Боряна АНТИМОВА
От създаването на легендарната студентска програма "Ку-ку" са минали 23 години, а Камен Во си е същото възторжено и нахъсано момче. Все така е леко артистично разпилян и трескаво чертаещ нови проекти, а главата му е пълна с куп планове и мечти. "В кризата човек трябва да опитва много повече неща, защото много по-малко можеш да реализираш" - така той обяснява основното си житейско кредо. Актьор, тв водещ, продуцент, шоумен, преди това - собственик на телевизия... Камен Во продължава да опитва всичко, което му харесва да прави, а денят му е все така трескаво динамичен и изпълнен със събития.
Камен Борисов Воденичаров е роден на 13 май 1966 г. в София. Завършва куклено актьорстко майсторство в класа на проф. Николина Георгиева и кино и телевизионна режисура при Людмил Стайков в НАТФИЗ. Като студент участва в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г.
Един от основателите на Студентска програма „Ку-Ку“ (1990) и тв предаването „Каналето“ (1995) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 г. поема ръководството на ММ като собственик, по-късно продава акциите си. Водещ е през първия сезон на риалити шоуто "Сървайвър", на тв шоутата на БНТ "В неделя с..." и "Неделя Х 3". Продължава да участва в "Шоуто на Канала" като актьор в скечове и като режисьор. Автор е на поредица кратки документални филми "5 минути София".
-Камене, наскоро се върна от фестивала в Кан, какъв беше поводът?
-И личен, и служебен. Отидох да си потърся подкрепа, другарчета, копродуценти за проекта ми, с който кандидатствам по програма "Медии" на ЕС. Имах няколко срещи с колеги и продуценти.
-Кан през твоите очи?
-Това е едно средище, в което виждаш да ти се разхождат наживо пред очите всички хора от финалните надписи на всички филми, които си гледал. Там можеш да видиш и актьорите, иш звездите, и хората, които работят зад кадър, представители на най-големите медии. Може да видиш и търговската част на киноиндустрията и да се срещнеш с хора от всички страни. Там се общува, разменят се идеи, вижда се накъде върви киното, какво се случва.
Тази година много силно представяне направиха Китай и Индия. В Китай всяка седмица се откриват по 10 киносалона и натам са се насочили всички и големи, и малки производители на филми в света. Най-важното в Кан обаче са срещите с хората. Бях на две официални прожекции на червения килим в Двореца на фестивала. Купих си папийонка, носех черен костюм, защото дрескодът беше строг дори и за зрителите. Това е един прекрасен ритуал, който подпомага цялото възприемане на киното и уважението към него.
 |
| С Тончо Токмакчиев и легендарната кукла на тв предавнето "Ку-ку" |
-Ти сигурно отдавна си преодолял балканския комплекс да се чувстваш по-маловажен на такива места?
-О, в никакъв случай, напротив. Но размерът в този случай има значение, като мащаби и пазар, като възможност да получиш такава възвръщаемот от продукта ти, че да можеш да се самофинансираш. Само в България това е много трудно да стане. Да, наши филми пробиха в Кан - "Кецове", "Аве" на Константин Божанов, "Източни пиеси" на Камен Калев, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Подслон". Три-четири филма през последните години направиха силно впечатление в Кан.
Притеснява ме обаче, че като част от Евросъюза и с достъп до голяма част от фондовете, вместо да се развиваме и да се равняваме по добрите модели (имам предвид не само киното, но и изобщо икономиката ни) ние като че ли се забавяме, на моменти дори и изоставаме. Капсулираме се, не виждаме по-далече от носа си, подвластни сме на предубеждения, непрекъснато се случват някакви машинации, фалшификации, кой кого излъгал, убил, заклал... А светът си върви напред и никого не чака.
-Разминаха ни се идеите за развитие на предаването. БНТ бяха решили да има музикална класация. При положение, че съм менажирал цяла музикална телевизия 9 години с над 30 човека водещи, да правя едно предаване като едно от многото, които съм ръководил в 24-часовата програма, ми се видя стъпка назад. Аз отказах да водя класацията и поканиха Александър Сано, който е страхотен актьор.
-Имаше коментари, че си тръгваш обиден от там?
-Е, не ми беше много уютно и комфортно, след като предната година водих и с Параскева Джукелова, и сам, първо предаването "В неделя с...", а после и "Неделя х 3". Направих два, според мен, много добри сезона за следобедния блок на телевизията. Започнахме с Мария Силвестър и Андрей Захариев, който е страхотен журналист. Но не си тръгнах обиден, имах друга идея и друга нагласа за следобедния блок.
 |
| С Мария Силвестър и Андрей Захариев в студиото на"Неделя Х 3" |
-Толкова години остана верен на БНТ...
