Германов

-Тук те въртят по 20 пъти на ден в образа на палава французойка в реклама на омекотител “Семана”…
-Много си я харесвам. Снимана е тук, с български екип, от Жоро Манев. Замисълът беше да представят една кокетка и трябваше да е много френско, много сладко.

-В Лондон ликът ти “пътува” из целия градски транспорт, не е ли потискащо отвсякъде да те “дебне” една друга Джия?
-Не, защото не ме разпознават. Моделството е доста анонимна професия. Като минава автобус, не се заглеждаш в момичето от рекламата. Ето, и рекламата на омекотителя се върти тук по 20 пъти на ден, но никой досега не го е забелязал, освен теб.

-Почти без грим си?
-Да, сложих си само спирала и малко коректор под очите. Докато човек е млад и хубав, е по-добре да е естествен. Почти винаги ходя така, пък и не умея да се гримирам.

-Гледала ли си разтърсващия филм “Джия”, с Анджелина Джоли в ролята на Джия Каранджи – първия голям топ модел през 80-те?
-Да, разбира се. Името Джия ми измисли моят букер от “Ivet Fashion” – Стоян Динев - Дидо, за клиентите в чужбина. Предполагам, че има връзка с филма, защото Дидо харесва Анджелина Джоли.

-Джия Каранджи е първата, за която официално е обявено, че е починала от СПИН… Приличаш ли по нещо на нея?
-Не. Тя е страхотна жена, но има доста фатален край, надявам се никога да не ме спохождат такива неща. Но аз съм и много по-различна от онази Джия, при мен няма алкохол, цигари, наркотици...

"В дома ми в Лондон обичам да готвя спагети на приятели"

-Вечният въпрос: гладуваш ли?
-Аз специално изобщо не внимавам какво ям, даже ми се карат напоследък. Гледам да се вкарвам в някакви рамки, но като цяло не спазвам никакви диети. В момента съм 50 кг, при ръст 172 е много добре.

-За какво мечтаеше “македонското девойче” като малка,  носеше ли дрехите на майка си?
-Минавах през различни фази в мечтите си. Много обичах да обличам дрехите на майка ми. Тя носеше много шармантни шапки. Имаше трикрило огледало на тоалетката си и на него закачаше шапки и перли. Тогава имаше химически червила, зелени, а като ги сложиш на устните, стават червени. Веднъж си бях нарисувала цялото лице. Ей такива дивотии правех (Смее се). Майка ми и сега е много красива… Но не мога да кажа, че тя е повлияла в избора ми на професия. Да, обличах роклите й, но не съм била чак толкова суетна.

-Някои модели споделят как като деца са били аутсайдери – пълни, пъпчиви… Ти имаше ли комплекс?
-Не, бях висока 170 см и по-слаба от другите, и децата ми се смееха за това, като нямаше за какво друго да се хванат… Но като цяло в училище съм била лидер, а не от тия, мълчаливите, които ги мачкаха.

С приятели модели (Джия е третата отляво надясно)

С приятелки на кафе (Джия е крайната вдясно)

-С какво се занимават родителите ти?
-Имат частен бизнес… Избягвам да говоря за тях, така сме решили.

-А как започна всичко?
-Когато бях на 14-15, се запознах с букера ми Дидо, но трябваше да завърша училище – френската гимназия в Благоевград и чак тогава започнах да се занимавам с моделство. Но през цялото време с него поддържахме връзка, бяхме много добри приятели.

Сн. Васил Германов

-Какво точно работят моделите?
-(Смях) Най-често ходят на кастинги, които приличат на прослушванията при актьорите. Показваш си бука, те ти разглеждат снимките, говорим си някакви общи неща. И тук е много важно да умееш да ги закачиш да си говорите за нещо интересно, за да те запомнят…

-Някои хора си мислят, че спите до обяд…
- Не, разбира се (Смее се). Понякога кастингите са след 11, друг път започват от 8 ч. По принцип ставам към 7, а работният ми ден продължава до 6-7 вечерта. Голямо тичане е понякога. Пътувам с метро, абтобуси, трамваи, каквото има. Обличаш си удобни дрехи и тръгваш.

-Запазила си твоята агенция-майка “Ivet Fashion”. Не е ли по-добре да е западна?
-Не, няма смисъл, защото “Ivet Fashion” е много професионална, а контактите, които имат навън, дори някои агенции в чужбина нямат. Разбира се, имам агенция в Лондон и на други места, но всички договори минават през агенцията-майка. От нея се грижат за моята сигурност и всичко около мен да бъде наред, и мога за всичко да разчитам на тях.