-Да, така е и сега продължавам да работя с "Шоуто на Канала", с Тончо правим хамалите и други скечове. Новото е, че от Нова година и режисирам цялото предаване, като се редуваме с Жоро Торнев и Мишо Ланджев. Освен това за моя радост телевизията подкрепи и проекта ми "Пет минути София", епизодите бяха излъчени от Коледа до 3 март. Качихме ги във всички VBOX канали, в youtube и те продължават да се гледат. От края на юни започваме да реализираме още няколко епизода от тези петминутки.
 |
| С Тончо Токмакчиев в най-запомнящия се скеч - като хамали |
-Напоследък май повече те тегли режисирането, отколкото актьорството?
-Преди няколко години завърших и втора специалност в НАТФИЗ при Людмил Стайков - кино и телевизионна режисура. Направих един документален филм за Преображенския манастир. Срещите ми със Стайков и с всички преподаватели бяха много полезни.
Много е хубаво в един момент човек да се върне към доусъвършенстване на това, което си мисли, че знае и практикува. Оттогава имам няколко идеи и кандидатствам за различни проекти. Ето, продължавам с филмчетата за София, септември кандидатствам по един проект за документален филм. Имам си интересни теми, а работата зад кадър много ме влече.
 |
| С Любо Киров в студиото на"Неделя Х 3" |
-Покрай протестите в края на зимата хората си припомниха как по барикадите през 1997-ма звучаха като революционни песните ви от "Каналето", твоята "Не съм избягал" си остана енигматична... Промени ли се много оттогава?
-Променихме се като държава и като личности, но основни неща остават неразрешени, нереформирани и ни дърпат назад, тъпчем на едно място. За тези 15 години от 1997-ма можехме да бъдем много по-напред във всяко отношение.
-Гневен ли беше на тазгодишните протести?
-Аз съм бил гневен винаги от това, което ме е дразнело, и съм го изразявал чрез скечовете и песните. Но най-много съм гневен от това, че един и същи прийом и сценарий се използва отново и отново, за да се постигнат групови монополистични цели. Протестът на хората беше спонтанен и емоционален в първите два-три дни, а после отново се намесиха хора, които бяха пратени, за да пренаредят нещата.
Аз имах това като информация още от края на лятото - че "януари ще видиш какво ще стане"... Което, без да навлизаме в теорията на конспирацията, подсказва, че има група от хора, свързани помежду си като свински черва, фокусирани заради алчността си върху възможността да се добиват все повече и повече блага чрез властта. Те продължават, не ги интересува нищо - нито високите сметки на тока, нито дали децата имат възможност да се развиват нормално в семествата. Кукловодите са алчни, цинични и минават през трупове.
-Днес няма как да се получи онова атомно "Ку-ку", защото информационната среда е съвсем различна, слава Богу. Тогава имаше само една национална телевизия и едно радио. Докато сега каналите за информация са десетки.
-А сагата с бюлетините не ти ли заприлича на оня абсурд?
-Да, това е божественото атомно "Ку-ку" на 2013-а година. Но за да се организира днес и да има ефект тази сага, трябва верига от телевизии и местни канали навсякъде в страната да повторят новината, и социологическа агенция. И ако за атомното "Ку-ку" бяха достатъчни десет души, главно новинари, тук трябват няколко медии, социологическа агенция, връзка с ДАНС и служби.
-Какво би предупредил сегашните управници?
-Бих казал същото, за което предупредих на площада пред "Александър Невски" на най-големия митинг на СДС след победата през 1997-ма.Тогава много лошо ме погледнаха. Но казах на Костов, че ако продължат да правят същите номера, каквито са правили предшествениците им, хората следващия път тях ще изметат...
Най-голямата грешка на Бойко според беше, че тормозеше най-верните си съюзници - хората - чрез забутване на дребния и среден бизнес, което е фатално. А сегашните управници специално няма какво да ги предупреждавам, защото захващат тая игра за четвърти път за тези над 23 години. Толкова сме късопаметни... Като дясномислещ човек съм неудовлетворен, че нямам представителство в този парламент.
-В това революционно време, не е ли назрял моментът за ново студентско "Ку-ку" и би ли помогнал на младите?
-Това е работа на сегашните студенти и аз бих ги подкрепил. Но много трудно някой би ги пуснал, колкото и много телевизии да има. Ние имахме по-голям шанс тогава, а характерът и мускулите, които вложихме, бяха заради желането за промяна.
През 1991-ва си казвахме: "Ей, представяш ли си колко ще бъде готино до края на века - това са 7-8 години, да се оправят нещата!". Мечтаехме си тогава и лафът между нас беше: "Кой е знакът, че сме се оправили? - Денят, в който пуснат магистралата от София до морето"... А ето, след 23 години пускането тепърва предстои...
-При раздялата ви със Слави оставихте впечатлението, че всеки получи и се захвана с това, което искаше. Той като че ли винаги е теглил повече към комерсиалното, а ти - към по-изисканото, артистичното?
-Не е точно така. За да се постигне една цел, има няколко пътя. В моята визия се включваше подпомагането на повече хора и групи - това, което направихме с телевизия "ММ".
-Така нареченото балканто на "Ку-ку бенд" харесва ли ти? Това не е ли чалга?
-Спорно е, защото те имат много добри композиции, изключително силни и много музикантски. Но като говорим за общата ни работа със Слави, това не значи, че аз не се интересувах от финансите и от възможността да печелиш добре. Слави е много силен и подготвен в тази посока. Той е един много добър организатор, продуцент, има усет и характер за това да проведе една по-дълга линия, да е точен с финансите. Това му е много силен талант.
Ние затова бяхме толкова силни заедно - защото аз и Любен Дилов се занимавахме по-скоро с креативната част, а Слави - с финансите. Въпреки че и аз през годините се понаучих, заедно с партньорите си Тончо, Тони Танов успяхме да изградим един много добър бизнес модел в "ММ". Когато продадохме 66 % от акциите, много разчитахме на подкрепата и идеята на този нов "партньор". Но се оказа, че те имат съвсем друга идея да развиват медиите. Днес с лиценза на "ММ" и на същата честота се излъчва "Нова спорт".
 |
| Като водещ на "Сървайвър" |
-Говорихме за теб и Слави... Времето отмива ли обидите?
-Да. Мисля че и двамата сме така скроени. Ето, успяхме да реализираме един чудесен проект - "Сървайвър", на който той беше продуцент, аз водещ. А двамата със Слави сме вече пораснали, помъдрели и се чуваме от време на време.
-Бихте ли направили отново нещо заедно?
-Защо не? Въпросът е какво. Екипът, който изградихме, доста се нарои - Евтим Милошев, Росен Петров, Любен Дилов, Въргала, Зуека, Петър Курумбашев, сценаристите - всеки пое по свой си път. Голямата грешка на всички ни е, че не намерихме онзи ключ, който да ни позволи да си останем заедно, да останем банда, а всеки да има творческата и финансовата свобода да реализира и свои лични проекти. И ако има някакъв грях или провал, той е там.
 | |
| 4 февруари2001 г. Двамата с Емил Кошлуков дават пресконференция на своята група за натиск "Новото време" |
В момента хората от нашата школа са продуценти, режисьори, автори, сценаристи и имат договор с тези, които ни разбутаха. А представяш ли си ако не ни бяха разбутали - щяхме да бъдем не телевизия в телевизията, а да имаме собствена телевизия, в която да реализираме всичките проекти.
 |
| С дизайнерката Мира Бъчварова |
-Да, аз съм си все така много емоционален, но вече доста пораснах.
-Остана ли нещо от онова нахъсано и въодушевено момче от Студентския парламент през 1990-а?
-Да, онова момче си е в мен и продължавам да беснея и да се ядосвам на неуредици и глупотевини, простотии, които не зависят от мен. Затова когато имам възможност, пътувам. Ето, десетте дни във Франция ме изпълниха с идеи и проекти. Дори, както ми се смеят моите родители, ми подействаха добре и на гастрита. Това, което ядеш там на същата цена в техните супермаркети, тук не го ядеш. И резултатът е, че втора седмица не съм вземал талцид.
-Тоя гастрит не е ли от нерви и емоции?
-Да, от емоции и нерви, но и от храна.
 |
| С Катето Евро ги свързва голямо приятелство от години |
 |
| В клипа от "Не съм избягал" |
-Имам много приятели там. Заговори се за това в едно предаване, и кой чул-недочул, преиначиха нещата. Исках да продам собственото си жилище, защото имах много приятна оферта в Барселона и трябваха още пари, за да се включа в един много хубав проект. Щях да си имам апартамент в Барселона и да си ходя лятото, да го давам под наем, но не и да емигрирам. Но не можах да събера необходимата сума.