Джия в "Максим", сн. Васил Германов

-Друг дежурен въпрос: наистина ли не познаваш модели, които предлагат и секс услуги?
-Това са някакви слухове, които както ти, така и аз съм чувала. Нямам приятели, които да се интересуват от такива услуги, нито пък приятелки, които да ги извършват, като не съм видяла подобно нещо, какво да кажа? Между другото, виж колко много модни агенции са регистрирани у нас, а колко малко от тях са известни с дейността си тук и в чужбина. Аз знам за 2-3, максимум 4, които наистина нещо снимат и правят. А другите?… Разбира се, всеки може да прави каквото си иска, но така се заклеймява целият моделски бизнес…

-Доставя ли ти удоволствие да носиш някои дрехи?
-Някои мои колеги повече се кефят на дрехите, докато аз никога не съм се вълнувала като луда от мода, не съм следвала тенденции. Имам си някакъв собствен стил, но съм виждала хора, които сякаш живеят с това – да се докоснат до дреха на любим дизайнер…

-Като във филма “Дяволът носи Прада”…
-Не, определено не съм от тях (Смее се) Имам в гардероба си маркови неща, но повечето съм ги купила просто защото са ми харесали. В Лондон големите магазини имат много по-добри селекции, затова съм свикнала оттам да пазарувам.

Сн. Васил Германов за "Максим"

-Някой консултира ли те за личния гардероб? Важно ли е какво носи един модел във всекидневието си?
-Не, но на кастинга трябва да си малко по-обран, да не си с дълга пола, за да видят краката ти. Ходим по прилепнали дънки и тениска, за да добият представа за силуета ти.

-Говори се и за големи крайности в правилата за поведение – вечерен час, забрана за алкохол?
-Имало е такива неща. Преди години от една агенция в Милано ни определиха вечерен час до 10 и идваха да ни проверяват дали сме по леглата в 10.30. Обикновено от агенцията осигуряват апартамент за моделите си, като наемът не е нисък, а напротив. Това е другият бизнес на агенциите и винаги слагат висок наем, който веднага удържат от хонорарите на моделите (Смее се). Пък и като отидеш за 3-4 седмици, няма да тръгнеш да си търсиш квартира.

-Ти си за постоянно в Лондон, къде живееш там?
-В къщичка с двор в Северен Лондон, осигурена от агенцията ми там. Транспортът е супер, което е много важно за там.

-Сама?
-Не, с гаджето ми, българин, който също работи в Лондон. Живеем си заедно от няколко месеца, така че не съм самичка в големия град. Куче си нямаме, защото е трудно, като пътуваш, ще се измъчи, милото.

-А тук как поделяш времето си между София и Благоевград?
-Имам апартамент под наем на Петте кюшета, ходя си и при родителите в Благоевград, миналия уикенд бях там. Сега бях за по-дълго тук – за месец и половина, защото завършвам следването си по масови комуникации в Нов български университет.

-Би ли работила като журналист, когато приключиш с моделството?
-Аз съм с профил пиар, но никога не бих се занимавала с това. Уча го, защото ми е полезно за работата. Пък и не мисля, че бих могла да го правя така добре.

-А каква е тази романтична идея за собствена пекарна?
-Това си ми е мечта. Идеята е да не е просто една фурна, а местенце и за много други неща, и работилница, и какво ли не още… Имам много идейки, но си ги пазя в тайна, да не ми ги откраднат (Смее се). Хубаво е да има такива малки места и хората да си изпълняват мечтички някакви

-В София или в Лондон?
-Искам да е в София, но не знам дали ще е възможно. Не знам дали тази пекарна ще се случи някога, защото в България е трудно да се прави такъв малък бизнес. Като гледам моите приятели как изнемогват и колко ядове имат постоянно, и как се опитват да правят нещо…

Един приятел в момента прави сладкарница… Ами сблъска се с хиляда изисквания и навсякъде искат рушвети. Докато в Лондон решиш ли да правиш бизнес, държавата ти помага, а не ти пречи. Не знам тук колко биха ми издържали нервите. Но пък един ден като имам дете, е добре да си го гледам тук…

-Следиш ли протестите? Едно от основните искания е именно за държава, която да те подкрепя, а не да ти пречи?
-Интересувам се дотолкова, доколкото да знам какво се случва, вълнувам се, но не можах да изляза на протестите, защото не бях в София. Но усещането ми е, че това са протести на хората, а не на някакви партии или организации.

В модели на дизайнера Амар Давед за "Херши"

-Много от моделите ги ангажират във филми, сериали. Ти би ли пробвала?
-Никога не съм имала амбиции да ставам актриса, не съм си го мечтала, нито го планирам. Не става ей така – от модел - актриса. Много уважавам актьорската професия и смятам, че трябва да се практикува от професионалисти. Един актьор, който те вдъхновява, може да те накара да изпиташ хиляди емоции. Не бих допуснала да бъда посредствена актриса. Ал Пачино за мен е най-великият актьор, а от българските - Камен Донев.


-Сега си на 27 години, до колко смяташ да работиш като модел?
-Докато изглеждам добре, вероятно още 2-3 години. По-добре е да се откажеш сам, а не професията да те откаже.


Публикувано във в. "Преса", 23 юни 2013 г.