-А хрумвало ли ти е наистина да избягаш някъде, в среда, полезна за гастрита ти?
-Да, хрумвало ми е да избягам в среда, полезна не само за гастрита, но и за душата ми. Това, че там всеки ти казва "Добър ден" и че навсякъде срещаш усмихнати лица, че там лошите новини по телевизията не са водещи, а са включени на края на емисиите, и то в доста обран вид... Та ми е хрумвало да избягам във Франция, тя е моята страна и Париж е моят град.
 |
| С Елина Кешишева по времето на тяхната любов |
-Елина остана във Франция. Имаше кариера като манекен. А после лека-полека очи, които не се виждат, се забравят.
-Как си обясняваш това, че остана "сам, но не самотен"?
-Основната причина е, че непрекъснато съм фокусиран върху това, което работя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една по-"долче вита" среда. И сега, когато това темпо е намаляло и когато този клубен ритъм вече не е същият не само защото аз съм се променил, а защото светът не е същият, мисля, че това е един мой пропуснат шанс.
-А междувременно жълтата преса не те пожали - писа се много и напоително за твоята "объркана сексуалност"...-О, там съм абонат години наред. Или ще е за сексуалността, или за някакв измислени драми, скандали. Споменаването на името ми в разни жълти сайтове гарантира голяма посещаемост, заради рекламодателите. Затова не е чудно, че като кликнеш на името ми в "Гугъл", първо излизат разни жълти писания. С Любо Киров например сме приятели повече от десет години, много си помагаме, но това беше изкривено. Напоследък съзнателно спрях да поствам мои лични снимки, защото ги изтеглят и пишат под тях небивалици.
-Това изостря ли гастрита ти, в преносния смисъл?
-Да, не може да не ми действа. Лятото с Камен Балкански, много добър мой приятел, с когото от деца сме заедно, бяхме на Боровец с една много голяма компания. С него сме скиори от деца. Обичаме също да наемаме колелета и да джиткаме насам-натам. Постнах във Фейсбук наша снимка с Камен, с колелетата и каските, и писах за страхотния ни купон на Рила. Тази снимка, открадната от страницата ми във Фейсбук, беше публикувана с текст: "Камен върти педали на Боровец с непознат мъж"...
 |
| Снимката с Камен Балкански на Витоша, използвана с двусмислен текст |
-Твои приятели казват за теб, че си ларж, щедър, великодушен, но и че си много чувствителен на тема предателства. Кое може да те изкара от равновесие?
-Предателствата по-скоро ме натъжават. А от равновесие може да ме изкара несправедливостта - в реалния живот или от екрана. Виждаш как някой ти говори от екрана неща, за които е взел пари, а ти се прави на Фифи Перото, и искаш да се пъхнеш в екрана и да го удушиш! А колкото до приятелската среда - в един момент около теб си остават най-близките и най-готините хора, с които дори и да има някакви перипетии и драми, те са преодолени, изживени, простено е. Много важно качество е да можеш да простиш, когато някой те нарани.
-Твоите непрекъснати втурвания в нови проекти не попречиха ли на приятелствата и любовните връзки?
-Ами да, попречиха. Може би и аз съм бил преклено експанзивен, емоционален, не търпящ възражения и сигурно имам вина за много от "счупените чаши". Там, където съм се помъчил и съм осъзнал вината си, съм опитал да дам заден ход, да потърся извинение и прошка. Там, където считам, че съм бил абсолютно прав, продължавам да го отстоявам.
Но като цяло с годините доста се кротнах, вслушвам се и разглеждам нещата от различен ъгъл и различни гледни точки. Давам си сметка, че непоколебимостта ми, превъзбудеността за проекти и идеи ми изиграха лоша шега. В последните години гледам, преди да предприема нещо важно, три пъти да помисля, преди да срежа.-Чувстваш ли се все още леко отлепен от земята, в смисъл на популярност?
-Напротив, мисля, че съм бил винаги земен, сговорчив, диалогичен. Което обаче не значи, че не я е имало тази "отлепеност". Познавам всички хора, които станаха популярни през последните 15-20 години и мога да кажа, че всички преминахме през такъв период на усещане за недосегаемост, непогрешимост, абсолютна правота, едва ли не за допир до някаква божественост. Което е доста тъпо, но трябва да преминеш през него, да изживееш последствията от него, за да го осъзнаеш.
-Теб какво те върна обратно на земята?
-През тези години поне 3-4 пъти съм започвал всичко отначало. Връща те обратно на земята провал, загуба на близък човек. Понякога в последния момент разбираш, че не трябва да правиш нещо - проект, за който ти се струва, че ще ти донесе пари. Виждаш, че си в капан, и то по твоя воля. Това осещане за грешен ход също те успокоява и връща на земята. Но пък роднините, близките, приятелите са онези хора, които най-много ти търпят щуротиите.
-Има ли връзка или приятелство, чиято загуба не можеш да си простиш?
-Има няколко, но съжалявам само за загубено приятелство.
-Страдаш за загубено приятелство, но не за загубена любов?!
-За любов какво да страдаш... Има си хора, които са ти на сърцето и си остават там завинаги, но чак пък да страдаш... Не може да върнеш времето назад. А и то ти помага да превъзмогнеш болката.
-Казваш, че си сам в момента, нямаш сериозна връзка, продължаваш да искаш дете... Но не може да го създадеш с кого да е...
-Мисля си за това от време на време...
 |
| С Катето Евро като много млад в Балчик |
-Примаш ли го като свой неуспех - че не си срещнал жената, от която да имаш дете?
-Не, по-скоро го чувствам като една неудовлетвореност и като нещо непостигнато.
-Твоята неизиграна роля, в смисъл и на проект?
-Много съжалявам, че телевизия "ММ" не продължи по начина, по който я бяхме замислили. Това ми е много голяма болка.
-Песните ти до една бяха хитове. Сега би ли влязъл да запишеш нещо?
-Да, с Тончо записахме една смешна песен като хамали и до края на юни ще я пуснем. То кой да ми предложи? Аз трябва сам да си го направя. С Момчил направих една много хубава песен - "Тихо е". Но аз съм актьор, който пее, не съм певец като Любо, Миро, Орлин, които са със страхотни вокални възможности. Това ми е съпътстваща програма. Пък и кажи ми за какво да запиша песен? На кого да дам между 2 и 5 хиляди лева за текстова, записи, музика? Кой да го завърти и кога да отида аз на участие?
-Твоето най-хубаво прекарано свободно време?
-Зимата много обичам да ходя на ски. Това ми е страхотно разтоварване. Обичам да си чета книжки, да гледам хубави филми.
-Някога съжалявал ли си, че не си се снимал достатъчно в киното?
-Имам малко роли. С 3 до 4 филма на година на Българска кинематография как да съжалявам. Имам участие в "Испанска муха", наскоро правиха една тв новела "Като водата". Но да, съжалявам, че не съм участвал в някой голям филм. Бих се снимал и в сериал, ако е хубава ролята.
Играе ми се и кукли, харесва ми работата с деца, нали първата ми специалност е куклено актьорство. Ние с Тончо напоследък играем в една пиеса на Бургаския театър - Борислав Чакринов възстанови "Българският модел 20 години по-късно" по Станислав Стратиев. Много е зареждащо. Даже сега се замислям есента за доста по-смело присъствие чисто актьорски в някои спектакли, които сме намислили, че могат да се направят.
-Пълен си с проекти...-Ами пълен съм, защото в днешно време, за да може да се продължи напред и да се развива човек, трябва да прави много повече неща, отколкото преди е правил. Един от пет проекта става. Но важното е, че ще имам хъс и енергия. Жалко обаче, че в България енергията е основно разрушителна, че се пилее по лоши неща.
-Трудно е да повярва човек, че стана на 48... Изморяваш ли се повече?
-Е да, със същият ритъм не може да се работи.
-Времето обаче е пожалило лицето ти...
-Да, косата не си я боядисвам, за сведение на жълтите медии, имам малко прошарено само над ушите. Но това по-скоро го отдавам на гена. Майка ми и баща ми, слава на Бога, са младолики и в добро състояние.
-И ако трябва да завършим с това, с което започнахме - защо един доказал се и обичан тв водещ няма собствено предаване, на фона на толкова голяма липса на професионализъм, която блика от екрана?
-Това е тема за дълъг разговор. Проектите, които искам да реолизирам настоятелно, не се допускат. Търсил съм варианти и в други телевизии, но там си има вече обособени продуцентски звена. Може тв продуцентите пък и да смятат, че съм писнал на хората...
Публикувано във в. "Преса", 2 юни 2013 г.
Снимки личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар